Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 04.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Татяна
Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 221 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Свиленград, тъй като касационната инстанция в лицето на
Административен съд – Хасково е приела, че грешно посочената
правноорганизационна форма на дружеството-жалбоподател не е съществено
процесуално нарушение, имащо за последица незаконосъобразност на обжалваното НП,
поради каквито съображения първоинстанционният Съд при първоначалното
разглеждане на делото е отменил посочения акт.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 45-2017 от 04.09.2017 година на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „И.И
Е.с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***,
чрез адвокат Д.С., представлявано от управителя Е.Т.С., за нарушение на чл. 58,
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВмД), е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Дружеството-жалбоподател „И.И Е.моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и постановен при
съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон бил
приложен неправилно.
В
съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател
не изпраща представител. За тях се явява адвокат Д.С., който
пледира за отмяна на обжалвания акт предвид приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Навежда доводи в тази насока.
В
съдебната фаза не се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
За тях се явява Старши юрисконсулт
Цвета Черкезова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че
не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде
потвърдено изцяло. В същия смисъл са и представените Писмени бележки.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
11.04.2017
година около 14.00 часа е
извършена проверка по официален контрол от служителите
на ОДБХ - Хасково и свидетели по настоящото дело – С.М.А.
и Т.Н.П., двете на
длъжност „Главен инспектор” в отдел „Контрол на храните” към ОДБХ – Хасково при Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и ветеринарни
лекари (служители по официалния контрол съгласно
чл. 472, ал. 1 от ЗВмД), в магазин за месо и мести продукти с топла точка с регистрационен № *********, находящ
се на паркинг Генералово, община Свиленград,
област Хасково, стопанисван от „ИЛ И ЕЛ” ООД. Констатират, че обектът е в работен режим, тъй като към момента на
проверката има клиенти, които пазаруват, има касов апарат. На място
в присъствието на работник в
обекта (А.С.А.) с Удостоверение за регистрация № 022 от
23.01.2012 година (, приложено в кориците на делото), е установено, че в обекта съгласно цитираното Удостоверение се търгува с храни от животински
произход, но в предоставените търговски документи за месото липсват печати или
друга маркировка - здравна и идентификационна, поради което неговият произход не може да бъде
проследен; поради липса на етикетировка на храните не могат да бъдат
идентифицирани; за местните заготовки не е представен търговски документ;
разфасова се месо в обекта и се произвеждат месни заготовки – мелене, пълнене,
обезкостяване, за които дейности липсва надлежното Разрешение от АНО –
Удостоверението касае само получаване и търгуване с месни продукти и работникът
М.К.М.е с нередовно заверена здравна книжка за 2017 година. Извършена е и
контролна покупка видно от приложения в кориците на АНП Фискален бон, издаден
на същата дата в 14.22 часа от „ИЛ И ЕЛ” ООД.
Въз
основа на извършената проверка
на „И.И Е.са издадени Акт за забрана за търговия в обект
с № 1104-1, Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от
животински произход, Протокол за отговорно пазене и Протокол за подлежащи на
унищожаване суровини и храни от животински произход и е съставен Констативен протокол за възпроизведена горната фактическа обстановка.
Изготвен е и Доклад до Директора на ОДБХ – Хасково за извършената инспекция в
обекта.
С оглед констатициите, че
хранителни продукти не са маркирани с идентификационна марка за обозначаване на
техния произход и годност за човешка консумация, проверяващите указват управителят на дружеството да се яви за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). За целта е връчена нарочна Покана до управителя, получена от работник в обекта – А.С.А.. В следствие на
извършената проверка на 13.04.2017
година свидетелят С.А., в
присъствието на Е.Т.С., съставя АУАН № *********-1
от същата дата срещу „ИЛ И ЕЛ” ООД. В Акта
са отразени констатациите от проверката и правната квалификация на допуснатите нарушения по чл. 58, ал. 1 и ал. 2
от ЗВмД, чл. 15, ал. 2 от Закона за храните (ЗХ) и чл. 23, ал. 1 от ЗХ, като
същият е подписан от актосъставителя,
присъствалия на проверката свидетел – Т.П. и Е.Т.С.. На последния е
връчен срещу подпис препис от АУАН, видно от
инкорпорираната в последния Разписка, надлежно оформена - подписана и датирана. В графа „Обяснения или възражения” Е.Т.С. не е посочил дали има такива.
В законоустановения тридневен срок
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпва
Възражение по Акта.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка и преценявайки събраните
доказателства, Директорът на ОДБХ – Хасково издава
процесното НП № 45-2017 на 04.09.2017 година. В издадения санкционен
акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като за правната
квалификация сочи разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗВмД и налага санкция само
за посоченото нарушение, видно от диспозитива на жаления акт. Обжалваното НП е
редовно връчено на Е.Т.С. на 15.11.2017 година видно от Разписката, приложена в
кориците на делото, надлежно оформена - датирана и подписана с отбелязване
имената и качеството на получателя й, а именно че е получено лично от
управителя Салиф.
Както
вече бе посочено в Акта е
прието за установено, че „И.И Е.е извършило
нарушения по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗВмД,
чл. 15, ал. 2 от ЗХ и чл. 23, ал. 1 от ЗХ, а в НП –
нарушение по чл. 58, ал. 1 от ЗВмД и е санкционирано за нарушението по ал. 1 на
чл. 58 от ЗВмД, а именно: на предназначените за пускане на пазара (търгуване) и
съхранявани в обекта храни от животински произход не може да се установи произхода поради липса на печати, маркировки,
етикети или каквито и да било индикации, указващи произход. За това
нарушение на основание чл. 437, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗВмД на „И.И Е.е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 500 лв.
В кориците на делото са налични Справка от Търговския
регистър относно актуалното състояние на „ИЛ И ЕЛ” ООД; Удостоверение за
регистрация за обект „Магазин за месо и месни продукти с тренажорен кът и топла
точка” с вписани нови обстоятелства (обезкостяване, нарязване, фасониране,
мелене, пълнене в обвивки на месо и месни разфасовки и заготовки) на 05.06.2017
година, издадено след подадено Заявление за допълване на групите храни и/или
конкретни храни, произвеждани/предлагани в обект за производство и търговия с
храни и извършена съгласно Заповед № 524/15.05.2017 година проверка,
обективирана в Протокол от дата 01.06.2017 година; Резолюция № С-40-Р от
04.09.2017 година, с която Директорът на ОДБХ – Хасково разпорежда да се
издадат НП само за две от констатираните нарушения (едно от които е и
процесното) и НП № 46-2017 от 04.09.2017 година за нарушение на чл. 15, ал. 2
от ЗХ (третото нарушение, за което Директорът на ОДБХ – Хасково разпорежда да
се издаде санкционен акт).
Така
изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира
изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП. Същата, Съдът изведе въз
основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на
настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства в
лицето на свидетелите С.А. и Т.П. са относими към релевантните по делото факти
и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си
убеждения въз основа на показания на свидетелите С.А. и Т.П., разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични,
последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Не се установява
свидетелите С.А. и Т.П. да имат личностно отношение
към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – инспектори по официалния контрол съгласно чл.
472, ал. 1 от ЗВмД, т.е. служители на ОДБХ -
Хасково при БАБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък
се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател.
Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и
напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата
посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично управителят
на сакционираното дружество, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че
при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на Акта, така и в тази на НП е налице фактическо
описание на нарушението, за което е наказано дружеството-жалбоподател. В
обстоятелствените части на АУАН и НП нарушението е описано подробно от
актосъставителя и от АНО; изчерпателно са посочени и са налице факти, описващи
от обективна страна нарушението; посочени са обстоятелствата, при които е
извършено; датата и мястото на извършването му. Посочените елементи са
индивидуализирани в достатъчна степен. Правилно е определен и субекта на
визираното нарушение и това е „И.И
Е.с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Е.Т.С., съгласно мотивите на Решение №
376/04.05.2018 година по КАНД № 152/2018 година на Административен съд -
Хасково.
При извършена
служебна проверка на представените по делото АУАН и НП, Съдът констатира, че
същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 472, ал. 1 от ЗВмД
и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 472, ал. 2 от
ЗВмД. АУАН е съставен от С.М.А. – ветеринарен лекар и заемаща длъжност
„Главен инспектор” в отдел „Контрол на храните” към ОДБХ – Хасково при БАБХ -
несъмнено инспектор по официалния контрол съгласно чл. 472, ал. 1 от ЗВмД. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган предвид
това, че съгласно чл. 472, ал. 2 от ЗВмД, НП се издават от директорите
на ОДБХ, на чиято територия е извършено нарушението. Няма
спор, че мястото на нарушението попада под юрисдикцията на ОБДХ – Хасково.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение
второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. В този ред на
мисли следва да се посочи, че обстоятелството че в АУАН са посочени няколко нарушения и че само за едно от тях в настоящия случай е
санкционирано дружеството-нарушител не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено би било това нарушение на административнопроизводствените правила,
което е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице. Отделно от това следва да се посочи, че в подкрепа на този извод са
приложените в кориците на делото Резолюция № С-40-Р от 04.09.2017 година, ведно
с Разписка за връчването й на санкционираното дружество и НП № 46-2017 от
същата дата.
Нарушението
на чл. 58, ал.1 от ЗВмД като свързано с упражняването на ветеринарномедицински
контрол и предлагането на годни храни от животински произход на потребителите,
е с повишена степен на обществена опасност, защото засяга здравето на
гражданите и крие реален риск от увреждане на същото.
В съответствие с установените
факти, потвърдени в хода на проведеното съдебно следствие по делото, АНО е
извел вярната правна квалификация на деянието, подвеждайки под действието на
административнонаказателния състав на чл. 437, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗВмД и във вр.чл. 58, ал.1 от ЗМвД
- нарушената материална норма. Така вмененото нарушение е доказано - безспорно
и несъмнено от събраните доказателства в съдебната фаза на производството. Въз
основа на кредитираните с доверие показания на свидетелите С.А. и Т.П.,
както и от писмените доказателствени източници - Констативен протокол и др., се
установяват обективните факти, че търговското дружество „И.И Е.стопанисва търговски обект – магазин за месо и местни продукти с топла точка, находящ се на паркинг „Генералово”, община Свиленград, област Хасково. Т.е.
касае се за обект, където се предлагат за продажба храни от животински произход, а в този смисъл дружеството и
търгува с храни. Обектът е функционирал - в работен режим е и
на 11.04.2017 година,
както и се доказа, че там се съхраняват продукти от
животински произход, предназначени за пускане на пазара и
които не са маркирани със здравна или идентификационна маркировки
за обозначаване на техния произход. Също така доказан е и техния вид и
количество, за които свидетелстват данните,
отразени в съдържанието на Констативния
протокол, съставен при проверката на място, така и свидетелските показания,
събрани чрез разпита на свидетелите по делото, които напълно безпротиворечиво
потвърждават и факт – отрицателен, за
отсъствието на изискуемата маркировка върху тях. По този начин е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗВмД, която
въвежда нормативното изискване животинските продукти,
предназначени за пускане на пазара да се маркират със здравна и
идентификационна маркировки, за
обозначаване на произхода им. Неизпълнението на това задължение, т.е. правило за поведение, се
санкционира от закона, въздигнато в административнонаказателен състав с
разпоредбата на чл. 437 от ЗВмД. В
конкретиката на установените факти по делото, безспорно дружеството е
осъществило действието „пускане на пазара” по
смисъла на легалната дефиниция на това понятие, въведена в Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВмД с § 1,
т. 90б, чрез съхраняването на продукти от животински
произход в плюсова хладилна витрина и предлагани на
клиентите, с което субсимирана е деятелност, именно - притежание с цел
продажба. Този правен извод се налага предвид местонахождението на продуктите в
търговския обект и тяхното съхранение, впрочем и по начин, със средства и при
условия - надлежните според вида им и предназначение - магазин.
И това е така защото, се касае за място, където се развива търговска дейност,
свързана с продажби. Последното, несъмнено сочи притежаване, от страна на дружеството
с тази цел - продажба на потребителите-клиенти.
От тук, налице е действие, попадащо в кръга на дефинираните за понятието,
съгласно § 1, т. 90б от ДР на ЗВмД, като
пускане на пазара е: притежаване с цел продажба, предлагане за продажба, самата
продажба, разпространението, както и всяка друга форма на възмездно или
безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху обекта или продукти, подлежащи
на ветеринарномедицински контрол. Ето защо, Съдът
приема за безспорно доказано, че от обективна страна, дружеството „И.И Е.е съхранявало предназначените за пускане на пазара храни от животински произход. От тук, осъществило е съставомерно
деяние - пуснал на пазара, по смисъла на ЗВмД.
Констатираните продукти в процесния обект са именно от животински произход - по
пряк аргумент от § 1, т. 124 от ДР на ЗВмД, съответно подлежат на ветеринарномедицински контрол,
като едва ли има спор, на тези критерии несъмнено отговаря и агнешкото, телешкото и др. меса, чийто вид е
доказан по делото. Следователно и за всеки от тях приложимо е изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗВмД, а именно да е маркирано със здравна и
идентификационна марки - дефинирани в т. 41, т. 38 на § 1 от ДР на същия закон.
Такива, обективно са липсвали,
както категорично се установи от показанията на свидетелите А. и П.. Поради това, с пускането на пазара на посочените
продукти, без изискуемата маркировка, дружеството е осъществило деятелност,
която се явява в пряк разрез с правилото - задължението,
произтичащо от чл. 58, ал. 1 от ЗВмД. Правилно при това положение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, което се
установи е стопанисвало посочения обект.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с
оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението
на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна
страна.
За
нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. от ЗВмД, извършено от юридическо лице,
санкционната разпоредба на чл. 437, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗВмД предвижда
„Имуществена санкция” от 500 лв. до 1 000 лв. Нарушението
е констатирано за първи път.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал
нарушението, което е осъществено от обективна страна и правилно е приложил
съответната административнонаказателна разпоредба на ЗВмД, като се е съобразил с
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание в конкретния случай е правилно и законосъобразно
определено на основание чл. 437, ал. 2, вр.ал. 1,
предложение първо от ЗВмД по вида си и по размера си, индивидуализиран в минималния такъв, предвиден в
закона, поради което няма
възможност за намаляването му. Фактическият състав на процесното административно нарушение
разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата
или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на административното
наказание, от което следва
в настоящия случай, че
размерът на наказанието е правилно определен. Така
наложеното с обжалваното НП наказание, Съдът намира за
правилно и необходимо за постигане на предвидените
в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите и
юридическите лица.
Съдът служебно изследва наличието
на маловажен случай в процесния казус. Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не
наложи административно наказание, а да предупреди устно или писмено нарушителя, че
при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година
по т.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в закона „може”
не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на
компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото
Решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от АНО, а са налице
предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона.
В ЗАНН
не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва
да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен
контрол, тъй като е свързана с
правилното приложение на материалния закон и е в
правомощията на Съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Процесното административно нарушение по убеждение на
решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В този смисъл не
са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Обстоятелството, че подобно
нарушение е първо за дружеството, също не може да доведе до приложението на чл.
28 от ЗАНН, тъй като това е взето предвид с оглед санкционирането на лицето. Точно обратно, в случая следва да се вземат предвид
обстоятелства, отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател, а именно
неспазването на изискванията за маркировка на произхода на храни от животински
произход създават реален риск за здравето и живота на неограничен кръг от лица, потенциалните
купувачи на храни, които се съхраняват в обекта. Т.е. в случая са нарушени обществените отношения,
свързани с гарантиране спазването на нормативните изисквания за производство и
търговия с храни с оглед защита на здравето и интересите на потребителите.
Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на
санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството-жалбоподател, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до
тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като
неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. За пълнота на настоящото изложение следва
да се посочи, че другите наведени доводи от страна на адвокат С., свързани
според него с приложението на чл. 28 от ЗАНН са ирелевантни.
Съдът е проведе
пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното
обвинение и делото, на които дружеството-жалбоподател не се противопостави и не е посочи доказателства за
тяхното оборване.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП
№ 45-2017 от 04.09.2017 година на Директора на ОБДХ - Хасково, с което на „И.И
Е.с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Е.Т.С., за нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗВмД, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)