№ 113
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20211100507469 по описа за 2021 година
Подадена е жалба от „Т...С.“ ЕАД против действие /акт - разпореждане/ на ЧСИ М. Ц.
по изп. д. № 20218400400425 /с което в тежест на жалбоподателя е възложен адвокатски хонорар
над сумата от 200 лева и такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ/.
Жалбата е процесуално допустима /подадена е в рамките на законния срок/:
Наличните по делото писмени доказателства /част от изпълнителната преписка/
удостоверяват, че:
Съдебният изпълнител е съобщил атакуваното действие /акт - разпореждане/ на
жалбоподателя – чрез съпроводително писмо от 13.04.21г., но в същото е посочен /погрешно/ друг
номер на изпълнително дело. Наред с това /в същата връзка/: входящ номер /за получаване на
процесният акт от страна на длъжника/ е поставен само върху посоченото съпроводително писмо
/но не и върху самото атакувано разпореждане/, като липсват доказателства двата документа
действително /реално, фактически/ да са били прикрепени /пришити/ един за друг /т.е. в случая –
не може да бъде направен надлежен – обоснован извод, че атакуваното разпореждане също е било
доведено до знанието на длъжника, заедно със съпроводителното писмо/. Такъв формален пропуск
/порок/ на уведомлението /преценен в контекста на предмета на процесното изпълнително
производство и преди всичко в контекста на заложеният в процеса материален интерес/ не може
/принципно/ да бъде възложен в негатив /в тежест/ на длъжника. Липсват /от друга страна/
доказателства /съответно и твърдения/ жалбоподателят да е бил уведомяван изрично, повторно
/със следващо съобщение/ за процесното разпореждане. С оглед това /в такава хипотеза/ следва да
се приеме, че: дружеството не е било уведомено надлежно за акта на ЧСИ /т.е. законният срок по
чл. 436 от ГПК за обжалване не е започнал да тече считано от датата на съпроводителното писмо
13.04.21г., съответно същият не се явява изтекъл към 20.05.21г. – когато е била подадена
1
процесната жалба/. На последно място /в същата връзка – за пълнота на изложение/: на нито едно
място в процесната жалба – длъжникът не признава обстоятелството да е получил атакуваното
разпореждане заедно със съпроводителното писмо /каквито доводи са изложени от органа по
изпълнението и от взискателя/.
Жалбата е основателна - изцяло:
Наличните по делото писмени доказателства /част от изпълнителната преписка/ сочат
/това обстоятелство е и изрично удостоверено от ЧСИ в уведомлението от 23.06.21г./, че: цялата
сума /предмет на изпълнителното производство/ е била платена /събрана от имуществото на
длъжника – жалбоподател/ в рамките на срока за доброволно изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира /в контекста на: конкретната законова
регламентация – посочена в следващото изложение; принципното правило на чл. 12 от ГПК;
житейската логика и справедливостта/, че:
Регламентираният от закона срок за доброволно изпълнение /по чл. 428 от ГПК/ по
естеството си /по правната си природа, а този извод следва и от самото наименование на правния
институт/ е гратисен /същият предоставя последна възможност на длъжника да погаси
задължението си и така да избегне допълнителна имуществена санкция под формата на такси и
разноски по изпълнението/. Тази /посочената/ благоприятна за длъжника правна последица
настъпва не само при „доброволно“ плащане /в буквалния смисъл на това понятие/, но и когато
съответната сума е била събрана принудително /но в срока за доброволно изпълнение/ вследствие
на наложен запор /предвид правилата на чл. 507, ал. 1 от ГПК и чл. 508, ал. 3 от ГПК, преценени в
съвкупност и във връзка с разпоредбата на чл. 428 от ГПК/.
Всяко друго тълкуване на процесния срок би лишило от смисъл /на практика/
производството по чл. 428 от ГПК.
С оглед изложеното - в хипотеза като процесната /при погасяване на дълга в рамките
на срока за доброволно изпълнение/ на взискателя се следва само адвокатски хонорар в размер на
200 лева /при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/.
В същата хипотеза /при погасяване на дълга в рамките на срока по чл. 428 от ГПК/
такса по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ – не се дължи. В тази насока е категоричното /императивно/
правило на чл. 53, ал. 2 от тарифата за ДТ. Този изричен /категоричен/ законов текст се явява
приложим /пряко/ в случая по аналогия /доколкото регламентира абсолютно идентична правна
хипотеза/. В последната връзка:
Недопустимо е правата и задълженията на едни и същи правни субекти в една и съща
/идентична/ хипотеза - да бъдат регламентирани по коренно различен /противоположен; в случая –
съществено обременяващ имуществената сфера на длъжника/ начин. Това противоречи на основен
правен принцип /че законът следва да се прилага еднакво спрямо всички/. Това противоречи и на
моралните норми.
Настоящият съдебен състав не споделя съдебната практика в обратната насока /в това
число и тази на ВКС, която практика не се явява и задължителна по смисъла на чл. 130, ал. 2 от
ЗСВ/. Тази практика не кореспондира с горната категорична законова норма /на чл. 53, ал. 2 от
2
тарифата за ДТ и с посоченият основен правен принцип/.
На последно място /отново принципно/:
Процесните /конкретни/ правни и фактически действия /подаване на молба за
образуване на изпълнително производство и налагането на банкови запори – в резултат на които
директно е била удържана – събрана цялата дължима от жалбоподателя сума/ по никакъв начин не
могат да оправдаят – обосноват /нито правно, нито житейски/ получаване на адвокатски хонорар в
размер на 49 016 лева и на такса в размер на 210 832 лева /тези финансови резултати противоречат
драстично на всякакви принципи за съразмерност – еквивалентност между: вид и обем на
извършена работа и възнаграждение за същата/.
С оглед изложеното – атакуваното изпълнително действие следва да бъде отменено.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действие /акт – разпореждане/ на ЧСИ М. Ц. по изп. д. № 20218400400425 /с
което в тежест на „Т...С.“ ЕАД е възложен адвокатски хонорар над сумата от 200 лева и такса по т.
26 от Тарифата към ЗЧСИ/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3