№ 3658
гр. С., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20241100108254 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Л. М. О. срещу
Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг Живот и Здраве“ АД за заплащане на
сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди болки и страдания от наложилото се допълнително лечение в
Университетска болница „С.мед“, в периода 14.03.2024 г. - 20.03.2024 г., във връзка с
травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 16.01.2019 г., в гр. С., на кръстовището на ул. „Ген. Жостов“ с ул. „Йордан
Хаджиконстантинов-Джинот“, по вина на К.Н.П., водач на лек автомобил марка „Ситроен
ЦЗ“ с peг. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва,
считано от 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по
вина на водача на л.а. „Ситроен ЦЗ“, който, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, не пропуска пресичащата като пешеходец ищца да премине през кръстовището и
я блъска. Вследствие настъпилото произшествие са й причинени тежки травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на горния край на тибията /голям пищял/, оток и
деформация на ляво коляно, силни болки и невъзможност за движение на крайника. Твърди,
че и понастоящем пострадалата все още се възстановява, като на 14.03.2024 г. е постъпила в
Университетска болница „С.мед“ за продължаване на лечението с болки в лява колянна
става, където са й били извършени оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и
долния крайник, включително операция за изваждане на остеосинтезния материал. Твърди,
че в резултат от изваждане на остеосинтезния материал е търпяла и продължава да изпитва
допълнителни болки и страдания, за които претендира заплащането на застрахователно
1
обезщетение от ответника в размер на 30 000 лв.
Поддържа, че тези вреди се явяват нови и различни от болките и страданията, за
които на ищцата вече е било присъдено обезщетение по повод същото ПТП, с решение от
13.05.2021 г., по гр. д. №6505/2019 г., на СГС, ГО, 19 състав.
Ответникът ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД оспорва предявения иск като
процесуално недопустим, тъй като било налице влязло в сила решение, с което на ищцата е
присъдено обезщетение за болките и страданията, които са възникнали и могат да възникнат
в продължение на времето, свързани с травми, получени вследствие на настъпило ПТП на
16.01.2019 г. в гр. С., в това число и изваждането на остеосинтезния материал, което е
задължително след поставянето му при такъв род травми. Счита, че изрично в мотивите си
съдът е бил посочил, че е отчел възстановителния период, който включва всички последици
от травмата. Следвало да се вземе предвид и приетата СМЕ в предходно развилото се между
страните съдебно производство, според която увредата на хрущяла на капачката на лявото
коляно е вероятно, но не и със сигурност установена като такава в причинна връзка с
процесното ПТП.
В условията на евентуалност оспорва исковата претенция като неоснователна, тъй
като не било налице усложнение в здравословното състояние на ищцата, което да обуславя
присъждането на допълнително обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че ищцата, с
оглед на сериозността на предходните й травматични увреждания и прогнозата за
възстановяването й от тях, не е обърнала внимание на здравословното си състояние, като е
закъсняла с изваждането на остеосинтезния материал. Липсвали доказателства ищцата да е
ходила на прегледи, да се е изследвала и да е провела необходимата рехабилитация. В този
смисъл поддържа, че чрез незаинтересованото си поведение спрямо здравословното си
състояние ищцата е допринесла за настъпването на твърдените с исковата молба увреждания
Оспорва и размера на претендираното обезщетение като прекомерно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищцата са
причинени травматични увреждания, от които е претърпяла твърдените неимуществени
вреди.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че във връзка с получени травматични увреждания от процесното ПТП, с
решение от 13.05.2021 г., по гр. д. №6505/2019 г., на СГС, ГО, 19 състав, ответникът е бил
осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение от 30 000 лв.
По отношение вида на травматичните увреждания, респ. обхвата на неимуществените
вреди, които са били предмет на присъденото обезщетение в предходно развилото се между
страните исково производство, следва да бъдат съобразени решение от 13.05.2021 г., по гр. д.
№6505/2019 г., на СГС, ГО, 19 състав и решение № 523 от 12.04.2022 г., по в.гр.д.
2
№2554/2021 г., 8 състав на САС, с което въззивната инстанция е потвърдила
първоинстанционното решение.
Видно от мотивите на решението на САС (недопуснато до касационно обжалване от
ВКС), за да се солидаризира с крайният правен извод на СГС, че справедливото обезщетение
за ищцата Л. М. О. е в размер на 30 000 лв., апелативната инстанция е съобразила вида и
характера на получената от ищцата увреда, кредитирайки заключенията на първоначалната и
допълнителната съдебномедицински експертизи - счупване на големия пищял на лява
подбедрица в горната му част, наложило оперативно лечение по спешност, изразяващо се в
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с 3 винта, а така също и
увредата на хрущяла на капачката на ляво коляно. Въззивният съд изрично е отбелязал в
мотивите си, че при определянето на справедливото обезщетение не взема предвид
бъдещите болки и страдания, които ищцата ще претърпи при евентуална операция за
отстраняване на трите канюлирани винта, поради което настоящият съдебен състав приема,
че твърдяната в исковата молба оперативна интервенция от 14.03.2024 г. в Университетска
болница „С.мед“ за изваждане на остеосинтезния материал не е била взета предвид в
предходно развилото се между страните съдебно производство и съставлява нов факт,
необхванат от силата на пресъдено нещо на решението, с което на ищцата вече е било
присъдено обезщетение в размер на 30 000 лв.
По настоящото дело е приета без възражения от страните съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Според
заключението при пътно-транспортния инцидент от дата 16.01.2019 г. Л. О. е получила
фрактура в проксималния (горен) край на лявата тибия (голям пищял), засягаща латералния
(външен) кондил на костта. Във връзка с фрактурата ищцата е претърпяла две оперативни
интервенции – първата на 18.01.2019 г. с цел възстановяване анатомията на латералния
тибиален кондил чрез фиксация с 3 канюлирани винта и втора операция на 14.03.2024 г. в
УМБАЛ „С.мед“ ООД за отстраняване на остеосинтезния материал. Вещото лице д-р Б. К. е
посочило, че другата описана манипулация в оперативния протокол от 14.03.2024 г.,
изразяваща се в автоостеопластика по съседство, е била абсолютно фиктивна и в
действителност не е била осъществена. Мотивирало се е с факта, че при пълна консолидация
на фрактурата, каквато е налице в конкретния случай при ищцата, екстракцията на
имплантите не би могла да доведе до образуването на костен дефект, а единствените
дефекти в костта, които остават след отстраняване на остеосинтезните средства, са отворите
по хода на винтовете, които обаче никога не се запълват допълнително с кост (т. нар.
остеопластика). В разглеждания казус липсват рентгенови данни да е била извършвана
автоостеопластика с кортико-спонгиозни присадъци по съседство, тъй като това би довело
до допълнително отслабване на костта. Друг аргумент, който вещото лице изтъква, за да
обоснове тезата си, че при ищцата няма наличие на костен дефект в областта на латералния
тибиален кондил, е интерпретацията на пред- и постоперативната рентгенография, описана
от рентгенолога в епикризата, според която „Не се визуализират рентгенови белези за костни
резорбция.“.
Като причини, наложили изваждането на остеосинтезния материал, експертът е
3
посочил проминиране на импланта под кожата, което предизвиква дразнене и дискомфорт;
съществуващ риск от декубитиране (протриване) на кожата и възникване на възпалителни
усложнения в областта на оперативните достъпи; възможността за миграция на някой от
винтовете към кожата, което е допълнителен източник на неприятни усещания за пациента и
риск за пробиване на кожата отвътре навън; фактът, че се касае за млад пациент, при който е
твърде вероятно в бъдеще да се наложи извършването на специализирани образни
изследвания (като например компютърна томография, магнитно-резонансна томография или
др.) по повод на евентуални бъдещи травми или други заболявания, като тяхното
провеждане може да се повлияе и компрометира от наличието на споменатите импланти.
Вземайки предвид данните от клиничния и рентгенологичен преглед, вещото лице е
посочило, че по отношение на локалния статус, свързан с фрактурата на лявата тибия, е
настъпила пълна консолидация, без ограничение в обема на движенията и без данни за
развитие на артрозни промени в коленната става. Като остатъчни явления в резултат на
процесната травма и свързаните с нея две оперативни намеси, ищцата е съобщила за
всекидневна умерена, поносима болка в областта на лявото коляно, която се засилва при по-
тежки физически натоварвания и се влияе негативно от промяна в климатичните условия,
както и преустановяване на активни фитнес занимания.
При повторната операция от 14.03.2024 г. болките на ищцата са били най-силни в
ранния период след извършване на екстракцията, като с всеки изминал ден те са намалявали
по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма и със
сигурност не са били толкова силни и интензивни като болките след първата операция,
проведена по повод остеосинтезата на счупването.
В открито съдебно заседание от 12.05.2025 г. д-р К. пояснява, че основната причина,
поради която ищцата може да има болки в бъдеще, е че процесната фрактура е вътреставна и
всички вътреставни фрактури, независимо от възрастта, през която са получени, както и
всички вътреставни страдания, дори да няма травматичен инцидент, винаги са свързани с
болки и страдания, особено при промяна на атмосферно налягане и климатични условия.
Бъдещите болки обаче няма да са свързани с отстраняване на имплантите.
Във връзка с втората операция възстановителният период е бил около един месец,
през което време отворите в костта би трябвало да се запълнят с начална кост. Пациентът по
принцип може да се придвижва, да пристъпва, но не да бяга и скача на този крак. Леко и
бавно ходене не биха представлявали проблем. Костта се приема за зараснала, тъй като са
изминали четири години от първата операция. Още в началото след втората операция
пациентът може да се обслужва сам и да стъпва дотолкова, колкото да се придвижва.
Болките, търпени от втората интервенция, са за времето докато зарасне раната, през
която са извадени имплантите, което е максимум до 3 седмици. Останалите болки, които са
при ищцата и които са описани в анамнестичната част на прегледа, са свързани с типа на
фрактурата, и те ще се появяват основно при промяна на климатичните условия. Тези болки
ги е имало преди изваждането на имплантите и ще ги има за в бъдеще.
След втората операция ищцата може да се завърне към обичайния си ритъм на живот
и да бъде активна след около един месец, а след около три месеца може да се върне към по-
4
активни спортни занимания. За две седмици се отстраняват конците и раната трябва да
зарасне, а едномесечният период на възстановяване е необходим, тъй като остатъчните
отвори в костта в следствие на трите извадени винта трябва да зараснат.
Процесната интервенция не изисква допълнително рехабилитации, като преди това,
според вещото лице, пострадалата се е раздвижила достатъчно добре и има пълен обем на
движение на коленната става.
Свидетелката И. П. О. сочи, че дъщеря й е претърпяла оперативна интервенция на
14.03.2024 г. по повод увреждания на лявата подбедрица, получени вследствие на ПТП.
Според нея операцията се е наложила поради силни болки в крака и започнало излизане на
един от имплантите, поставени след инцидента на 16.01.2019 г., като първоначално е било
възможно да останат в тялото, но впоследствие се е наложило да бъдат отстранени.
Интервенцията е извършена в болница „С.мед“.
Сочи, че по време на операцията е възникнал проблем – единият от имплантите е
превъртял при опит за изваждане, което е удължило хирургичната процедура. Дъщеря й е
останала в болница шест дни, като през този период не е могла да се движи самостоятелно и
е била на обезболяващи. След изписването състоянието е изисквало използване на
патерици и постоянна помощ от близките. В домашни условия е останала един месец без
възможност да натоварва крака. По-късно е провеждала раздвижване, но болките са
продължили.
Свидетелят твърди, че от втората операция е останал нов белег, по-голям от първия,
който силно притеснява дъщеря й. Посочва, че преживяното се е отразило психически –
станала е тревожна, изпитва страх да пресича улици, а белезите я притесняват значително.
Били са закупени мазила за заличаване на белезите, но без резултат. Към момента все още
изпитва болки при натоварване и не е напълно възстановена.
При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за доказано по делото, че ищцата е претърпяла на 14.03.2024 г. оперативна
интервенция по изваждане на остеосинтезния материал - три канюлирани винта, поставени
й на 18.01.2019 г. с цел възстановяване анатомията на латералния тибиален кондил чрез
фиксация. Безспорно е по дело, а и се установява от приложеното гр. д. №6505/2019 г., на
СГС, ГО, 19 състав, че първата по време операция е извършена с оглед полученото счупване
на големия пищял на лява подбедрица, което травматично увреждане е причинено в резултат
на ПТП от 16.01.2019 г., предизвикано по вина на К.Н.П., водач на лек автомобил марка
„Ситроен ЦЗ“ с peг. № ****. Вината на водача е установена със силата на пресъдено нещо на
решението гр. д. №6505/2019 г., на СГС, ГО, 19 състав, с което на Л. О. вече е присъдено
застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от процесния
инцидент. Както вече бе отбелязано, в тези вреди се включват болките и страданията,
понесени от самото травматично увреждане на големия пищял на лявата подбедрица и
извършената в тази връзка операция от 18.01.2019 г., но не и физическия и емоционален
дискомфорт, който е изпитвала ищцата във връзка с последващото оперативно премахване
на остеосинтезния материал. От СМЕ и свидетелските показания се установява, че тази
втора оперативна интервенция е била необходима и доколкото тя е в пряка причинно-
5
следствена връзка с травмата, получена от процесното ПТП, то отговорността за обезвреда
за понесените нови неимуществени вреди е на водача на лекия автомобил, респ. на неговия
застраховател ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съдът отчита възстановителния период от около един месец, през който ищцата е имала
нужда от чужда помощ, силните болки, които е изпитвала непосредствено след
интервенцията и продължаващи, но със затихване (до около три седмици), през времето на
възстановяване; липсата от необходимост от рехабилитация и на усложнения, както и пълно
възстановяване във връзка с тази втора по време интервенция; младата и активна възраст на
лицето, характеризираща се активен социален живот, какъвто неминуемо е бил нарушен за
времето на възстановяване.
Съдът не отчита като обстоятелство, относимо към определянето на обезщетението,
наличието на оперативни белези при ищцата, защото такива твърдения липсват в исковата
молба. За пълнота е необходимо да се отбележи, че според мотивите на решението на САС в
предходното съдебно производство е констатирано, че при извършения личен преглед от
вещото лице е установено наличие на два оперативни белега от външната страна на лява
коленна става в долния й край с надлъжен ход и дължина, съответно 2 см. и 3 см на нивото
на кожата, като апелативната инстанция е посочила, че тези белези са отчетени като фактор,
имащ значение за определянето на обезщетението в размер на 30 000 лв. В отговора на
задача №4 от приетата по настоящото дело СМЕ е посочено, че по латералната (странична)
повърхност на лявото коляно и проксималната подбедрица се наблюдават два цикатрикса от
стари оперативни достъпи: проксимален прав с дължина 3,2 см и дистален прав с дължина
3,0 см. И двата белега са зараснали първично на нивото на околната кожна повърхност, без
данни за възпалителни промени, като проксималният е хиперпигментиран спрямо съседната
кожа. Те се виждат много отчетливо, поради което загрозяват външния вид на пострадалата.
Гореизложеното налага извод, че тези белези не са нови по вид, а са същите, които са
получени при първата операция и тяхното наличие не завишава обезщетението, защото вече
такова е било присъдено. Съдът обаче ще отчете факта, че при новата операция кожата в
областта на съществуващите белези отново е била наранена, което е напълно логично да
доведе и до нов емоционален дискомфорт у ищцата и полагане на усилия да подобри в
максимална степен естетическия вид в тази зона от тялото чрез използването на различни
кремове, според свидетелските показания.
Не подлежат на обезщетение и последващите болки след първия месец от операцията,
каквито се твърдят от ищцата и свидетеля, защото няма медицинска причина те да се
свързват именно с операцията по изваждане на остеосинтезния материал. Както е пояснило
вещото лице при приемането на СМЕ, търпени са болки за времето докато зарасне раната,
през която са извадени имплантите, което е максимум до 3 седмици, а останалите болки,
които са при ищцата, са свързани с типа на фрактурата, и те ще се появяват основно при
промяна на климатичните условия, като те са били налични преди изваждането на
имплантите и ще ги има за в бъдеще. За определянето на размера на обезщетението съдът
6
съобразява и факта, че в предходното съдебно производство на ищцата е било присъдено
обезщетение от 30 000 лв. за значителни по-интензивно и тежко лечение и по-дълъг
възстановителен период (6-8 месеца).
Предвид подробно изложените от вещото лице аргументи, съдът приема за
опровергано по делото, че на ищцата е била извършена автоостеопластика.
С оглед гореизложеното, характера на интервенцията и търпените вреди, възрастта на
ищцата (23 години), както и социално - икономическите условия на живот в страната, съдът
намира, че сумата от 5000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги по
размер (само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция
от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и
неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. на ВКС и
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., II т. о. на ВКС).
Видно от приложената към исковата молба извънсъдебно предявена на 10.04.2024 г.
претенция до застрахователя, и с оглед горните съображения, законна лихва върху
присъденото обезщетение е дължима от тази дата до окончателното плащане, поради което
акцесорната претенция следва да бъде уважена съгласно заявеното в исковата молба.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца съразмерно на уважената част от иска общо сумата в размер на 116,67 лв., от която:
100 лв. – възнаграждение за СМЕ и 16,67 лв. – държавна такса (ищцата е внесла 100 лв., а за
разликата до 1200 лв. е освободена).
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. К. Н. следва да се определи адвокатско
възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство, в
претендирания от нея размер от 3050 лв., който съдът не счита за прекомерен, съобразно
фактическата и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания и
икономическата обстановка в гр. С.. От този размер, съобразно уважената част от иска, на
адвоката следва да се присъди пропорционално сумата 508,33 лв.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 83,33 лв. (при определени 100 лв. предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото).
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
банкова сметка на СГС, държавна такса, пропорционално на уважената част, в размер на
183,33 лв. (като се съобрази, че ищцата е освободена от внасянето на държавна такса от 1100
лв.).
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на Л. М. О., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С., бул. ****, чрез адв. С. Н., сумата от 5000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди болки и
страдания от наложилото се допълнително лечение в Университетска болница „С.мед“, в
периода 14.03.2024 г. - 20.03.2024 г., във връзка с травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 16.01.2019 г., в гр. С., по
вина на К.Н.П., водач на лек автомобил марка „Ситроен ЦЗ“ с peг. № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2024 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 5000 лв. до 30 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на Л. М. О., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С., бул. ****, чрез адв. С. Н., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдебни разноски, в общ размер от 116,67 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на адв. С. К. Н., с адрес на кантората: гр. С., бул. ****, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна
правна помощ в настоящото производство, в размер на 508,33 лв.
ОСЪЖДА Л. М. О., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. ****, чрез адв.
С. Н., да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдебни разноски, в общ размер от 83,33
лв.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.
Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по банкова сметка на
Софийски градски съд държавна такса, пропорционално на уважената част от иска, в размер
на 183,33 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9