РЕШЕНИЕ
№ 3631
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Е. Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330112613 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. С. П. против „4финанс“ ЕООД -
гр. София, с която се предявява установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане в размер на 73,89 лв. от договора за кредит от 21.09.2019 г.,
сключен между страните, е нищожна. В исковата молба се твърди, че
страните по делото са сключили договор за кредит от 21.09.2019 г., по силата
на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лв., при
фиксиран лихвен процент от 41 % и ГПР – 49,70 %. Съгласно договора за
дължала и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 73,89 лв. Ищцата поддържа, че посочената уговорка
за дължимост на такса за експресно разглеждане на документи е нищожна,
като неравноправна на основание чл.144, т.9 ЗЗП, тъй като с нея се целяло
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена услуга в замяна. Поддържа, че е налице заобикаляне на чл.19,
ал.4 ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Таксата за
експресно разглеждане на документите се кумулирала с погасителните
вноски, като по този начин било налице оскъпяване на кредита и тя
представлявала добавка към възнаградителната лихва. Поддържа, че не са
спазени изискванията за договорно съдържание по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
Предвид изложените твърдения обосновава правен интерес от предявяване на
1
настоящите искове, моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „4финанс“ ЕООД –
гр. София е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на
иска. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между
страните по процесния договор за кредит от 21.09.2019 г., по който общият
размер на сумата, която следвало да се върне бил 590,74 лв., от която сума
500 лв. – главница, 16,85 лв. – договорна лихва и 73,89 лв. – такса експресно
разглеждане на кредита. Сочи, че ищцата не е погасила задълженията си по
договора. Оспорва наведените основание за недействителност на клаузата от
договора. 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Сочи, че
таксата за експресно разглеждане не се отнася до действия по усвояване и
управление на кредита, доколкото тя се дължи за услуга, която се изпълнява
преди сключването на договора за кредит и не касае условията по
предоставянето и връщането на същия. Счита, че таксата не следва да се
включва в ГПР на основание чл.19, ал.1 ЗПК, вр. пар.1, т.1 от ДР към ЗПК.
Твърди, че заплащането на таксата били по желание на потребителя, в случай
че желае искането му да се разгледа в рамките на 15 минути, както и че не е
свързана с дейността на кредитора по кредитиране, а е по повод на сключване
на договора. Оспорва да е нарушено договорното съдържание по чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 от ЗПК. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
В тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставки за
нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане в размер на 73,89
лв., изрично посочени в исковата молба.
Ответната страна следва да опровергае твърденията за
недействителност на клаузата за такса за експресно разглеждане в размер на
73,89 лв. на сочените основания, да проведе насрещно доказване и да
установи твърденията и възраженията си в отговора на исковата молба.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът приема установителния
иск за основателен и доказан, по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните
бил сключен договор за кредит от 21.09.2019 г., по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лв., при фиксиран
лихвен процент от 41 % и ГПР – 49,70 %.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с
приетите писмени доказателства – договора за кредит и общите условия,
извлечение от 21.09.2019г., разписка за извършено плащане от 21.09.2019г.
Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство
Договор за кредит № **********, се установява, че на 21.09.2019г. е сключен
договора между страните по делото. С процесния Договор за кредит на ищеца
е предоставена сума в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент от 41
2
%, а ГПР е 49.7 %. Уговорена е също „такса за експресно разглеждане“ в
размер на 73.89лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок от 30 дни,
като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 590.74 лева.
В Договора е посочено още, че с този договор за кредит, включва и Общите
условия на договора за кредит, които уреждат всички отношения между
кредитора и кредитополучателя, като последният е декларирал, че е получил
Общите условия, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими
и представляващи неразделна част от договора за кредит. В чл.2.2 от Общите
условия, е уговорено, че кредиторът дава право на кредитополучателя
изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за
експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит,
която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя.
Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на
отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му.
Услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаването на
Искането за отпускане на кредит. Според чл. 2.4. от Общите условия за
допълнителната незадължителни услуга за експресно разглеждане на
кандидатури на кредитополучатели – както за кредит, така и за допълнителен
кредит, кредитополучателят дължи Такса за експресно разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на
договора за кредит. Съгласно чл. 2.5 от Общите условия, Таксата за
експресно разглеждане на кандидатури по т.2.4 се дължи от
кредитополучателя само в случаите, когато кредитът/допълнителния кредит
бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако искането за отпускане
на кредит бъде отхвърлено. Според чл. 2.6. от Общите условия,
допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за
получаване на кредит/допълнителен кредит и не повишава шансовете на
кредитополучателя да получи кредит.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „4Финанс“
ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила
към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията на
чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Относно таксата за
експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
3
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение №
1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по
гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и
др./. В Общите условия е уговорено, че таксата за експресно разглеждане
гарантира експресна обработка на получаване на отговор на искането за
отпускане на кредит – до 15 минути от изпращането. Разпоредбите на чл. 10а
ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне
на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва и на определения падеж. В настоящия случай, таксата за експресно
разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево
отношение. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита,
с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение.
Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при
плащането на всички задължения се получава едно допълнително
4
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на
разходите от 49.7 % не отговаря на действителния такъв. Това се потвърждава
и от изготвената от вещото лице Д. С. и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от
страните, че в годишния процент на разходите по процесния Договор, като
разход на заемодателя е включена само договорна лихва. Процентът, с който
се оскъпява кредита с постигната договорка за заплащане на такса за
експресно разглеждане, е 14,778 %. Посочването в договора за кредит на по-
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да
се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 2957/2019 г. С допълнителното плащане на „такса за експресно
разглеждане“ се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият
би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му
размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната
лихва. Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП
и води до неоснователно обогатяване за кредитора. Съдът намира тази клауза
за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза,
предвиждаща такса за експресно разглеждане от договора има за цел да
заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Освен това, клаузата за дължимостта на
таксата за експресно разглеждане на документи, противоречи на добрите
нрави; представлява 14.78 % от размера на предоставената сума
/(73.89/1100)*100/; води до неоснователно обогатяване за кредитора, като
предвижда допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо
на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това
положение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП. Клаузата, предвиждаща
плащане на такса за експресно разглеждане на документи е установена и в
противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото
5
противоречията между клаузата за експресно разглеждане на документи и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клаузи е пречка
за възникване на задължение за такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на заема в размер на 73.89лева, уговорен в договора.
Ето защо иска за прогласяване на недействителността на тази клауза
следва да се уважи, като основателен и доказан.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски. Ищцата е заплатила държавна такса
в размер на 50 лева, както и депозит за вещо лице по ССЕ в размер на 150
лева, които суми следва да му се възстановят от ответника, като законна
последица от решението. Ищецата е представлявана и от свой пълномощник
в процеса, на когото не е заплатила хонорар, в която връзка моли за
определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и
съдействие на ищцата е посочено, че се представлява безплатно от адв. Е. И.,
поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение,
което с оглед цената на иска (размера на недействителната клауза - 73.89лева)
тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора,
предвиждащи минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300
лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния
представител, а не на ищцата, с оглед на обстоятелството, че последната не е
реализирала този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. С. П., ЕГН
**********, „4 Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 79, че клаузата от Договор
за кредит № **********/21.09.2019г., уреждаща задължение за заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 73.89лева, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
ОСЪЖДА „4 Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 79, да заплати на Н. С. П.,
ЕГН ********** - деловодни разноски в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „4 Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 79, да заплати на адв. Е. Г.
И., АКПловдив, личен № **********, със служебен адрес – гр. П. ****,
6
сумата от 300 лева– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на Н. С. П., ЕГН ********** в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
7