№ 16
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600226 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 260108 от 08.04.2021 г. по ЧНД № 724/2021 г. на Окръжен съд –
Пловдив е било признато решение на чужда юрисдикция, влязло в сила на
19.11.2020 г., с което на Г. С. М. е била наложена финансова санкция в размер
на 5 500 евро за административно нарушение по Закона за полицията за
чужденци и 5 евро деловодни разноски, като санкцията е с левова
равностойност 10 766,84 лева по фиксинга на БНБ към датата на
постановяване на решението.
Настоящият състав, след като се запозна с жалбата, намира че същата е била
подадена в законоустановения срок от лице с нужната процесуална
легитимация.
Съдът е постановил изпълнение на решението, като обжалването не спира
изпълнението. Било е разпоредено препис да се изпрати за изпълнение на ТД
на НАП-П. - по реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено
и на компетентния орган на издаващата държава и на Министерството на
1
правосъдието на РБ.
В жалбата си, адвокат Н.К. релевира доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения в проведеното пред първия съд производство,
мотивирани с неизследване на въпроса дали на засегнатия М. е било
разяснено на разбираем за него език какво точно се е случило, с какъв
автомобил е пътувал, дали е извършил претендираното нарушение или
деянието е спряло във фазата на опита, защото е бил проверен на самия
ГКПП. Навеждат се и оплаквания за превратно възприемане на документ в
хипотезата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като в удостоверението бил
записан текст, който липсвал в превода. Релевира се хипотезата на чл. 35, т. 9
от цитирания закон – неуведомяване на засегнатия за издаденото наказателно
постановление и за правото му да го обжалва. Навежда се и оплакване от
липсата на възможност за участие в провежданото производство пред
чуждата юрисдикция, защото не е бил допуснат да влезе на територията на
Република А.. По тези съображения от въззивния съд се иска да отмени
решението на ОС – Пловдив, като вместо това да не признае акта на органа на
чуждата държава.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пловдив, като не е
постъпило становище.
За съдебното заседание пред въззивния съд засегнатото лице не е било отрито
на адреса си, за да бъде призовано, поради което на основание чл. 16, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС е било представлявано от назначения му от
първоинстанционния съд служебен защитник.
В хода на съдебните прения пред въззвния съд адв. Н.К. поддържа жалбата и
изложените в нея съображения за отмяна на решението на Пловдивския
окръжен съд.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди
решението за признаване на изпълнението на съдебния акт на чуждата
юрисдикция.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по
делото, настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните
съображения:
2
Производството е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по реда на
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило решение
на съдебна юрисдикция на Република А.. С посочения съдебен акт на
засегнатия е била наложена финансова санкция в размер на 5000 евро.
Искането е било придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, преведено на български език.
Правилно и законосъобразно първият съд е отбелязал, че посочените
документи за признаването на решението на чуждия съдебен орган, съдържат
всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е
налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на ЕС.
По силата на последния на засегнатото лице е било вменено задължение за
заплащане на финансова санкция за извършено административно нарушение
по приключило производство. Заинтересованият е бил санкциониран за това,
че на 18.02.2020 г. в 17.5- чака в 8472 Ш., Федерален път 4, Граничен
контролно-пропусквателен пункт * Ш., е навлязъл като чужденец по смисъла
на пар. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за полицията за чужденци във Федералната
територия в нарушение на действащата забрана за пребиваване на Ф.с. за
имиграция и убежище Г. А., филиал Л., преписка № 121893290201991148990
от 23.08.2019 г., издадена за срок от 9 години /напускането на страната е била
на 13.10.2019 г./, като не е притежавал разрешение за повторно влизане
съгласно пар. 27а от Закона за полицията за чужденци.
Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на
взаимно признаване на финансови санкции е било изготвено по надлежния
образец с превод на български език, като е било издадено от компетентен
орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички необходими
реквизити, кореспондиращи със съдържанието и на съдебния акт.
Посочен е бил и субекта на административното нарушение, на който е
3
наложена административната финансова санкция. Подробно са залегнали и
фактическите основания на извършено от засегнатото лице административно
нарушение, като това нарушение е било индивидуализирано по време и място.
Посочена е била и неговата правна квалификация съобразно приложимото
законодателство в секторното законодателство на издаващата държава в
цитирания по-горе смисъл.
Законосъобразно е било преценено, че се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 1
от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за налагане на
парична глоба в административно-наказателно производство на държава-член
на Европейския съюз, което представлява административно нарушение и по
българското законодателство. В този смисъл безспорно са налице условията
за признаване и изпълнение на това решение на чуждата административна
юрисдикция.
Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.
Не са налице и основанията за отказ за признаване на решението на чуждата
юрисдикция за налагане на финансова санкция, визирани в разпоредбата на
чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил първият съд.
Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от
ЗПИИРКОРНФС. Видно от представеното пред първия съд удостоверение
засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на
решаващата държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в
които може да го упражни.
В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС издаващата държава е
отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за правата си в развилата се по
нейното законодателство процедура. Същевременно действа принципът на
взаимно доверие между компетентните органи на издаващата и приемащата
държава.
Не могат да бъдат споделени и доводите за нарушения, свързани с
възможността на засегнатия за разбере за какво нарушение е санкциониран и
да упражни лично правата си чрез влизане на територията, за която има
административна забрана, издадена по съответния ред. Най-малкото пред
4
същия е била открита възможността да упълномощи процесуален
представител, ако желае да стори това.
Неоснователни са и възраженията за нарушено право на защита в
процедурата пред чуждата юрисдикция и решението й по същество.
Настоящата процедура има отношение само към условията за признаване и
изпълнение на чуждото решение без в нея да може да се подложи на преценка
неговото същество от гледна точка на правилност, обоснованост и
законосъобразност. Не може да се направи и анализ и сравнение между
производството в чуждата и изпълняващата държава и оттам да се черпят
аргументи срещу него. Актът на съда в настоящото производство не може да
ревизира и замества волята на органа на издаващата държава, нито съдът има
правомощие да дерогира чуждото решение, защото преценя само налице ли
са материално-правните и процесуалните предпоставки за признаването му.
Още повече, че деянието е извършено на територията на издаващата държава
и българските съдилища нямат юрисдикция за процесното нарушение. В този
смисъл доводите, свързани със съществото на така консумираното от
жалбоподателя административно нарушение, не подлежат на контрол от
страна на българския съд.
Не може да бъде споделен и доводът на защитата, че засегнатият М. не е бил
уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно
правото да обжалва решението и сроковете за това. Органът, издал
удостоверението е отразил обстоятелството, че лицето е било уведомено
съгласно националното законодателство относно правото си да обжалва
решението лично или чрез упълномощен според законодателството
представител относно правото си да обжалва решението, както и относно
сроковете за обжалване на решението. Отразено е също, че производството е
било писмено (т. е. закрито, административно), при което очевидно не може
да става въпрос за лично явяване на лицето в съдебен процес по смисъла,
посочен в жалбата на адв. Н.К..
В случая, видно от приложената по делото справка – извлечение от регистъра
на Националната база данни, засегнатото лице отговаря на алтернативно
изброените условия, а именно – постоянно местожителство на територията на
Република България. Данните за последната актуална за засегнато лице
5
адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са идентични с отразените в
удостоверението на чуждестранния несъдебен орган данни за последен
известен адрес на лицето.
Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се явява
изводът на ОС - Пловдив, че решението за налагане на финансова санкция
следва да бъде признато.
В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е била
определена и равностойността на дължимата сума в български левове по
фиксинга на БНБ към момента на постановяване на решението, чието
признаване се иска.
Правилно и законосъобразно първият съд е постановил, че решението на
австрийския съдебен орган да се изпрати на ТП – НАП-П. за изпълнение по
реда на ЗНАП и ДОПК. Това съответства на разпоредбите на чл. 36 във вр. с
чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е достигнал до
обосновани изводи, че са налице всички законоустановени предпоставки за
изпълнение на горепосоченото решение на чуждата юрисдикция, по силата на
което на засегнатото лице е била наложена финансова санкция. Правилно е
било прието също така, че процесуалните формалности по признаване на
решението са били изпълнени в съответствие с разпоредбите на
ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното
решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а
жалбата на служебния защитник – адв. Н.К., да се остави без уважение,
поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260108 от 08.04.2021 г. по ЧНД №
6
724/2021 г. на Пловдивския окръжен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7