Решение по дело №1766/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 44
Дата: 23 януари 2019 г. (в сила от 13 февруари 2019 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20185220201766
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           гр.Пазарджик   23.01.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в публичното заседание на  10.01.2019 година в състав: 

                                                                    

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря Елена пенова, като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД №  1766/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й.С. ***, ЕГН ********** против НП № 18-0340-000999 от 25.06.2018 год. на началника на РУ МВР-Септември, с което на основание  чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП, във вр. с чл.123 ал.1, т.3, бук.”в” от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

С подадената въззивна жалба се обжалва НП само в частта му по пункт ІІ, т.е. в частта на извършено нарушение и наложени наказания на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП, във вр. с чл.123 ал.1, т.3, бук.”в” от ЗДП.

Релевираните жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална незаконосъобразност на атакуваното НП в обжалваната част, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено виновно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но  изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата  и пледира за отмяна на НП в обжалваната част.

          Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Заедно с административнонаказателната преписка изпраща писмено становище, с което иска НП да се потвърди.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

          Още тук е мястото да се посочи, че доколкото във въззивната жалба се иска само отмяна на НП досежно нарушението по пункт ІІ, то досежно другото нарушение и наложената санкция / чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДП/ съдът не дължи произнасяне по същество, т.к. постановлението в тази му част е влязло в сила.

Жалбоподателят е санкциониран по пункт ІІ с НП за това, че на 14.06.2018 год., около 15.03ч., в с.К., обл.П., по ул.”…”, като водач на л.а. „Ф. П.” с регистрационен номер .., собственост на С. Д. С. ***, като извършил маневра потегляне напред не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението и се блъснал челно в задната част на паркирания на ул.”..”, пред дом № 4, лек автомобил „А. Р.” с регистрационен номер …, собственост на М. Ц.К. ***. В резултат на това този автомобил се блъснал в задната част на паркирания пред него лек автомобил „М.” с регистрационен номер .., собственост на "Й. И."ООД-гр.София. Настъпило ПТП с материални щети. Водачът Й. Ст. обаче напуснал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР и собственика на автомобилите.

При така установеното било прието по пункт ІІ от АУАН и НП, че С. е извършил нарушение на чл.123 ал.1, т.3, бук.”в” от ЗДП, т.к. при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуснал и не  уведомил службата за контрол, както и не изпълнявал указанията й.

За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№ 0742269 от 14.06.2018 год.  Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на нарушителя на 09.10.2018 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 15.10.2018 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол  за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства и от показанията на  актосъставителя – св.Н.С. и свидетелите М.К. и Р.В..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна  по  следните съображения:

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП по пункт ІІ, т.е. в частта, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП за нарушение на чл.123 ал.1, т.3, бук. „в” от ЗДП е незаконосъобразно, доколкото е постановено в нарушение на материалния закон.

Според бук.”в” на 123 ал.1, т.3 от ЗДП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания.

Тук обаче се поставя основният за предмета на делото въпрос, свързан със задължението, което С. не е изпълнил като участник в ПТП.

Чл.123 ал.1 от ЗДП визира няколко задължения за тези лица според различните хипотези на последици от ПТП. В случаите на произшествие водачът, който е участник в него, има едно основно и водещо задължение, разписано в нормата на чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, а именно: „без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието”. Едва след като изпълни това свое генерално задължение за водачът възникват и задълженията по чл.123 ал.1, т.2 или т.3 от ЗДП в зависимост от това дали при произшествието са пострадали хора или има само причинени имуществени вреди.

В конкретния казус е била налице втората хипотеза, т.е. при ПТП са били причинени само имуществени вреди, при което за С. е възникнало на първо място задължението по чл. 123, ал.1, т.3. бук. „А” от ЗДП и то е да окаже съдействие за установяване на обстоятелствата около произшествието, които несъмнено включват и евентуалните настъпили щети, респ. виновния за причиняването им водач. Именно изпълнението на генералното задължение от страна на водача по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП – да спре на мястото на ПТП, предпоставя и последващото поведение на участниците според това, дали между тях има или не съгласие за щетите. В този ред на мисли, само ако участниците в ПТП на първо място спрат на местопроизшествието, а след това окажат съдействие за установяването на вредите от ПТП, то едва накрая може да се поставя въпросът за това има ли или не съгласие между тях за наличието и вида им, както и за това кой е виновен.

Казано с други думи, само при изпълнение на основното задължение по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, а след това и на задължението по чл.123 ал.1, т.3, бук.”а” от ЗДП /в хипотезата на причинени само материални щети/,  участниците могат да изпълнят или нарушат и следващите такива, визирани в букви "б" и съответно "в" на чл.123 ал.1, т.3 от ЗДП.

При положение, че актосъставителя и АНО са установили категорично, че в конкретния казус С. въобще не спрял на местопроизшествието, респ. не е имало дискусия с други участници в ПТП, за да е налице или да не е налице съгласие за обстоятелствата по инцидента,  то за тях е било несъмнено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП, а не тази на чл.123 ал.1, т.3, буква „в”, при което е следвало да бъде ангажирана отговорността му за нарушение на първата цитирана правна норма.

Административнонаказващият орган обаче е приел за нарушена разпоредбата на бук. „в” на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДП, без да отчете, че при конкретните обстоятелства тя не е относима към фактическата обстановка, доколкото предпоставя между участниците в ПТП да не е имало съгласие за щетите от него. В хипотезата, в която единият от тях изобщо не е спрял на местопроизшествието, е обективно невъзможно той да извърши нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „В” от ЗДП, тъй като би липсвал елемент от фактическия състав на нарушението какъвто е липсата на съгласие между участниците.

Ето защо е допуснато нарушение на материалния закон, което е основание, налагащо отмяната на наказателното постановление в обжалваната част, т.к. ако то бъде потвърдено ще се стигне до там, че жалбоподателят ще бъде санкциониран за нещо, което обективно не е извършил.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав  след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ НП № 18-0340-000999 от 25.06.2018 год. на началника на РУ МВР-Септември В ЧАСТТА му по пункт ІІ, с което на Й.С. ***, ЕГН **********, на основание  чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП, във вр. с  чл.123 ал.1, т.3, бук.”в” от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

 

ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА НП 18-0340-000999 от 25.06.2018 год. на началника на РУ МВР-Септември в останалата му част.

 

            Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: