№ 45
гр. Б.С., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100390 по описа за 2022 година
Предявена е исковата молба от „МОТО-ПФОЕ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“С.” № 444, представлявано
от управителите М.О. и А.И.Ф., чрез пълномощника адв.Т. В. от САК против
Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.Х.Д. бл.94, вх.Б, ет.7, ап.40 и
„ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С., обл. В., ул. „Т.К." № 45, с ЕИК *********,
представлявано от управителя П. К. П. и А. К. П., с правно основание чл.135
от ЗЗД, с която е поискал съдът да постанови съдебно решение по силата на
което да обяви за недействителен по отношение на „МОТО-ПФОЕ" ЕООД,
1/6 ид.ч. от нива цялата с площ 15,947 дка, земя трета категория, в м.“Дългата
локва“, която е имот № 037015 по плана за земеразделяне на с.С., обл.В., с
посочени граници и съседи, на длъжника Г. Г. С.,извършено с Н.А. за дарение
на ответника „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С., № 11, т.втори, рег.№ 1434,
н.д.№ 205/17.04.2018г. по описа на нотариус Г.Х. с район на действие РС-Б.С..
Поискал е да му се присъдят направените по делото разноски.
Исковата молба е вписана на 11.04.2022г./л.27 от делото/.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.135, ал.1 и 2 от ЗЗД.
Ответника Г. Г. С. в срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК не е
депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела
становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала
1
доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са
преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същата се явява лично в първото по делото с.з. и оспорва иска,, като
посочва, че тя нищо не дължи на ищцовото дружество и така предявени иск е
неоснователен и недоказан.
Ответника „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С., обл. В., ул. „Т.К." № 45, с
ЕИК *********, чрез пълномощника адв. В. Ч. от АК В., е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявеният иск, като
неоснователен и недоказан по изложените в отговора съображения.
Навежда възражение, че ответника „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С. е
добросъвестен и не е знаел, че ответницата Г. Г. С. има неуредени
имуществени отношения с ищеца.Оспорва активната легитимация на ищеца,
поради което желае предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. Навежда възражение в писменият
отговор, че вземането на ищеца свързано с лизинговият договор от
01.08.2011г., като през този дълъг период от време е изтекла общата
погасителна давност на вземането два пъти.
Поискал да се изиска от ЧСИ М. Ц. с район на действие СГС копие от
изп.д. № 648/2014 г., за което представил писмена молба по чл.192 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е копие изп.д.
№ 648/2014 г. по описа на ЧСИ М. Ц. с район на действие СГС.
Съдът като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
се с доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
В исковата молба се навеждат доводи, че с договор за отдаване на
автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 01.08.2011 г. и Поръчка №
1/01.08.2011 г. с реф. № 48917 към него „МОТО-ПФОЕ” ЕООД, като
Лизингодателя се задължил да предостави при условията на финансово
обвързан лизинг на Лизингополучателя Г. Г. С., фабрично нов автомобил
предварително избран и поръчан от Лизингополучателя.
Съгласно чл. 2 от договора поръчването на конкретния автомобил
станало чрез подписано между страните поръчка с референтен номер на
2
Лизингодателя, която е неразделна част от договора. Срещу предоставения
автомобил при условията на финансово обвързан лизинг, Лизингополучателят
се задълил да заплаща определените в поръчката и изготвения погасителен
план към договора лизингови вноски на Лизингодателя, както и всички
допълнителни плащания договорени между страните и такива произтичащи
от ползването на автомобила.
Поради неизпълнение на задълженията, поети с горецитираният договор
и подписаната към него поръчка, Г. Г. С. е натрупала задължения към
Лизингодателя, в размер на 4 566.18 лв.
За събиране на вземанията си ищеца депозирал искова молба до
Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата на
14.08.2013 г., въз основа на която е образувано ВАД № 422/2013 г. След
влизане в сила на решението по делото е депозирана молба до Софийски
градски съд за издаване на изпълнителен лист, като е образувано т.д.№
2236/2014 г., по описа на VI-2 състав и на 15.05.2014 г. е издал изпълнителен
лист за претендираната сума, ведно с направените по делото разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20148400400648, по описа на ЧСИ М. Ц., peг. № 840 КЧСИ, с район на
действие СГС.
Твърди се в исковата молба, че към датата на подаване на искова молба
по настоящето дело, длъжникът Г. С. все още не е заплатила изцяло
дължимите суми по изпълнителното дело.
Освен това на 17.04.2018 г. първата ответница Г. Г. С., дарила на вторият
ответник „ВИЯЛИШКИ-90“ ООД, ЕИК ********* № 11, с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 11, том II, per. № 1434, дело № 205 от
17.04.2018 г., по описа на нотариус Г. Х. № 407 НК, вписан като акт № 24,
том 3, дело № 418 от 17.04.2018 г. на Службата по вписвания към АВ, своята
собствена 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. С., общ. Б.С., обл. В.,
ЕКАТТЕ 67845, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата
с площ от 15.947 дка, земя трета категория, намираща се в местността
„Дългата локва“, която е имот № 037015, парцел № 15 (петнадесет), от масив
№ 37 (тридесет и седем) по КВС на землището на селото, с граници:
поземлени имоти № 037016, № 037028, № 037010, № 037011, № 037012, №
037013, № 037024 и № 000054, а по КККГ представлява поземлен имот с
3
идентификатор 67845.37.15 за землището на с.С., обл.В., по КККР одобрени
със Заповед № РД-18-903/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на
АГКК, с последващо изменение на КККР засягащо поземленият имот е от
31.05.2018г., находящ се в землището на с.С., обл.В., с площ 15948 кв.м.
представляващ нива, трета категория земя, при граници и съседи имоти: с
№№№№ 67845.37.16, 67845.37.24, 67845.38.54, 67845.37.13, 67845.37.12,
67845.37.11, 67845.37.10, 67845.37.28.
Посочва се в и.м., че ответницата Г. Г. С., на основание чл. 5, ал. 1 във
връзка с чл. 9 ал. 1 от ЗН, е придобила своята /дарената/ 1/6 идеални части по
наследство от своята майка — Венета Бенова Стоилова, която пък придобива
своята идеална част от своя баща - Бено Ибров Батов.
В случая, с извършеното дарение на горепосочения недвижим имот,
длъжникът Г. С. се е разпоредила със свое имущество в полза на трето лице
след възникване на вземането и по този начин е намалила активите си, като с
това е увредила реално интересите на ищеца.
Към момента на дарението на процесният недвижим имот, Г. Г. С. е
знаела, че задълженията й са били възникнали, както и че не са били
погасени. Тя се разпоредила с имуществото си на 17.04.2018 г., много след
възникване на задължението и постановяване на осъдителното решение на АС
при БТПП.
Увреждаща сделка е безвъзмездна, поради което на основание чл. 135, ал.
1, изр. 2 ЗЗД не е нужно приобретателят да знае за настъпилото увреждане.
Предвид на гореизложените факти за ищеца се породил правен интерес
от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата
молба.
Ответника Г. Г. С. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но същата се явила в първото по делото с.з. и посочила, че оспорва иска.
Ответника „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С., чрез пълномощника адв. В.
Ч. от АК В., оспорва предявеният иск, като неоснователен и недоказан по
изложените в отговора съображения. Прави възражение за изтекла обща
погасителна давност на ищцовото вземане и оттам оспорва активната
легитимация на ищеца като кредитор в настоящият исков процес.
От изискано и приложено заверено копие от изпълнително дело №
4
20148400400648, по описа на ЧСИ М. Ц., peг. № 840 КЧСИ, с район на
действие СГС се установява, че е образувано на 29.05.2014г. въз основа на
издаден изпълнителен лист от 15.05.2014г. по т.д.№ 2236/2014г. по описа на
СГС съгласно решение от 11.03.2014г. на вътрешно арбитражно дело №
422/2013г. на АС при БТПП, с който е осъдена Г. Г. С. да заплати на „Мото
Пфое“ ЕООД исковите суми подробно описани в изпълнителният лист. По
делото са извършени редица изпълнителни действия чрез запор на банкови
сметки на длъжника, дружествени дялови и възбрани на недвижими имоти. С
Постановление от 06.04.2022г. изпълнително дело № 20148400400648, по
описа на ЧСИ М. Ц., peг. № 840 КЧСИ, с район на действие СГС е прекратено
на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК -поради настъпила перемция и са
вдигнати всички запори.
Ищеца е представил у-ние изх.№ 2977/06.02.2023г. изд.от ЧСИ М. Ц.,
peг. № 840 КЧСИ, с район на действие СГС удостоверяващо, че по молба на
взискателя „МОТО-ПФОЕ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. е образувано изпълнително дело № 20228400400432, по
описа на ЧСИ М. Ц., срещу длъжника Г. Г. С., въз основа на изпълнителен
лист от 15.05.2014г. по т.д.№ 2236/2014г. по описа на СГС за събиране на
вземането по посочените в него суми. За обезпечаване на вземането на
взискателя по делото е наложен запор на банковите сметки на длъжника и
запор на трудовото му възнаграждение. /л.83 от делото/.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и доказателствата
по делото, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
По делото не се спори, че между страните е сключен договор за отдаване
на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 01.08.2011 г. и Поръчка №
1/01.08.2011 г. с реф. № 48917 към него „МОТО-ПФОЕ” ЕООД, като
Лизингодател се задължил да предостави при условията на финансово
обвързан лизинг на Лизингополучателя Г. Г. С., фабрично нов автомобил
предварително избран и поръчан от Лизингополучателя.
Основните възражения, които навежда ответницата Г. С., че нищо не
5
дължи на ищеца, защото се била издължила след връщане на автомобила на
лизингодателя, а вторият ответник оспорва качеството на кредитор на ищеца,
както и навежда възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност и
не е налице увреждане на кредитора, тъй като е добросъвестен.
В съдебната практика се приема, че качеството на кредитор е налице, ако
ищецът по иска твърди, че съществуването на вземането му произтича от
твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не
е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в
сила решение. Без значение е от каква облигационна връзка произтича
вземането на кредитора спрямо длъжника. Достатъчно е да е налице вземане
и нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на длъжника -
неизпълнение на задължението и отчуждаването на имущество чрез
разпоредителна сделка, което имущество служи за обезпечаване на всяко
вземане в случай на неизпълнение.
В настоящото производство не са представени доказателства вземането
на ищеца да е отречено с влязло в сила решение.
Безспорно се установи от представените по делото доказателства, че
„МОТО-ПФОЕ" ЕООД, ЕИК *********, гр. С. има качеството на кредитор
към момента на сключване на атакуваната сделка-17.04.2018г. Ищеца е
придобил качеството на кредитор със сключването на договор за отдаване на
автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 01.08.2011 г. и Поръчка №
1/01.08.2011 г. с реф. № 48917 към него, по силата на който е възникнало
задължението на длъжника Г. С. за заплащане на всички дължими суми по
предоставения договор за лизинг. Вземането му е установено с влязло в сила
решение от 11.03.2014г. по ВАД № 422/2013г. на АС при БТПП, въз основа на
което е издаден изпълнителен лист от 15.05.2014г. по т.д. № 2236/2014г. на
СГС, приложен по изпълнително дело № 20148400400648, по описа на ЧСИ
М. Ц., peг. № 840 КЧСИ, с район на действие СГС и по изпълнително дело №
20228400400432, по описа на ЧСИ М. Ц., срещу длъжника Г. Г. С..
Възражението на ответницата С. направено в с.з., че не дължи нищо на
ищеца, защото била върнала автомобила и с това задълженията й били
погасени е несъстоятелно, тъй като същата не е представила приемо-
предавателен протокол, с който е върнала автомобила на ищеца, респ.
6
писмени доказателства, че всички задължения по процесният договор са
изплатени.
Втората предпоставка за уважаване на предявения отменителен иск е
извършване на действие, което уврежда кредитора. Действието е съзнателен
волев акт, който може да бъде извършен от длъжника.
Увреждането е налице в случаите, при които се намалява възможността
на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Увреждане
има, когато длъжникът се лишава от имущество или имуществото му
намалява. В настоящия случай е налице правно действие на длъжника С.,
което уврежда кредитора, тъй като е сключен договор за дарение на недвижим
имот с вторият ответник. С извършеното дарение, ответницата С. е намалила
актива на имуществото си, тъй като не е получена насрещна престация.
Вземането е възникнало преди извършване на увреждащото действие.
Основателността на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД е обусловено от
съзнанието на длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда
кредитора си.
Тъй като сделката е безвъзмездна, по аргумент за обратното от ал. 1, за
основателността на иска не е необходимо у приобретателя – вторият ответник
„ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С., да е налице знание за увреждане на
кредитора.
В случая е достатъчно само длъжникът С. да знаела за увреждането, като
знанието в случая е налице, тъй като сделката е сключена след възникване на
дълга на първия ответник към ищеца, като имуществото на длъжника е
получено без да престира нищо. Не е необходимо да съзнава увреждането на
определен кредитор. Достатъчно е в момента на извършване на действието
длъжникът да е знаел, че има кредитор, и че действието го уврежда.
По отношение на субективните предпоставки - знанието на длъжника за
увреждане на кредитора същото произтича от факта на съществуването на
задължение, което не е удовлетворено и извършването на разпоредително
действие с имущество.
Относно възражението на ответника „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С.,
че вземането на ищеца е погасено по давност, съдът намира същото за
неоснователно.
7
Следва да се посочи, че давността за предявяване на иска по чл.135 от
ЗЗД, която тече от сключване на увреждащата сделка – 17.04.2018г. не е
изтекла към момента на подаване на исковата молба пред съда - 29.03.2022г./
по ел.поща на съда/.
Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е конститутивен и при уважаването му
атакуваното действие се обявява за недействително, като тази
недействителност е относителна, ползваща само кредитора, упражнил
правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД . Дали имотът, предмет на тази сделка, може да
бъде върнат в патримониума на длъжника не е предмет на исковото
производство, а на изпълнителното такова.
В изпълнителното производство, но при наличие на решение, уважаващо
иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът преценява реализирането на правата си
по решението, а третите лица, каквото по отношение на настоящото
производство се явява и „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С., разполагат
със защитата по специалния ред, предвиден за обжалване действията на
съдия изпълнител (чл. 435, ал. 5 изр. 2-ро ГПК).
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.135 от
ЗЗД се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Ищеца е представил списък по чл.80 от ГПК, включващ заплащане на
държавна такса от 50,00 лв., адвокатско възнаграждение от 1200,00 лв., 10,00
лв. вписване на исковата молба и 165,00 лв. транспортни разходи, с
приложени командировъчна заповед и фактура за гориво, или общо 1425,00
лв.
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който се приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Относно искането за заплащане сумата от 10,00 лв. такса за вписване на
исковата молба не следва да бъде уважено и включено в съдебните разноски,
предвид липсата на доказателства за извършване на този разход.
Настоящият съдебен състав намира, съгласно задължителната съдебна
практика (Определение № 379 от 16.10.2018 по ч.гр. дело №3121/2018г. на 3-
8
то гр. отделение, ГК на ВКС, Опр.№ 51/08.02.2017г. на ВКС по гр.д.№
2024/2016г. на 4-то г.о. на ГК, Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС, IV -то
го, по гр.д. № 5193/2013 г., решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС, IV – то г.о.
по гр.д. № 2944/ 2013 г., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВСК, IV – то г.о. по
гр.д. №5091/2015 г. , решение №414 от 27.07.2009 г. на ВКС, IV -то го ., по
гр.д. №1049/2008 г.) че отговорността за разноски е уредена като ограничена
и включва само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат.
Сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради
което не могат да се претендират на основание чл.78 от ГПК.
В тази връзка е новата разпоредба на чл.2,ал.8 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Д.В.бр. 88 от 04.11.2022 г.) съгласно която при процесуално
представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и
административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което
е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на тази
наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой.
Разходите на процесуалния представител на ищеца за транспорт не са от
такова естество и тези разноски не се включват в разноските по
производството, които се присъждат по реда на чл.78, ал.1 от ГПК.
Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 236, ал.1, т.5 и т. 6 от
ГПК, задължителни реквизити на съдебното решение, са това което
постановява съда по съществото на спора и в тежест на кого се възлагат
разноските. Съдът не следва да се произнася с изричен отхвърлителен
диспозитив по отношение неприсъдената от съда претенция за разноски за
транспортни разходи.
Водим от горното и на основание чл.135,ал.1 и 2 от ЗЗД съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл.135 от ЗЗД,
по отношение на кредитора „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“С.” № 444, представлявано от
9
управителите М.О. и А.И.Ф., чрез пълномощника адв.Т. В. от САК,
сключения между Н.Б.А., Г.С.С. и Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С.,
ж.к.Х.Д. бл.94, вх.Б, ет.7, ап.40 от една страна и „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр.
Б.С., обл. В., ул. „Т.К." № 45, с ЕИК *********, представлявано от
управителя П. К. П. и А. К. П. – от друга страна, ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ,
извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11, том II, per. №
1434, дело № 205 от 17.04.2018 г., по описа на нотариус Г. Х. № 407 НК,
вписан като акт № 24, том 3, дело № 418 от 17.04.2018 г. на Службата по
вписвания към АВ, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА, цялата с
площ от 15.947 дка, земя трета категория, намираща се в местността
„Дългата локва“, която е имот № 037015, парцел № 15 (петнадесет), от масив
№ 37 (тридесет и седем) по КВС на землището на селото, с граници:
поземлени имоти № 037016, № 037028, № 037010, № 037011, № 037012, №
037013, № 037024 и № 000054, а по КККГ представлява поземлен имот с
идентификатор 67845.37.15 за землището на с.С., обл.В., по КККР одобрени
със Заповед № РД-18-903/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на
АГКК, с последващо изменение на КККР засягащо поземленият имот е от
31.05.2018г., находящ се в землището на с.С., обл.В., с площ 15948 кв.м.
представляващ нива, трета категория земя, при граници и съседи имоти: с
№№№№ 67845.37.16, 67845.37.24, 67845.38.54, 67845.37.13, 67845.37.12,
67845.37.11, 67845.37.10, 67845.37.28, до размера на 1/6 ид.ч.
представляваща собствената част на Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С.,
ж.к.Х.Д. бл.94, вх.Б, ет.7, ап.40, която е длъжник по изпълнителен лист от
15.05.2014 г. по т.д.№ 2236/2014 г. по описа на СГС, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20148400400648, по описа на ЧСИ М. Ц.,
peг. № 840 КЧСИ, с район на действие СГС (прекратено) и образувано ново
изпълнително дело № 20228400400432, по описа на ЧСИ М. Ц., peг. № 840
КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.Х.Д. бл.94, вх.Б, ет.7,
ап.40 и „ВИЯЛИШКИ – 90“ ООД гр. Б.С., обл. В., ул. „Т.К." № 45, с ЕИК
*********, представлявано от управителя П. К. П. и А. К. П., ДА
ЗАПЛАТЯТ на „МОТО-ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул.“С.” № 444, представлявано от управителите
М.О. и А.И.Ф., чрез пълномощника адв.Т. В. от САК, направени деловодни
разноски за тази инстанция в общ размер на 1250,00 лв.(Хиляда двеста и
10
петдесет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11