М
О Т И
В И
Към
присъда по НОХД № 92/2016г. на КРС – ІV н.с.
Районна прокуратура–К. е
повдигнала обвинение против подсъдимия:
И.Д.Т.
-
роден на ***г***, ***, постоянен адрес:***, ЕГН:**********
В
ТОВА, ЧЕ:
на 02.02.2016г. в землището на с.И.,
обл.П., местност „Г.“, на територията на ТП ДГС К. е транспортирал с моторно
превозно средство – лек автомобил „***“ с рег.№*** незаконно добит от другиго
дървен материал – 1 пространствен кубически метър от дървесен вид „червен дъб“
на стойност 75 лева – престъпление по чл.235, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителя на РП – К. поддържа обвинението и заявява, че в хода на съдебното
следствие се е установило по безспорен начин, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд. Сочи,
че в случая са налице основания за квалификация на деянието като „маловажен
случай“ и с оглед на това намира, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.78а от НК, като същия бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено административно наказание „глоба“. Пледира, че предвид
обстоятелството, че същия не е осъждан и от деянието не са настъпили
съставомерни вреди, тази глоба следва да е в минимален размер от 1000 лева.
Заявява, че следва да се приложи разпоредбата на чл.235, ал.7 от НК и предмета
на престъплението да се отнеме в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия
също счита, че деянието, за което подзащитният му е предаден на съд е
осъществено от обективна страна, но сочи, че липсва умисъл за извършване на
това престъпление. Заявява, че освен това се касае за малозначителен случай по
смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради което счита, че подсъдимият следва да бъде
оправдан. Алтернативно желае деянието да се квалифицира по чл.236, ал.6, вр. ал.2,
вр. ал.1 от НК, като счита, че в случая не са налице основанията на чл.78а от НК, тъй като подзащитният му не е реабилитиран, поради незаплащане на наложена
му „глоба“ по предишно негово осъждане. Заявява, че в този случай на подсъдимия
следва да се наложи най-лекото от предвидените в текста на чл.236, ал.6, вр. ал.2,
вр. ал.1 от НК наказания, а именно „глоба“, която да е в минимален размер от
100 лева.
Подсъдимият И.Д.Т. се признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение и заявява, че съжалява за извършеното.
Поддържа заявеното от защитника му.
В последната си дума моли съда за
налагане на справедливо наказание.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият И.Д.Т. е жител ***. Същият ползва
лек автомобил „***“ с рег.№***, тип „джип“, собственост на С.Ц.Н. и Р.М.С..
С присъда по НОХД №195/1999г. на РС – К.,
за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, на подсъдимия Т. е наложено
наказание „глоба“ в размер на 350 лева. Присъдата е влязла в сила на
16.10.1999г. От тогава до настоящия момент в ТД НАП и в Съдебно изпълнителна
служба при Районен съд – К. не е образувано изпълнително дело във връзка с тази глоба.
Свидетелят А.Б.Б. е служител на ТП ДГС –
гр.К..
Свидетелят А.С.С. е служител на ТП ДГС –
гр.К..
Свидетелят П.Д.Л. е служител на РУ на
МВР – гр.К..
Свидетелят Б.В.Н. е служител на РУ на
МВР – гр.К..
Свидетелите не познават подсъдимия.
На 02.02.2016г. подсъдимият Т. се
намирал в местността „Г.“ в землището на с.И., като управлявал лек автомобил „***“
с рег.№***. Подсъдимият бил тръгнал да се види със свой приятел, който
отглеждал животни наблизо и се движил по „черен“ път. Пътувайки с автомобила
подсъдимият Т. видял, че на една поляна се намират отсечени и наредени дърва, и
решил да ги вземе. Дървата не били маркирани с контролна марка, а подсъдимия не
притежавал разрешение за превоз на такива. Въпреки това, подсъдимият Т. натоварил
сам дървата в автомобила и потеглил към главния път С. – К..
По същото време св.Б. и св.С. извършвали
обход в местността „Г.“ в землището на с.И.. Двамата се придвижвали със служебен
лек автомобил, тип „пикап“, който нямал отличителни значи, обозначаващи го като
такъв на ТП ДГС.
Около 20:00 часа св.Б. и св.С. видели,
че срещу тях се движи управлявания от подсъдимия лек автомобил. Когато
автомобила ги наближил служителите на ТП ДГС подали сигнал с ръка към
подсъдимия да спре. Преди горските служители да успят да слязат от служебния
автомобил подсъдимият го заобиколил и продължил към главния път. Тъй като
автомобила, с който се движил подсъдимия бил видимо натоварен, св.Б. и св.С.
потеглили след него, като подали сигнал в РУП – К..
Подсъдимият продължил с лекия автомобил
и когато стигнал до главния път, предприел маневра „завой наляво“ в посока гр.С..
Служителите на ТП ДГС продължили след него, като няколкократно подали сигнал
със фаровете на автомобила към подсъдимия. Малко след това подсъдимия отбил и
преустановил движението на лекия автомобил. Св.Б. и св.С. спрели до автомобила
му и след като се представили на подсъдимия, последният отворил багажното отделение
на автомобила, където се намирали дървата. За превозваните дърва подсъдимият не
представил никакви документи, а служителите на ТП ДГС установили, че същите са
без поставена контролна марка. Известно време след това на място пристигнали и
служителите на РУП – К. – св.Л. и св.Н..
Подсъдимия е придружен до ТП ДГС – гр.К.,
където е съставен констативен протокол от 02.02.2016г., както и акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), който подсъдимият подписал
без възражения. Лекия автомобил „***“ с рег.№*** и превозваните с него дърва са
задържани в ТП ДГС, което е описано в съставения констативен протокол.
На 03.02.2016г. в ТП ДГС – К. е извършен
оглед на местопроизшествие от служители на РУП – К.. Огледът е обективиран в
протокол от 03.02.2016г. Установено е, че дървата, намиращи се в лекия
автомобил „***“ с рег.№***, са от дървесен вид „червен американски дъб“, като
на същите нямало поставена контролна горска марка. От извършеното измерване се
установило, че дървата са с обем 1 пространствен куб.метър.
Видно от заключението на назначената в
досъдебното производство стоково-оцентъчна експертиза се установява, че 1
пространствен куб.метър дърва за огрев от вида „червен дъб“ е на стойност 75
лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
обясненията на
подсъдимия И.Д.Т., депозирани при проведеното съдебно заседание;
показанията на свидетелите:
А.Б.Б., А.С.С., П.Д.Л. и Б. Валнетинов Н., депозирани в хода на проведеното
съдебно следствие,
заключението на
съдебно-стоковата експертиза от досъдебното производство, прочетено по реда на
чл.282 от НПК;
справката за
съдимост на подсъдимия, справка от ТД НАП – гр.П., удостоверение от
Изпълнителна служба при РС – К., приети като писмени доказателства в хода на
съдебното следствие по реда на чл.107, ал.2 от НПК;
протоколите и
другите документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото (протокол за оглед; албум; справка от
централна база КАТ за собственост на автомобил; заверено копие от констативен
протокол; заверено копие от АУАН от 02.02.2016г.; разписка; справка; характеристична
справка), прочетени и приети реда на чл.283 от НПК.
Всички посочени
доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, които да касаят обстоятелства и факти от
съставомерен характер, поради което не се налага поотделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия
И.Д.Т. на 02.02.2016г. в землището на с.И., обл.П., местност „Г.“, на
територията на ТП ДГС К. е транспортирал с моторно превозно средство – лек
автомобил „***“ с рег.№*** незаконно добит от другиго дървен материал – 1
пространствен кубически метър от дървесен вид „червен дъб“ на стойност 75 лева,
като случая е маловажен, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл.235, ал.6, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.
Касае се за превозване на дървен материал, които е придобит без
позволително. От обективна страна за съставомерността на това престъпление е
необходимо и достатъчно да са налице два обективни, кумулативно предвидени
признака на изпълнителното деяние: 1/ дървен материал, придобит без редовно
позволително и превозването на такъв материал, като не е необходимо да бъде
посочено къде и от кого е придобит този материал /Р-509-2015г.-II н.о на ВКС/. В случая по
делото безспорно се установи, че намерения от подсъдимия дървен материал – 1
пространен кубически метър от дървесен вид „червен дъб“ е без поставена горска
марка, следователно е незаконно
добит, доколкото същият не е маркиран по установения в Закона за горите ред,
както и че подсъдимият на 02.02.2016г. е превозвал този материал с лек
автомобил „***“
с рег.№***.
За да приеме, че се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК съдът съобрази ниската
стойност на превозвания
дървен материал /в този смисъл Р №93 по НОХД
№65/12г. на Окръжен съд – П./. Видно от заключението на съдебно-стоковата
експертиза, стойността на превозвания дървен материал е 75 лева, като
съотношението на тази стойност с минималната работна заплата към момента на
извършване на деянието е 0,1786, т.е. многократно по-ниска от стойността на
минималната работна заплата. С оглед на така приетото съдът призна за невинен
подсъдимия Т. и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.235,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
За да признае обвиняемия за виновен в
извършването на описаното по-горе престъпление, съдът прие, че той е извършил
деянието си при пряк умисъл – съзнавал е неговия обществено опасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. На този извод
недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на престъплението и
обстоятелствата, при които то е извършено.
Съдът
приема, че няма основание за приложение на чл.9, ал.2 от НК. С разпоредбата на чл. 235
от НК се защитават важни обществени отношения, свързани с реда за добив от
горския фонд. В случая количеството и стойността на дървения материал не са
незначителни. Също така предметът на посегателство – горския фонд, е от особено
държавно значение. Касае се за натоварен в лек автомобил дървен материал,
който, както се знае, се възстановява за дълъг период от време и който има
изключително значение за природата на страната. Следователно не може да се направи извод за
липса на обществена опасност на деянието или за явна незначителност, което дава
основание на съда да не приеме, че извършеното от подсъдимия деяние е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Следва да се отчете и фактът,
че целта на наказанието е не само да спомогне за превъзпитаването на
подсъдимия, но и да подейства възпиращо и на останалите членове на обществото.
За да приеме, че към момента на
извършване на деянието по настоящото дело подсъдимия е реабилитиран съдът
съобрази следното: съгласно теорията и съдебната практика реабилитацията
заличава третия елемент от правните последици от престъплението – съдимостта
(факта на осъждане, вторичните последици от осъждането). Съдимостта може да
бъде заличена, след като наказанието бъде изтърпяно (реално е изпълнено) или
стане неизпълнимо по друга причина (престанало е да бъде изпълнимо).
Самата реабилитация погасява вторичните
последици от осъждането, като предизвиква отпадането на ограниченията и
тежестите, свързани с него. Тя не може никога да изпревари изпълнението на
наложеното наказание, да настъпи преди неговото приключване. Това не означава,
че реабилитацията е немислима без изпълнение на наказанието. Неизпълнението на
наложеното наказание поради изтичане на т.нар. изпълнителска давност не дава
основания да се приеме, че реабилитация на осъдения деец не настъпва, след като
са налице останалите законови предпоставки за това. Изтичането на срока на
изпълнителската давност предизвиква отпадане на наложеното наказание и след
като тази давност изтече, тя поставя дееца в положение на изтърпял своето
наказание. Следователно, за да започне
да тече срокът на реабилитацията е необходимо срокът на изпълнителската давност
да изтече и наложеното, но неизпълнено наказание, да бъде погасено. От този
момент започва да тече и срокът за реабилитация.
В разглеждания случай, видно от
справката за съдимост на подсъдимия Т., се установява, че на същият с присъда
по НОХД №195/1999г. на РС – К., за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е наложено наказание „глоба“ в размер на 350 лева. Присъдата е влязла в
сила на 16.10.1999г. Видно от приложените по делото справки от ТД НАП и в
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд – К., срещу подсъдимия не е
образувано изпълнително дело във връзка с тази глоба. Следователно не е налице
законовата пречка по смисъла на чл.82, ал.5 от НК, която изключва приложението
на абсолютната изпълнителска давност по отношение на наложеното наказание
„глоба“. При тези данни се налага извода, че в случая към 17.10.2001г. е
изтекла обикновената давност по отношение на глобата, наложена по НОХД
№195/1999г. на РС – К. на подсъдимия Т., а към 17.10.2002г. – и абсолютната
такава. От последната посочена дата, до момента на извършване на престъплението
по настоящото дело – 02.02.2016г. е изтекъл срок многократно надвишаваш,
визирания в чл.86, ал.1, т.3 от НК едногодишен такъв. С оглед на това съдът
намира, че в настоящия случай подсъдимия Т. се явява реабилитиран по право към
момента на извършване на престъплението по настоящото дело.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За подсъдимия И.Д.Т. не са налице
отрицателни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, тъй като същият е
пълнолетен, за извършеното умишлено престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста
лева“, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран е/ и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на
глава VIII
от
НК, а от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. С оглед на изложеното съдът освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК – „глоба“ в размер на 1000 лева, т.е. при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства.
При определяне на размера на наказанието
съдът отчете за смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното престъпление и съдействието му по време на
досъдебното производство, като отегчаващи отговорността обстоятелства според
съда не са налице.
На основание чл.235, ал.7 от НК съдът
отне в полза на държавата веществените доказателства, предмет на престъплението
– 1 пространен кубически метър от дървесен вид „червен дъб“ – находящи се на
съхранение в Разсадник на ТП ДГС – К..
Вещественото доказателство – лек автомобил
„***“ с рег.№*** - находящо се на съхранение в Разсадник на ТП ДГС – К., съдът
върна на собствениците му.
С оглед изхода на делото, съдът присъди
в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в досъдебното производство
в размер на 19,32 лева, за съдебно-стокова експертиза.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.