РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Георгиева
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело №
20231880100746 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС” ЕАД, ЕИК *********
/предишни наименования „Финасити“ ЕАД и „Амиго Лизинг“ ЕАД / против К. Я. Г.,
ЕГН ********** и С. М. Х., ЕГН **********, с която са предявени субективно и
обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр.
чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми по силата на Договор за финансов лизинг № 01003601/00001 от
26.11.2019 г.: 1 217, 94 лв.- падежирали непогасени лизингови вноски за главница и
вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС“ за периода м. юни
2020 г. – м. август 2020 г., както и непогасен остатък от лизингова вноска за месец май
2020 г. ; сумата от 158, 64 лв.- заплатени от лизингодателя застрахователни премии по
задължителна застраховка „Гражданска отговорнот“ на автомобилистите,
обективирана в полица № 07520000817817; сумата от 50, 11 лв. –мораторна неустойка
върху неплатена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (включваща сумата от 26, 07 лева – мораторна неустойка за времето
от 19.06.2020 г. до 14.09.2023 г. и сумата от 24, 04 лв. – мораторна неустойка за
времето от 19.09.2020 г. до 14.09.2023 г.) ; сумата от 1725,00 лв. – неустойка при
разваляне на договора по вина на лизингополучателя; сумата от 696, 00 лв. – разходи за
преустановяване на ползването на лизинговото имущество и неговото транспортиране;
сумата от 63, 00 лв. – заплатен данък МПС за 2020 г.; сумата от 916, 73 лв. – начислен
ДДС върху дължимите до датата на разваляне на договора суми, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /
19.09.2023г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 347/ 19.09.2023 г., по ч.гр.д. №
566/ 2023г., по описа на РС- Своге.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на Договор за финансов лизинг № 01003601/00001 от
1
26.11.2019 г., като на лизингополучателя бил предоставен за временно и възмездно
ползване специален автомобил, марка и модел „Mercedes- Sprinter”, рег. № ....... За
предаването на автомобила от ищеца на лизингополучателя бил съставен приемо-
предавателен протокол от 29.11.2019г. Договореният срок на лизинга бил 60 месеца,
изтичащ на дата 20.11.2024г. Лизингополучателят е преустановил плащанията по
договора, като неплатени били лизинговите вноски за времето от м. юни 2020 г. до м.
август 2020 г., включително и непогасен остатък от лизингова вноска за месец май
2020 г. Предвид наличието на виновно неизпълнение от страна да ответниците,
ищцовото дружество е развалило едностранно сключения договор за лизинг, считано
от 14.09.2020 г. Предвид това, сочи се, че ответникът дължи заплащането на пълната
главница за лизингови вноски за времето от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г.,
включително и непогасен остатък от лизингова вноска за месец май 2020 г., в които се
включват и вноски за разсрочено плащане по застраховка „Каско на МПС“. Сочи се, че
ответникът дължи и мораторни неустойки и неустойка поради разваляне на договора.
Твърди се, че за предаването на автомобила от лизингополучателя на ищеца,
последният е направил разходи за преустановяване ползването на лизинговото
имущество и неговото транспортиране, които се претендират. Изтъква се, че през
времетраенето на правоотношението, лизингодателят е заплатил дължимия данък
МПС в размер от 63, 00 лв. за 2020 г., като се претендира и сумата от 916, 73 лв. за
начислен ДДС върху дължимите до датата на разваляне на договора суми. Предвид
изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците не са подали отговор на исковата молба.
В първото по делото заседание, ответниците, чрез техния процесуален
представител навеждат твърдения, че т. 12 от договора за финансов лизинг,
предвиждаща реда за прекратяване на договора, представлява неравноправна клауза,
тъй като търговецът има право да задържи заплатените от потребителя суми, в случай
че последният откаже да изпълни договора, като същевременно не се предвижда за
потребителя да получи обезщетените на същата стойност от страна на търговеца при
неизпълнение на договора от търговеца. В тази връзка ответниците твърдят, че следва
да бъде отхвърлена претенцията на ищеца по точка „ж” от исковата молба – за сума в
размер от 916, 73 лева, представляваща дължим ДДС върху дължимите до датата на
разваляне на договора суми, тъй като претендираното ДДС е именно от задържаните от
страна на ищеца суми по договора. Сочат също, че претенцията за заплащане на
неустойка в размер от 15 % от доставената цена по договора е необосновано висока,
предвид което клаузата на т. 16.2.1 от Общите условия, съгласно която се дължи
посочената неустойка, представлява неравноправна клауза на основание чл. 143, ал. 2,
т. 5 от Закона за защита на потребителите.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „И
ЕЛ ДЖИ ФИНАНС” ЕАД, ЕИК ********* /лизингодател/, от една страна и К. Я. Г.
/лизингополучател/ и С. М. Х. /солидарен длъжник/, от друга, е възникнало
правоотношение по повод на сключен Договор за финансов лизинг № 01003601/00001
от 26.11.2019 г., по силата на който ищецът се е задължил да придобие и предостави за
ползване на ответника К. Г. лизингов актив - специален автомобил, марка и модел
„Mercedes- Sprinter”, шаси: ...., двигател: ...... при доставна цена в размер от 11500,01
лева /единадесет хиляди и петстотин лева и една стотинка/. Договорът бил сключен
при общи условия на лизингодателя по договори за финансов лизинг, които били
подписани от лизингодателя и лизингополучателя. Съгласно договора за финансов
2
лизинг, лизингополучателят се е задължил да ползва лизинговия актив в съответствие с
общите условия по договора, като е поел задължението да заплати първоначална
вноска в размер от 1725,00 лева, при стойност на финансиране от 9775, 00 лева и
остатъчна стойност в размер от 0,00 лева. В договора било предвидено лизинговата
цена да бъде заплатена на 60 /шестдесет/ лизингови вноски, при размер на лизинговите
вноски, определен съгласно приложен към договора погасителен план, при фиксиран
лихвен процент в размер от 28, 90 % за целия срок на договора.
В т. 7 от договора била предвидена неустойка за забавено плащане: в случай на
забава на плащането на лизингова вноска и/или вноска по застрахователна премия по
сключените застрахователни договори с повече от 5 /пет/ дни, лизингополучателят
дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума,
дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално е
станала изискуема.
Съгласно т. 12 от договора, при просрочие на вноските лизингодателят има
право да начисли неустойка за забавено плащане в размер и при условия, посочени в
договора, както и да развали едностранно договора с писмено известие до
лизингополучателя, без да му дава допълнителен срок за изпълнение или след
изпращане на писмено уведомление до лизингополучателя с указан седемдневен срок
за изпълнение, както и да изиска от лизингополучателя връщане на фактическото
държане на имуществото в срок от три календарни дни от датата на разваляне на
договора. При разваляне на договора, лизингодателят може да начисли на
лизингополучателя неустойка с обезщетителен характер в размер на петнадесет
процента от доставната цена по договора.
В т. 16.2.1 от общите условия на лизингодателя по договори за финансов лизинг,
които са неразделна част от процесния договор, е предвидено, че при разваляне на
договора от страна на лизингодателя поради неизпълнение от лизингополучателя,
последният дължи неустойка с обезщетителен характер в размер на 15 % от доставната
цена по договора. Неустойката е дължима в срок до 5 /пет/ работни дни от получаване
на считоводен документ и/или уведомление за това от страна на лизингодателя.
Предвидено е също, че неустойката по настоящата разпоредба се дължи наред и
независимо от други, предвидени в договора и общите условия неустойки,
обезщетения или заплащане на суми, дължими от страна на лизингополучателя,
включително и след прекратяване на договора.
Видно от т.9.8 от общите условия, в случай на неизпълнение от страна на
лизингополучателя на договора и/или на общите условия, лизингодателят има право да
предприеме всички законни действия, за да преустанови временно ползването на
имуществото от лизингополучателя. В този случай всички разходи, свързани с
транспортирането на имуществото до посочения от лизингодателя адрес, където
същото ще бъде съхранявано, са за сметка на лизингополучателя, като лизингодателя
префактурира на лизингополучателя сумата, дължима от лизингодателя на
специализираната в тези дейности фирма, на която са възложени действията по
временното преустановяване ползването на имуществото, респ. неговото
транспортиране.
Съгласно т. 12.2. буква „г" през срока на договора лизингополучателят заплаща
всички разходи, произтичащи от нормативни и правоприложни юридически актове,
касаещи ползването на лизинговото имущество в страната и собствеността върху него.
В изпълнение на договора за финансов лизинг, с приемо-предавателен протокол
от 29.11.2019 г., приет по делото като писмено доказателство, лизингодателят е предал
на ответницата С. Х. специален автомобил, марка и модел „Mercedes- Sprinter”, рег. №
........, ведно със застрахователни полици за застраховка „Гражданска отговорност“ и
3
„Каско на МПС“, техническа документация и 1 /един/ комплект ключове. В приемо-
предавателния протокол било посочено, че ответникът К. Г. /лизингополучател/ не е
правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС, предвид
което в негово присъствие и по изрично негово указание и съгласие, лизингодателят е
предал автомобила на С. Х., посочена в протокола като „трето лице“. Видно от същия
протокол, лизинговият актив е бил предаден в отлично състояние и годен за употреба в
съответствие с условията на договора за лизинг.
Видно от приложен и приет като писмено доказателство по делото договор от
14.03.2019 г., сключен между „Амиго Лизинг“ ЕАД /предишно наименование на ищеца
„И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС” ЕАД/ като „възложител“ и „Глобъл Груп София“ ООД, като
„изпълнител“, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва
действия, насочени към извънсъдебно събиране на просрочени парични вземания и
доброволно възстановяване на владението на активи по сключени от възложителя
договори за финансов лизинг.
По делото не се спори, че ответниците са преустановили плащането на
лизинговите вноски. С уведомление от „Амиго Лизинг“ ЕАД, чрез неговия
упълномощен представител „Глобъл Груп София“ ООД, адресирано до ответника К.
Г., което е прието от съда като писмено доказателство, лизингодателят е информирал
Г., че има просрочени задължения по процесния договор за финансов лизинг в размер
на 1234 лева, като е поканен в срок от 7 дни да изпълни всичките си задължения,
изискуеми към тази дата. В уведомлението било посочено, че е налице неизпълнение
от страна на лизингополучателя по смисъла на т.15.1., б. "в" от Общите условия към
договора за финансов лизинг, поради което лизингодателят има основание да се ползва
от правата си съгласно т.9.8 от Общите условия. Ответникът Г. бил също уведомен, че
при неплащане в определения срок, лизингодателят има право да прекрати договора
поради неизпълнение от страна на лизингополучателя по реда на т. 16.3., вр. т.15.1 б.
"в" от общите условия на договора. Уведомлението било връчено на ответника Г. на
05.09.2020 г.
С протокол за приемане и предаване на превозно средство от 05.09.2020 г.,
подписан от ответника Г. и лизингодателя чрез негов представител, лизинговият актив,
предмет на процесния договор, бил предаден от лизингополучателя на лизингодателя.
В протокола било отбелязано, че по автомобила е констатиран спукан ляв стоп, че е
неустановено техническото състояние на автомобила, както и че светят EDC и ABC.
По правните аспекти на спора:
Разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ предвижда, че с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени
от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ предоставя възможност на лизингополучателя да
придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Предвид
посочените правни норми, разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ТЗ, съгласно която
лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД, и
препращащата норма на чл. 347, ал. 2 ТЗ, основните задължения на лизингодателя по
договора за финансов лизинг са следните: 1/ да придобие вещта - предмет на договора
за лизинг от трето лице при условия, определени от лизингополучателя; 2/ да предаде
лизинговия обект за ползване на лизингополучателя и да му предостави свободното
ползване в рамките на срока на договора; 3/ да прехвърли на лизингополучателя
собствеността на лизинговата вещ в уговорения срок. Обстоятелството, че по своята
същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за
предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя, не
освобождава лизингодателя от посочените задължения. Задълженията на
4
лизингополучателя са предвидени в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 и ал. 2 ТЗ: 1/ има
задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, а именно да си служи с
вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно
предназначението й, /чл. 232, ал. 1 ЗЗД/, да плаща лизинговата цена и разходите,
свързани с ползуването на вещта /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, да съобщава незабавно на
лизингодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ /чл. 233,
ал. 2 ЗЗД /.
Установява се, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си и е
придобил от трето лице МПС, марка и модел „Mercedes- Sprinter”, рег. № ......., което е
предоставил за ползване на ответника като лизингополучател срещу договореното
възнаграждение, платимо на месечни вноски в размер и с падеж, посочени в
погасителен план, неразделна част от договора. За установяване на това обстоятелство
е представен Приемо-предавателен протокол от 29.11.2019г., подписан от
лизингополучателя. Този частен свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда
формална доказателствена сила, доколкото не е оспорен в преклузивните за това
срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението на
лизингополучателя за получаване на лизинговия актив, изхожда от лицето, сочено като
негов автор. Съгласно т. 16.3 от Общите условия към договора за лизинг,
лизингодателят има право да развали договора в случай на забава в плащането на
първоначалната вноска, лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи или друго
дължимо плащане от страна на лизингополучателя с повече от 7дни.
В исковата молба ищецът излага, че е развалил договора поради неизпълнение от
лизингополучателя на задължението му да заплати лизингови вноски и вноски за
застрахователна премия. Видно е от приложените Общи условия, че в т. 16. 1 е уредено
прекратяване на договора, а не неговото разваляне, а в т. 15. 4, б. (а) са конкретизирани
случаите, при които договорът може да бъде развален едностранно от лизингодателя с
писмено предизвестие до лизингополучателя, без да му дава допълнителен срок за
изпълнение и да изиска от лизингополучателя връщане на фактическото държане на
имуществото в срок от три календарни дни от датата на разваляне на договора. В
случая ищецът се позовава на уведомление, което е връчил на К. Я. Г. на 05.09.2020 г.
С този документ лизингодателят (чрез упълномощен представител „Глобъл Груп
София“ ООД) уведомява лизингополучателя, че има задължения към 05.09.2020 г. по
договор за лизинг № 01003601/00001 от 26.11.2019г., поради което го кани да плати в
срок от 7 дни, считано от датата на получаване на уведомлението, както и че при
неплащане "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД ( ищецът с настоящо наименование „И Ел Джи
Финанс“ ЕАД) има право да прекрати договорните отношения по реда на т. 16. 3 във
вр. с т. 15. 1, б. (в) от ОУ (т. е. да развали договора поради неплащане на изискуеми
лизингови вноски). Видно е, че по своето съдържание това е покана за изпълнение, но
не и уведомление за прекратяване /разваляне на договора. В представения протокол за
приемане и предаване на превозно средство от 05.09.2020 г. не е отразено, че вещта се
връща поради разваляне на договора, а и към тази дата срокът за изпълнение на
задължението, даден с уведомлението, дори не е започнал да тече.
Ето защо се налага извод, че към дата 14.09.2020 г. процесният договор за лизинг
не е бил развален, както се излагат твърдения в исковата молба.
По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно
волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните
последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да
достигне до неизправния длъжник. Без значение е дали волеизявлението е направено
преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата
молба. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може да обоснове
5
извод, че същата не се отнася до ответника. Когато ищецът е направил искане за
разваляне на договора от съда поради неизпълнение на задълженията на ответника,
волята за разваляне на възникналото между страните правоотношение е точно и ясно
изразена. Предвид това, съдът приема, че процесният договор за лизинг е развален с
получаване на препис от исковата молба, а не в предходен момент /в този смисъл-
Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60 по описа за 2010 г. на ТК на ВКС/.
В настоящия случай, ищецът е направил волеизявление, че счита договора за
развален в депозираната от него искова молба. Предвид това считано от датата на
връчване на исковата молба на ответниците- 28.12.2023 г., договорът следва да се счита
за развален.
Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договор за поръчка и
договор за наем, а по своите правни последици се доближава до покупко- продажба на
вещ на изплащане със запазване на собствеността и в този смисъл, той може да се
разглежда като форма на предоставяне на целево инвестиционно кредитиране. Тези
специфики на договора не изключват основното задължение на лизингополучателя за
лизингови вноски, което по аргумент от нормата на чл. 345, ал. 1 ТЗ, която препраща
към договора за наем /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, характеризират задълженията по договора за
финансов лизинг като повтарящи се трайно парични задължения, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на
плащанията е изначално определен и произтича от единен правопораждащ факт. В
този смисъл, задълженията на лизингополучателя за лизингови вноски се покриват с
понятието "периодични плащания". В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 225 от 18.10.2017 г. по т. д. № 60274/2016
г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Предвид така изложеното следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 88, ал. 1, предл. второ ЗЗД като договорът за финансов лизинг да
се счита развален занапред.
По отношение исковата претенция за лизингови вноски и вноски за застраховка
„Каско на МПС“: Не се спори между страните, а и се потвърждава от събраните
писмени доказателства, че ответниците не са заплатили изискуеми лизингови вноски и
вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС“ по застрахователна
полица „КАСКО на МПС“, в общ размер от 1217, 94 лева, формиран както следва:
непогасен остатък от лизингова вноска за месец май 2020 г. в размер от 164, 04 лева и
неплатени лизингови вноски за периода от юни 2020 г. до август 2020 г., всяка в размер
от 351, 30 лева, с падеж 20-то число на месеца, в общ размер от 1053, 90 лева. По
делото е установено също, че ответниците дължат сума в размер от 158, 64 лева,
представляваща застрахователна премия по полица № 07520000817817 /задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите/. Ответниците не са
установили в рамките на процеса, че са погасили задълженията си за заплащане на
горепосочените суми. Предвид гореизложеното, исковите претенции за сумата от 1
217, 94 лв. (включваща падежирали непогасени лизингови вноски за главница и вноски
за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС“ за периода м. юни 2020 г. – м.
август 2020 г., както и непогасен остатък от лизингова вноска за месец май 2020 г.) и за
сумата от 158, 64 лв. (заплатени от лизингодателя застрахователни премии по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите) следва да
бъдат уважени в претендираните размери.
По отношение исковата претенция за мораторнa неустойкa: с Тълкувателно
решение №7/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по отношение на
договорите с продължително или периодично изпълнение за частта от
сделката, чието действие се запазва, може да се търси неустойка за забава,
като наред с това кредиторът може да търси и неустойка за обезщетяване на
6
вредите поради настъпилото разваляне, ако такава е била уговорена.
Задължението на лизингополучателя по договора за лизинг за заплащане на
лизингови вноски е с периодично изпълнение, поради което развалянето на
договора има действие за в бъдеще и при него е допустимо дължимост на
неустойка за забава и при разваляне, когато е налице забавено изпълнение,
обусловило развалянето, но само за частта от сделката, чието действие се
запазва.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Неустойката е форма на договорна отговорност и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, когато длъжникът по изпълнението
отговаря за тях, т.е. в случаите на виновно неизпълнение. В вастоящия случай, в т. 7 от
договора за финансов лизинг е предвидена неустойка за забавено плащане: в случай на
забава на плащането на лизингова вноска и/или вноска по застрахователна премия по
сключените застрахователни договори с повече от 5 /пет/ дни, лизингополучателят
дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума,
дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата първоначално е
станала изискуема. По делото не се спори, че лизингополучателят е забавил
изпълнението на падежирали лизингови вноски и вноски за застрахователни премии,
като не се спори и досежно начина на формулиране на претендираната от ищеца
мораторна неустойка, а именно- сумата от 50, 11 лв. –мораторна неустойка върху
неплатена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилисите ( включваща сумата от 26, 07 лева – мораторна неустойка, изчислена
върху вноска в размер от 79, 32 лева за времето от 19.06.2020 г. до 14.09.2023 г., тоест
за 1183 дни забава и сумата от 24, 04 лв. – мораторна неустойка, изчислена върху
вноска в размер от 79, 32 лева, за времето от 19.09.2020 г. до 14.09.2023 г., тоест за
1091 дни забава).
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год.
на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърнавяне на добрите нрави, е всяка неустойка,
уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и
размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В настоящия случай претендираната неустойка за забава, с оглед размера на
обезпечените с нея задължения и съотношението на размера на неустойката с
очакваните от кредитора вреди- същата е в размер около 1/3 от размера на лизинговите
вноски, като следва да се вземат предвид и амортизационните разходи, се налага извод,
че уговорената мораторна неустойка не излиза извън присъщите си обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Предвид това исковата претенция на ищеца за
мораторна неустойка следва да бъде уважена в цялост.
По отношение исковата претенция за обезщетителна неустойка: Съгласно §
13, т. 1 Закона за защита на потребителите „потребител” е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
7
дейност”. В т.12 на § 13 от ДР на същият закон е дадена дефиниция на „финансова
услуга”, която е дефинирана като всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.
При така дефинираното определение за „финансова услуга”, договорът за финансов
лизинг попада в обхвата на услугите, които се ползват от защитата на Закона за защита
на потребителите, ако страната по този договор има качеството на „потребител”. В
правната теория и съдебна практика се приема, че договорът за финансов лизинг,
представлява особен вид кредит. При този договор общата стойност на лизинговите
вноски, които се дължат от лизингополучателя, са изчисляват така, че покриват цената
на вещта, по която е придобита собствеността й от лизингодателя, разноските по
придобиването и печалба, т.е. получава се ефекта на получен кредит, който се погасява
от лизингополучателя чрез заплащане на лизинговите вноски. В този смисъл договорът
за финансов лизинг е „финансова услуга“ по смисъла на Закона за защита на
потребителите и доколкото липсват твърдения и ангажирани доказателства,
автомобилът, предмет на процесния договор, да е ползван за търговска или
професионална дейност от ответника, то съдът дължи проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора, които са от значение за разрешаване на спорния
предмет по делото ( в каквато насока са и наведените твърдения от процесуалния
представител на ответниците, изложени в първото заседание по делото).
Съгласно трайната практика на ВКС /в този смисъл решение № 142 по т.д. №
1739/2017 г. на ТК на ВКС, II-ро отделение и решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК/ първоинстанционният и въззивният
съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, като възражението
на потребителя за неравноправен характер на договорна клауза не се преклудира с
изтичане на срока за отговор на исковата молба и може да бъде наведено за пръв път и
във въззивното производство; Поради повелителния характер на нормите на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, уреждащи материята на неравноправния характер на
клаузи в потребителски договор, по отношение на същите намират приложение
указанията дадени в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Даденото разрешение е аргументирано с практиката на Съда на Европейския съюз,
създадена във връзка с тълкуването на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, разпоредбите на която са
транспонирани в националното законодателство съгласно § 13а, т.9 ДР на ЗЗП.
Неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличие на общата
предпоставка по чл.143 ЗЗП (чл.3, § 1 от Директивата) - уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя.
В т. 1 по дело С-472-11 на СЕС е прието, че за да може да изведе последиците от
констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд,
който е направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който
е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената
клауза. Принципът на състезателност обаче изисква националният съд, който е
констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза, да уведоми за
това страните по спора и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията
на състезателност по предвидения от националните процесуални разпоредби ред. В т. 2
по дело С-488/11 на СЕС също е предвидено, че сезираният съд трябва да отмени
служебно договорна клауза, по отношение на която е констатирал, че е с
неравноправен характер с оглед установените в Директивата критерии, след като
предостави възможност на страните да обсъдят този въпрос при условията на
8
състезателност.
В съответствие с горепосочените решения на СЕС, в първото по делото открито
съдебно заседание, съдът е указал на страните, че ще се произнесе служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договора за финансов лизинг и общите условия
към него, като им е дал възможност да изложат твърденията и възраженията си по този
въпрос в условията на състезателност.
В т. 16.2.1 от общите условия на лизингодателя, приложими към процесния
договор за финансов лизинг, които са неразделна част от договора, е предвидено, че
при разваляне на договора от страна на лизингодателя поради неизпълнение от
лизингополучателя, последният дължи неустойка с обезщетителен характер в размер
на 15 % от доставната цена по договора. Неустойката е дължима в срок до 5 /пет/
работни дни от получаване на считоводен документ и/или уведомление за това от
страна на лизингодателя. Предвидено е също, че неустойката по настоящата
разпоредба се дължи наред и независимо от други, предвидени в договора и общите
условия неустойки, обезщетения или заплащане на суми, дължими от страна на
лизингополучателя, включително и след прекратяване на договора. Така уговорена,
клаузата за неустойка не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя
относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това
неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или 3
месеца преди края, дължимото обезщетение е едно и също. Реално, колкото е по-малко
неизпълнението, толкова по-голяма е неустойката, която потребителят трябва за плати.
Поради това, съдът счита, че това искане се основава на неравноправна клауза, с която
се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ето защо т. 16.2.1 от
приложимите към договора общи условия не поражда действие (бидейки
неравноправна клауза) и претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати
сума в размер от 1725 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащането на сумата от 696 лева –
разходи за преустановяване на ползването на лизинговото имущество и неговото
транспортиране, на основание т. 9.8 от договора: ищецът обосновава дължимостта на
посочената сума с издаването на фактура № 65 от 14.09.2020г. (л. 36 от делото).
Същата е издадена от ищеца, подписана е само от служител на ищцовото дружество и
отразява глобално заплатена сума на третото за процеса лице- „Глобъл Груп София“
ООД. Едностранно подписаната фактура не би могла да удостовери реално сторен
разход от ищеца в размер от 696 лева за преустановяване ползването на лизинговото
имущество и за транспортиране на лизинговия актив (връщане на фактическата власт
върху вещта на лизингодателя). Съдът счита за нужно да посочи и че в рамките на
процеса, ищецът не обоснова и естеството на разхода, за който претендира да бъде
възмезден от ответниците. В допълнение към изложеното, то дори и да се приеме, че
сумата е реално заплатена от ищеца към третото лице, то тя представлява твърде висок
разход, който се претендира от потребителите за незипълнение на тяхно задължение по
договора за лизинг, поради което и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП, не се дължи заплащане на сумата в размер от 696 лева.
По отношение на претенцията за заплащане на местен данък за МПС:
Съгласно т. 12.2. буква „г“, през срока на договора лизингополучателят заплаща
всички разходи, произтичащи от нормативни и правоприложни юридически актове,
касаещи ползването на лизинговото имущество в страната и собствеността върху него,
а съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от Търговския закон разноските по
поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя. Видно от платежно
нареждане от 26.10.2020 г., ищцовото дружество е заплатило по сметка на Община
9
Искър, София град, сумата от 64, 03 лева, с посочено основание: „Данък МПС“ за 2020
г. ( л. 40 от делото). С това си действие, ищецът е изпълнил задължение, което е
вменено на лизингополучателя, поради което и претендираната сума от 63, 00 лв.
следва да бъде възстановена на лизингодателя. Съобразно изложеното, претенцията на
ищеца за заплащане на посоченото задължение следва да се уважи.
По отношение на претендираната допълнителна сума за ДДС: ищецът
претендира, че ответниците дължат сумата от 916, 73 лева – дължим ДДС върху
изискуемите до датата на разваляне на договора суми на основание т. 12 от договора,
вр. чл. 8 от ЗДДС. Следва да се посочи, че в т. 14 от договора за лизинг се съдържа
изрична клауза, че всички стойности, посочени в договора са крайни, с включен ДДС,
ако такъв е дължим. В погасителния план към договора за финансов лизинг също е
отразено, че посочените суми на лизинговите вноски са крайни, с включен ДДС.
Претендираният от ищцовото дружество с исковата молба размер на лизинговата
вноска съвпада с размера на лизинговата вноска, посочен в погасителния план ( която
вноска е размер на 351, 30 лева с вкл. ДДС). Тоест, явно е, че ищецът веднъж вече е
калкулирал ДДС при формиране на дължимата месечна лизингова вноска и не се
следва повторното начисляване на ДДС върху вземанията. Предвид гореизложеното
претенцията за заплащане на допълнителна сума за ДДС възлизаща на 916, 73 лева
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковите претенции.
Представени са доказателства за заплатени разноски в общ размер от 919 лв. ( 300 лв.-
юрисконсултско възнаграждение за исковия процес, 150 лв.- юрисконсутлско
възнаграждение за заповедното производство, 96, 55 лв.- държавна такса за
заповедното производство и 372, 45 лв. – държавна такса за исковия процес).
Съобразно уважената част от исковите претенции, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 283, 59 лева за исковото и заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове. Представени са доказателства за заплатени
разноски в размер от 400 лева за адвокатстко възнаграждение. Съобразно отхвърлената
част от исковите претенции, на ответника следва да се присъдят разноски в размер от
276, 56 лева за исковото производство. Не са претендирани разноски за заповедното
производство.
Всяка от страните е направила възражение за прекомерност на разноските
сторени от насрещната страна. Съдът счита възраженията за неоснователни с оглед
правната и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че К. Я. Г., ЕГН ********** и
С. М. Х., ЕГН ********** дължат солидарно на „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС” ЕАД, ЕИК
********* по Договор за финансов лизинг № 01003601/00001 от 26.11.2019 г. следните
суми: сумата от 1 217, 94 лв. - падежирали и непогасени лизингови вноски за главница
и вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС“ за периода м. юни
2020 г. – м. август 2020 г., както и непогасен остатък от лизингова вноска за месец май
2020 г. ; сумата от 158, 64 лв.- заплатени от лизингодателя застрахователни премии по
10
задължителна застраховка „Гражданска отговорнот“ на автомобилистите,
обективирана в полица № 07520000817817; сумата от 50, 11 лв. –мораторна неустойка
върху неплатена застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; сумата от 63, 00 лв. – заплатен местен данък за
МПС за 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /19.09.2023г./ до окончателното й заплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 347/ 19.09.2023 г., по ч.гр.д. № 566/ 2023г., по описа на РС- Своге, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС” ЕАД, ЕИК ********* срещу К.
Я. Г., ЕГН ********** и С. М. Х., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с които се
претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност следните суми по
Договор за финансов лизинг № 01003601/00001 от 26.11.2019 г., а именно: сумата от
1725 лева, представляваща неустойка с обезщетителен характер в размер на 15 % от
доставната цена на лизинговия актив по договора; сумата от 696, 00 лв. – разходи за
преустановяване на ползването на лизинговото имущество и неговото транспортиране
и сумата от 916, 73 лв. – начислен ДДС върху дължимите до датата на разваляне на
договора суми.
ОСЪЖДА К. Я. Г., ЕГН ********** и С. М. Х., ЕГН ********** да заплатят
на „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума
в размер от 283, 59 лева, представляваща разноски за исковото и заповедното
производство съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на К. Я. Г.,
ЕГН ********** и С. М. Х., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в
размер от 276, 56 лева, представляваща разноски за исковото производство съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
11