МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 6/2019 Г. НА НПРС, 4 СЪСТАВ
Делото
е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по
досъдебно производство № 174/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. К., ПП № 812/2018
г. на НПРП, срещу Б.М.В. с ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес ***,
****, за това, че на
13.07.2018 г. в с. Н., обл. Ш., е причинил средна
телесна повреда на Ф.О.Р. ***, изразяваща се в *** – „***“, изпълняващ
функцията на задържащ долната протеза, без който се затруднява дъвченето и говореното
– престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на НПРП поддържа така повдигнатото обвинение.
Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват от всички
материали по делото. Предлага на подсъдимия В. да се наложи наказание при
условията на чл. 55 от НК. Според представителят на НПРП това наказание следва
да бъде пробация, като освен задължителните мерки по т. 1 и т. 2 на чл. 42а,
ал. 2 от НК.
Пострадалият Ф.О.Р.
*** бе конституиран като частен обвинител. В съдебно заседание неговия
повереник поддържа обвинението и обосновава неговата доказаност.
Защитникът на
подсъдимия оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Излага се аргументи, че подс. В.
не е удрял пострадалия умишлено, а понечил да се
предпази. Твърди, че тъй като пострадалият ръкомахал твърде енергично срещу
подсъдимият, последният помислил, че пострадалият ще го удари. Понечил да го отблъсне, при което ръката му попаднала в
областта на лицето на пострадалият. Твърди, че наложилата се екстракция на ***а
се дължи на предходно заболяване на този ***.
Подсъдимият Б.М.В.
не се признава за виновен. Иска да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.М.В.
е роден на *** *** с ЕГН **********.***. Същият е ***********. Занимава се със
земеделие. Подсъдимият е неосъждан.
Пострадалият Ф.О.Р.
и още няколко човека притежавали кантар за теглене на товари и превозни
средства в двора на бившето ТКЗС в с. Н.. На въпросният кантар предимно работел
св. Р.. Двамата с подс. В. имали предишни
недоразумения, свързани с отдаване на земеделски земи под наем или аренда – тъй
като и двамата наемали земи с цел да ги обработват.
На 13.07.2018 г.
св. Р. се намирал, както обикновено н кантара и обслужвал клиентите. Около обяд
на кантара дошъл св. Н.В. – брат на подс. Б.В..
Същият докарал за теглене жито на брат си. Когато пострадалият разбрал, че
става дума за товар на подс. В. казал на брат му, че
няма да даде да претеглят житото на неговия кантар. Св. Н.в. го уверил, че са
получили разрешение от друг от собствениците, но пострадалият Р. настоял, че
докато той работи на кантара, подс. Б.В. няма да
тегли товар. В това време в двора
на старото ТКЗС влязъл и подс. В. с трактор, също
натоварен с жито. Когато разбрал, че пострадалият не е разрешил товарът му да
бъде претеглен, попитал брат си дали е уверил св. Р., че има разрешение от друг
от собствениците. В този момент, св. Р. се приближил и заявил лично на
подсъдимият, че докато той работи на кантара, няма да му разреши да тегли.
Двамата мъже започнали да спорят. Пострадалият Р. ръкомахали посегнал да бутне подс. В.. Тогава подсъдимият решил, че Р. ще го удари и на
свой ред го бутнал. Целта му била да избута пострадалият далеч от себе си, но
тъй като и пострадалият ръкомахал, вместо това едната му ръка попаднала в
областта на лицето на Р..
Св. Н.В.
разделил двамата спорещи. Подс. В. си тръгнал, а
пострадалият Р. извадил протезата си и казал на св. В., че същата се е счупила
и сега брат му ще си получи заслуженото. Извадил телефона си и се обадил на
синовете си, с които отишъл до РУ – К. и подали сигнал срещи подсъдимият В..
По-късно същия ден пострадалият посетил гр. Ш., където се наложило да бъде
изваден 33-ия *** на ***.
От изслушаните
по делото СМЕ се установява, че преди интервенцията пострадалият е имал общо
три ***а в ** си – всичките на *** (33, 42 и 43 ***и), поради което е носел ***,
закрепена за тези три ***а. Процесният *** е имал
проблеми и преди удара. На него е била закрепена протезата, което довело до ***.
В резултат на удара, нанесен от подсъдимият, ***ът се
разклатил до степен равна на втора степен *** и това мотивирало лекарят по ***
да извади ***а.
За да установи
така описаната фактическа обстановка, съдът кредитира показанията на св. Н.В. и
обясненията на подс. Б.В.. Св. В. – макар и брат на
подсъдимият дава логически последователни показания, които от фазата на
предварителната преписка до съдебното следствие, не се променят. Същото важи и
за обясненията на подсъдимият. Съдът не кредитира показанията на пострадалият
относно случилото се между него и подсъдимият, тъй като няма доказателства в
тази насока. В съдебно заседание той твърди, че му е нанесен удар в юмрук.
Споменава само един удар. В хода на предварителната проверка твърди,ч е ударите
са били няколко, а в хода на досъдебното производство – че бил ударен веднъж,
след което паднал на земята. Почти при всеки разпит историята, която излага е
различна. Съдът приема, че предварително увреденият до някаква степен *** щеше
да понесе по-сериозни вреди, ако имаше нанесен удар с юмрук. Съдът кредитира
изцяло и трите СМЕ. Те са компетентно дадени и изчерпателни.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Б.М.В.,***,
е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Ф.О.Р. ***, изразяваща
се в избиване на *** – „****“, изпълняващ функцията на задържащ ***, без който
се затруднява дъвченето и говореното на чл. 129, ал. 1 от НК. Независимо от
наличието на предходно увреждане на процесният ***,
именно ударът на подсъдимият е това, което е довело до разклащането му до
степен, наложила изваждането на ***а.
От субективна
страна, гореописаното деяние е извършено при условията на непредпазливост, тъй
като подс. В. не се е целил в лицето. Искал да избута
пострадалият Р. далеч от себе си. Тъй като и двамата ръкомахали, ръката му
попаднала в лицето на Р.. Все пак съдебният състав намира,ч е не става дума за
случайно деяние, тъй като определено подс. В. е целял
съприкосновение с пострадалия и е вложил сила, при което дори и да беше уцелил
тялото, щеше да се стигне до тласък, придружен от удар в областта на тялото с
цел да бъде избутан пострадалият. Подсъдимият е следвало да предположи, че след
като и човекът отсреща ръкомаха, няма гаранция къде ще попадне ударът му.
По изложените
причини съдът намира, че с гореописаното деяние Б.М.В. е реализирал от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл. 133 от НК.
За деянието по
чл. 133 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 1
година или пробация. Предвид фактът, че подсъдимият е неосъждан и от деянието
няма причинени имуществени вреди, съдът намира,ч е следва да приложи
разпоредбата на чл. 78а от НК като подс. В. бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба. В случая справедлив би бил минималния размер поради наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства – добрите характеристични данни,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.
С оглед на
това съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност на основание чл. 78а
от НК и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НК съдът осъди подсъдимият да заплати и направените по делото
разноски в полза на ОД на МВР в размер на 222,87 лв. и в полза на НПРС в размер
на 315,60 лв.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 27.01.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова