Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88
гр. Габрово,
08.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН ПОПОВ
Мл. с. МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при участието на секретаря Веселина Йосифова
и прокурор Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 87
по описа за 2018 година, въз основа данните по делото и закона прие за
установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия Б.С.С. ***,
чрез договорния защитник адв. Р.Б. ***, против Присъда № 46 от 11.07.2018
година, постановена по НОХД № 266/2018 г. на Районен съд – Севлиево.
С обжалваната
присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Б.С.С. ***, роден на *** ***,
за ВИНОВЕН в това, че на 29.06.2018 г., около 21,20 часа, в гр. Севлиево, по
ул. „Никола Д. Петков” в посока ж.к. „Д-р Атанас Москов", управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда 626" с рег. № ЕВ **** АС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда – 2,34 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез химически анализ на
кръвта с Протокол за химическа експертиза № 119/03.07.2018 г. на НТЛ – ОД на МВР
– Габрово, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 343б, ал.
1 и чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което наказание да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС, както и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 300 лв. (триста
лева).
Осъдил
е подсъдимия Б.С.С. да заплати по сметка ОД на МВР – Габрово направените на
досъдебното производство разноски за изготвяне на химическа експертиза в размер
на 37,80 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което
обуславя процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се
твърди, че обжалваната присъда е несправедлива по отношение размера на
наложеното наказание. Осъденият нямал постоянна работа, нямал доходи освен в
случаите, когато го наемат да извърши нещо конкретно. Страдал от алкохолна
болест, което му пречело да работи. Живеел с майка си, която била инвалид и
получавала ниска пенсия. Вярно било, че е многократно осъждан. Ако имал
защитник в първоинстанционното производство, наложеното наказание щяло да бъде
по-леко. Подсъдимият нямал доходи, което обезсмисляло наказанието
"глоба".
Претендира се,
въззивният съд да измени обжалваната присъда, като намали наказанието
"лишаване от свобода" до размера от десет месеца, както и да отмени
наказанието "глоба".
От въззивната жалба
е видно, че подсъдимият поддържа твърдение за явна несправедливост на
наложеното наказание.
С жалбата не се
сочат доказателства. В съдебно заседание защитникът представи писмени
доказателства – удостоверение от агенция за социално подпомагане и разпореждане
на НОИ - ТД Габрово, които съдът прие по делото с протоколно определение. Представената
медицинска бележка от 18.09.2018 г. е с оглед отлагане на делото в съдебно
заседание на 19.09.2018 г.
В съдебно заседание,
проведено на 10.10.2018 г. се явява единствено защитникът адв. Б.. Подс. С. не
се явява редовно призован. Ход на делото е даден в негово отсъствие, тъй като
присъствието му не е задължително. В този смисъл е и изразеното от защитника
становище.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания
първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след
подробен анализ на събраните по делото доказателства. Не прави доказателствени
искания.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Б.С.С. живее
в гр. Севлиево. Осъждан е за престъпления от общ характер. Не работи по трудово
правоотношение. От представената по делото Справка за нарушител/водач, издадена
от началника на РУ – Севлиево при ОД МВР – Габрово се установява, че С. е
неправоспособен водач на МПС.
На 29.06.2018 г.
подсъдимият Б.С. употребил алкохол. Независимо от това, вечерта на същата дата
управлявал в гр. Севлиево лек автомобил „Мазда 626" с рег. № ЕВ **** АС. По същото време в полицейското управление в
Севлиево се получил сигнал, че лице, употребило алкохол, управлява посочения
лек автомобил. Около 21,20 часа полицейски служители, сред които и свидетелят Л.,
се придвижили до ул. „Св. Св. Кирил и Методий", където възприели
движението на описаното МПС в посока към ул. „Никола Д. Петков".
Последвали автомобила и след подаден сигнал го спрели в близост до блок 27 в
ж.к. „Д-р Атанас Москов". Установили, че превозното средство се управлява
от подсъдимия Б.С. и заедно с него пътува още едно лице. След извършена
проверка станало ясно, че водачът не притежава свидетелство за управление на
МПС. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние. При извършената му проверка
за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410” с фабричен
номер 0018, уредът отчел съдържание на алкохол от 2,28 на хиляда в издишвания
въздух. На С. бил издаден Талон за изследване с № 0024810, в който същият
саморъчно написал, че не приема показанието на техническото средство. В
съответствие с Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози на водача бил връчен Талона
за изследване и бил придружен до ЦСМП в Севлиево. Видно от Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози, подсъдимият С. дал кръв за химически
анализ. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Според заключението
на химическата експертиза, материализирано в Протокола за химическа експертиза
№ 119/2018 г. от 03.07.2018 г. на НТЛ при ОД на МВР – Габрово, в представената
за изследване кръвна проба на Б.С.С., концентрацията на етилов алкохол е 2,34
на хиляда. Протоколът за химическа експертиза не се оспорва от страните по
делото. Въззивният съд също го приема за правилно и законосъобразно
изготвен.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен
състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се
явяват самопризнанията на подсъдимия Б.С., съпоставени с показанията на
свидетеля Л.Л. и писмените доказателства - акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 523835/29.06.2018 г.; талон за изследване
(в два екземпляра) с бланков № 0024810; Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и
техни аналози от 29.06.2018 г.; Протокол за извършена химическа експертиза №
119/2018 г. от 03.07.2018 г. на НТЛ при ОДМВР – Габрово; справки за
нарушител/водач, издадена от началника на РУ – Севлиево при ОД на МВР-Габрово.
Установената от районния съд фактическа
обстановка не се оспорва от подсъдимия Б.С.. Същият счита, че неправилно са оценени смекчаващите вината обстоятелства,
поради което наложеното наказание е явно несправедливо.
За престъплението по
чл. 343б, ал. 1 от НК са предвидени наказания –
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Наложеното
от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода е близко до минималния
размер – една година и три месеца. Наказанието е определено след подробен
анализ и съпоставка между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а
именно – Престъплението
не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но е със завишена степен на
обществена опасност предвид динамиката на извършване на подобен род деяния. При
индивидуализация на наказанието съдът е отчел като отегчаващи обстоятелства
предходните осъждания на подсъдимия С., данните, че е неправоспособен водач на
МПС, както и особено завишената концентрация на алкохол, под въздействие на
каквато е управлявал автомобила. Като смекчаващи обстоятелства съдът е ценил направените
самопризнания по всички основни моменти от предмета на доказване и изразеното
критично отношение. Съобразени са данните за материалното положение и имотно състояние
на подсъдимия. Наложеното наказание лишаване от свобода е определено при превес
на смекчаващите вината обстоятелства. Същото е в
състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Наказанието глоба е съобразено
със семейното и материалното положение на извършителя, като е определено над
минимален размер. По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват
приложение на чл. 55 от НК. В жалбата също не се сочат такива. Изключително
обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите
случаи, и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и
най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко.
Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От
анализа на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства е видно, че е
налице превес на първите, но липсват такива, които да се определят като
изключителни или многобройни. Описаните в жалбата смекчаващи вината
обстоятелства - тежко семейно и тежко материално положение са отчетени при
постановяване на първоинстанционната присъда. По тази причина, представените
писмени доказателства - удостоверение от агенция за социално подпомагане и
разпореждане на НОИ - ТД Габрово не представят нови факти по делото. Склонността на подсъдимия често да
злоупотребява с алкохол не може да се отчита в негова полза, като смекчаващо
вината обстоятелство. По делото няма данни да е налице патологична зависимост
от алкохол, която да покрива медицинските критерии за психично заболяване на тази
основа. Липсата на финансови средства не е основание да не бъде наложено
наказание "глоба" в справедлив размер. В случая това наказание е близко
до минимума. При липсата на предпоставки за приложението на чл. 55 от НК, не
съществува възможност кумулативното наказание да се "отмени", каквато
е претенцията в жалбата.
Правилно на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС съдът е постановил наложеното наказание
от „Една година и три месеца лишаване от
свобода” да се изтърпи от подсъдимия Б.С. при „Първоначален общ режим”.
Правилно е определен
размера на дължимите от подсъдимия разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
В заключение, може
да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на
атакуваната присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване.
Изведеният в нея извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по
делото доказателства.
При извършената
служебна проверка, въззивният съд не констатира основания за изменение на
атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и
на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 46 от 11.07.2018 година,
постановена по НОХД № 266/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: