О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 260071
Гр. Пловдив,12.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №64 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е
по частна жалба на „Т.“ООД-гр.П. с ЕИК *********, подадена чрез управителя на
дружеството А. Н.Т.,против определение №260592 от 20.11.2020 г.,постановено по
т.д.№744/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,с което на основание
чл.118,ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото и последното е
изпратено по компетентност на Районен съд-Пловдив.По изложени в частната жалба
съображения е поискано обжалваното определение да бъде отменено като
неправилно.
Пловдивският
апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Частната
жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща
правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт
на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
С
обжалваното определение №260592 от
20.11.2020 г.,постановено по т.д.№744/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,производството по делото е
прекратено на основание чл.118,ал.2 от ГПК и делото е изпратено по
компетентност на Районен съд-Пловдив.За да постанови този
резултат,първоинстанционният съд е приел,че по делото е предявен отрицателен
установителен иск за несъществуване между страните на наемно правоотношение по
договор за наем от 10.10.2018 г. и окръжният съд не е родово компетентен да
разгледа спора по този иск,защото цената му,определена съгласно чл.69,ал.1,т.5
от ГПК,е под 25 000 лв. и с оглед на това делото е подсъдно на районен съд.
Обжалваното
определение е правилно.Вярна е констатацията на окръжния съд,че по горното дело
от „Т.“ООД с ЕИК ********* против „В.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК ********* е
предявен отрицателен установителен иск за установяване несъществуването между
тези страни на наемно правоотношение по описания в исковата молба договор за
наем на недвижими имоти с рег.№**** от **.**.**** г. по описа на Нотариус С. Д.с
рег.№*** при НК на Рб.В частната жалба се поддържа аргумента,че предявеният по
горното дело иск не е иск за съществуването на договор за наем,тъй като по този
въпрос не е имало спор,а искът касае установяване на това кои са страните по
договора за наем-въпрос,по който именно е възникнал правен спор.В тази връзка
дружеството-частен жалбоподател поддържа и довода,че искът е неоценяем.Тези
аргументи,изложени в процесната частна жалба,са неоснователни.Вярно е,че в
исковата молба е формулиран петитум да бъде признато за установено,че ответното
дружество не е страна по горния договор за наем,но този петитум е основан на твърдения,че
договорът е сключен между ищеца и трети за спора правен субект /дружеството „Т.“ЕООД
с ЕИК *********/,а ответникът,въпреки че след сключване на наемния договор е
придобил собствеността върху наетите недвижими имоти,не е станал страна по договора.В
крайна сметка,от твърденията,на който е основан иска,е очевидно и пределно
ясно,че искът по съществото си касае именно установяване несъществуването на
наемно правоотношение между страните по делото по конкретния договор за
наем,сочен от ищеца в исковата молба.В тази връзка и формулираният петитум на
иска да се установи,че ответникът не е страна по договора,е по съществото си
искане да бъде установено,че между конкретните страни,т.е. между ищеца и
ответника липсва /не съществува/ наемно правоотношение по договора за наем от
10.10.2018 г.По тези съображения апелативният съд намира за правилна изложената
в атакуваното определение преценка на окръжния съд,че предявеният иск е за
установяване несъществуването на наемно правоотношение,а такъв иск е оценяем и
в този контекст правилно е прието,че цената на иска се определя съгласно
правилото на чл.69,ал.1,т.5 от ГПК,т.е. от наемът за една година.В случая
наемът,уговорен с процесния договор за наем,е в размер на 1600 лв. месечно без
ДДС,което означава,че цената на предявения иск,определена съгласно посочената
законова разпоредба,възлиза на сумата от 19200 лв. без ДДС и на 23040 лв. с
ДДС.Очевидно е при това положение,че цената на иска е под 25 000 лв.,поради
което той не попада в категорията искове по граждански и търговски дела,родово
подсъдни на окръжен съд като първа инстанция съгласно нормата на чл.104,т.4 от ГПК.А щом като искът не е родово подсъден на окръжния съд,то намира приложение
разпоредбата на чл.103 от ГПК и с оглед на това същият иск се явява родово
подсъден на районния съд като първа инстанция.Именно този извод е приет от
окръжния съд и с обжалваното определение и понеже за родовата подсъдност съдът
следи служебно,то след като е констатирал,че не е родово компетентния съд за
разглеждането на конкретния иск,окръжният съд правилно е прекратил
производството по делото на основание чл.118,ал.2 от ГПК и е постановил
изпращане на делото по компетентност на Пловдивския районен съд.
Предвид
горните съображения разгледаната частна жалба е неоснователна и като такава не
следва да се уважава,а обжалваното с нея определение е правилно и като такова
следва да се потвърди.
Мотивиран от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №260592 от 20.11.2020 г.,постановено по
т.д.№744/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,с което на основание
чл.118,ал.2 от ГПК е прекратено производството по делото и последното е
изпратено по компетентност на Районен съд-Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване от дружеството-ищец с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.