Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 2888 по описа за 2020
година, прецени:
Делото
е образувано след отмяна на влязло в сила решение по реда на глава ХХХІV от
ГПК. С решение № 14 от 21.12.2020 г. по гр. дело № 2894/2019 г. ВКС І т.о. на
основание чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК е отменил решение № 8310 от 08.12.2017 г.
по гр. дело № 3048/2015 г. на СГС І-6 състав, влязло в сила на 05.01.2018 г. и
е върнал делото на СГС за ново произнасяне от друг съдебен състав.
В
исковата молба до съда ищцата А.Д.К. излага, че на 10.11.2014 г. при пресичане
на пешеходна пътека в гр. София бул. „Цариградско шосе“ в района на № 238,
когато била ударена от лек автомобил „Ситроен С2“ с рег. № *******, управляван
от И.В.Ч., движещ се по същия булевард от АМ „Тракия“. При произшествието
ищцата получила фрактура на дясната подбедрица; фрактури на проксималните масти
на тибията и фибулата на лява колянна става; контузия на главата; сътресение на
мозъка. Ищцата твърди, че е търпяла интензивни болки и страдания, търпи ги по
време на предявяването на иска и ще ги търпи до края на живота си. За лекия
автомобил, с който е причинено произшествието, бил сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника. Произшествието било виновно
причинено от водача на автомобила И.В.Ч..
Като
се основава на изложените обстоятелства, ищцата прави искане до съда да осъди
ответника „З.Б.и.“ АД сумата от 80 000 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.11.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
„З.Б.и.“ АД в отговора на исковата молба оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и виновното му
причиняване от водача на автомобила И.В.Ч.. Оспорва иска и по размер. В съдебно
заседание на 25.06.2020 г. пълномощникът на ответника обосновава възражение за
съпричиняване, предвид неспазването от страна на пешеходката на разпоредбата на
чл. 113 от ЗДвП.
Съдът
след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното:
При
предходното разглеждане на делото са изготвени съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертизи, от които се установяват механизмът на ПТП и
характерът и тежестта на травматичните увреждания. Тази доказателства са
събрани по надлежния процесуален ред и имат сила при разглеждане на делото след
отмяна на влязлото в сила решение. От огледа на местопроизшествието и
автотехническата експертиза е установено, че произшествието е настъпило вечерта
около 18 часа – „на смрачаване“, в гр. София на бул. „Цариградско шосе“, като
при пресичане на ищцата по пешеходна пътека „зебра“ е била ударена от движещия
се от АМ „Тракия“ в посока към ул. „Павел Краснов“ л.а. „Ситроен С2“, управляван
от И.В.Ч.. Причината за произшествието била късното възприемане от водача на
автомобила на пресичащата пешеходка.
От
съдебно-медицинската експертиза се установяват получените от ищцата травматични
увреждания при произшествието – счупване на горния край на костите на лява
подбедрица, счупване на латералния (външен) кондил (върга) на дясна
голямопищялна кост в областта на коляното , контузия на главата и сътресение на
мозъка. Травматичните увреждания обусловили затруднение движението на долните
крайници за период, по-дълъг от 30 дни (гр.д. № 3048/2015 г. л. 49) и наложили
оперативно лечение, с възстановителен период около 1 месец. Според
допълнителното заключение на вещото лице, налице е остатъчен дефицит към
момента на прегледа при сгъването на двете коленни стави (л. 108).
По търг.
дело № 2894/2019 г. на ВКС І т.о., е приложен препис от влязла в сила въззивна присъда
№ 54 от 25.02.2019 г. по ВНОХД № 3620/2018 г. на СГС, влязла в сила на
22.10.2019 г.с която водачът на автомобила И.В.Ч. е признат за виновен в това,
че на 10.11.2014 г. около 17:40 ч. в гр. София при управление на МПС – л.а.
„Ситроен С2“ с рег. № ******* по бул. „Цариградско шосе“ в посока на движение
от АМ „Тракия“ към ул. „Павел Красов в района на пешеходна пътека, обозначена с
пътен знак Д-17 нарушил правилата за движение – чл. 10 ал. 2 и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, като се движел с несъобразена скорост при наличие на пешеходна пътека,
сигнализирана с пътен знак Д 17 не е пропуснал
преминаващата отляво надясно пешеходка А.Д.К., вследствие на което
причинил на пострадалата средна телесна повреда. С влизане в сила на присъдата,
на основание чл. 300 от ГПК следва да се счита безспорно установено виновното
причиняване на ПТП от И.В.Ч. като водач на л.а. „Ситроен С2“ с рег. № *******.
Наличието
на застрахователно правоотношение с ответното дружество за лекия автомобил, с
който е причинено ПТП, по сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ се установява от приложената справка от Гаранционен
фонд (гр. дело № 3048/2015 г. л. 29).
Виновното
причиняване на ПТП от водача на лек автомобил, за който е сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“, при което са настъпили описаните телесни
увреждания, е застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КЗ (отм.)
във вр. с чл. 193 ал. 1 от КЗ (отм.) и е основание за пораждане на задължение
на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди.
Претенцията на ищцата е за обезщетение за неимуществени вреди. При преценката
на техния размер с оглед критерия на справедливостта, съдът следва да вземе предвид характера и
тежестта на телесните увреждания, лечението и възстановителния период и
претърпените от ищцата болки и страдания.
Установено
е, че вследствие произшествието ищцата претърпяла травматично увреждане на
двата крака: счупване на близка та до коляното част на лявата голямопищялна кост, счупване на
близката до коляното част на главата на малката лявопищялна кост, счупване на
главата на малкия пищял и на външно-страничния кондил на големия пищял.
Съгласно заключенията на вещото лице. Уврежданията наложили оперативно лечение
на 13.11.2014 г., повторна операция на 12.04.2016 г. (л. 106), последвано от
лечение в домашно-амбулаторни условия и рехабилитация. Непосредствено след
произшествието и при провеждането на лечение и възстановяване ищцата е
изпитвала значителни физически болки от получените телесни увреждания. Установява
се от допълнителното заключение на вещото лице след личен преглед на ищцата, че
към датата на прегледа 09.03.2017 г. ищцата изпитва болки в увредените крайници
и функционален дефицит в сгъването на двете коленни стави. Тези обстоятелства
дават основание на съда да пиреме, че справедливият размер на обезщетението,
което ответникът следва да заплати на ищцата, е 50 000 (петдесет хиляди)
лева.
Представителят
на ответника е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, поради несъобразяване с посоката и скоростта на движение на автомобила
преди предприемане на пресичане, в нарушение на чл. 113 от ЗДвП. Възражението е
неоснователно. ПТП е настъпило около 17:40 на 10 ноември, което означава, че
водачът на автомобила се е движел при преход от светлата към тъмната част на
денонощието – определена от свидетеля Семелдинов като „смрачаване“, което съдът
приема като намалена видимост - здрач по
смисъла на § 6 т. 55 от ДР на ЗДвП. Това е задължавало водача на автомобила да избере
скоростта в съответствие с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Освен това, след като в
района на произшествието има пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17,
преминаването на пешеходец е предвидимо препятствие и водачът е бил длъжен да
съобрази с това скоростта си. Поради това съдът намира, че произшествието е
настъпило изключително по вина на водача на автомобила и не е налице
съпричиняване.
Искът
е неоснователен в частта му над 50 000 лева до пълния предявен размер от
80 000 лева. Ищцата не е доказала настъпването на по-тежки и с по-голяма
продължителност телесни увреждания от установените от медицинската документация
и заключението на вещото лице. На ищцата е допуснат свидетел за претърпените
неимуществени вреди, който не е бил доведен при предходното разглеждане на
делото. Поради това съдът намира за недоказани вреди с по-голяма тежест, които да обусловят
присъждането на обезщетение в размер, по-голям от приетия от съда за
справедлив.
Върху
определения от съда размер на обезщетението ответникът дължи законна лихва от 10.11.2014
г. до окончателното изпращане.
Според
уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищцата разноски в
размер на 443,75 лева, на адвокат Е.Б. възнаграждение в размер на 1831,25 лева,
а по сметка на СГС държавна такса в размер на 2000 лева. Според отхвърлената
част от иска, ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 150
лева. Пълномощникът на ищцата е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение (с.з.07.11.2017 г.). В представения договор за правна помощ
(гр.дело № 3048/2015 г.) е вписано договорено и платено възнаграждение в размер
на 8000 лева. Възнаграждението е почти трикратно по-високо от минималното
възнаграждение, според цената на иска, определимо съгласно чл. 7 ал 2 т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
съдът го намира за прекомерно. Размер на възнаграждението от 4000 лева
съответства на фактическата и правна сложност на делото. От тази сума ищцата
следва да заплати 1500 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.Б.и.“ АД ***, адрес за
призоваване: гр. София бул. „*******да заплати на А.Д.К. ЕГН **********, адрес:
*** сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от травматични увреждания - счупване на горния край на костите
на лява подбедрица, счупване на латералния (външен) кондил (върга) на дясна
голямопищялна кост в областта на коляното, контузия на главата и сътресение на мозъка,
настъпили при ПТП на 10.11.2014 г. в гр. София, виновно причинено от И.В.Ч.,
ведно със законната лихва от 10.11.2014 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля предявения иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) в частта му над сумата от
50 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
Осъжда „З.Б.и.“ АД *** да заплати на
А.Д.К. разноски в размер на 443,75 лева, на адвокат Е.Б. възнаграждение в
размер на 1831,25 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 2000
лева.
Осъжда А.Д.К. да заплати на „З.Б.и.“
АД *** разноски в размер на 150 лева и възнаграждение за адвокат в размер на
1500 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: