Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Горна Оряховица, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1084 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди,
че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника А.С.И. бил сключен договор за
паричен заем № 3082936/20.11.2017 г., по силата на който дружеството
предоставило на ответника паричен кредит в размер 1 000 лв. при договорна
лихва за целия срок на договора (до 21.06.2018 г.) в общ размер 137,71 лв.
Твърди, че дружеството е изпълнило задължението си да предостави заетата сума,
а за ответника възникнало задължение за погасяването й на 7 месечни вноски,
всяка от 162,53 лв. Сочи се, че чл.4, ал.1 от договора предвиждал задължение за
ответника в 3-дневен срок от подписване
на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по
договора, а именно две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания – да предостави на заемателя служебна бележка за размера
на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е над
1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР
към БНБ за година назад да е със статут не по-лош от 401 "Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение по договора и която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил това задължение и съгласно чл.4, ал.2 от договора му е
начислена неустойка в размер 804,23 лв., плащането на която страните се
споразумели да се разсрочи на 7 равни вноски, всяка от 114,89 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, при което общата
дължима погасителна вноска била в размер 277,42 лв.
Сочи се, че ответникът не е извършвал плащания по
договора за заем. Твърди се, че тарифата на кредитора, с която ответникът се
запознал, предвиждала, че ако заемателят забави плащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания, в размер на 9 лв., като таксата се начислява за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска със забавено плащане повече
от 30 дни. Общият размер на разходите не може да надхвърля сумата 45 лв., на
което основание тази сума е начислена и се претендира.
Твърди се, че до края на срока на договора –
21.06.2018 г. ответникът не изпълнил задължението за погасяване на кредита,
договорната лихва, неустойката и начислените такси. Счита, че ответникът дължи
и обезщетение в размер на законната лихва върху непогасените главница и
договорна лихва от датата на изискуемост на първата неплатена вноска –
24.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.02.2019 г. в размер от 85,36 лв. Моли за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията на
ищеца по договор за потребителски заем договор за паричен заем №
3082936/20.11.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника,
както следва: 1 000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.02.2019 г.
до окончателното й изплащане; 137,71 лв. – договорна лихва за периода от
23.12.2017 г. до 21.06.2018 г.; 45 лв. – такса разходи за извънсъдебно събиране
на вземането; 804,23 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 23.12.2017 г. до 21.06.2018 г.; 85,36 лв. – обезщетение за забава в
плащането за периода от 24.12.2017 г. до 01.02.2019 г., за които е издадена
заповед № 283/01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 178/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира
се и присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът А.С.И., чрез назначеният й особен
представител, оспорва основателността на иска. Възразява, че поканата за
доброволно плащане не е достигнала до длъжника и счита, че лихвите за просрочие
следва да текат от връчване на съдебните книжа на особения представител. Моли
за постановяване на решение съобразно събраните доказателства.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените писмени доказателства се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ответника А.С.И. бил сключен договор за паричен заем № 3082936/20.11.2017
г., по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в
размер 1 000 лв., чрез прихващане, погасяващо задължението на ответника по
договор за паричен заем № 3022163 в размер на 235,44 лв. и изплащане на
остатъка на задължението, за което договорът служи като разписка (чл.3 от
договора). Ответникът се задължил да заплаща на кредитора фиксирана договорна
лихва от 40 %, като върне на кредитора заетата сума, ведно с възнаграждението
(137,71 лв. за целия срок на договора) на седем погасителни вноски от по 162,53
лв. всяка, първата от която дължима на 23.12.2017 г., а последната – на
21.06.2018 г. Ответникът се задължил още в 3-дневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си, а именно
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания – да предостави на заемателя служебна бележка за размера на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е над
1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР
към БНБ за година назад да е със статут не по-лош от 401 "Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение по договора и която да е валидна 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора за заем (чл.4, ал.1 от договора). При
неизпълнение на посоченото задължение, чл.4, ал.2 от договора предвиждал
начисляване на неустойка в размер 804,23 лв., плащането на която страните се
споразумели да се разсрочи на 7 равни вноски, всяка от 114,89 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Съгласно чл.8 от
договора, в случай на забава в плащането на погасителни вноски, заемателят
дължал законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл.10
било предвидено правото на кредитора да прехвърли правата си по договора на
трето лице.
От
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и извлечение
от Приложение № 1 към него се установява, че на 01.06.2018 г. „Изи Асет
Мениджмънт“ АД прехвърлило на ищеца вземанията си по договора за кредит, сключен
с ответника, като в приложението бил посочен номерът и датата на сключването на
договора за кредит, заемната сума – 1000 лв., сборът на цялото вземане –
2005,61 лв., от които общо дължимо по кредита 1 941,94 лв. и лихви за
просрочие от 18,67 лв. Посочените суми са съответни на уговорените размери на
договорните задължения за заплащане на главница, договорна лихва и неустойка,
както и установената от вещото лице липса на плащания и размер на законната
лихва. Това еднозначно сочи, че е предмет на договора за цесия е именно
вземането по процесния договор за кредит, което и не се оспорва от ответника.
На 21.06.2018
г. ищецът, действащ като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изпратил на
ответника писмо изх.№ УПЦ-П-ИАМ/3082936, с което го уведомил за извършената
цесия и размера на задължението му към 21.06.2018 г. –2 005,61 лв. Писмото
се върнало непотърсено от ответника. На 14.05.2019 г. ответникът изпратил ново
писмо със същото съдържание, съгласно което задължението на ответника било в
размер 2 330,39 лв. Писмото се върнало в цялост, с отбелязване от куриера,
че няма телефонен номер, номер на улица и в селото ответницата е непозната.
Видно
от заключението по задачи № 1 и 2 от приетата съдебно-счетоводна експертиза,
ответникът не е извършвал плащания нито към първоначалния си кредитор, нито към
ищеца, при което дължимите неплатени суми по договора са главница от 1 000
лв., договорна лихва за целия срок на договора от 137,71 лв., такса разходи за
извънсъдебно събиране на вземането от 45 лв.; неустойка по чл.4, ал.2 от
договора от 804,23 лв. и 85,36 лв. – законна лихва от датата на първата
неплатена вноска до 01.01.2019 г., която съгласно отговора на задача № 3 и
изясненото в откритото съдебно заседание, е сбор от натрупана до 01.06.2018 г.
законна лихва (в размер 18,67 лв. върху просрочените вноски), а след тази дата
е начислявана от ответника само върху цялата главница от 1 000 лв.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземания по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за
изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: възникнало
правоотношение по сключен договор за паричен заем № 3082936/20.11.2017 г. между
ответника и "Изи Асет Мениджмънт" АД с твърдяното от ищеца
съдържание; изпълнение на задължението на "Изи Асет Мениджмънт" АД да
предостави на ответника заетата сума; прехвърляне на вземането на "Изи
Асет Мениджмънт" АД по процесния кредит на ищеца по силата на договор за
цесия и уведомяване на ответника за това.
В случая се установи сключването на договор за паричен заем № 3082936/20.11.2017 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и
ответника със соченото от ищеца съдържание и изпълнение на задължението на
дружеството да предостави заемната сума чрез погасяване на друг кредит на
ответника (прихващане) частично до сумата 235,44 лв. и изплащане на остатъка в брой, неоспорено
по авторство признание за което се съдържа в сключения договор. От
представените рамков договор за цесия и приложението към него,
индивидуализиращо задължението на ответника, се установи, че ищецът е придобил
процесните вземания от "Изи Асет Мениджмънт" АД. С доклада на съда, с
който е разпределена доказателствената тежест между страните, на ищеца е
указано, че в негова тежест е да установи съобщаване прехвърлянето на вземането
на длъжника. Ангажираните от него писмени доказателства не дават основание да
се заключи, че уведомлението на цедента чрез неговия пълномощник – ищецът е
достигнало до знанието на ответника – двете изпратени писма са върнати в
цялост, съответно с отбелязване, че пратката не е потърсена и че ответницата е
непозната на адреса.
За да породи извършената цесия действие по отношение
на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на кредитора му за
прехвърляне на вземането, както предвиждат чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (Тълкувателно
решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС; Решение № 156/30.11.2015 г. по
т.д. № 2639/2014 г., II Т.О. на ВК; Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г., III Г.О. на ВКС). На общо основание цедентът може да упълномощи цесионера
да извърши съобщението до длъжника, като това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД (в същия смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на II Т.О. на ВКС; Решение №
96/17.04.2018 г. по гр. д. № 3049/2017 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II Т.О. на ВКС). Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото (арг. от
чл.235, ал.3 ГПК). В настоящия случай по делото е представено изрично
пълномощно от цедента "Изи Асет Мениджмънт" АД за уведомяване на длъжника
от цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, но съдът не намира
основание да счете, че до длъжника-ответник надлежно е достигнало уведомлението
за извършената цесия в хода на производството. Исковата молба е връчена на
ищеца при приложение на фикцията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ответникът
не е узнал съдържанието й и не се е запознал с приложенията към нея. Ответникът
е представляван в производството от назначения от съда особен представител съгласно
чл.47, ал.6 ГПК, но неговата представителна власт се изчерпва единствено с
осъществяване на процесуалното представителство в конкретното производство. Тя не
обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до
представлявания отсъстващ ответник, внасящи правна промяна в правоотношението и
обратното – особеният представител не може да направи валидно волеизявление от
името и за сметка на представлявания, рефлектиращо върху съдържанието на
материалното правоотношение. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.29, ал.5
вр. чл.34, ал.3 ГПК, изключваща от представителната му власт съдопроизводствени
действия, свързани с разпореждане с предмета на делото. По тези съображения получаването
от особения представител на изявления, които принципно биха довели до промяна
материалното правоотношение – предмет на спора, като например замяната на
кредитора, не произвежда този този ефект. Така фактическо връчване на особения
представител на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането,
не поражда материалноправната последица на чл.99, ал.4 ЗЗД и не може да се приравни на уведомяване на длъжника,
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от
съда представител. По посочените съображения, длъжникът не е валидно уведомен
от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищеца, нито преди
предявяване на иска, нито в хода на производството, поради което правата на
последния да търси вземанията си от длъжника по процесния договор са непротивопоставими
на последния (арг. от противното от чл.99, ал.4 ЗЗД) и цесионерът не може да
претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски
кредит.
В
обобщение на изложеното, ищецът няма материалноправно основание да се
легитимира като кредитор по процесните вземания по договор за паричен заем №
3082936/20.11.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД въз основа на
неротивопоставимата на ответника цесия. Посоченото води на извод за
неоснователност на предявените от него искове,
предпоставящ отхвърлянето им.
По присъждане на направените разноски:
Ответникът, представляван от особен представител, не
е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма
основание да му бъдат присъдени такива, поради което отговорност за разноски не
следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.******************
4, представлявано поотделно от Изпълнителния директор Д.Б.Б.срещу А.С.И., ЕГН **********,*** да
се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания по договор
за паричен заем № 3082936/20.11.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
както следва: 1 000 лв. /хиляда лева/
главница, ведно със законната лихва от 01.02.2019 г. до окончателното й
изплащане; 137,71 лв. /сто тридесет и
седем лева и седемдесет и една стотинки/ – договорна лихва за периода от
23.12.2017 г. до 21.06.2018 г.; 45 лв. /четиридесет
и пет лева/ – такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането; 804,23 лв. /осемстотин и четири лева и двадесет и три стотинки/ – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.12.2017 г. до 21.06.2018
г.; 85,36 лв. /осемдесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки/ – обезщетение за забава в плащането за периода от
24.12.2017 г. до 01.02.2019 г., за които е издадена заповед № 283/01.02.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 178/2019 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: