Р Е Ш Е Н И Е
№
25.09.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д. №5565/2017г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба
от Д.Й.Л., против Р.С.В., с която се твърди, че на 09.07.2017г., спрямо
молителката и роденото от съвместното съжителство между страните малолетно
дете- с.р.В., род .22.062015г., е извършен акт на домашно физическо,
емоционално и психическо насилие, от страна на ответника. Същият се описва като
ограничаване на личната свобода, опит за отвличане, отнемане на лични документи
и мобилен телефон, крясъци, обиди и заплахи спрямо молителката, осъществени в
присъствието на детето С. Твърди се, че на 07.07.2017г, молителката и детето са
отишли в гр. София при ответника, където той живее, за да осъществи контакт с
детето. Твърди се, че през нощта срещу 09.07.2017г, ответникът е взела детето и
се е качил в колата, като е извикал и мол. Л., като е започнал да я обижда,
заплашва и блъска. Твърди се, че ответникът е тръгнал с автомобила си към гр.
Несебър, което е било против волята на мол. Л., при което същия е карал с
висока скорост, отклонил е рязко колата от пътя и е казал „искаш ли сега да
умрем всички”. Твърди се, че при това, тя и детето са пищели и плачели от ужас.
Твърди, че през целият път ответникът В. я е обиждал и наричал с всякакви
обидни думи, като е заплашвал и обиждал и нейната майка. Твърди, че близо до
гр. Ихтиман, е обърнал колата и се е върнал в гр. София, където е отишъл до
дома на свои приятел – П.Б., който го е убедил да се върне в апартамента си.
Твърди се, че на сутринта на следващия ден, ок. 09,00ч., мол. Л. е започнала да
звъни на вратите на съседите, да търси помощ, тъй като ответникът е взел детето
и е тръгнал към гр. Несебър. Твърди се, че съсед- М.Г.е разговарял с отв. В..
Твърди се, че на 09.07.2017г., около обяд, ответникът е върнал молителката и
детето в гр. Д. Д, където живеят. Твърди се, че след случката на 09.07.2017г,
детето С е станало нервно, започнало да блъска главата си в стената, да изпада
в истерия. Твърди се, че на посочената дата, отв. В. е отправял заплахи и
спрямо родителите на молителката, като е казал, че с тях могат да се случат
много лоши неща. Моли съдът да постави мерки за закрила спрямо нея, детето
ѝ С и родителите й- *****, включително и незабавни такива. Представят се
писмени доказателства, в т.ч. и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
По делото, от
страна на отв. Р.В., е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище
за неоснователност на молбата, като същата не отговоря на действителното
фактическо положение. Твърди се, че производството е инициирано от майката,
единствено във връзка с уреждане на родителските права над детето С. Твърди се,
че не е извършил описаният в молбата акт на домашно насилие спрямо ищцата и
спрямо детето. Оспорва се изцяло изложеното в молбата. Твърди се, че на
07.07.2017г.– петък, той, заедно с майката и детето, са заминали за гр. София,
където имат жилище. Твърди се, че отношенията между двамата са били нормални,
като в събота вечерта- на 08.07., след като детето е било заспало, се опитал да
проведе разговор Д., за уреждане на отношенията за в бъдеще. По време на този
разговор, се твърди, че молителката е изпаднала в истерия и започнала да крещи.
Твърди се, че е видял кореспонденция по телефон на мол. Д. с нейна приятелка,
касаещи техните отношения. Твърди се, че тогава ответникът е решил да се обади
на техен близък приятел- П.Б. , който се е отзовал на молбата му да помогне при
воденето на разговора .Твърди се,
че тогава отв. В. е взел спящото дете и
го е пренесъл в колата и тримата с молителката са отишли до дома на Б. Твърди
се, че след проведен разговор, Л. и В. са решили да се върнат в дома си и на
сутринта да вземат решение дали да се приберат в гр. Несебър или в гр. Д. Д.
Твърди се, че на сутринта мол. Л. е отказала да тръгне с него за гр. Несебър, и
той я е откарал заедно с детето в гр. Д. Д. Твърди се, че от тогава, до 08.08. не е нито виждал, нито чувал сина си,
поради което е помоли социалната служба гр. Д. Д, за съдействие. Посочва се ,
че страните са имали образувани няколко дела за уреждане на въпроса за
упражняване на родителските права над детето- гр.д.№ 4616/2017 и гр.д.№
5499/2017г.
Съдът като съобрази изложеното
в молбата и представените доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, видно от представеното удостоверение за раждане на детето с.р.В.,
че родители на същото са страните по настоящето дело- Д.Й.Л. и Р.С.В.. По
делото, с определение № 2997/27.07.2017г., като пострадало лице е конституирано
детето с.р.В., род .22.06.2015г. В с.з. на 15.08.2017г, ищцата чрез адв. Ст. Г.
заявява, че въпреки, че в молбата има твърдения за извършено насилие спрямо
родителите на ищцата, спрямо тях не се търси защита по реда на ЗЗДН.
По делото, с цитираното
определение № 2997/27.07.2017г., е постановено издаването на заповед за
незабавна защита, спрямо мол. Д.Л. и детето С, със срок- до приключване на
производството по делото, с влязъл в сила съдебен акт.
По делото е представена
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в която подробно се описва твърденият акт на
домашно насилие, упражнен върху мол. Д.Л. и детето С, на дата 09.юли. 2017г.,
изразяващ се опит на отвличане, блъскане, бутане и обиждане на мол. Л.,
отнемане на лични документи и телефон, и опит на ответника Р. В. да
катастрофира с управляваният от него л.а., докато мол. Л. и детето са с него.
От служебно изисканите писмени доказателства
се установява, че в РП- плевен има депозирана една жалба от Д.Л., по която е
образувана преписка № В- 3133/2017г, която е прекратена, като няма други
регистрирани жалби от Д. Л.. Установява се също, че отв. Р. В., не се води на
диспансерно наблюдение в Център за психично здраве „П.Ш.”, гр. София.
По делото, съдът е изготвил служебно справки
по гр.д.№ 5499/2017г-прекратено, на основание чл. 232 от ГПК-поради оттегляне
на молбата за одобряване на споразумение
по чл. 127, ал.2 от СК, и по гр.д.№ 4616/2017г.- прекратено на същото основание
.
По делото служебно е изискано заверено копие
от протокол от с.з. по гр.д.№ 5904/2017г. на ПлРС, инкорпориращ споразумение
между страните, по реда на чл. 127, ал.2
от СК. Съобразно постигната между страните спогодба, упражняването на
родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете с.р.В., ЕГН **********,
родено на ***г. се предоставят на майката Д.Й.Л., ЕГ№ **********. Местоживеенето
на детето с.р.В., ЕГН **********, родено на ***г. ще бъде по постоянното
местоживеене на майката на постоянния й адрес: гр.****. Бащата Р.С.В., ЕГН **********
ще заплаща на детето с.р.В., ЕГН ********** чрез неговата майка Д.Й.Л., ЕГН **********
с адрес: *** ежемесечна издръжка в размер на 220 лв., считано от 01.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане или до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване. Режимът на лични отношения на бащата Р.С.В., ЕГН **********
с детето с.р.В., ЕГН ********** е както следва: Бащата Р.С.В., ЕГН **********
има право да вземе детето с.р.В., ЕГН ********** при себе си всяка първа и
четвърта събота и неделя от всеки месец от 18,00ч. на петъчния ден с преспиване
без присъствието на майката. Бащата следва връща детето до 14,30ч. на неделния
ден за периода от 15.09. до 30.06., а за периода от 01.07. до 14.09. да връща
детето в 18.00 ч. Ако режимът на лични отношения на бащата с детето се
осъществява в гр.Несебър, то същият ще уведоми майката най-късно 3 дни преди
първият ден за личен режим. Бащата Р.С.В., ЕГН ********** има право да взема
детето с.р.В., ЕГН ********** при себе си всяка четна календарна година по
време на Коледните и новогодишните празници от 24.12. на текущата година от
10.30 часа и да го върне на майката Д.Й.Л., ЕГН ********** по постоянното й
местоживеене на 02.01. на следващата година в 14,30ч. Бащата Р.С.В., ЕГН **********
има право да взема детето с.р.В., ЕГН ********** при себе си всяка нечетна
календарна година, считано от 2019г. по време на Великденските празници 09,30ч.
на Разпети петък до 14,30ч. на понеделника след Великден на текущата година,
когато е длъжен да го върне на майката Д.Й.Л., ЕГН ********** по постоянното й
местоживеене. На рожденната дата на детето 22.06. до навършване на
По делото, в с.з. на 15.-08.2017г., е изслушан
соц. Работник Е. Й, който посочва, че на 02.08.2017г в ДСП.- Д. М е постъпил
сигнал от отв. Р.В., за съдействие за осъществяване на контакт с детето С.
Посочва, че срещата е осъществена на 08.08., проведена пред сградата на ДСП0-
Д. М, в присъствието на соц. работник Й. Посочва, че детето е доведено от
родителите на мол. Д. Л.. Соц. Работник посочва, че срещата е била с нормална,
средна продължителност, и много приятна и за двете страни- баща и дете.
Посочва, че детето С е било адекватно,
не е имало индикации да е дете в стрес,
нито да е настройвано против бащата. Посочва че и бащата е бил много
щастливо от срещата с детето си, но описва същият како видимо емоционално
изтощен и през повечето време е прикривал сълзите си. Соц. Работник посочва
също, че след това е имало още две молби за съдействие за осъществяване на
контакт. Посочва, че родителите на детето са споделили, че бащата общува с
детето чрез приложението „Вайбър”. Соц. работник посочва също, че други соц.
работници са посещавали дома на майката в гр. Д. Д, но не им е правило
впечатление детето С да е стресирано, но с уточнението, че при тези кратки-
половинчасови срещи, няма как да се установи категорично това, още повече, че
се касае до двугодишно дете . соц. Работник подчертава, че в този случай, с
оглед ниската възраст на детето, е необходимо задълбочено проучване, работа с
психолог. Теоретично посочва, че ако двугодишно дете е в стрес, то ще има
неспокоен сън, режимът му ще е нарушен.
В представеният по
делото писмен социален доклад се
посочва, че по повод съобщение по гр.д.№ 4616/2017г на ПлРС, соц. работници са
посетили адреса на майката в гр. Д. Д. При срещата е установено, че детето С е
едно спокойно, добре гледано дете, силно привързано към майката и нейните
родители .по данни на майката, след прибирането си с детето от гр. Несебър, то
е имало неспокоен нощен сън, и прояви на автоагресия, като си е удряло главата
в н.стената. по данни на майката и родителите й, постепенно положението на
детето се е нормализирало е то се е успокоило. В доклада отново се описва
проведената на 08.08 среща между бащата и детето, като не се излагат различни
обстоятелства, от изложените в с.з. от соц. Работник Й. В доклада е посочено,
че молби за съдействие за срещи има депозирани от бащата на 14.08 и на
28.08.2017г. Посочва се, че среща е проведена на 01.09.2017г. , при която
детето е било щастливо и спокойно. В заключение на доклада е посочено, че не са
констатирани признаци на стрес и неадекватно поведение у детето при срещите с
бащата и с представители на ОДЗ.
По делото, като
свидетели са разпитани лицата ***Л.- майка на мол. Д. Л., М. ***и П.Б..
От показанията на св.
***Л. се установява, че мол. Д. Л. и детето, се е прибрала у дома с в гр. Д. Д
от 20. 06.2017г., като причина за раздялата на страните е упражняван психически
тормоз над молителката. Посочва, че страните от година и половина са живеели в
гр. Несебър, а преди това- в гр. София. Св. Л. посочва, че в петъка- на 07.07.,
мол. Д. Л. и детето С, са заминали за гр. София, за да може бащата да види детето.
Свидетелката посочва, че тъй като дъщеря
й Д. не се е обадила в събота и в неделя, като тя е започнала да звъни по
телефона в неделя сутринта от 09,30часа, около 6-7 пъти, но никой не се
обаждал. Посочва, че след това, в неделя, Д. се е обадила по телефона и е
казала, че се прибират към Д. Д, като свидетелката посочва, че е усетила, че
има нещо нередно в гласа й. Св. Л. посочва, че дъщеря й и детето са се прибрали
в неделя по обяд, като Д. е била пребледняла, с подпухнали очи и цялата е
треперела, а детето е било като неадекватно.
Твърди, че детето няколко дни след това не е искало да заспива вечер, пищяло е
през нощта, биело се е с ръце по главата. Свидетелката твърди, че дъщеря й й е казала, че през нощта на
09.07., Р. е взел детето, телефона, личните й вещи и я е принудил да се качи в
колата и да тръгнал за гр. Несебър; по време на пътуването Р. е шофирал с
висока скорост, отклонявал е колата и я е заплашвал, а през това време тя и
детето са пищели. Свидетелката твърди, че тогава Р. се е обадил на свой приятел-
П.Б., който го е увели да се върнат, и да отидат при него. Св. Л. твърди,
че Р. се е върнал до дома на приятеля си
***, заедно с Д. и детето, който не е помогнал на Д.. Твърди също, че Р. и Д.
са се прибрали в апартамента си след това и пак е имало скандали, а след това
ги е прибрал в Д. Д. Твърди че по пътя отново е имало заплахи, че ще я убие- и
нея и детето, и обиди. Свидетелката посочва, че това го знае от дъщеря си, с
която са близки и тя и споделя. Свидетелката описва детето след тази дата
/09.07.2017г/ като стреснато и уплашено. Свидетелката посочва, че на 20.06.2017г,
през нощта, когато Р. е докарал Д. с детето на Д. Д, с тях е бил и неговият приятел
П.Б..
Св. М. ***посочва, че е близка приятелка с
мол. Д.Л.. Свидетелката посочва, че на дата 09.07.2017г, е имало две пропуснати
повиквания от мол. Д.Л.-в 04,20ч., а в 6,40ч. е имала съобщение от нея, което
много я е учудило и е започнала да й звъни, но тя не е отговаряла, а чак
привечер се е обадила. Св. ***посочва, че е знаела, че Д. и детето са в гр. София, тъй като такава
им е било уговорката, и я е попитала дали са се прибрали в гр. Д. Д.
Свидетелката твърди, че Д. й е казала, че не всичко е наред, при което тя е
отишла да я види. Свидетелката твърди, че мол. Л. й е разказала, как отв. Р.В.
се е ядосал, как й е взел телефона, започнал да я обижда, да я заплашва, че ще
я откара в Несебър и там ще я заключи; заплашвал я също, че всички ще умрат,
докато кара колата до Несебър. Свидетелката посочва, че при срещата Д. е била
много разстроена и уплашена, детето също е било видимо неспокойно и разстроено.
Свидетелката твърди, че същата вечер, докато са разговаряли, е видяла детето,
при малко повишаване на тона на разговора, да се стресира и да удря главата си
с ръка. Св. ***също посочва, че когато Д. с детето са се върнали в Д.Д късно вечерта, П.Б. е бил с
тях.
Св. М. ***посочва, че е приятел на отв. Р.В.,
като за въпросния уикенд знае, че
майката е дошла в София с детето, като това е бил първия път, след раздялата
им, в който бащата ще види детето. Свидетелката посочва, че двамата са изкарали
спокоен уикенд, но майката в последния момент е отказала да подпише
споразумение, с което да уредят отношенията си. Свидетелката посочва, че Р. не й
е споделил конкретна ситуация, като е бил притеснен само от това, че не е
наясно как ще се развиват отношенията им в бъдеще и възможността му вижда
детето.
Св. П.Б.- приятел на отв. Р. В.,
посочва, че единственият конфликт между страните, на който е присъствал, е бил
този на 09.07.2017г, като преди това двамата не са имали конфликти. Посочва, че
на 09.07.2017г- вечерта, след полунощ, Р. му се е обадил и му е казал, че имат
сериозен конфликт с Д., като го е помолил да се видят. Посочва че след това, те
са тръгнали за неговия дом, като са пристигнали сравнително бързо. Посочва ,че
от колата е слязла само Д., а Р. е останал в колата с детето, което е спяло на
задната седалка. Св. Б посочва, че в дома му са се камили само той и Д., която според него е била много лабилна-
ядосана, плачеща, после по- спокойна. Д. му обяснила, че Р. видял
кореспонденция на телефона й между нея и нейна приятелка, в която става ясно,
че бабата е обидила детето, като го е нарекла „инвалид”. Другото, което е
разбрал, че Д. е записвала разговорите си по телефона между нея и Р., и че Р. е
с убеждението, че му се готви нещо, да не може да се вижда с детето си, което
щяла да направи бабата. Свидетелят твърди, че Д. е искала да разговаря с Р.,
защото той не е искал да връща детето, а да ходят в Несебър. Свидетелят твърди,
че след това са отишли при Р., който е бил много уплашен и стресиран. Св. Б
твърди, че през цялото време детето е спряло на задната седалка. Свидетелят
посочва, че когато Р. му се е обадел, не е знаел дали те пътуват на някъде.,
като срещата и м е приключила така, че Р.
и Д. с детето са се прибрали в дома си в гр. София. Св. Б посочва, че след
това- в неделя- са се чули по телефона и
Р. му е казал, че пътуват за Д.Д
.
При така установено от
фактическа страна, с оглед на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установен факта, че на посочената
дата- 09.07.2017г, Д.Л. и детето С В.-
като пострадали лица, са била обект на психическо домашно насилие от страна на
отв. Р.В.. Категорични в тази насока са показанията на св. ***Л. и М. ***,
които дават подробни показания относно състоянието на молителката и детето на
посочената дата, след прибирането им в гр. Д. Д. И двете описват мол. Д. и детето
С, като стресирани и разстроени, като и двете свидетелки дават сходно описание
на случилото се между страните. Съдът кредитира с доверие показанията на тези
две свидетелки, ведно с отчитане на степента на заинтересованост на св. ***Л.,
като майка на молителката. Следва да се има предвид факта, че пряк свидетел на
акта на домашно насилие в настоящата хипотеза няма, поради което съдът приема
същият за установен, въз основа на събраните косвени доказателства, които
обаче, преценени в своята съвкупност и последователност, водят до един общ и
категоричен извод. Показателни с тази насока са твърденията на св. Л., че
дъщеря й не се е обаждала по телефона в събота и в неделя сутринта, а при
позвъняванията тя не отговаря, и на св. ***, че е имала позвънявания от мол. ***Л.
в 04,20ч. сутринта на 09.07.2017г. следва
да се имат предвид и показанията на тези
свидетелки, касаещи емоционалното състояние на детето С, след прибирането му на
09.07.2017г. категорични са твърденията на св. ***, че при стрес, детето е
започвало да се удря по главата. В тази насока следва да бъде кредитирана и
представената и приета по делото декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, подробно
описваща акта на домашно насилие, осъществен над мол. Д. Л. и над детето С- по
смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, като осъществен в негово присъствие. Действително,
в социалният доклад се посочва, че няма данни за стрес у детето С, но следва да
се отчете факта, че социалните работници не са
имало контакт с детето непосредствено след посочената дата и нямат преки
и непосредствени наблюдения върху него; както бе посочено по- горе, соц.
Работник Й е имала контакт с детето на 08.08.2017- месец след акта на домашно
насилие. Св. Б също посочва, че на посочената дата-09.07.2017г. , между
страните е имало сериозен конфликт и че Д. е била много разстроена. Същият
обаче не е пътувал заедно с тях, нито е присъствал в дома им и поради
това, не може да даде по- подробно
описания на случилото се. Неговите твърдения, че Р. и Д. са дошли до дома му,
за да поговорят и обстоятелството, че той е успял да ги успокои и да ги убеди
да се приберат у дома си, се покриват с твърденията на самите страни и съдът ги
кредитира напълно. Съдът обаче не кредитира неговите показания, в частта им, в
която той посочва, че не е знаел за друго конфликти помежду им, доколкото св.
М. Л. и М. ***посочват, че през м. Юни 2017г, през нощта, когато Р. е докарал Д.
и детето в Д. Д, св. Б е бил с тях в
колата. Св. М. ***не допринесе до изясняване на обективната истина по делото.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че депозираната молба е основателна и следва да бъде постановено
издаването на заповед за защита, с налагането на мярката за закрила по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН- а именно –задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие, спрямо пострадалите Д.Л. и С В..
Следва, спрямо мол. Д.Л., да бъдат наложени и мерките за закрила по чл.5,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗЗДН- забрана на извършителя да се приближава до
пострадалото лице, на разстояние не по- малко от
Следва, на извършителя Р. В., да
бъда наложена глоба в полза на държавата в размер на 1000лв. Същата се налага
служебно от съда, във всички случаи на домашно насилие. Същата следва да бъде
осъдена да заплати и сумата от 5лв- държавна такса за издаване на изпълнителен
лист, евентуално при невнасяне на глобата.
Следва на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН,
ответникът Р. В., да бъде осъден да заплати сумата от 30лв.-държавна такса по
сметка на ПлРС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
направените от молителката разноски, в размер на 540лв., съобразно
представеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА по реда на ЗЗДН,
със следното съдържание:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, извършителя Р.С.В., ЕГН **********,***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалите Д.Й.Л., ЕГН ********** и с.р.В., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА, на основание. чл.5, ал.1, т.3, предл.1 от ЗЗДН на извършителя Р.С.В.,
ЕГН **********,***, да се приближава
до пострадалата Д.Й.Л., ЕГН **********, на разстояние не по- малко от
ЗАБРАНЯВА, на основание. чл.5, ал.1, т.3, предл.2 от ЗЗДН на извършителя Р.С.В.,
ЕГН **********,***, да се приближава до
жилището пострадалата Д.Й.Л., ЕГН **********, на адрес: ***, на
разстояние не по- малко от
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за постановените
мерки за закрила.
ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя Р.С.В., ЕГН **********, на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, че при
неизпълнение на Заповедта на съда, ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН от полицейския орган,
констатирал нарушението, за което ще бъде НЕЗАБАВНО уведомена Прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя Р.С.В.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ПлРС: глоба в размер на 1000.00
лв., в полза на Държавата и сумата от 30лв-
държавна такса, както и сумата от 5.00
лв.-държавна такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.С.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Й.Л.,
ЕГН **********-лично и като законен
представител на детето с.р.В., ЕГН ********** , сумата от 540лв.- разноски по делото.
Препис от решението
и от заповедта ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Препис от Заповедта
и решението, на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от
полицейските органи по местоживеене на пострадалата РУ-гр. Д. Д, МВР- Плевен.
Решението може да бъде
обжалвано пред ПлОС, в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: