Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София, 29.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело № 3445/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 1211/22.02.2019 г. на длъжника по изпълнението
ЗАД
ОЗК - Застраховане срещу постановление №1033804.02.2019 г. на съдебния
изпълнител по изп. дело 20198390400053 по описа на ЧСИ И.М.-К.с район на
действие СГС, с което е отказано намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. ,
както и по отношение определената такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.Доводите в жалбата са,
че единственото извършено от адвоката действие е по подаване на молбата за образуване
на изпълнителното производство с посочване на изпълнителния способ, поради
което и не следва да се присъжда възнаграждение за други действия, а при
определянето на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не следва да се включва адвокатското
възнаграждение за изпълнителното производство, поради което и същата следва да
се изчисли само върху вземанията по изпълнителния лист, евентуално при
съобразяване на намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Взискателят по делото ДЗИ –О.З.ЕАД е депозирал възражение, с което сочи, че
уговореното и заплатено възнаграждение е съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно за образуване и
представителство по делото и с начислен ДДС, като именно в резултат на
предприетите действия по принудително изпълнение се е стигнало до събиране на
вземанията.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна,
тъй като взискателят е направил разноски и искане за присъждането им, а
претендираният размер е в рамките на минималното възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване наизискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 11.01.2019
г. по гр.д.№ 40081/2018 г. на СРС, 42
състав, с който ЗАД ОЗК-Застраховане е осъдено да заплати на ДЗИ О.З.ЕАД
главница в размер на 738,49 лв., ведно
със законната лихва от 18.06.2018 г., сумата от 72 лв. – законна лихва
за период предхождащ завеждането на делото и 581,50 лв. – разноски по
изпълнението.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 23.01.2019 г. от адвокат Т.М.с представено към нея
пълномощно за представителство по изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително дело адвокат М.е
оправомощила съдебния изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ, като не е посочила изпълнителен способ, но е
направила искане за присъждане на разноски. С молба от 24.01.2019 г.,
подадена от името на взискателя от адвокат М.е направено искане за налагане на
запор върху конкретно посочена банкова сметка ***.
На длъжника е връчена на 28.01.2019 г. покана
за доброволно изпълнение, в която са посочени вземанията по изпълнителния лист,
законна лихва от 51,91 лв., начислена към момента на поканата -25.01.2019 г.,
както и разноски по изпълнението - 438 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС,
платено от взискателя и 328,05 лв. – такси и разноски в полза на ЧСИ,
включително таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
На
30.01.2019 г. по сметката на ЧСИ от сметката на длъжника в общинска Банка е
наредена сумата от 2204,41 лв., която е с 5,54 лв. по-малка от сумата по
поканата.
На
01.02.2019 г. длъжникът е подал възражение, с което иска намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и оспорва размера на
таксите по т.26 ТТРЗЧСИ, като с обжалваното постановление съдебният изпълнител
е отказал изменение на разноските в тази част.
Съдът намира, че доколкото единственото
извършено от адвоката на взискателя действие по представителство в изпълнителното
производство до събиране на дължимите суми е подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело, то и няма основание да се присъждат разноски
за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни
действия. С молбата за образуване на изпълнителното дело проучването на
имуществото и избора на изпълнителния способ са възложени на съдебния
изпълнител, като подаването на молба от адвоката на взискателя на следващия ден
с посочване на банкова сметка ***аняване на нередовност на молбата за
образуване на изпълнителното дело, тъй като посочването на способа е част от
задължителното съдържание съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Следователно обжалваното
постановление следва да се отмени в частта относно разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение над 200 лв.
В останалата част жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите в жалбата, че при определяне на
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не се вземат предвид разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение. Тъкмо обратния извод следва от 1-ва , 3-та и 4-та
Забележки към т.26 ТТРЗЧСИ, съгласно които таксата се определя за целия дълг,
като в него не се включват авансовите такси и се приспадат всички
пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една
десета от вземането. Следователно при определяне на таксата за изпълнение се
включват всички подлежащи на събиране по изпълнителното дело вземания на
взискателя с изключение на изрично посочените авансови и пропорционални такси.
Независимо от становището на съдебния съставq ЧСИ И.М.-К.в мотивите към жалбата е посочила, че
застъпва същото становище като жалбоподателя, като при определяне на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ изчислението фактически е
извършено само върху вземанията по изпълнителния лист. Така определената такса е по-малка от реално
дължимата, поради което и няма основание да бъде намаляване.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
постановление №1033804.02.2019 г. на съдебния изпълнител по
изп. дело 20198390400053 по описа на ЧСИ И.М.-К.с район на действие СГС, с
което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв., като ОПРЕДЕЛЯ разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя ДЗИ –О.З.ЕАД в размер на 200 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалба с вх.№1211/22.02.2019 г. на длъжника по изпълнението ЗАД ОЗК -
Застраховане срещу постановление №1033804.02.2019 г. на съдебния
изпълнител по изп. дело 20198390400053 по описа на ЧСИ И.М.-К.с район на
действие СГС в останалата й част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: