№ 141
гр. С., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900124 по описа за 2023 година
ИЩЦАТА – З. П. П. от гр. Б., ул. „Е.” № 29А, с ЕГН **********, е предявила срещу
„ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1
и чл.429, ал.3 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева, за причинени й
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни
увреждания – мозъчно сътресение; контузия на шията и увреждане на междупрешленните
дискове в шийния отдел с радикулопатия, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
11.11.2022 год. около 22.30 часа в гр. С., в района на бул. „П.В.”, по вина на П.В. И. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с ДК № СВ 95 97
НС, със застрахователна полица № ВG/02/122001739621 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 15.06.2022 год. до
14.06.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2023 год. до
окончателното й заплащане;
2. за заплащане на обезщетение в размер на 1 155 лева за причинени й имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за лечението на причинените й при горното ПТП
телесни увреждания, изразили се в заплатени първични и вторични прегледи, изследвания и
медицински изделия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2023 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба след отстраняване на нередовностите й с
1
молба от 20.07.2023 год. отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея
осъдителни искове са допустими – предявени са при спазване на изискванията на чл.498,
ал.3 от КЗ при заведена на 03.01.2023 год. пред „ЗД Б.И.” АД застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ, по която застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение.
С исковата молба се твърди, че на 11.11.2022 год. около 22.30 часа в гр. С., в района
на бул. „П.В.”, пред ресторант „Д.”, П.В. И. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с ДК № СВ 95 97 НС, виновно нарушил правилата за
движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост се блъснал в задната част
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320ЦДИ”, с ДК № СО 27 70 СН, управляван
от З. П. П.. При описаното произшествие на ищцата били причинени травматични
увреждания.
Произшествието било посетено от органите на МВР, като бил издаден констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-623 от 11.11.2022 год. от СДВР, Отдел „Пътна
полиция“.
Твърди се, че след произшествието на ищцата била оказана медицинска помощ във
ВМА – С., тъй като имала оплаквания от главоболие и болки в шията. Поставена й била
шийна яка и й било обяснено при продължаване на оплакванията да направи ЯМР. Твърди се
в исковата молба, че състоянието на ищцата се влошило и започнала да се оплаква от болки
във врата, както и от болки и изтръпване на ръцете. След проведен преглед на 18.11.2022г.
било установено увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия.
Сочи се, че описаните увреждания причинили на пострадалата силни болки в
областта на шията, преминаващи към ръцете и усилващи се при двигателна активност. Сочи
се в исковата молба, че около два месеца преди инцидента при ищцата била
диагностицирана дискова херния на ниво С5-С6, но без клинични прояви. След ПТП ищцата
започнала да има болки в областта на хернията. Излага се от ищцата, че била болна от
множествена склероза. Възстановяването й до момента не било приключило, а претърпяното
ПТП се отразило негативно и на психиката й – била много стресирана, започнала да изпитва
притеснение при пътуване в автомобил.
Твърди се, че за диагностика и лечение на причинените й при горното ПТП телесни
увреждания ищцата извършила разходи, изразили се в заплащане на първични и вторични
прегледи, шийна яка, както и за КТ и МРТ на обща стойност 1 155 лева, удостоверени с
представените с и.м. фактури и приложените към тях фискални бонове.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с ДК № СВ 95
97 НС, управляван при ПТП от деликвента П.В. И., е била сключена със „ЗД Б.И.” АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
ВG/02/122001739621, валидна от 15.06.2022 год. до 14.06.2023 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени и имуществени вреди.
2
Твърди се, че ищцата депозирала по пощата писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до „ЗД Б.И.” АД, получена от ответника на 03.01.2023 год., като
застрахователят не изплатил застрахователно обезщетение в законоустановения срок.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че е налице деликт, причинен от водача
на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с ДК № СВ 95 97 НС – П.В. И..
Твърди се, че събитието е случайно за водача на този автомобил, като за него не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Сочи се, че представеният с и.м. констативен протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото
няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е
установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е
действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл.45, ал. 2 ЗЗД.
Оспорват се описаните в приложената по делото медицинска документация
изменения по гръбначния стълб на ищцата да са причинени от процесното ПТП, като се
сочи, че същите са с хронично-дегенеративен произход.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от ищцата, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното
от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.
Прави се евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата като водач
на МПС, като се сочи, че е пътувала без поставен предпазен колан, който би намалил риска
за него и тежестта на нараняванията й.
Оспорва се и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като
се сочи, че в случая е приложима хипотезата на чл.497, ал.1 т.1 от КЗ, защото при
предявяване на претенцията си ищцата не била представила всички необходими изискани й
от застрахователя документи, удостоверяващи събитието.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищцата с указанията по чл.372 от
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата чрез пълномощника си е депозирала
допълнителна искова молба, с която е допълнила първоначалната. С ДИМ е направено
искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи
претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение.
Препис от допълнителната и.м. е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК,
като до изтичане на срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият не е подал допълнителен отговор.
3
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените с исковата молба от ищцата констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-623 от 12.11.2022 год., изготвен от СДВР, отдел „Пътна полиция“,
АУАН № 538392/12.11.2022 год., ЗППАМ № 22-4332-005926 и НП № 22-4332-
023837/23.11.2022 год., в същите е отразено посетено от органите на МВР ПТП, настъпило
на 11.11.2022 год. около 22.30 часа в гр. С., в района на бул. „П.В.”, между лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ”, с ДК № СО 27 70 СН, управляван от З. П. П. и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с ДК № СВ 95 97 НС, управляван от П.В. И..
В констативния протокол като пострадал при ПТП е посочен водачът на л.а. „Мерцедес“ З.
П.. На виновния за инцидента водач на л.а. „Фолксваген“ Пламен И. е наложено
административно наказание с горното НП за извършено нарушение по чл.179, ал.1, предл.1-
во от ЗДвП. В акта и АУАН е констатирано, че водачът на л.а. „Фолксваген“ се е движил с
несъобразена с метеорологичните условия скорост /дъжд/, като се е блъснал в движещия се
пред него л.а. „Мерцедес“.
От показанията на свидетелят В.Х., пътник в л.а. „Мерцедес“, се установява, че на
посочените горе дата и място пътувал с ищцата по бул. „П.В.“ в гр. С., ж.к. „Л.“. Колата се
движела със скорост от около 30-40 км/ч, а той заемал мястото на предната седалка до
водача в автомобила, като и двамата били с поставени предпазни колани. Изведнъж
свидетелят усетил много силен удар отзад и колата се преместила на 7-8 м напред.
Впоследствие установил, че водачът на л.а. „Фолксваген“ ги е ударил отзад, като задната
част на техния автомобил била с доста деформации.
От заключението по назначената КСМАТЕ, неоспорено в автотехническата му част
от страните, се установява описания от свидетеля Х. механизъм на настъпване на ПТП –
лекият автомобил „Фолксваген” е настигнал движещия се пред него лек автомобил
„Мерцедес”, като с челната си част го е ударил в задната централна част. Техническият
анализ на конкретната ситуация показвал, че причината за възникване на ПТП следва да се
търси в субективните действия на водача на л.а. „Фолксваген ” – П.В. И., който в зоната на
ПТП, непосредствено преди удара в л.а. „Фолксваген”, не контролирал непрекъснато
пътното превозно средство, което е управлявал. Инцидентът можело да бъде предотвратен
от водача И., ако същият към момента преди ПТП непрекъснато е контролирал управлявания
от него автомобил и своевременно е предприел действия за намаляване на скоростта на
автомобила до скоростта на движещото се пред него МПС, като спазвал безопасната
надлъжна дистанция.
От същото заключение се установява още, че в резултат на ПТП на водача на л.а.
„Мерцедес” З. П. П. било причинено телесно увреждане – контузия на шията. Само това
телесно увреждане от описаните в исковата молба било причинено на ищцата в резултат от
ПТП, катодисковата херния между 5 и 6 шийни прешлени била доказана преди ПТП с
изследване от 13.09.2022г.
Експертизата констатира, че по повод травмата на шията на пострадалата било
4
предписано носенето на мека шийна яка и прием на обезболяващи медикаменти. Сочи се от
експертите, че в резултат на травмата било затруднено и болезнено движението на врата на
ищцата, което водело до значителен дискомфорт в ежедневието за един по-продължителен
период от време за около 20-25 дни. Предхождащо травмата увреждане на шията на ищцата
също щяло да удължи периода на възстановяване.
Видно е още от заключението на КСМАТЕ, че при конкретния механизъм на
произшествието, механизма на получаване на травматичното увреждане, неговия вид и
анатомичната му локализация, наличието на поставен обезопасителен колан от ищцата не би
предотвратило настъпването на увреждането.
Вещите лица установяват още, че всички разходи, за които има представени
счетоводни документи по делото били наложителни и направени във връзка с
диагностицирането, проследяването и лечението на причинената на ищцата травма.
От показанията на свидетелката И.Х. Х.а /майка на свидетеля Х./ се установява, че
ищцата живее на семейни начала със сина й от двадесет години. Излага, че на 11.11.2022 год.
около 10-11 часа вечерта й се обадили /ищцата и сина й/, че ги е блъснала кола и след три-
четири часа като се прибрали З. изглеждала много зле, треперела цялата, плачела и казала, че
е била във Военна болница, където й поставили диагноза - мозъчно сътресение. След това на
другия или на по-следващия ден купили яка, З. не можела да си движи врата, главата я
боляла, като и до момента на съдебното заседание се оплаквала от главоболие и от болка във
врата. Свидетелката излага, че З. страдала от множествена склероза и от силния стрес от
ПТП получила някаква криза, а от тая криза не можела нищо да държи с ръцете си, краката й
се олюлявали и най-общо физически се сринала и не можела дори да се грижи за детето си,
което било на 2 години и 9 месеца. Ищцата била много притеснителна и всичко това много я
тормозело, тя не можела да се обслужва сама дори. След ПТП -то станала по-раздразнителна
за всяко нещо, понякога се вглъбявала в себе си. Изпитвала и страх от шофиране.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-психологична експертиза,
оспорено от страна на ответника, от което се установява, че ищцата е понесла остър
емоционален стрес и е изпитала страх за здравето си, на фона на съществуващи
здравословни проблеми - понесена операция на главата за отстраняване на доброкачествено
образувание и заболяване от множествена склероза /МС/ в процес на лечение. Вещото лице
излага, че ищцата изпитала при ПТП и страх за състоянието на съпруга си, пострадал в
същото ПТП, както и несигурност за бъдещето, свързана най-вече с малкото й дете.
По време на възстановителния процес след ПТП понесла болки и неудобства,
чувствала се непълноценна и зависима от помощта на други лица.
Експерта счита, че ищцата силно емоционално е преживяла неспособността си да
полага адекватна грижа за детето си и да споделя с него радостта от физическата близост,
много значима и за двете на малката му възраст, и удоволствието да го съпътства в неговото
прохождане.
Измерено било при ищцата и леко повишено невротично ниво, изразяващо се в
5
склонност към потиснатост, безпокойство, тревожност и депресивитет.
От проективното тестово изследване, избягващо рационалните нагласи на личността,
при ищцата се установили данни за засилена психологическа потребност от спокойствие и
защита от неблагоприятни външни въздействия. Стремяла се към постигане на устойчиво
емоционално състояние. Заемала пасивна житейска позиция, проявявала избирателност в
контактите. Изпитвала напрежение. Леко бил намален фрустрационния й /към препятстване/
толеранс, което я правило импулсивна и раздразнителна. Намирала се в състояние на стрес
от наложени й външни ограничения. Регистриран бил и леко към умерено повишен индекс
на тревожност /4 от 12 степени/.
Вещото лице – Д. З. – С. обобщава, че преживяното ПТП представлявало
неблагоприятно събитие в живота на ищцата, което нарушило психологическото й
благополучие и обичайния й начин на живот за продължителен период от време и, от което
щял й остане травматичен спомен. Специфично за нея обстоятелство било негативното
въздействие на случилото се върху наличните й здравословни проблеми /прекарана
операция на главата и заболяване от МС, към които била задоволително адаптирана/, при
което преживеният стрес бил нежелателен и усложняващ състоянието й фактор.
Представените с и.м. фактури с приложени към тях фискални бонове, удостоверяват
заплатени от ищцата суми в общ размер на 1 155 лева за първични и вторични прегледи,
както и за образни изследвания.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф”, с ДК № СВ 95 97 НС, управляван при ПТП от деликвента П.В.
И., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със застрахователна полица № ВG/02/122001739621, валидна от 15.06.2022 год. до
14.06.2023 год., т.е. към датата на ПТП – 11.11.2022 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на З.
П. до „ЗД Б.И.” АД, изпратена по пощата и получена от застрахователя на 03.01.2023 год. за
неимуществените вреди и на 16.02.2023г. за имуществените, че е спазена процедурата по
чл.380, ал.1 от КЗ, като няма данни по делото ответникът да е удовлетворил извънсъдебно
претенцията на ищцата, нито да се е произнесъл по нея с отказ в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
6
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на З. П. до „ЗД Б.И.” АД, изпратена по пощата и получена от
застрахователя на 03.01.2023 год. за неимуществените вреди и на 16.02.2023г. за
имуществените.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
7
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на лекия
автомобил „Фолксваген“, модел „Голф”, с ДК № СВ 95 97 НС – П.В. И., който в зоната на
ПТП не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, не е
предприел действия за намаляване на скоростта на автомобила до скоростта на движещото
се пред него МПС и не е спазил безопасната надлъжна дистанция, като е предизвикал
сблъсъка с л.а. „Мерцедес“, който е управлявала ищцата.
Съдът намира, че от заключението на КСМАТЕ, кредитирано от съда като
обосновано, обективно и пълно, ценено в съвкупност с приобщените по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелките И. Х.а и В.Х., по несъмнен начин се
установява, че причинените на ищцата при ПТП телесни увреждания – контузия на шията,
са били причинени при и са резултат от удара между двата автомобила.
По делото бе установено и че причиненото на ищцата травматично увреждане, е в
причинна връзка с противоправните действия на деликвента П.В. И.. Вината на деликвента
съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в
настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства
вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на
правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между нанесеното на ищцата телесно увреждане
и търпените от нея физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил „Фолксваген“, модел „Голф”, с ДК № СВ 95 97 НС,
управляван при ПТП от деликвента П.В. И., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица
ВG/02/122001739621, валидна от 15.06.2022 год. до 14.06.2023 год., т.е. към датата на ПТП,
11.11.2022 год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и
8
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от полученото при
ПТП травматично увреждане.
В случая следва да се отбележи, че търпените физически болки и страдания от
ищцата, жена на 36 години в работоспособна възраст към момента на инцидента, са били
интензивни и продължителни за период от около месец, като продължават и до днес.
Предхождащото травмата увреждане на шията на ищцата /дискова херния между 5 и 6
шийни прещлени/ също удължава периода на възстановяване.
Ищцата е претърпяла промяна в ежедневието си и възможностите да се грижи сама
за себе си и за детето си. От заключението на СПЕ бе установено, че тя се е чувствала
непълноценна и зависима от помощта на други лица. Силно емоционално преживяла и
неспособността си да полага адекватна грижа за детето си и да споделя с него радостта от
физическата близост и удоволствието да го съпътства в неговото прохождане. Измерено
било при ищцата и леко повишено невротично ниво, изразяващо се в склонност към
потиснатост, безпокойство, тревожност и депресивитет. Специфично за нея обстоятелство
било негативното въздействие на случилото се върху наличните й здравословни проблеми
/прекарана операция на главата и заболяване от МС, към които била задоволително
адаптирана/.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления от
причинените на ищцата увреждания – физически болки и страдания, налагат определяне на
обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни
претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно
– обезщетение в размер на 10 000 лева, която сума следва да се осъди ответника да заплати
на ищцата, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2023 год., датата, на която
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата е била получена от „ЗД Б.И.” АД,
до окончателното й заплащане. За разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева,
искът по чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която със своите действия да е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат – от събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Х. и от заключението по КСМАТЕ по несъмнен начин бе установено,
че З. П. е пътувала в автомобила с поставен обезопасителен колан; отделно – получената от
нея травма може да бъде причинена и при поставен колан.
9
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 1 155 лева за причинени на ищцата имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за диагностика на причинените й при горното ПТП
телесни увреждания, изразили се в заплатени първични и вторични прегледи, както и
образни изследвания, е доказан изцяло по основание и размер – установи се, че горните
разходи са били направени от ищцата и че същите са били във връзка с диагностиката на
травмите. С оглед на горното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата горната
сума, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2023 год. до окончателното й заплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 296/21.07.2023 год. ищцата е била освободена от
заплащане на ДТ по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса върху уважения размер на исковете по чл.432, ал.1 от КЗ в размер на 400
лева; ДТ, дължима за втория иск, е в размер на 50 лева – минималният размер по чл.1 от
Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
В хода на производството по делото ищцата е направила разноски в размер на 1400
лева – заплатени депозити за СПЕ и КСМАТЕ, от които на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да се осъди да й заплати 466,67 лева, съобразно уважената част от
исковете.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 09.04.2024 год. договор за правна помощ
/л.85 от делото/, сключен между ищцата и „Адвокатско дружество – Й. и Е.“ с БУЛСТАТ
*********, със служебен адрес гр. С., ул. „Б.“ № 9, ет.2, офис 4, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважения размер на
исковете /1 х 10 000 лева и 1 х 1155 лева/ минималният размер на възнаграждението по чл.7,
ал.2, т.2 възлиза на 1715.50 лева, което е несъответно на фактическата и правна сложност на
делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
10
В настоящия случай невисоката фактическа и правна сложност на делото е
обусловена от извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищцата
в три съдебни заседания, в които са събрани показанията на двама свидетели и е прието
заключението на две експертизи.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 1200 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение следва да бъде начислен и ДДС, доколкото дружеството установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на
исковете с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д.
№ 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът по исковете „ЗД Б.И.” АД е направил
разноски в размер на 4 100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 3 700 лева с ДДС и внесен депозит за възнаграждение на в.л.
по назначената КСМАТЕ в размер на 400 лева. Пълномощникът на ищцата е направил с
ДИМ искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските,
съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не се
явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано, тъй като е в размер на 3700 лева с ДДС
/при минималният размер от 3770.88 лева с ДДС по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 31 155
лева/, като на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 2 733,33 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да
заплати на З. П. П. от гр. Б., ул. „Е.” № 29А, с ЕГН **********, сумата от 10 000 лева /десет
хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение, за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесено й телесно
увреждане – контузия на шията, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 11.11.2022 год.
около 22.30 часа в гр. С., в района на бул. „П.В.”, по вина на П.В. И. с ЕГН ********** –
водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф”, с ДК № СВ 95 97 НС, със
11
застрахователна полица № ВG/02/122001739621 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 15.06.2022 год. до 14.06.2023 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 03.01.2023 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да
заплати на З. П. П. от гр. Б., ул. „Е.” № 29А, с ЕГН **********, сумата от 1 155 лева /хиляда
сто и петдесет и пет лв./ за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи
за диагностика на причиненото й при горното ПТП телесно увреждане, изразили се в
заплатени първични и вторични прегледи и образни изследвания, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.01.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лв./,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на З.
П. П. от гр. Б., ул. „Е.” № 29А, с ЕГН **********, сумата от 466,67 лева /четиристотин
шестдесет и шест лв. и 67 ст./, съставляваща направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, З. П. П. от гр.Б., ул. „Е.” № 29А, с ЕГН
********** да заплати на „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* сумата от 2 733,33 лева /две хиляди
седемстотин тридесет и три лева и 33 ст./, съставляваща адвокатско възнаграждение и
направени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, „ЗД Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на
„Адвокатско дружество – Й. и Е.“ с БУЛСТАТ *********, със служебен адрес гр. С., ул. „Б.“
№ 9, ет.2, офис 4, сумата от 1440 лева с ДДС /хиляда четиристотин и четиридесет лв./,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12