№ 11
гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225200600662 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 78 от 12.09.2022 година по НЧХД № 1699/2021г.,
Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия Г. Я. Я., ЕГН **********
за невиновен в това, че на 27.10.2021 г., в гр. Пазарджик, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Д. Л. В. от гр. Пазарджик, в нейно
присъствие, а именно изразите „******, „*****“ и „*****“, поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Отхвърлен е като неоснователен предявения от тъжителя Д. Л. В. против
подсъдимия Г. Я. Я. граждански иск за сумата от 2100 лева, претендирана
като обезщетение за причинени с престъплението неимуществени вреди.
Разпоредил се е с веществените доказателства - 2бр. DVD дискове
находящи се по делото, а на основание чл.190 ал.1 от НПК е осъдил частния
тъжител Д. В. да заплати на подсъдимия Г. Я. сторените от него разноски в
размер на 400.00 лева - платен адвокатски хонорар.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. И. В., в
1
качеството му на повереник на тъжителката Д. В., с която се иска отмяната на
присъдата, признаване на подсъдимия за виновен с налагане на съответно
наказание и уважаване на гражданския иск в претендирания размер. Твърди
се, обобщено казано, че изводът на съда за невиновност на подсъдимия се
дължи на неправилен и превратен анализ на събраните по делото
доказателства. Прави се разбор на събрани по делото гласни доказателства.
В срока по чл.320 ал.4 от НПК са представени допълнителни писмени
изложения към въззивната жалба, в които обобщено казано се сочи, че за да
постанови оправдателна присъда съдът е дал приоритет на оневиняващи
доказателства и е неглижирал уличаващите такива, като подценяването на
последните е довело да възприемане на фактическа обстановка, различна от
действителната, а от там и до формиране на погрешни правни изводи.
Против въззивната жалба е постъпило възражение от адв.Н. П., в
качеството й на упълномощен защитник на подс. Г. Я., с което иска присъдата
да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Излага
съображения в тази насока.
Страните не правят искане за събиране на нови доказателства или за
проверка на вече събрани такива.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага събиране на
допълнителни доказателства.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереника си,
който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност и
иска отмяна на присъдата, респ. постановяването на нова, осъдителна такава,
а също и уважаване на гражданския иск в претендирания размер.
Защитникът на подсъдимия иска потвърждаване на обжалваната присъда
като правилна и законосъобразна, като излага пространни съображения в тази
насока.
Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си и иска
присъдата да бъде потвърдена.
Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в
2
законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество -
за неоснователна.
По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален
ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.
Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и
анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Към инкриминираната дата частният тъжител Д. В. и подс. Г. Я. били
колеги в „******. В. изпълнявала длъжността „****“, а подсъдимият- „1*****
Работното място на частната тъжителка се намирало в административната
сграда на „****** като нейният кабинет, този на управителя и на
техническата секретарка имали обща входна врата, откъм коридора. През нея
се влизало директно в кабинета на техническия секретар – св. *****, където
пък имало вътрешни врати, даващи достъп до кабинетите на управителя
****** /в дясно от входната врата/ и административния секретар В. /в ляво от
входната врата/. Преди инкриминираните събития отношенията между
тъжителката В. и подс. Я. се изострили по повод неразбирателства и
претенции относно изпълнение на служебните задължения и правомощията на
всеки от тях.
На 27.10.2021 г., сутринта към 10:00 часа, св. АМ“, пристигнал в
административната сграда на „******, за да уведоми управителя - към онзи
момент св. ******, за възникнал проблем между негова колежка от участъка и
подс. Я., при който според него Я. бил превишил правомощията си. Тъй като
св. П не бил в сградата, св. ****** се обърнал за съдействие към тъжителката
В., като й разказал споделеното му от неговата колежка с молба да го предаде
на управителя, за да вземе отношение. Тъжителката В. уведомила по-късно
през деня св. П, а той от своя страна извикал в кабинета си подс. Я.. Около
13:00 часа подс. Я. влязъл в кабинета на секретарката - св. *****, която през
това време не била вътре, т.к. ползвала обедната си почивка. Той изчакал
няколко минути пред кабинета на управителя П, след което влязъл при него.
През това време тъжителката В. била в своя кабинет, чиято врата била
отворена. Подс. Я. и св. П провели в кабинета на последния кратък разговор
по повод оплакването на св. ****** и това дали Я. е превишил правомощията
3
си. В разговора на подс.Я. му станало ясно, че тъжителката В. е съобщила за
случая на св. П. Подсъдимият се ядосал много за това, че заради В. бил
привикан от управителя, като излизайки от кабинета на последния видял през
отворената врата на кабинета на административния секретар, че В. е сама
вътре. Решил да й потърси сметка за това, че се меси в неговата работа, при
което влязъл при нея без да затваря вратата на кабинета и между двамата
възникнал спор. През това време св. П излязъл от своя кабинет, като
минавайки покрай този на В. чул, че тя и подс. Я. разговарят, но тъй като не
възприел тонът им да надвишава нормалния за разговор, излязъл от кабинета
на техническия секретар и тръгнал по коридора, тъй като бързал за среща с
областния управител. След като продължили да се разправят още няколко
минути, подс. Я. излязъл от кабинета на техническия секретар, тръгнал по
коридора, а след това провел разговор по телефона със св. ******. Малко след
това двамата се срещнали в задния двор на сградата, където след кратък
разговор се изяснили и си стиснали ръцете. Малко след като подс. Я.
напуснал кабинета на секретарката *****, тя се върнала в кабинета си след
обедната почивка, като заварила тъжителката В. в кабинета й. На ***** й
направило впечатление, че тъжителката била разстроена, като в този момент
В. й казала „*****. ***** усетила, че нещо се е случило, но не пожелала да се
поинтересува за подробности, а В. на свой ред също не й казала нищо повече.
След няколко минути В. излязла от кабинета си, като между нея и съпруга
й – св. И.В бил проведен телефонен разговор, при който горната му разказала
за случая, споделяйки че подс. Я. я обиждал и й се заканвал. След това
тъжителката се върнала отново на работа, където останала до края на
работния ден. По-късно вечерта отново обсъдила със съпруга си случилото се.
Вечерта св.И.В и подс.Я. провели телефонен разговор, при който първият
поискал среща, за да изяснят ситуацията и отношенията между съпругата му
и подсъдимия. Около 20:30 часа двамата се срещнали в района на моста на
“Лютата“ в гр.Пазарджик, но вместо разговор, св.И.В директно пристъпил
към нанасяне на побой над Я..
На следващия ден тъжителката В. подала писмен доклад до управителя на
клон *****, който бил заведен с входящ номер от предния ден, т.е.
антидатиран. В него посочила, че след срещата си с управителя на 27.10.21г.,
подс. Я. я нападнал словесно в кабинета й, като я обиждал, наричайки я
4
„******, „*****“ и „*****“, като и крещял, че не можела да му казва какво да
прави, а също че й се заканвал със саморазправа.
На 02.11.2021 г. Д. В. подала тъжба в съда против подс. Г. Я., с която било
отпочнато настоящото производство. С тъжбата частната тъжителка В.
инкриминирала като обидни отправените към нея думи от подсъдимия Я. -
„******, „*****“ и „*****“, с твърдението, че същите били изречени в нейно
присъствие.
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от районния съд,
който единствено не е отразил при описанието й нанасянето на побой от
св.**** на подсъдимия вечерта на инкриминираната дата, но е коментирал
този факт в мотивите си, при анализа на гласните доказателства.
Въпросната фактическа обстановка е била установена от показанията на
свидетелите ******, *****, ******, обясненията на подс. Я., частично от
показанията на св. И.В и св. Атанас ******, както и от приобщените по
делото писмени и веществено доказателства.
Така установената фактическа обстановка в достатъчна степен - по
същество и по отношение на основните, относими съм правния спор
обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени
материали. Съдът е анализирал всички събрани по искане на страните и по
негов почин гласни, писмени и веществено доказателства, които е подложил
на внимателна проверка, съобразно изискването на чл.107, ал.5 от НПК.
Решаващият съд е изпълнил и задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК,
доколкото недвусмислено в мотивите са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. В съответствие с изр. 2 на чл.305,
ал.3 от НПК, тъй като доказателствените материали по делото са
противоречиви, съдът е изложил съображения кои от тях кредитира и кои не,
респ. по какви причини.
В тази връзка се явяват неоснователни възраженията във въззивната
жалба и писмените й допълнения за необоснованост на атакувания съдебен
акт, която била в резултат на превратна оценка на част от събраните по
делото доказателства, респ. подценяване на уличаващите такива и формиране
на погрешни правни изводи.
Абсолютно обосновано съдът е приел, че след срещата между
5
подсъдимия и управителят на клона, Я. отишъл в кабинета на В., където се
скарали поради това, че последната била повод той да бъде викан на разговор.
В тази връзка са били отчетени показанията на св. ******, обясненията на
подс. Я., както и ВД, съдържащо записи от камери за видеонаблюдение в
сградата на „НС“ клон *****, приобщени по делото чрез възпроизвеждането
им. Отчетено е също, че за възникналия спор и разправия между тъжителката
и подсъдимия може да се съди и от показанията на техническата секретарка
св. Д *****, която не е присъствала на разговора помежду им, но минути след
това се е върнала в кабинета си и е възприела, че В. била разстроена, което й е
дало основание да си помисли, че „нещо се е случило“. Пред нея обаче
тъжителката само е казала „*****, без каквото и да е уточнение в какъв
смисъл е направила този коментар, още по-малко да й сподели, че е била
обиждана минути по-рано от подс. Я., респ. с какви обидни изрази. В същата
насока съдът е обсъдил и показанията на св. ***** – служител в клона, които
са косвено доказателство за това, че подсъдимият и тъжителката са се
скарали, тъй като тя е узнала за това от Я.. Тя обаче не е разбрала в какво
точно се е изразила кавгата, респ. била ли е обиждана В. и евентуално как.
Отчетено е и заявеното от св. ****** в смисъл, че на инкриминираната дата, в
късния следобед, се е върнал на работното си място, като установил, че В. и
Я. са се скарали, тъй като тъжителката му казала, че споделила за случая със
съпруга си - св. И.В, като той бил афектиран и искал да дойде в сградата.
Посочила също, че била обиждана от подсъдимия, без обаче да конкретизира
каквито и да било обидни изрази. В тази връзка следва да се подчертае, че
ако наистина В. е била обиждана от подсъдимия по описания в тъжбата
начин, т.е. с инкриминираните изрази, от което била дълбоко засегната,
разстроена и разплакана, то няма никаква житейска логика няколко минути
след това тя да не възпроизведе обидите пред св. *****, а след това и пред
управителя на клона, който е разполагал с цялата дисциплинарна власт да
накаже Я..
На тази плоскост първоинстанционният съд е направил обоснован и
законосъобразен извод, че не е било доказано, че подс.Я. е извършил
вмененото му престъпление.
Съдът е подложил на внимателна преценка трите единствени уличаващи
подсъдимия гласни доказателства, събрани посредством разпита на
свидетелите И.В, Атанас ****** и *****, като абсолютно обосновано не ги е
6
кредитирал с доверие. Оценено е на първо място това, че показанията на
свидетелите И.В и Атанас ****** са производни, доколкото те пресъздават
това, което според всеки от тях им е била казала тъжителката по повод
отправените към нея обиди от Я.. Производността на тези две гласни
доказателства на първо място ги прави недостатъчни за установяването на
авторството на престъплението в лицето на подсъдимия.
Извън това обаче съдът е констатирал откроилите се значителни
противоречия и несъответствия в техните показания, при което обосновано ги
е преценил като недостоверни. Настоящият състав се солидаризира с този
извод, т. к. според св. ****** по обяд му се обадила тъжителката, която
плачейки му съобщила, че била предала сигнала му на управителя, а той на
свой ред извикал Я. на разговор. Споделила му, че след срещата с управителя,
Я. бил вбесен и започнал да я обижда, наричайки я „тъпа, нещастна селянка“,
както и че пред нея се бил заканил и към самия него с думите „*****, при
което горната го предупредила, че сигурно подсъдимият щял да му се обади и
на него. Пак според св.******, след като приключил този разговор с
тъжителката, веднага му се обадил подс. Я. и му казал „*****, какво си
мислиш, че с тази нещастна секретарка може да ме уплашите“, след което се
разбрали да се срещнат в двора на управлението и да се разберат. Св. ******
твърди, че веднага след този разговор се обадил на съпруга на В. по телефона
и му разказал дословно за отправените от Я. обиди към него и съпругата му,
след което се срещнали с Я. в двора, където провели разговор, като се
разбрали и си стиснали ръцете.
Според показанията на св. И.В, св. ****** му се обадил към 13:30-
14:00 часа, като го попитал дали най-после няма да вземе отношение спрямо
подс. Я., по повод на обидите, които отправял към съпругата му. Споделил
му, че днес бил „минал всякакви граници“, т.к. след разговор с управителя
бил употребил към съпругата му изрази, които били „брутални за жена“.
Думите били „*****, *****, крайно време е да се върнеш в селото, от където
си изпълзяла“.
Не може да не направи впечатление, че според св.****, ****** е казал,
че единият обиден израз е „*****“, но за такъв самият ****** не съобщава да
му е бил предаден от тъжителката в проведения между тях двамата телефонен
разговор. Не може да не направи впечатление и това, че св.**** не казва
7
****** да му е споделил, че Я. е изрекъл към съпругата му и инкриминирания
обиден израз „*****“. За такъв обиден израз, който да му е бил предаден при
разговора с тъжителката, не съобщава и самият ******. Пак според
показанията на св.****, след телефонния разговор с ******, той веднага се
обадил по телефона на съпругата си, а тя се разплакала и му казала, че иска да
напуска работа, като споделила, че подс. Я. я наричал „*****“, „*****“ и
„******, ******. Тук вече се появява и обидата „*****“, като предадена от
тъжителката на св.****, в проведения между тях телефонен разговор. Ако
тази обида обаче наистина е била изречена, то е необяснимо защо
тъжителката не я е споделила и със св.****** в проведения между тях
телефонен разговор само няколко минути преди разговора между съпрузите
****и.
Всички тези противоречия и несъответствия в показанията на
свидетелите ****** и **** в достатъчна степен ги компрометират, при което
първоинстанционният съд правилно ги е игнорирал, отчитайки и
заинтересоваността на горните двама от изхода на делото, която е в посока на
доказване на частното обвинение, който извод също се споделя от настоящия
съдебен състав.
Абсолютно обосновано и законосъобразно контролираният съд е
преценил като недостоверни показанията на св.***** /служител в „НС“ - клон
***** на длъжност „диспечер“/, която се е заявила в показанията си пред него
като пряк свидетел-очевидец на инкриминираните събития. Проявявайки
необходимия юридически усет, районният съд, след като в едно от съдебните
заседания е провел разпит на св.****, а в друго такова е приобщил като
веществено доказателство компактдиск, съдържащ записи от камери за
видеонаблюдение, по своя инициатива е провел допълнителен разпит на
същата свидетелка, очевидно поради противоречие между заявеното от нея и
установените от записите събития.
Не може да не направи впечатление, че в първоначалните си показания
**** сочи, че в обедната почивка, докато отивала до тоалетната, минавайки
покрай кабинета на секретарките чула спор и обидите „*****, *****, *****“,
като първо познала гласа на подс. Я., след което го видяла да излиза от
вратата към коридора, където казал, че ще се обади на „*****“. Направила е и
изричното уточнение, че въпросните обидни думи ги е изрекъл, точно когато
8
излизал от вратата не секретарките, като в този момент **** не знаела кой е
вътре, респ. към кой са били отправени обидите. Именно затова на връщане
от тоалетната се отбила в кабинета на секретарките, където заварила
тъжителката В. сама, като й споделила, че чула обиди и я питала какво става.
В. казала, че имали спор с Я., но поради това, че била разстроена, **** повече
не я разпитвала.
В началото на допълнителния разпит св.**** е повторила в общи линии
казаното от нея в първия разпит, като дори добавила, че когато тръгнала към
тоалетната да си мие ръцете и чула обидите, изричани от Я., вратата на
секретарките била „малко отворена“, а тя се спряла и се заслушала пред
същата тази врата, след което отишла до тоалетната. На връщане от
тоалетната веднага влязла в стаята на секретарките, където видяла В. сама,
която й споделила, че имали спор с Я., но тя повече не я питала нищо и
излязла.
Веднага след това съдът е пристъпил към предявяване на ВД -
компактдискът от камерите за видеонаблюдение, посредством
възпроизвеждането на видеозаписите в присъствието на страните и на
св.****. От предявеното ВД обаче се установява, че в 13:13:20 часа св. ****
излиза от своя кабинет, държи в ръцете си пъшка с грозде, движи се
спокойно, минава покрай затворената врата на кабинета на техническия
секретар, пред която няма никой. Без да се спира пред тази врата св.**** се
запътва по коридора и влиза в тоалетната, като излиза от обхвата на камерата.
Десетина секунди по-късно - в 13:13:33 часа, подс. Я. излиза от кабинета на
техническия секретар и държейки телефон в ръка го поставя в близост до
ухото си, в позиция за разговор. Така излиза по коридора, като в 13:13:47
часа излиза и от обхвата на камерата. Две секунди след това св. **** излиза
от тоалетната, като първоначално поглежда наляво /в посоката към която се
движи подсъдимия след излизането му от обхвата на камерата/, след което
веднага горната тръгва надясно, като се движи спокойно по коридора, без да
се отбива никъде и в 13:14:04 ч. влиза в кабинета си, като секунди по-късно
затваря вратата му. **** въобще не влиза в кабинета, където твърди, че е била
сама В..
Установеното от видеозаписите категорично доказва, че дадените от св.
**** показания в първоначалния и в допълнителния разпит са абсолютно
9
неверни. Съдът е направил и законосъобразния извод, че показанията на св.
**** се компрометират също от това, че в опита си да свидетелства в полза на
частната тъжителка, при допълнителния разпит, след предявяването на ВД, тя
променя показанията си. Прокарва внушението, че се е объркала, като
заявява, че евентуално по-късно била разговаряла с В., т.е. в края на работния
ден, когато на тръгване от работа влязла в кабинета на последната да я пита
как се чувства, а тя в този момент „май“ била сама. Този факт обаче за
пореден път е бил опроверган от ВД, т.е. от видеозаписите, от които става
ясно, че в 16:22:44 часа **** излиза от кабинета си облечена с връхна дреха и
взела чантата си. Секунди след това отваря вратата на технически секретар,
като застава на прага, казва за кратко нещо на св.*****, но не и на В., която
дори в този момент не присъства там, след което си тръгва по коридора.
След предявяването и на този видеозапис св.**** уточнява, че се била
обадила на секретарката *****, че си тръгва, след което неумело изразява
учудването си как така няма запис, в който да се вижда как е влязла в
кабинета при В. и разговаряла с нея, било то малко след отправянето на
обидите от Я. или пък в края на работния ден, когато си е тръгнала от работа.
При наличието на констатираните драстични противоречия в първоначалния
и допълнителния разпит на св.**** с обективно установените факти от
приобщеното ВД, съдът с абсолютно основание е игнорирал горните при
решаване на въпросите, включени в предмета на доказване.
В този смисъл не може да се сподели съждението на повереника,
развито във въззивната жалба и в пледоарията, че показанията на св.**** не
са недостоверни, макар и да са разколебани относно моментът, в който тя
твърди, че е влязла и разговаряла с В. по повод на отправените към нея обиди
от Я.. Повереникът се аргументира с това, че ако **** не е чула обидите
действително, то няма как тя да съобщи и чутата веднага след това реплика
на Я., отправена по повод на ****** - „ще *****“. Ето защо в допълнението
към въззивната жалба повереникът изказва предположение, че **** вероятно
бърка за деня, в който твърди, че е влизала при В. да я пита как се чувства
след отправените към нея обиди. На това възражение следва да се отговори
първо, че в първоначалния и допълнителния си разпит св.**** сочи
категорично, че в този същия ден, когато са били отправени обидите, тя е
влязла при В. да я пита как се чувства /виж стр.7, най-долу в съдебен
протокол от с.з. на 12.09.2022г. по НЧХД № 1699/21г./. С оглед на това
10
предположението, че е объркала деня е меко казано несериозно. Второ – ****
би могла да съобщава, че е чула репликата на Я. „ще *****“, защото така и е
било казано да твърди, подобно на твърдяното от нея, че е чула лично и
инкриминираните обидни изрази. Трето – **** действително би могла и да е
чула въпросната реплика на Я., но в момент, когато е излязла от тоалетната и
е погледнала първоначално в посоката, в която той се е отдалечавал по
коридора. Това е така, защото преди това се вижда на записите, че Я. вдига
мобилния си телефон към ухото и очевидно се готви да проведе разговор, а и
провежда такъв със св.******, за който е била относима въпросната реплика.
Дори хипотетично да се приеме фактът, че **** наистина е чула тази реплика,
то това не означава, че е чула преди това и твърдените от нея обиди,
отправени от Я. към тъжителката. Напротив, всичко казано от **** относно
това как и кога е чула обидите /пред вратата на секретарките, която била
малко отворена и пред която тя спряла и се заслушала за кратко, след което
отишла в тоалетната/, респ. заявеното от нея за това какво е направила след
като ги е чула /на връщане от тоалетната влязла в кабинета на В. и я питала
как се чувства по повод на отправените обиди/ категорично бе опровергано от
едно абсолютно обективно и безпристрастно доказателство, каквото е ВД,
съдържащо записи от камерите за видеонаблюдение, в които ги няма заснети
събитията, споделени от ****. Тези събития ги няма на записите, именно
защото не са се развили така, както ги съобщава св.****.
Настоящият съдебен състав не би могъл да се солидаризира само с един
извод на решаващия съд, който е направил в мотивите си - че въпреки
компрометираните показания на св. ****, дори и да се приеме хипотетично,
че тя наистина е чула обидните думи, изречени от подс. Я. спрямо
тъжителката В., то нейните показания са единственото уличаващо гласно
доказателство. То обаче се явявало недостатъчно за постановяване на
осъдителна присъда с оглед постулата на старата римска максима, намираща
доктринало и практическо проявление като принцип, установен в процеса на
доказване при провеждането на наказателноправна политика, а именно:
„Testis unus, testis nullus” (Един свидетел, не е свидетел или Един свидетел не
стига).
Върховната съдебна инстанция в страната е имала повод в свое решение
да каже следното:
11
„Тук е мястото да се отбележи и несъстоятелността на твърденията на
защитата, че е недопустимо изводите относно правно значимите
обстоятелства да бъдат основани върху показанията на един единствен
свидетел. От значение за доказаността на обвинението е не количеството на
доказателствата и доказателствените средства, а тяхното съдържание. При
положение, че показанията на свидетеля не са фрагментарни, уклончиви,
непоследователни или нелогични и се отнасят до факти, които той лично е
възприел, няма процесуална пречка те да бъдат поставени в основата на
осъдителна присъда“ /Виж Решение № 147 от 9.10.2018 г. на ВКС по н. д. №
737/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията *****/. Този коментар бе
направен единствено за пълнота на настоящото изложение, а не защото
казаното от ВКС е релевантно за показанията на св.****, които са абсолютно
недостоверни.
Всичко казано до тук следва да бъде съпоставено и с категорично
установения по делото факт, че вечерта на инкриминираната дата съпругът
на тъжителката е причинил лека телесна повреда на Я., както и че едва на
следващия ден В. е депозирала писмен доклад до управителя, в който заявила,
че е била обиждана с инкриминираните изрази от страна на Я.. Установено е
категорично и обстоятелството, че същият този доклад е бил антидатиран,
т.е. входиран по настояване на В. със задна дата – 27.10.2021, за което
категорично свидетелства незаинтересованата по делото св.*****.
Последното обстоятелства, макар и косвено, индицира на това, че събитията
за отправянето на инкриминираните обидни изрази от Я. към В. са били
измислени постфактум, с надежда да оправдаят причините за нанесения
побой от св.**** над подсъдимия. Измислени са също и за да бъдат повод да
се подаде тъжба срещу последния /което и се е случило на 03.11.2021г./, т. к. е
било ясно, че ще се води наказателно преследване срещу съпругът на
тъжителката заради причините от него леки телесни увреждания на Я..
По всички изложени до тук съображения районният съд е направил
законосъобразният извод, че по делото не е било доказано, още по-малко до
изискваната от закона степен на несъмненост, че подс. Я. е обидил частната
тъжителка, изричайки инкриминираните в тъжбата изрази. С оглед на което и
правилно на основание чл.304 от НПК го е признал за признат за невиновен и
оправдал по обвинението по чл.146 ал.1 от НК за това, че на 27.10.2021 г. в гр.
12
Пазарджик, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. Л. В. от
с. гр. в нейно присъствие, а именно изразите „******, „*****“ и „*****“.
Като логична последица от недоказаността на извършване на деянието,
описано в тъжбата, районният съд е приел и липсата на фактическия състав на
гражданския деликт по чл. 45 от ЗЗД, като е отхвърлил в цялост предявения
граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди, респ. иска за
обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва по
чл. 86 от ЗЗД. Правилно са били възложени и разноските, направени от
подсъдимия пред първата инстанция, в тежест на тъжителката В..
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
присъдата.
Доколкото не се установи основания за отмяна или изменение на
обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
В тежест на подсъдимия не следва да бъдат присъждани разноски
направените пред настоящата въззивна инстанция, т.к. такова искане не бе
направена, а и няма данни да са правени такива.
По изложените съображения и на основание чл.338 НПК
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 78 от 12.09.2022 година, постановена по
НЧХД № 1699/2021г. по описа на Пазарджишкият районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13