ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260107/30.10.2020г.
гр. Варна, 30.10.2020г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов
ч. гр. дело № 443/20г.,
намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.
1, пр. 2 от ГПК и е образувано
по частна жалба, подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна чрез адв. Н. М. ***, насочена против
определение № 233/20.07.20г., постановено по в.гр.д. № 24/20г. на ОС-Търговище, с което е била оставена без разглеждане
молбата на дружеството от 07.07.20г. за изменение на определение №
156/04.06.20г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 от ГПК, като
недопустима. Счита се, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като под „разноски в производството“ законът има предвид
само тези, свързани с процесуалните действия на страните във връзка с
движението на делото – за възнаграждения на вещи лица, на свидетели, на
преводачи и тълковници, за извършване на превод на книжа. Поради това се счита,
че определението от 04.06.20г. подлежи на обжалване само в тази част, касаеща
разноските, тъй като има характера на решение. Било е изтълкувано стеснително и
изразеното от дружеството становище, че молбата на насрещната страна по чл. 248
от ГПК не следва да бъде уважавана. В това становище се счита, че е включена и
позицията на дружеството, че съдът следва да извърши преценка на осн. чл. 236,
т. 6 и т. 7 от ГПК относно действително/реално осъществената работа от
процесуалния представител на насрещната страна и да определи чрез намаляване
адвокатското му възнаграждение, съобразно предвидения в Наредба № 1/2004г. на
ВАС минимум. Това задължение на съда според жалбоподателя произтича и от
разпоредбите на чл. 78, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1 от ГПК и след извършване
на преценка относно реално извършената работа от адвоката спрямо предмета на
делото, следва да намали размера на адвокатското възнаграждение към минимума.
Обратното би довело до превратно тълкуване на основните принципи/начала на
гражданския процес, залегнали в ГПК. Претендира се определението да бъде
отменено с всички законни последици от това, ведно с присъждане на сторените
разноски, вкл. и тези за адвокатско възнаграждение.
В предвидения срок е депозиран
отговор на частната жалба от насрещната страна Ю.Я.М. *** чрез адв. Н. К. ***.Счита
се, че частната жалба е недопустима и неоснователна. Излага се, че въз основа
на осъдителното решение по делото и на определението от 04.06.20г., същият се е
снабдил с изпълнителен лист, образувал е изпълнително дело, по което всички
дължими на ищеца суми са били заплатени, поради което и изпълнителното дело е
било прекратено поради погасяването на дълга. От това се прави извод, че е
отпаднал правния интерес от обжалване на посочения съдебен акт. Освен това се
поддържа, че частната жалба е просрочена. Поради тези съображения се счита, че
частната жалба е недопустима. Изложени са съображения и относно това, че
заплатеното от М. адвокатско възнаграждение не е прекомерно, както и че не са
били направени от дружеството възражения относно този размер като прекомерен,
вкл. и съпоставено със заплатения адвокатски хонорар от самата обжалваща
страна. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение, ведно с
присъждане на разноските за настоящото производство.
Частната жалба е
подадена в срок,
имайки предвид датата на пощенското клеймо. Подадена е от страна с правен интерес от обжалването /дори и страната да е
заплатила присъдените с определението от 04.06.20г. разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение, не е отпаднал правния ѝ интерес от обжалването
на определението, преграждащо предприетите от страната процесуални действия -
по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и при липсата на специална норма,
подобна на тази по чл. 251, ал. 2 от ГПК/. Частната жалба е насочена против
обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради
което е
процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред въззивния съд
е имало за предмет подадената от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна въззивна
жалба, насочена против решение № 194/01.11.19г., постановено по гр.д. №
335/19г. на РС-Попово, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че Ю.Я.М. не дължи на дружеството сумата от 3 525.38 лв.,
представляваща корекция по посочена партида на абоната за доставена и потребена
ел. енергия на посочен адрес, за периода от 20.10.17г. до 17.01.18г. С решение
№ 35/06.03.20г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение,
посочвайки, че същото не подлежи на касационно обжалване (по арг. от чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК). По тази причина и на страните не е връчван препис от
решението.
Въззиваемият Ю.Я.М. е депозирал
на 17.03.20г. /датата на пощенското клеймо/ молба с искане за допълване на
въззивното решение на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК чрез присъждане на поисканите
и направени от същия разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение от 900 лв. На осн. чл. 248, ал. 2 от ГПК молбата е връчена на
дружеството, което в определения му от съда срок е депозирало отговор. В същия
е изразено становище, че молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна, тъй
като е била подадена извън предвидения за това 1-месечен срок, предвид
необжалваемостта на въззивното решение. С определение № 156/04.06.20г.
въззивният съд е квалифицирал молбата на въззиваемия като такава за изменение
на решението в частта за разноските, намерил я за основателна и е постановил
осъждането на дружеството да му заплати сумата от 900 лв., направени по делото
разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция. Посочено е, че това определение
не подлежи на обжалване.
С подадена на 07.07.20г. молба
дружеството е отправило искане на осн. чл. 248 от ГПК за изменение на
определението от 04.06.20г., в частта му, касаещо присъдените разноски в размер
на 900 лв., като същите бъдат намалени до предвидения минимален такъв,
определен с Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС.
С оглед на горното следва да се
приеме, че действително така подадената на 07.07.20г. молба е недопустима. Със
същата на практика се иска изменение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК на
определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, с което е изменено
въззивното решение в частта му за разноските. ГПК обаче не предвижда правна
възможност и не урежда специална процедура за изменение на самото определение
по чл. 248, ал. 1 от ГПК в частта за разноските. Предвидена е неговата
обжалваемост, когато е обжалваем изменения/допълнен съдебен акт в частта му за
разноските – чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Поради това и спрямо това
определение е неприложима нормата на чл. 253 от ГПК и съдът не може сам да го
отмени или измени поради изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск
(съвсем отделен е въпроса, който не е предмет на настоящото произнасяне, че
съдът с оглед диспозитивното начало, уредено в тази хипотеза с нормата на чл.
78, ал. 5 от ГПК, може да се занимава с въпроса за прекомерност на заплатено
адвокатско възнаграждение, само по искане на насрещната страна, каквото в
молбата на дружеството от 07.07.20г. не е било направено). В горния смисъл виж
определение № 191 от 27.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7/2020 г., III г. о.,
ГК.
По изложените съображения
обжалваното определение следва да се потвърди.
Въпреки отправеното от Ю.М.
искане за присъждане на разноски по настоящото дело, доказателства за
извършването на такива не са представени, поради което и с настоящия акт
разноски не се присъждат.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 233/20.07.20г., постановено по в.гр.д. № 24/20г. на ОС-Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: