РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Русе, 22.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІI-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
Д. като разгледа докладваното от
съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 396 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във
връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила
е жалба от „Институт за социално управление“ /ИСУ/ ЕООД, със седалище гр. Русе,
представлявано от управителя В.Д. против Решение за определяне на финансова
корекция № BG05M9OP001-1.023-0009/9 от 02.07.2020 г., издадено от Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 (ОПРЧР 2014-2020) и
Заместник-министъра на труда и социалната политика. С оспорваното
решение е постановено следното:
„1.
Установявам извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ –
нарушение на принципите, заложени в чл. 4, пар. 8 от Регламент 1303/2013 и
по-конкретно принципите за добро финансово управление – икономичност,
ефективност и ефикасност.
Съгласно
т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. се определя размер на финансовата корекция, 100%
от реално предоставените средства.
2.
На основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 8 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. и съгласно
т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3, определям финансова корекция в размер
на 100 на сто от реално предоставените средства.
3.
Извършвам финансовата корекция в размер на 176 334,75 лв.
4.
Финансовата корекция ще се извърши по реда на ЗУСЕСИФ и подзаконовата
нормативна уредба.
5.
Регистрирам нередност и същата да бъде вписана в Регистъра на нередностите по
ОП РЧР.
6.
На основание чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ отменям предоставена БФП за сумата
176 334,75 лв.
7.
На основание чл. 3.75 от административния договор, бенефициентът следва да
възстанови в 14 дневен срок от получаване на настоящото решение на УО сумата в
размер на 176 334,75 лв. по следната банкова сметка:
……
***,
че бенефициента не преведе посочената сума, на основание чл. 3.76 от
Административния договор УО има право на обезщетения за забавено плащане в
размер на законната лихва за периода на просрочието.“
В
жалбата срещу решението се съдържат подробни съображения за допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Наведени са
твърдения, че в хода на административното производство не са установени
доказателства за 100-процентово неизпълнение на дейностите по проекта, а от там
и за основание за определяне на финансова корекция в размер на 100%.
Жалбоподателят възразява, че дори и да се приеме, че е налице някакво
неизпълнение то засяга само част от дейностите, а именно дейност 2 и дейност 3,
и финансовата корекция би следвало да бъде определена като процентен показател
само върху разходите, извършени за изпълнение на тези дейности. С жалбата се
оспорва решението на УО на ОП РЧР в неговата цялост като се претендира отмяната
му, а в условията на алтернативност се иска неговото изменение и определяне на
пропорционална финансова корекция. Претендира се и присъждане на направените в
хода на делото разноски.
Ответната в производството страна –Ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 и
Заместник-министърът на труда и социалната политика, чрез процесуален
представител главен експерт Д. – лице с юридическо образование, в писмен
отговор по жалбата, в хода на делото по същество и в представени писмени
бележки, оспорва основателността на жалбата. В частта, с която е постановено
регистриране на нередност счита жалбата за недопустима. По съществото на спора сочи,
че в хода на съдебното производство безспорно са били установени фактическите
обстоятелства, послужили като основания за издаване на оспорения
административен акт. Отчитането на проведени обучения и искането на средства за
такива, без реално обучения да са провеждани във всички случаи е нарушение на
принципите, като размерът на определената финансова корекция е съобразен със
съответното приложение от Наредбата за посочване на нередности.
Иска се жалбата на ИСУ ЕООД да бъде отхвърлена като се претендира и
присъждане на разноски. Оспорва претендираните от жалбоподателя разноски по
основание и размер, вкл. поради прекомерност като не сочи конкретни доводи в
тази посока.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване в
настоящото производство е Решение за определяне на финансова корекция № BG05M9OP001-1.023-0009/9
от
02.07.2020 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР с което на жалбоподателя е
определена финансова корекция в процентен показател, разпоредено е извършването
й с посочване на абсолютна сума, както и регистрирането на нередност и отмяна
на предоставената на жалбоподателя БФП. Указан е също така и начинът на
доброволно плащане на финансовата корекция. С оглед на заявеното от оспорващото
дружество в жалбата оспорване на решението изцяло, което се поддържа и в
съдебно заседание, съдът счита, че жалбата се явява частично недопустима. Решението
съдържа диспозитив от общо 7 точки като част от тях обаче не представляват
волеизявление на административния орган, с което се създават права и задължения
или се засягат законни интереси на адресата на административния акт. Такива са
т. 4 и т. 7 от диспозитива на оспорваното решение, в които се посочва, че
финансовата корекция ще бъде извършена по реда на ЗУСЕСИФ и относимите
подзаконови разпоредби и са указани срокът и начинът на заплащане на
финансовата корекция. В тази си част решението на УО на ОП РЧР няма характер на
индивидуален административен акт и поради това не подлежи на оспорване.
На следващо място, жалбата е недопустима и
по отношение на т. 3 и т. 6 от диспозитива на решението. В т. 3 е разпоредено
извършване на определената в предходната точка от решението финансова корекция.
В чл. 75 от ЗУСЕСИФ е регламентирано извършването на финансови корекции като се
посочва (в ал. 1 и ал. 2 на чл. 75), че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са
включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на
финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция
се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен
срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на
Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане
финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с
дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на
права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин,
определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4, а след окончателното плащане по проект
неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. От текста на тази
норма е видно, че извършването на определена с решение по чл. 73 от ЗУСЕСИФ
корекция представлява фактическо действие неплащане (от УО) или плащане (от
бенефициера) в зависимост от това дали корекцията е определена преди или след
изплащането на БФП на бенефициера. С оглед на това и съдържанието на т. 3 от
решението, макар привидно да има разпоредителен характер, всъщност е
декларативно изявление и във връзка с указанието на т. 7 единствено посочва
начинът, по който ще се извърши конкретната финансова корекция, т.е. начинът на
изпълнение на решението за определяне на финансова корекция. Тук следва да се
има предвид, че определянето и извършването на финансова корекция не са
идентични понятия, а различни и последователни фази от производството по
налагане на такава.
С т. 7 от решение УО е
постановил отмяна на предоставената БФП за сумата от 176 334,75 лв. на
основание чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно посочената норма чрез извършването на финансови корекции се отменя
предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се
намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с
цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи,
сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство. Това означава, че самото
извършване на финансовата корекция съставлява отмяна, респективно намаляване на
предоставената БФП, което стъпва по силата на закона като последица от
определянето на финансова корекция при установена нередност, като за това не се
изисква изрично волеизявление на УО. С оглед на това разпореждане, с което се
постановява „отмяна на предоставена БФП“ само по себе си няма правно действие
върху сферата на бенефициера, а само квалифицира резултата от наложена
(определена с решение по чл. 73 и извършена по реда на чл. 75 от ЗУСЕСИФ)
финансова корекция.
На
последно място съдът намира за недопустима жалбата на ИСУ ЕООД и в частта, с
която се оспорва т. 5 от Решението на УО на ОП РЧР, с която е разпоредено
регистриране на нередност и вписването й в Регистъра на нередностите по ОПРЧР.
Редът за администриране на нередности е уреден в нарочен подзаконов нормативен
акт – Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Съгласно тази наредба на регистриране подлежат както
сигналите за нередности, така и установените вече нередности, независимо от
това какви ще са последиците от тях за бенефициера. Така съгласно чл. 14, ал. 1
от Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ установяването на наличие
или липса на нередност се обективира в първа писмена оценка на компетентния
орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 или в съдебен акт. Първата писмена оценка съдържа
мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена или не е
извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение впоследствие
да бъде преразгледано или отменено в хода на административната или съдебната
процедура. Едновременно с това ал. 3 на същия член изрично предвижда, че за
първа писмена оценка по ал. 1 се счита и решението за определяне на финансова
корекция по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, когато същото съдържа всички
реквизити, посочени в ал. 2 (т.е. наименованието на органа, който я издава; наименование
на документа с отбелязване на правното основание за издаването му; описание на
извършените действия и посочване на нарушената правна норма; финансовото
изражение на нередността; дата на издаване и подпис на лицето, издало първата
писмена оценка, с посочване на длъжността му). Съгласно чл. 15, ал. 1 от
Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ информацията за установените
по реда на чл. 14 нередности се въвежда в срок до три работни дни от датата на
издаване на акта по чл. 14, ал. 1 или чл. 14, ал. 3 в електронна система, когато
е възможно, или в Регистъра, поддържан в електронен формат съгласно приложение
№ 1. Видно е, че регистрирането на нередност представлява техническо действие
за отразяване на определени обстоятелства, в случая установяването на нередност
чрез решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне на финансова корекция,
в нарочно създаден за целта регистър. Това означава, че разпореждането за
регистриране на нередност няма за адресат жалбоподателя, а е насочено към
съответните длъжностни лица, които следва да извършат регистрирането на
нередността и по този начин решението в тази му част – по т. 5 съставлява
вътрешно-ведомствен акт, който по силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК е
изключен от обхвата на съдебния контрол по АПК, доколкото в конкретния случай с
регистрирането на нередността не се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя.
В
обобщение на изложеното до тук съдът намира, че жалбата на ИСУ ЕООД, със
седалище:гр.Русе подлежи на разглеждане само в частта, с която се атакува т. 1
и т. 2 от Решение № BG05M9OP001-1.023-0009/9 от 02.07.2020 г. на ръководителя на
УО на ОП РЧР, с което е установено извършване на нарушение по чл. 70, ал. 1, т.
3 от ЗУСЕСИФ и за него е определена финансова корекция на основание чл. 73, ал.
1 от ЗУСЕСИФ. В тази част жалбата изхожда от адресат на административен акт, за
който акт изрично е предвидена възможност за съдебен контрол, и с който се засягат
права и интереси на неговия адресат. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок
за оспорване от датата на съобщаването на акта и поради това е допустима.
В
останалата част жалбата като недопустима не подлежи на разглеждане, а
производството в тази част следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1
от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата (в допустимата й част) е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган – по арг. от чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 5 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на МТСП, приет с ПМС №
266 от 10.11.2009 г., Министърът на труда и социалната политика управлява
програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от
предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз и от други
международни финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност,
със Заповед № РД 01-268 от 04.04.2018
г., Министърът на труда и социалната политика е оправомощил Зорница Русинова –
Заместник-министър на труда и социалната политика да изпълнява функциите на
Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР 2014-2020 в посочения в заповедта
обхват (л. 143 от делото).
Решението е издадено
в законоустановената писмена форма. При проверка по задължителното
съдържание на административния акт, визирано в чл. 59, ал. 2 от АПК, съдът
намира, че в конкретния случай изискванията на посочената норма са изпълнени,
включително и по отношение на фактическите и правни основания за
постановяването на акта. В оспореното решение като фактическо основание са
посочени обстоятелствата, установени при проверка, извършена във връзка с постъпила
при административния орган информация за участието на лицето Е.О. в проекти по
схема BG05M9OP001-1.023 Подкрепа
за предприемачество и по-конкретно декларация от това лице, че не е участвало в
обучение и не е получавало консултации в рамките на изпълнение на договор BG05M9OP001-1.023-0009, като са
обсъдени и дадените от жалбоподателя обяснения по констатираните факти, които
най-общо се свеждат до неизвършване на част от отчетената дейност по проекта.
От правна страна в решението си административният орган се е позовал на
разпоредбата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, както и на чл. 70, ал. 1, т. 3 от
ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4, §8 от Регламент № 1303/2013 г. относно установеното
нарушение и на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 8 от Наредбата за
посочване на нередности и т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от същата Наредба
– относно определяне на размера на финансовата корекция. Така в
оспореното решение са изложени фактически и правни основания, като
съответствието на фактическите основания, както с действителността и
доказателствата по преписката, така и с правните основания към които са
подведени, е въпрос на материалната законосъобразност на акта, а не на неговата
форма.
Съдът намира, че при
постановяване на оспорения акт административният орган не е допуснал нарушения
на процесуалните правила, които да са от съществен характер, нито пък е
допуснал неправилно приложение на материалния закон.
По делото не се спори, че въз
основа на Административен договор № BG05M9OP001-1.023-0009-C1 на жалбоподателя е
предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 184 208,20 лв. по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, приоритетна ос №
1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“, процедура BG05M9OP001-1.023 „Подкрепа за
предприемачество“ за изпълнение на проект BG05M9OP001-1.023-0009 „Подкрепа за
предприемачество – подкрепа за рестарт“. Съгласно чл. 2.2. от административния
договор цялата сума на предоставената безвъзмездна финансова помощ е от ЕСФ,
т.е. от бюджета на програмата и не се предвижда собствен принос от бенефициера.
Проектът, за изпълнението на който се предоставя БФП, включва три основни
дейности – Дейност 1 „Информиране, мотивиране за самостоятелна стопанска
дейност и предприемачество на лица от целевите групи на проекта и подбор на 90
бенефициенти от Северен централен район, области Русе и Силистра“; Дейност 2 „Предоставяне
на специализирани обучения на 90 бенефициенти по проекта по предприемачески
компетенции, разработване на бизнес идеи и бизнес планове за управление на
самостоятелна стопанска дейност“ и Дейност 3 „Предоставяне на консултантски
услуги на 90 бенефициенти за подготовка на самостоятелна стопанска дейност и
дейности за подкрепа, включително насочване към кандидатстване за финансиране
на дейността от налични финансови източници, в т.ч. финансови инструменти на ОП
РЧР“. Съгласно одобрения проект дейностите ще бъдат извършвани от жалбоподателя
в партньорство с Фондация „Ятрус“. Като индикатор за изпълнение на проекта е
заложено изискване целевата група от 90 бенефициенти да се състои от 70
безработни и неактивни участници и 20 заети участници, а индикатор за резултат
е достигането на 25 участници в самостоятелна заетост при напускане на
операцията (т.е. след изпълнение на проекта).
Дейността по проекта е
отчетена от жалбоподателя с едно искане за окончателно плащане, по което са
верифицирани и са му изплатени разходи на стойност 176 334,75 лв.
До образуване на административно
производство за определяне на финансова корекция се стига след получена от УО
на ОП РЧР информация за лицето Е.О., отчетено като бенефициент по процесния
проект с изпълнител ИСУ ЕООД, което лице е отчетено като бенефициент и по
проект изпълняван от друг изпълнител и изрично писмено заявление от Е.О., че не
е участвал в проект на ИСУ ЕООД (л. 79 от преписката). По този повод е
извършено проучване от служители на ответника, като на 02.03.2020 г. са
проведени телефонни разговори с 11 лица, от които 7 са отрекли да са участвали
в обучения и/или консултации по проекта, по който бенефициер е жалбоподателят,
2 лица не са дали еднозначен отговор и само 2 лица са потвърдили своето
участие. На 10.03.2020 г. са били проведени анкети на други четири лица, които
попълнили анкетни карти в писмена форма. Три от анкетираните писмено лица са
посочили, че не са участвали в обучения и консултации по процесния проект, а
четвъртият анкетиран е посочил, че е участвал в обучение, като е присъствал
само един ден и не е получавал сертификат за това. И четиримата анкетирани
изрично са заявили, че подписите на представените им документи за тяхно участие
в проекта не са положени от тях.
Изложените до тук данни са
отразени в доклад от 30.03.2020 г. на главния директор на ГД ЕФМПП до УО на ОП
РЧР (л. 70 – 73 от преписката). Проучването относно изпълнението на проекта от
жалбоподателя продължило с проведени още телефонни разговори (на 13.04.2020 г.
и 14.04.2020 г.) с лица, чието участие е отчетено от бенефициера. На 13.05.2020
г. бил изготвен нов доклад от главния директор на ГД ЕФМПП, в който са отразени
обобщени резултати от всички проведени телефонни разговори и проведени анкети с
лица, за които е посочено в отчетните документи по проекта, че са участвали при
изпълнението му (л. 74-78 от преписката). В доклада е направено обобщение, че
от целевата група от 90 лица, участвали в обучение и получили консултации, са
интервюирани 51 лица или 56%, като от тях 33 лица категорично са отрекли
участие в проекта, а 15 лица са потвърдили участието си. Докладът съдържа
подробен анализ на получената от интервютата информация, включително за
случаите, в които тази информация е некатегорична, разнопосочна или пък се
различава от информацията, получена от други лица. Подробни данни за получените
от интервюираните по телефона лица се съдържат в табличен вид в Приложение № 1
към доклада от 13.05.2020 г. (л. 132-137 от делото).
С писмо изх.№ BG05M9OP001-1.023-0009/8 от 15.05.2020 г. (л.
44-46 от преписката) жалбоподателят е уведомен за направените от УО на ОП РЧР
констатации, съдържащи се в доклада от 13.05.2020 г. на гл.директор на ГД ЕФМПП,
както и за становището на административния орган да определи финансова корекция
за установените нарушения в размер на 100% от реално предоставените средства
като по този начин отмени финансовата подкрепа по процесния проект изцяло. В
писмото се съдържат правните норми, на които се основава ответника, така и аргументи
относно тежестта на нарушението, обуславяща максималния размер на нормативно
предвидената финансова корекция. На жалбоподателя е предоставена възможност на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в 14-дневен срок от получаване на писмото да
депозира своето становище и възраженията си по констатациите и изводите на УО
на ОП РЧР. ИСУ ЕООД се е възползвало от тази възможност като на 28.05.2020 г. е
подало възражение, в което посочва, че в периода от 18.05.2020 г. до 27.05.2020
г. са проведени лични срещи с 51 лица, чиито писмени обяснения са приложени към
възражението, които лица са потвърдили участието си в проекта (л. 55- л.125 от
делото).
На 02.07.2020 г. ръководителят
на УО на ОП РЧР е издал оспорваното в настоящото съдебно производство решение, в
което е отразил констатациите от извършените от негови служители интервюта и
анкети с 51 лица, както и направените от бенефициера възражения по тях и
представените допълнително с възражението доказателства. Обсъдени са подробно
наведените от жалбоподателя възражения, свързани с изпълнението на всяка от
дейностите, включени в проекта, като по-голямата част от тези възражения не са
приети за основателни. В решението административният орган подробно е
анализирал представените допълнително доказателства от оспорващия (обяснения,
потвърждения и пр.). Установил е, че част от тях са от лица, които не фигурират
като отчетени в документите към искането за плащане. Друга част от
лицата – 13 лица, представили обяснения, са отчетени като участвали в проекта и
от УО, т.е. потвърдени са обстоятелствата, установени от административния
орган. Освен това, УО е приел за потвърдено и участието на още 15 лица, извън
интервюираните от органа, за които бенефициерът е представил доказателства (потвърждения),
че са взели участие в проекта, като е отчел и това, че при четири от лицата
данните от приложените към възражението на бенефициера обяснения и потвърждения
се разминават с дадената по телефона на УО информация като интервюирани лица. В
обобщение на целия анализ на събраната от УО и предоставена от бенефициера
информация за участие на лицата в проекта, ответният административен орган е
достигнал до извод за получено потвърждение за участие в проекта на 35 лица,
които представляват 39% от отчетените 90 лица от целевата група по проекта. Прието
е, че в конкретния случай е налице нарушение на чл. 4, §8 от Регламент №
1303/2013 г. във връзка с чл. 33 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046, във
връзка с чл. 3.24 от административния договор и чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. За
това нарушение УО на ОП РЧР е определил финансова корекция в размер на 100% от
реално предоставените средства, считайки че е налице хипотезата на чл. 70, ал.
1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и прилагайки т. 2 от Приложение № 2 към Наредбата за
посочване на нередности. Както размера, така и основата, върху която се прилага
процентния показател, органът е мотивирал с извод, че наличието на отчетни
документи, които лицата отричат да са подписали, както и на 33 лица, които
въобще отричат да са участвали при изпълнението на проекта, характеризира
нарушението като такова с особено голяма тежест, при което се компрометира
въобще истинността на отчетната документация по целия проект, което налага
според УО прилагането на пропорционален метод за определяне на финансовата
корекция от една страна. От друга страна, значително по-малкият брой на
установените лица, които са участвали в проекта, респективно при които са
постигнати целите на проекта, обосновава неефикасност при използване на
предоставените средства, според УО.
Всички тези изводи на УО се
оспорват от жалбоподателя в настоящото съдебно производство. Както във
възражението си до УО, така и в жалбата си до съда, жалбоподателят поддържа на
първо място възражение за неправилно и ненадлежно установяване на релевантните
факти от страна на УО, поради това, че интервютата по телефона с лицата, участвали
в проекта, са проведени по такъв начин, че интервюираните лица не са разбрали
предоставянето на каква точно информация се иска от тях. Освен това,
жалбоподателят оспорва съдържанието на докладите от 30.03.2020 г. и от
13.05.2020 г., за което на основание чл. 144 АПК вр. чл. 193 ГПК е открито производство
по оспорване на двата официални свидетелстващи документа (определение от
съдебно заседание на 10.11.2020 г.). По повод направеното оспорване, в хода на
съдебното производство са разпитани 13 свидетели, които са измежду посочените в
Приложение № 1 към доклада от 13.05.2020 г. лица и такива, за които са
представени потвърждения от жалбоподателя с възражението до УО, както и още 4
лица, които макар да не са участници по проекта, имат връзка с такива лица.
Съдът извърши
сравнителен анализ на целия доказателствен материал, включително таблицата,
представляваща Приложение № 1 към доклада на гл.директор на ГД ЕФМПП от
13.05.2020 г., съдържаща данни за 56 лица; представените от жалбоподателя с
възражението до УО 51 броя декларации (обяснения, потвърждения) и показанията
на разпитаните в хода на делото общо 17 свидетели, при което установи следното:
От 56-те лица,
включени в таблицата - Приложение № 1 към доклада от 13.05.2020 г., е
разговаряно с 51 лица, като с 46 лица това е станало по телефон, а 5 лица са
интервюирани лично, като 4 от тях са попълнили писмено анкетни карти.
Останалите 5 лица (до общия брой от 56) са такива живеещи в защитено жилище и
информацията за тях е получена от директора на жилището М. С.. Според тези
данни, възприети и от УО в оспорваното решение, 29 лица категорично са отрекли
участието си в проекта. Това са Д. Н., Т.Д., Р.Р., Д. Т., В. С., В. Р., В. В.,
Д. Г., М. И., Л.М., П.Д., А. П., Р. Г., П.И., К. К., Д. Т., В. Д., К.П., Н. Н.,
Е.О., В.Й., Б. К., А. Д., М.И., К. Г., Д. С., Д. Д., А. А. и С. И.. Двама от
телефонно анкетираните (С. М. и Б. Х.) не са били категорични в отговорите си.
Други две лица – един телефонно анкетиран (П. В.) и един от лично писмено
анкетираните (Г. К.) са посочили, че са взели участие само в обученията, но не
са получили сертификати. Останалите трима от писмено анкетираните (Р.Я., М.Б. и
С.Л.) също категорично са отрекли участието си в проекта. Други 15 лица (Е. Б.,
Г. Б., В.В., Г. В., Е. И., Д. Г., Н. И., П.В., П. П., Н. А., А. Д., П. П., Н.М.,
А. К. и С. А.) са потвърдили участието си в проекта. За останалите 5 лица (М. М.,
Т. Т., М.А., О. О. и И. Й.) информация, че са участвали в проекта е получена от
директора на защитеното жилище. Изводите си в оспореното решение относно
изпълнението на проекта, УО е изградил на база лицата, които са потвърдили и
лицата, които категорично са отрекли участието си в проекта. Данните за лицата
от защитено жилище, с изключение на П.П.Д., с когото е разговаряно лично по
телефона, не са взети предвид при извършените от УО изчисления.
Представените от
жалбоподателя декларации (обяснения, потвърждения) с възражението му до УО са
общо 51 броя. От тях 13 броя са за лица, за които не е било заявено искане за
плащане по дейности 2 и 3 от проекта. Същите са участвали само в
информационната среща, поради което съдът намира, че тези декларации са
неотносими към предмета на спора, доколкото в решението си УО е приел, че
дейност 1 е изпълнявана и спор по този въпрос не е формиран. На следващо място,
за 13 лица са представени декларации за участие в обучение и консултации, като
това участие е установено и от УО, според отразените в коментираната по-горе
таблица. Това са 13 лица от 15-те признати и от УО (Е. Б., В. В., Г. В., Е. И.,
Д. Г., Н. И., П.В. П. П., Н. А., Анджела Д., П. П., А. К. и С. А.), както и
едно потвърждение от П. В., който пред УО е потвърдил само участие в обучение,
но без да е получил сертификат. Представени са също така и потвърждения от
петте лица от защитено жилище, за които директорът на жилището е посочил, че са
участвали в обученията, проведени от жалбоподателя. Допълнително са представени
и 15 броя потвърждения за участие в дейност 2 и 3 на проекта от лица, които не
са били въобще интервюирани (изследвани) от УО – Р. В., Т. Д., В.М., П. П. Д., Т.Б.,
Х. Х., Е. Х., Л.Н., В. П., З. З., И. С., В. В., В. А., Д.Г. и М. Д.. Единствено
останалите 4 потвърждения, представени от жалбоподателя пред УО са от лица, за
които УО е приел, че не са участвали в проекта по дейност 2 и 3 (П.П.Д., П.Г.И.,
К.Е.П. и В.Й.Й.). Разминаването в информацията от тези лица, получена от УО и
от жалбоподателя е отчетена от ответника в издаденото решение.
В хода на делото
разпитаните като свидетели Г. В. (л. 233), П.В. (л. 254) и Н. А. (л. 223)
потвърждават участието си в проекта, както е установено и от УО и чрез
представените от бенефициера потвърждения. Свидетелските показания и на св. В. М.
(л. 255-256) и св. Т.Б. (л. 220-221) са в потвърждение на участието им в
проекта, изпълняван от жалбоподателя, така както са го удостоверили в
представените от бенефициера потвърждения, които УО е приел, поради това, че са
от лица, които не са били интервюирани от него.
Свидетелите М.Б. (л.
232), К.П. (л. 211-212), Р.Я. (л. 233) и С.Л. (л. 253) от своя страна
потвърждават, че са взели участие единствено в проведена информационна среща
относно целите и задачите на проекта, като не са получили последващо обаждане
за включване в този проект, респ. изобщо не са участвали в него. Писмено
анкетираните Б., Я. и Л. са посочили в анкетните карти периоди на провеждане на
обучение, тъй като по повод на проучването, от служителите на МТСП са разбрали
за тези периоди, в които са посочени като участвали в проекта според отчетените
документи от жалбоподателя.
Св. Т.Д., която според
данните от проведеното от УО телефонно интервю не е участвала в проекта (от нея
не е представяно потвърждение от бенефициера), твърди, че е участвала в
обучение по предприемачество, провеждано в гр. Тутракан от жалбоподателя, но не
е била интервюирана по телефон от служители на МТСП. В семейството се използва
един телефонен номер, който е на съпруга й св. М.Д. (л. 224 от делото), който
не си спомня да са питали по телефона дали жена му е участвала в някакви
обучения. Обажданията обикновено били само от Бюрото по труда, където съпругата
му била регистрирана като безработна.
По същия начин св. П.Г.И.
посочва, че не е бил интервюиран по телефона във връзка с процесния проект, в
който твърди, че е участвал. Семейството разполага с един (общ) мобилен номер,
който се използва от баща му - св. Г. И.И.. Последният посочва в показанията си
(л. 211 от делото), че е разговарял с жена, която не е попитала изрично за сина
му и се е интересувала дали е участвал в някакви проекти и планове. Свидетелят
е знаел за участието на сина си в проекта, изпълняван от жалбоподателя, но при
телефонното обаждане не е разбрал, че въпросите се отнасят до този именно проект.
Като свидетел е
разпитана Й.Д. – майка на В.Й., който според данните на УО не е участвал в
проекта, а от бенефициера е представено писмено потвърждение за участието, в
което се сочи, че Й. се намира във Великобритания и не е бил търсен за
анкетиране по телефон или по имейл. В показанията си св. Д. (л. 235) посочва, че е запозната с участието на сина
си в обучение и консултации по някакъв проект. Представя изпратено от сина й
саморъчно написано заявление (л. 229), в което Й. посочва, че е участвал в
проекта „Подкрепа за предприемачество“, осъществен от ИСУ ЕООД като представя и
копие от получения за обучението сертификат (л. 230). Авторството на цитираното
саморъчно написано заявление е оспорено от ответника и в тази връзка е открито
производство по чл. 144 АПК вр. чл. 193 ГПК. Оспорването съдът счита за
неуспешно проведено, предвид констатациите на назначената и приета без
възражения съдебно-почеркова експертиза (л. 246-249 от делото), която
установява, че ръкописният текст и подписът за заявител в коментираното
заявление от В.Й. са изпълнени именно от това лице.
Св. Л.М. (л. 221),
която също е посочена като интервюирана по телефон и не е представяно
допълнително потвърждение с възражението на бенефициера, посочва в показанията
си пред съда, че при интервюто, проведено от служител на МТСП по телефона е
била попитана дали е участвала в курс, поради което и отговорът й е бил
отрицателен, считайки, че по процесния проект е проведено обучение, за каквото
не е била питана от интервюиращия я служител. Твърди, че е участвала в
обучение, получила е консултации за изработване на бизнес план и е регистрирала
фирма.
Като свидетел по
делото е разпитано и лицето П.П.Д. (л. 206-208), който обитава защитено жилище
за лица с умствена изостаналост и според данните на УО от телефонен разговор,
проведен с него, същият отрича участие в проекта, а според представена от
бенефициера бланкова декларация (идентична с представени подобни декларации от
други лица) потвърждава участие в мотивационна среща, обучение по модули и
консултации, след които е получил и сертификат. В съдебно заседание свидетелят
трудно разбира задаваните му въпроси. Твърди, че е участвал в обучение с
название „И ние ще можем“, в което е получавал знания за социално общуване.
Потвърждава, че с него е проведено телефонно интервю, но твърди, че е бил
притеснен при разговора „с госпожата от София“ и не е разбрал напълно въпросите
й, на които първоначално бил дал отрицателен отговор, а след това „се поправил“
и дал положителен отговор. Описаните от свидетеля дейности (сладкарство,
градинарство, изучаване на човешкото тяло) от обучението, в което твърди, че е
участвал, напълно се различават от включените в процесния проект.
По делото като
свидетел е разпитана и М. С. (л. 208-л.209 от делото), директор на защитеното жилище, в което е
настанен св. Пл.Д.. Св. С. посочва, че от защитените жилища, чийто директор е,
в проекта, изпълняван от жалбоподателя, са участвали общо 6 лица, които са
участвали в повече от един проект, организиран от ИСУ ЕООД. По тази причина при
проведения с нея телефонен разговор от служителка на МТСП, св. С. се е
заблудила за кой точно проект се иска информация и е дала отговори свързани с
проект за придобиване на социални умения и социална интеграция, вместо за
проекта „Подкрепено предприемачество“. Св. С. посочва, че и дадените от св. П.Д.
показания всъщност касаят именно другия проект. Включването на лица от защитеното
жилище за лица с умствена изостаналост в проекти се е решавало на съвместни
срещи между служители на Община Русе, изпълнителя на проекта и директора на
защитеното жилище.
Анализът на всички
свидетелски показания сочи, че само по отношение на лицата Т.Д., Л.М., П.И. и В.Й.,
отразени в Приложение № 1 към доклада на гл.директор на ГД ЕФМПП от 13.05.2020
г. като отрекли участието си в проекта, реализиран от жалбоподателя,
съдържанието на посочения доклад е опровергано. Оспорването на документа в тази
му част е успешно проведено от жалбоподателя. Събраните доказателства обаче не
отричат установените с този доклад и приложената към него таблица в останалата
им част обстоятелства, поради което в тази част оспорването на документа е
неуспешно. По същите съображения съдът приема за частично успешно проведено и
оспорването на доклада до УО от 30.03.2020 г. – само по отношение на отразените
резултати от проучването досежно лицата Т.Д. и В.Й.. В останалата част
документа се цени като достоверен.
Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя за некоректност при събиране на информация от
лицата по телефон от страна на служители на МТСП. По делото не е спорно, че събирането на почти цялата информация, въз основа, на която се е произнесъл
административният орган с оспореното решение, е получена чрез събиране на сведения
от анкетирани по телефон лица, част от целевата група, заявена като участвала в
проекта.
Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 3 от АПК е допустимо да се получават
сведения от неучастващи в административното производство лица, когато това е
нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за
производството и те не могат да бъдат установени по друг начин (освен чрез
сведенията, получени от тези лица) и по телефона, ако няма основания за
съмнение в самоличността на лицата, които ги дават. Получените по този начин
сведения следва да бъдат записани от органа или служителя пред когото са
дадени, по аргумент от чл. 44, ал. 3 от АПК, в който не се определя изрично
причината, поради която сведенията не могат да бъдат дадени писмено. Т.е.
удостоверяването на събраните сведения и приобщаването им като доказателствен
материал по преписката следва да се извърши от органа или служителя, пред
когото тези устни сведения (вкл. по телефон) са дадени, чрез записване и
обозначаване на името и длъжността на служителя, а когато са дадени лично от
лицето пред органа и служителя (какъвто не е настоящия случай) и с подпис на
самото лице.
По делото не са ангажирани писмени доказателства – надлежно изготвени по
реда на чл. 46, ал. 3, вр. ал. 2, във връзка с чл. 44, ал. 3 от АПК протоколи
за проведени телефонни разговори с лицата, посочени в оспореното решение – част
от целевата група, участвала в проекта, което безспорно
съставлява процесуално нарушение. Съдът намира обаче, че в конкретния случай
това процесуално нарушение не може да се приеме за съществено доколкото
получените по телефона сведения от лицата са писмено оформени (отразени) от
служителя, събрал нужната информация, именно в Приложение № 1 към доклада от
13.05.2020 г. на гл.директор на ГД ЕФМПП, т.е. налице е писмено отразяване,
макар и не в нарочен протокол.
Освен това, значителна част от получените по телефона сведения (с
изключение на четирите лица, за които оспорването на доклада и в частност на
приложението към него е успешно) са допълнително потвърдени от разпитаните от
съда свидетели. Почти всички разпитани свидетели посочват, че макар и
първоначално поради изненада от телефонното обаждане от МТСП и изминалия повече
от година период от приключване на проекта, не са се ориентирали веднага за
какво се отнасят задаваните им въпроси, но до края на провеждания разговор са
разбрали каква информация се изисква от тях и съобразно възможностите си са я
предоставили на административния орган. Данните, които разпитаните свидетели
заявяват, че са били поискани от тях от интервюиращият ги служител на МТСП,
съответстват на посочените в доклада от 13.05.2020 г. и в оспореното решение
въпроси, които са били задавани на лицата при разговор по телефона.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на административното производство, които да дават
основание за отмяна на постановения административен акт на това основание.
От установените факти, УО е достигнал до извод, че е налице нарушение по
чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4, §8 от Регламент № 1303/2013
г.
Нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ регламентира изчерпателно основанията,
на които финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло
или частично чрез извършване на финансова корекция, като в т. 3 е посочено, че
това може да стане при нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013. От своя страна съгласно чл. 4, §8 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013 комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово
управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член
61 от Финансовия регламент като в контекста на цитираната по-горе норма на чл.
70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ този принцип следва да бъде спазван и от
бенефициерите на финансова помощ по реда на ЗУСЕСИФ при изпълнение на
одобрените за финансиране проекти. От своя страна принципът за добро финансово
управление е регламентиран в Глава 7 от Финансовия регламент (Регламент (ЕС,
Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на
Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета). Съгласно чл. 30 от този
регламент бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро
финансово управление, и по-специално в съответствие с принципите на
икономичност, ефикасност и ефективност. Принципът на икономичност изисква
ресурсите, използвани от институцията за осъществяване на нейните дейности, да
се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и при най-добра
цена; принципът на ефикасност се отнася до най-доброто съотношение между
използваните ресурси и постигнатите резултати, а принципът на ефективност се
отнася до осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на
планираните резултати.
Според УО именно тези принципи са били нарушени в конкретния случай от
жалбоподателя, макар да са постигнати индикаторите изпълнение на проекта, а
именно включване на 90 лица, от които 70 – безработни и неактивни участници и
20 – заети лица, и при 25 участници постигане на самостоятелна заетост при
напускане на операцията, т.е. при приключване на проекта. Предвид доказано
по-малкия брой на участвали в обучения и получили консултации лица, то общият
размер на изплатените средства за постигане на набелязаните в проекта цели се
явява по-висок и по тази причина несъответстващ на цитирания по-горе принцип на
ефикасност, изискващ наличие на най-добро съотношение между използваните
ресурси (заплатените средства) и постигнатите резултати (изпълнени индикатори
за изпълнение).
Съдът намира, че неправилно УО при преценката си относно цялостното
изпълнение на проекта от жалбоподателя, е извършил съпоставка на броя на
доказано потвърдилите участие в проекта лица (35 броя общо) с общия брой на
целевата група (90 лица), въпреки че обект на проверка и установяване на факта
на участие са били по-малък брой лица. В случая УО е събрал информация за общо 56
лица и бенефициерът е представил допълнително информация за още 15 лица (извън
анкетираните от УО и едновременно с това такива, за които са отчетени документи
по дейност 2 и 3). Така общо относимия към спора брой лица, чиито изявления са
анализирани, са 71. Това действително е значителна част от целевата група от 90
лица, но все пак не е цялата група, поради което броят на потвърдилите участие
в проекта лица следва да бъде съотнесен именно към общия брой на изследваните
лица. Независимо от това, крайните изводите на УО следва да бъдат споделени.
След гореизложеният в настоящото решение подробен анализ на данните за
участието на изследваните лица в изпълнението на процесния проект, досежно
дейност 2 (обучения) и дейност 3 (консултации), съдът намира, че от общо
изследваните 71 лица категорично е установено участие в проекта на 15 лица
(установени от УО, включително и потвърдени с декларации от жалбоподателя и с
разпит пред съда), както и 15 лица (по допълнително представените от
бенефициера декларации от лица неизследвани от УО), а така също и 4 лица, за
които в хода на съдебното производство се опровергаха констатациите на УО и се
установи участието им в проекта, или това са общо 34 лица. Към тях може да
бъдат прибавени и 2-те лица, за които УО е установил участие в проекта, но без
да са го завършили и получили сертификат, с което общият брой потвърдили участие
лица става 36. Това са 50% от изследваните лица. Останалите 50% (35 лица),
формирани от лицата, които категорично отричат участие и тези, за които не може
с категоричност да се потвърди участие, практически съставляват именно 39% от
общия брой на целевата група от 90 човека. Това е един значителен процент от
целевата група (1/3 от нея), който обосновава извода на УО за неефективност на
изразходваните средства, т.е. на бенефициера е заплатена сума с най-малко 1/3
повече за постигане на целения резултат от проекта.
Съгласно чл. 1, т. 2 от Наредбата за посочване на нередности, с тази
наредба се определят минималните и максималните стойности на процентните
показатели на финансовите корекции, определяни за нередности на основание чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 – 7 и 9 от ЗУСЕСИФ като приложимите процентни
показатели на финансови корекции за нередностите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3 – 7 ЗУСЕСИФ са посочени в приложение № 2 (чл. 2, ал. 3). В т. 2 от това
приложение е определено, че за нарушаване на
принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013
процентният показател на корекцията е 100% като в съответствие с принципа на
пропорционалност размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 25,
10 или 5 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното
нарушение не оправдава определяне на по-висок размер.
Съгласно
чл. 72 от ЗУСЕСИФ при определяне размера на финансовите корекции се отчитат
естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху
средствата от ЕСИФ (ал. 1). Размерът на финансовата корекция трябва да е равен
на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните
средства – допустими разходи (ал. 2), а когато поради естеството на нарушението
е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за
определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи. Определеният процентен показател по
изречение първо се прилага и за засегнатите от нарушението разходи, включени в
следващи искания за плащания, като в този случай не се издава отделно решение
за определяне на финансова корекция (ал. 3). В идентичен смисъл са и
разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Наредбата за посочване на нередности, уреждащи
двата метода за определяне на финансовата корекция – диференциран и
пропорционален. Тук следва да се отбележи, че с цитираните по-горе норми на чл.
1, т. 2 и чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности е нормативно
въведена презупция, че за нередности по чл. 70, ал. 1, т. 1, 3-7 и 9 от ЗУСЕСИФ
е приложим пропорционалният метод за определяне на финансовата корекция, т.е.
че при този вид нарушения не може да се даде количествено изражение на
финансовите последици от нарушението. Настоящият случай е именно такъв, тъй
като отчитането на брой лица като обучени или получили консултации, без това да
е изпълнено, от една страна води до коментираната по-горе неефикасност при
използване на предоставените средства от ЕСИФ. От друга страна, поради
невъзможността да се прецени каква част от тези лица, ако бяха взели участие в
проекта, биха започнали самостоятелна заетост след това, не може да се прецени
доколко по-добре биха били изпълнени целите на проекта, респективно в обратна
посока в конкретния случай, доколко по-занижени всъщност се оказват резултатите
при изпълнението на процесния проект. Посочената невъзможност за определяне на
реалното финансово отражение на нарушението допълнително обосновава именно
прилагането на пропорционалния метод, противно на твърденията на жалбоподателя.
За
правилното определяне на конкретния размер на финансовата корекция при
прилагане на пропорционалния метод освен правилното определяне на приложимия
процентен показател, следва обосновано да бъде определена и основата, към която
този показател да бъде приложени. Тук в процесния случай УО е изложил отделни
мотиви както по отношение на процентния показател, така и по отношение на
основата, които мотиви настоящият съд споделя напълно.
На
първо място следва да се посочи, че съгласно цитираните норми на чл. 72, ал. 3
от ЗУСЕСИФ и на чл. 5 от Наредбата за посочване на нередности, безспорно като
основа за определяне на финансова корекция могат да се използват единствено
засегнатите от нарушението (нередността) разходи. В настоящия случай спорен се
явява въпросът: следва ли в тази основа да се включват разходите, изплатени на
бенефициера за изпълнение на Дейност 1 от проекта, за която не се спори от УО,
че е изпълнявана или основата следва да обхваща единствено разходите по Дейност
2 и Дейност 3, при които е установено несъответствието в отчетните документи
спрямо реално изпълнените дейности. Становището на съда по този въпрос е, че в
конкретния случай, с оглед характера на установената от УО нередност, а именно
нарушение на принципите по чл. 4, §8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и в
частност на принципа за добро финансово управление, конкретизиран през
принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, нарушението засяга не
само тези компоненти от проекта, по които конкретно е установено отчитане на
неизвършена дейност (обучение и/или консултации на определени лица), а
нарушението намира отражение върху изпълнението на проекта като цяло и
постигане на неговите цели по икономичен, ефективен и ефикасен начин. В този смисъл
засегнати се явяват дори и разходите по Дейност 1, за която не се спори, че е
изпълнявана и изводите на УО в тази посока са напълно обосновани.
На
следващо място, съдът намира за достатъчно мотивирано и становището на УО, че в
конкретния случай следва да се определи процентен показател на финансовата
корекция – 100%, независимо от предвидената нормативно възможност за намаляване
на този процент. Тук следва да се посочи, че правилно УО е приел конкретното
нарушение за особено съществено и тежко. В тази връзка съдът съобрази, че
констатираното разминаване между извършените от бенефициера дейности по
изпълнението на проекта и отчетените разходи за тази дейности, касае два от
трите етапа на проекта като това са и основните (същинските) етапи, които
всъщност формират постигането на целените с проекта резултати. Докато Дейност 1
е информационна, опознавателна и мотивираща, то именно при изпълнението на
Дейност 2 и Дейност 3, в които се извършва обучение на участниците в проекта,
тяхното консултиране и подпомагане за започване на самостоятелна заетост, се
постига реалното подпомагане на лицата от съответната целева група. Така освен,
че е установено нарушение на основополагащи принципи при изразходване на
средствата от ЕСИФ, това нарушение е обхванало и основната, същинската част от
изпълнението на проекта.
Не
на последно място, следва да се посочи, че случаят касае съзнателно отчитане на
неизвършена от бенефициера дейност, за която е поискано заплащане със средства
от ЕСИФ, т.е. умишлено е целено използване на по-голям финансов ресурс за
постигане на цели, постижими с по-малко средства.
В
обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че УО правилно е установил
извършена от жалбоподателя нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и
обосновано е определил за тази нередност финансова корекция от 100% от
засегнатите разходи от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, макар да ги
е формулирал като „реално предоставените средства“. Последните са именно
средства от ЕСИФ (вкл. национално финансиране) предвид факта, че по сключения
административен договор за предоставяне на БФП не е предвидено участие на
бенефициера със собствен финансов ресурс.
Жалбата
ИСУ ЕООД, в допустимата си част, срещу оспореното Решение № BG05M9OP1.023-0009/9 от 02.07.2020 г. се явява неоснователна и като такава в тази си
част следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски по делото от страна на ответника, съдът намира, че искането е основателно. Жалбоподателят, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде осъден за заплати на ответника
сумата от 670 лв., включваща заплатен депозит за призоваване на свидетели – 60
лв., депозит за изготвяне на експертиза – 160 лв. и юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на ответния административен
орган от юрисконсулт в размер на 450 лв. Съдът определя посочения размер на
юрисконсултското възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 25, ал. 2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, отчитайки, че по делото са проведени седем заседания, във всяка
от които е взел активно участие процесуалният представител на ответника, разпитани
са 17 свидетели и едно вещо лице, както и че се касае за дело с материален
интерес от 176 334,75 лв., т.е. далеч над 10 000 лв.
Предвид изложеното и на
основание чл. 159, т. 1 от АПК и чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата
от „Институт за социално управление“ ЕООД, със седалище гр. Русе,
представлявано от управителя В.Д., против Решение за определяне на финансова
корекция № BG05M9OP001-1.023-0009/9 от 02.07.2020 г., издадено от Ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 и Заместник-министъра на труда и
социалната политика, в частта, в която на основание чл. 73, ал. 1 вр. ал. 3 от
ЗУСЕСИФ е установено
извършено нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ – нарушение на
принципите, заложени в чл. 4, пар. 8 от Регламент 1303/2013 и по-конкретно
принципите за добро финансово управление – икономичност, ефективност и
ефикасност и на основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 8 от Наредбата
за посочване на нередности, и т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3, е
определена финансова корекция в размер на 100 на сто от реално предоставените
средства (т. 1 и т. 2 от решението).
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „Институт за социално управление“ ЕООД, със седалище гр. Русе,
представлявано от управителя В.Д., в частта й против Решение за определяне на финансова
корекция № BG05M9OP001-1.023-0009/9 от 02.07.2020 г., издадено от Ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 и Заместник-министъра на труда и
социалната политика, в останалата му
част – по точки 3 до 7 и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 396/2020 г.
по описа на АдмС – Русе в тази част.
ОСЪЖДА „Институт за
социално управление“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.
„Панайот Хитов“ № 34, вх. Б, ет. 2, ЕИК *********, представлявано от управителя
В.Х.Д. да заплати на Министерство на труда и социалната политика - гр. София
сумата от 670,00 (шестстотин и седемдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: