Протокол по дело №2671/2023 на Административен съд - Варна

При спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, на поименното повикване в 09.30 часа се явиха:

 

КАСАТОРЪТ Р. Ю. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВАРНА, IV РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, явява се прокурор Иванов.

 

Адв. А.: Не са налице процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

Прокурорът: Моля да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от Р. Ю. С., чрез процесуален представител адв. А. Д. А., срещу Решение № 1501/24.10.2023 г., постановено по АНХД № 2716/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXVI състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0442-000575/14.06.2023 г. на Началник група при IV Районно управление към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, с което на Р. Ю. С. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. от Закона за движение по пътищата и на осн. чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. С решението на Районен съд – Варна Р. Ю. С. е осъден да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сума в размер на 80,00 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 1501/24.10.2023 г., постановено по АНХД № 2716/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXVI състав, като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло Наказателно постановление № 23-0442-000575/14.06.2023 г., като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

 

СЪДЪТ докладва постъпили писмени бележки (с.д.№ 376/10.01.2024 г.), препис от които връчва на процесуалния представител на касатора, в които е отправено искане да се даде ход на делото, оспорва се касационната жалба, не се сочат доказателства и се изразява подробно становище по съществото на спора.

 

Адв. А.: Поддържаме така подадената жалба. Нямам доказателствени искания.

Прокурорът: Жалбата е допустима. Няма да соча доказателства.

 

С оглед становищата на страните СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

Адв. А.: Уважаеми административни съдии, в касационната си жалба подробно съм описал становището си защо считам решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно.

Отделно от това бих искал да посоча няколко момента: в действителност безспорно установено е, че Р. С. се е явил в МБАЛ „Св. Анна“ и е дал кръвна проба пет минути след определеното време, а именно в 45-та минута.

Константна е съдебната практика, в т.ч. и решенията на ВКС, които съм цитирал в касационната жалба, че срокът, който се дава от полицейските служители е инструктивен. Самата наредба определя крайния срок, а именно 120 минути. И това е така, защото дори разпитан в съдебно заседание, полицейският служител не може да определи кое е обективното обстоятелство, поради което той определя тези минути. Примерно, защо не е дал 10 минути повече или защо не е дал 10 минути по-малко? За него това е една субективна преценка, определил е тези 40 минути. Затова считам, че би следвало да се приеме именно срока, определен в наредбата, а именно тези 120 минути, който срок е напълно спазен от моя упълномощител, поради което считам решението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно и моля да бъде отменено в цялост.

Моля да присъдите адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. и за двете инстанции.

Прокурорът: Уважаеми административни съдии, аз не споделям възражението за неправилност на обжалваното решение.

В края на краищата, в случая процедурата по Наредба № 1/2017 г. е спазена. Вярно е, че наредбата в чл.6 определя максимален срок от 120 минути за явяване в здравно заведение, когато то се намира извън мястото на извършване на проверката, но същият този текст дава право и вменява задължение на контролния орган той да определи времето за явяване. В случая това време е съобразено с отдалечеността на мястото на проверката от здравното заведение, проверяваният не е направил някакви възражения, затова смятам, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.39 часа.