№ 8923
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско
дело № 20251110100027 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Д. В. Л.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население” е видно, че
длъжникът има настоящ адрес във Великобритания от 22.04.2010 г. При липсата на
представени други доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема,
че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България,
доколкото настоящият адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на
лицето към даден момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване
(още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в
България, независимо от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на
заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият
начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на
настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС
в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 114 от 02.01.2025 г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Д. В. Л..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2