Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
01.11.2019 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На шестнадесети октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове: 1.
2.
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Атанасов
гражданско дело номер 2595 описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно
основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът „ЦЕМ” ООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че на 08.09.2018 г. между него
и „БЕЛЖИ" ООД била постигната устна договорка за изработка и монтаж на 4
бр. фурнировани врати с каси и 1 бр. фурнировано крило. На същата дата страните
уточнили цвета на вратите по имейл - цвят H1145 ST10 - Дъб Бардолино Натур.
Вратите и крилото били изработени съобразно уговореното и в периода от
27.10.2018 г. до 29.10.2018 г. - доставени и монтирани на адрес гр. Стара
Загора, ул...., приети без възражения. Във връзка с изработката и монтажа
„ЦЕМ" ООД издало данъчна фактура № 254/02.11.2018 г. на стойност 2544 лв.
с ДДС, която сума не била заплатена и до момента въпреки проведените
многократни разговори. Освен горепосочения договор, между „БЕЛЖИ" ООД и
„ЦЕМ" ООД имало сключен друг договор за изработка на 5 бр. дървени пана за
табели от 01.09.2018 г., във връзка с който „ЦЕМ" ООД издал фактура
249/01.09.2018 г. за сумата от 2544 лв. По този договор ответникът заплатил
авансово сумата от 1272 лв. С уведомление и покана за доброволно изпълнение от
22.11.2018 г., изпратени от „БЕЛЖИ" ООД чрез услугата „телепоща",
договорът бил развален поради неизпълнение и ищецът бил поканен да върне
авансово платената сума от 1272 лв. С оглед на двете насрещни задължения -
задължението на „БЕЛЖИ" ООД по фактура № 254/02.11.2018 г. в размер на
2544 лв. и това на „ЦЕМ" ООД за връщане на авансово платената сума 1272
лв. по фактура 249/01.09.2018 г, от страна на „ЦЕМ" ООД било извършено прихващане до размера на по-малката
дължима сума, чрез Уведомление за прихващане и покана за доброволно изпълнение
от 30.11.2018 г., приложена била фактура № 254/02.11.2018 г. изпратена на
„БЕЛЖИ" ООД на имейл адрес: ******@*****.***
от имейл адрес на адв. И.: mariana.******@*****.***.
В резултат на извършеното прихващане останалата неизплатена част от
задължението на „БЕЛЖИ" ООД по фактура № 254/02.11.2018 г. възлизала на
1272 лв. с вкл. ДДС. С
Уведомлението за прихващане и покана за доброволно изпълнение, на „БЕЛЖИ"
ООД бил предоставен 14-дневен срок за заплащане на дължимата сума 1272 лв., представляваща част от
задължението по фактура № 254/02.11.2018 г. след извършване на горепосоченото
прихващане. Въпреки че посоченият срок изтекъл, сумата не била заплатена и до
момента. Поради това подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 6544/2018 г.
по описа на PC - Стара Загора
и издадена заповед за изпълнение на паричното задължение. Тъй като в
законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, за ищеца възниквал правен интерес да предяви иск за установяване
съществуването на вземането му. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на „БЕЛЖИ" ООД съществуването на
вземането му за сумата от 1272
лева, представляваща част от задължението по фактура № 254/02.11.2018
г., издадена във връзка с договор за изработка и монтаж на 4 бр. фурнировани
врати с каси с цвят H1145 ST10 - Дъб Бардолино Натур и 1 бр. фурнировано крило
от 08.09.2018 г. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски,
както и разноските в заповедното производство.
Ответникът
„БЕЛЖИ” ООД, гр.Стара Загора оспорва изцяло исковата
претенция, като счита същата за неоснователна. Между двете дружества бил
сключен устен договор за изработка на 5 бр. дървени пана за табели на обща
стойност 2544,00 лв. с вкл. ДДС. За стойността на поръчаните пана ищцовото
дружество „ЦЕМ” ООД издало фактура №249/01.09.2018г. и на 05.09.2018г.
„БЕЛЖИ" ООД заплатило авансова вноска (частично плащане по фактурата) в
размер на 1272,00 лв., каквато била договорката между страните. Паната следвало
да бъдат изработени съгласно техническата спецификация в рамките на един месец,
считано от датата на авансовото плащане. След проведени многократни разговори и
обещания, че ищцовото дружество ще изпълни възложената поръчка, на
22.11.2018г., поради неизпълнение в срок и отпаднала нужда от поръчаните пана,
„БЕЛЖИ" ООД отправило уведомление и покана за доброволно изпълнение с
Телепоща изх.№2/22.11.2018г., с която уведомило ищцовото дружество, че разваля
сключения договор поради неизпълнение на същия от страна на „ЦЕМ"ООД и
дало седемдневен срок за връщане на авансово платената сума в размер на 1272,00
лв. по фактура №249/01.09.2018г. Вследствие на изпратеното уведомление-покана било получено
кредитно известие №256/19.11.2018г. към фактура №249/01.09.2018г., с което
„БЕЛЖИ" ООД приело, че ищцовото дружество признава неизпълнението на
договора за изработка на 5 бр. дървени платна за табели и очаквало връщане на
платената авансово сума в размер на 1272,00 лв. Вместо връщане на авансово
платената сума ищцовото дружество изпратило на ответника Уведомление за
прихващане и покана за доброволно изпълнение, към което приложило фактура
№254/02.11.2018г. за сумата от 2544,00 лв. с предмет - 4 бр. фурнировани врати
с каси и 1 бр. фурнировано крило. С Телепоща изх.№8/12.12.2018г. „БЕЛЖИ" ООД отговорило на
уведомлението за прихващане и покана за доброволно изпълнение, като направило
следните изявления и възражения: че „БЕЛЖИ" ООД не бил сключвал с „ЦЕМ"ООД договор за изработка и монтаж на 4бр. фурнировани врати; че
издадената фактура №254/02.11.2018г. е без основание и нямало да бъде
осчетоводена в счетоводството на „БЕЛЖИ" ООД, тъй като не е сключван
договор между двете дружества и липсвала доставка и монтаж на посочените във
фактурата врати. По отношение на разваления от „БЕЛЖИ" ООД договор за
изработка на 5 бр. платна и сторнираната фактура №249/01.09.2018г. с кредитно известие
№256/19.11.2018г. била отправена повторна покана за връщане на платеното капаро
в размер на 1272лв. По отношение на твърдението за извършено прихващане
възразил, че такова не може да бъде извършено от „ЦЕМ"ООД, тъй като „БЕЛЖИ
ООД нямало задължения към „ЦЕМ"ООД. Изпратената Телепоща на адреса на
управление на ищцовото дружество била върната на 02.01.2019г. на управителя на
„БЕЛЖИ" ООД с отбелязване „непотърсена” от адресата „ЦЕМ” ООД. Твърди, че
между страните в настоящото производство никога не бил сключван договор за
изработка и доставка на 4 бр. фурнировани врати с каси и 1 бр. фурнировано крило – нито писмен, нито устен. Посочените
врати с каси и крило не били поръчвани от „БЕЛЖИ" ООД и никога не му били
доставяни от „ЦЕМ" ООД. Издадената от ищцовото дружество фактура №
254/02.11.2018г. била издадена без основание и не материализирала договор за
изработка и монтаж на врати с каси. Посоченият в исковата молба адрес, на който
били монтирани „поръчаните" от дружеството врати, нямал нищо общо с
ответното дружеството. В този смисъл оспорва изцяло задължението за заплащане
на сумата по фактура № 254/02.11.2018г. в размер на 2544 лв. Между двете
дружества бил сключен устен договор за изработка на 5 бр. дървени пана за
табели по предварително зададена от възложителя техническа спецификация, на
обща стойност 2544,00 лв. с вкл. ДДС, за което била издадена фактура
№249/01.09.2018г. На 05.09.2019г. била заплатена частично половината от
стойността на поръчаните платна, като остатъкът
следвало да се заплати след изработката им в рамките на един месец.
Поради забава в изпълнението на договора, равняващо се на пълно неизпълнение
поради отпадане на нуждата от изработването им, ищцовото дружество било
уведомено, че възложителят счита договора за развален поради неизпълнение.
Отправена била покана за възстановяване на платената авансово сума по фактура
№249/01 09 2018г. в размер на 1272лв. С издаване на кредитно известие №256 от
19.11.2018г. по фактура №249/01.09.2018г. изпълнителят по договора реално бил
приел развалянето на сключения между страните устен договор за изработка на 5
бр. дървени пана за табели. Между двете дружества не било налице и не можело да
бъде извършено извънсъдебно прихващане на вземания, тъй като не били налице
предпоставките за осъществяването му. Моли съда да се произнесе с решение, с
което да отхвърли предявения иск за установяване на вземането по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№6544/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като неоснователен.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство и в
заповедното производство.
Съдът, след като прецени
събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено
следното :
Предявен е иск по чл.415, ал.1,
т.1 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6544/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 3719/21.12.2018 г. за сумата 1272 лева за главница за неизплатено задължение
по договор от 08.09.2018 год. за изработка и монтаж на 4 бр. фурнировани врати
с каси и 1 бр. фурнировано крило и фактура № 254/02.11.2018г. и законна лихва
от 20.12.2018 г. до изплащане на вземането. В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4
от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът основава претенцията си
на устен договор от 08.09.2018 год. за
изработка и монтаж на 4 бр. фурнировани врати с каси и 1 бр. фурнировано крило. По делото е
представена данъчна фактура № 254/02.11.2018г., издадена от ищеца за доставена в
полза на ответника стока/услуга: 4 бр.
фурнировани врати с каси и 1 бр. фурнировано крило, на обща
стойност 2544 лева. Фактурата не е подписана от получателя по
сделката.
За установяване възникването на
твърдяното от ищеца правоотношение по делото са разпитани свидетели. Свидетелят П.И.Г. сочи,
че около 7-8 октомври 2018 г. в цеха на
ищеца в село Ракитница видял, че се изработват фурнировани дъбови врати. Собственикът
на цеха Л. му казал, че „Белжи” ООД имало поръчка за тези врати. Вратите били
пет броя, четири от които - с каси и едно крило - без каса. Цветът бил дъб
бордолино натюр. Свидетелят участвал в монтажа на тези врати в края на месец
октомври 2018г. Монтажът бил изпълнен на адрес гр. Стара Загора, ..., като собствениците
на апартамента се казвали Ж. Монтажът на вратите продължил два дни - събота и
понеделник, като в понеделник дошла някаква жена и огледала всичките врати, като
Л. му обяснил, че тази жена е собственичката на апартамента. Според свидетелката
И.М.Ж. - съсобственик в „Белжи” ООД, фирмата имала устна договорка с „ЦЕМ” ООД
за изработване на дървени пана за табели. Дружеството „Белжи” не било поръчвало
на „ЦЕМ” ООД изработката на врати. Сочи, че като физическо лице
е поръчвала врати за домашния си адрес - гр. Стара Загора, ул. „....” .....
Поръчаните от дружеството пана не били изпълнени, фактурата била сторнирана и имало
издадено кредитно известие. Твърди, че оперирала с имейл на Ц.Л. и допълнила в
него цвета на вратите за личната си поръчка. Признава, че не е платила вратите, тъй като били некачествено
изпълнени. Според свидетеля И.Г.И. „ЦЕМ”
изработило врати на „Белжи” и в края на м.октомври 2018г. вратите вече били
монтирани. Свидетелят участвал в монтажа на вратите, които били четири с каси и
едно крило и били доставени на адрес гр. Стара Загора, ул.”....” №5.
С оглед така събраните по
делото доказателства съдът счита, че не се потвърждава истинността на
твърдението на ищеца за възникване на правоотношение между страните по договор
за изработка с посоченото в исковата молба съдържание. Представената фактура № 254/02.11.2018г. не е подписана от представител на
ответното дружество, няма данни същата да е осчетоводена от ответника и да е
включена в дневника му за продажби и в
справка-декларация по ДДС. От свидетелските показания единствено се установява,
че ищецът е извършил монтаж на 4 бр. врати и едно крило на адрес гр. Стара
Загора на ул. „....” ..
Свидетелите Г. и И. обаче нямат непосредствени възприятия за възлагане на тази
работа от ответното дружество. Свидетелката Ж.установява,
че е възложила изработката и монтажа на спорните врати в качеството си на
физическо лице за апартамента, в който живее. Обстоятелството,
че Ж.е използвала електронна поща, в която фигурира наименованието на
ответника, за да уточни цвета на вратите, не може да обоснове извод, че именно
ответното дружество „Белжи” ООД, гр. Стара
Загора е страна по спорното материално правоотношение.
Изложеното налага извода, че от
доказателства по делото не се установява ответникът да дължи на основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.258 от ЗЗД възнаграждение по договор за изработка
съобразно фактура № 254/02.11.2018г. Ето защо
предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените в настоящото
производство разноски в размер на 420
лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно
направеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
разноските за адвокат, заплатени от ответника в заповедното производство. Заплатеното
адвокатско възнаграждение не е съобразено с действителната фактическа и правна
сложност на процесуалното действие, извършено от адвоката. Това действие се
изразява в изготвянето и подаването на възражение по образец, утвърден в
Наредба № 6/20.02.2008 г. на МП и не представлява процесуално представителство,
защита и съдействие в производство за издаване на заповед за изпълнение по
смисъла на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С подаването на възражение единствено се заявява,
че вземането е спорно, поради което като сложност дейността на адвоката изобщо
не съответства на сложността на дейността на адвоката при издаване на заповед
за изпълнение. В случая във възражението дори не са изложени основания за
недължимост на вземането. Ето защо, доколкото в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
не уреден изрично размерът на възнаграждението за възражение по чл.414 ГПК,
следва по аналогия да се присъди възнаграждение в минималния размер от 50 лева,
предвиден за изготвяне на молба - чл.6, т.5 от същата Наредба.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЦЕМ” ООД, гр.
Стара Загора,
ул.”Кольо Ганчев” 85, вх.Б, ет.3, ап.8,
ЕИК *********, представлявано
от Цветанка Милчева Лечева, против „БЕЛЖИ”
ООД, гр.Стара Загора,
ул. „Христо Ботев” 113, вх.Б, ет.1, ап.19, ЕИК *********, представлявано от
Живко Тончев Желязков и И.М.Ж., иск за установяване съществуването на вземането
за сумата 1272 лева за главница за неизплатено задължение
по договор от 08.09.2018 год. за изработка и монтаж на 4 бр. фурнировани врати
с каси и 1 бр. фурнировано крило и фактура № 254/02.11.2018г. и законна лихва
от 20.12.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3719/21.12.2018 г. по ч. гр. д.№ 6544/2018 г. по описа на Старозагорския районен
съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЦЕМ” ООД, гр. Стара Загора, ул.”Кольо Ганчев” 85, вх.Б,
ет.3, ап.8, ЕИК *********, представлявано от Цветанка
Милчева Лечева, да заплати на „БЕЛЖИ” ООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев”
113, вх.Б, ет.1, ап.19, ЕИК *********, представлявано от Живко Тончев Желязков и
И.М.Ж., сумата 420 лева,
представляваща разноски в исковото
производство,
и сумата 50 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: