О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 28.06.2019 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, в
закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия
Георгиев ВНЧД № 301/2019 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен
съд, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Настоящото
въззивно съдебно производство е по реда на чл. 341 ал. 2 и следващите, вр. с
чл. 270 ал.4, вр с ал.1 НПК.
Образувано
е по жалба на адвокат С.З., адв. П.Д. и адв. М.
Х. като защитници на подсъдимия К.Г.К., адв. Й. Н. като защитник на подс. Р. Я. Н. и адв. М. Т.
като защитник на подс. Й.В.В. срещу
определение от 14.06.2019 г. по НОХД №
1064/2019 г. на Специализирания наказателен съд, с което е отказано изменението на мярката за неотклонение на подсъдимите К.Г.К. и
Р.Я.Н. от „Задържане под стража“ в
по-лека. Със същото определение е оставено без уважение и искането на подс. Й.В.В.
за изменение на мярката му за неотклонение от „Домашен арест“ в по-лека такава.
В жалбата на
защитата на подс. К. се сочи, че с оглед характеристичните данни на подсъдимия
и продължителния период на задържане и липса на реална опасност от извършване
на престъпление са налице основания за вземане на по-лека мярка за неотклонение
„Домашен арест“. Акцентира се на чистото съдебно минало на подсъдимия макар и реабилитиран,
че има известен адрес, че е привлечен
задочно, тъй като е бил на екскурзия в чужбина, но се е явил доброволно в
Специализираната прокуратура, че е бил трудово ангажиран, че имал две деца - на
две и на осем години и нямало никаква опасност да въздейства на свидетели. Сочи
се чл. 5 и чл. 6 от ЕКЗПЧ и се иска мярката му за неотклонение да бъде
заменена с „Домашен арест“.
В жалбата на защитата на подс. Н. се счита определението на първостепенния съд
за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдебния състав е приел, че са
налице данни за наличие на обосновано
предположение за авторство на деянията, каквото не били налице. Изразява се
несъгласие и с приетата от съда опасност от извършване на престъпление в
каквато насока са развити съображения. Счита се, че само и единствено тежестта
на повдигнатите обвинения не е основание да се приеме опасност от извършване на
престъпление. Иска се да се отмени определението на съда и се постанови друга
процесуална мярка.
В жалбата на защитата на
подсъдимия Й.В. се счита, че не е налице опасност от извършване на престъпление
и тежестта на обвинението не е единствен аргумент за продължаване на
мярката ограничаваща свободното му предвижване. Обръща
се внимание, че подс. В. е неосъждан, с
влошено здравословно състояние както и, че
се нуждае от поставяне на стенд. Иска се да се отмени определението и се
постанови друга по-лека мярка за неотклонение.
Апелативния специализиран
наказателен съд, след като се запозна с
направените в жалбите възражения и искания, доказателствата по делото и като
провери изцяло правилността на обжалваното определение намира жалбите за неоснователни и като такива следва
да бъде оставени без уважение по следните съображения:
Обвинителният акт е внесен от
Специализираната прокуратура в СНС срещу
тринадесет лица на 20.03.2019 г., в това
число и срещу жалбоподателите К., В. и Н..
В определение от 14.06.2019 г.
Специализирания наказателен съд е
преценил, че по отношение на подсъдимите не са налице основания за изменение на мерките
за неотклонение от “Задържане под
стража“ в по-леки спрямо К. и Н. и от
„Домашен арест“ в по-лека за подс. В.. И за тримата подсъдими съдът правилно и
законосъобразно е приел, че не е налице риск от укриването им.
Първостепенният съд обаче е приел, че
риск от извършване на престъпление съществува за всеки един от тримата
подсъдими, който на първо място е извел от продължителните инкриминирани
периоди в обвинителния акт, както и наличните обвинения за тежки умишлени
престъпления с множество пострадали лица. В този смисъл обосновано е
прието, че е налице реална опасност от
въздействие върху тези лица, които подлежат на разпит в хода на съдебното
производство.
Подсъдимият Й.В. е привлечен в
качеството му на обвиняем за участие в ОПГ с ръководител Д. Ж., за това
че е принудил свидетелките Р. Ч.и С. А. да му плащат месечна такса от по
150 лева за всяко погребение, и с тези
действия им е причинил имуществени вреди.
Според обвинителния акт подсъдимият е употребил сила и заплашване,
деянието извършено в изпълнение на
решение на ОПГ, при условията на съучастие
и продължавано престъпление, като е отправил
закани за посегателство спрямо телесната
неприкосновеност на пострадалите лица.
Обвиненията в обвинителния акт дават основание за изводи и от въззивният
съд за налична реална опасност от
извършване на престъпление спрямо
пострадалите лица в случай на мярка за
неотклонение, при която не е ограничено
свободното му предвижване. Относно възражението за влошено здравословно състояние на подсъдимия В. въззивният съд
отбелязва, че то е неоснователно. По всяко искане от подсъдимия за преглед от
лекар е налице разрешение от съда за
посещение на здравно заведение и то е удовлетворено. Видно от
материалите по делото е налице
медицинско направление за специалист с оглед преценка от необходимост за поставянето
му на стенд. Предвид изложеното и обвиненията в обвинителния акт спрямо
подсъдимия В. въззивният съд споделя извода на първостепенният съд за налична
реална опасност от извършване на престъпление в
случай на друга процесуална мярка за неотклонение от търпяната и към момента. Чистото съдебно
минало на подсъдимия е основание за смекчената мярка за неотклонение,
която търпи и към момента и в този смисъл оплакването в жалбата
е неоснователно. Поради това
оплакванията в жалбата на защитата за неразумност на срока на упражнената
процесуална мярка „Домашен арест“ спрямо подс. В. като неоснователни въззивният
съд отхвърля.
Относно
подсъдимите К.К. и Р.Н., които към
момента са с наложени мерки за неотклонение „задържане под стража“ правилно и
обосновано първостепенният съд е преценил, че е налице реална опасност от
извършването на престъпление.
Подсъдимият К.К. е обвинен за
участие в организирана престъпна група с ръководител Д. Ж., за
съизвършителство, при условията на продължавано престъпление със седем деяния
като е принудил свид. С. А. чрез заплашване да му плаща годишна такса за охрана
от фирма „А. С.“. Подсъдимият К. е обвинен и за престъпление по чл. 213а
ал.2 т.4 и 5 , пр.2 ,вр. с ал.1 и чл.20 ал.2, а именно извършени действия по принуда спрямо
свид. Й.Д., както и за държане на огнестрелни оръжия. Срока на търпяната мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ 10 месеца каквито са оплакванията в
жалбата, въззивният състав не намира за неразумен, предвид обстоятелството, че
в хода на съдебното производство не са налице ограничения на този срок както и налични
обвинения за тежки престъпления спрямо тринадесет лица. Обстоятелството, че подс. К. е неосъждан не
може да преодолее приетата опасност от извършване престъпления, предвид
обвиненията за престъпления свързани със закани спрямо телесната
неприкосновеност на пострадалите лица и увреждане на имущество и в този смисъл
оплакванията в жалбата на защитата не могат да бъде споделени.
Подсъдимият Р.Н. е обвинен за
участие в организирана престъпна група с ръководител Д. Ж., за престъпления по
чл. 213а ал.3 т. 2 , т.4 , вр. с ал.2 , вр.
с чл. 26 и чл. 20 ал. 4 и ал.3 НК за
извършена принуда спрямо А. П., съпроводена с нанесена лека телесна повреда,
заплашване с насилие и увреждане на
имущество. Предвид обвиненията за тежки умишлени престъпления и закани срещу
телесната неприкосновеност на пострадалите лица, правилно и обосновано СНС е
приел за реална опасността от извършване на престъпление. Извършените действия
по принуда и заплашване спрямо пострадалите лица и закани за увреждане на
имущество мотивират извод за наличие на реална опасност от извършване на
престъпление в случай на мярка за неотклонение
различна от задържането под стража, поради което съображенията в жалбата на
защитата не могат да бъдат споделени.
Предвид
изложените съображения настоящият въззивен състав не намира основание за
исканата от защитата отмяна на атакуваното определение на Специализирания
наказателен съд, поради което то следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.345 ал.1 вр. с чл.270 ал.4 НПК
Апелативният специализиран наказателен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.06.2019г.
на Специализирания наказателен съд по
НОХД № 1064/2019 г., с което са оставени без уважение исканията
на подсъдимите К.Г.К. и Р.Я.Н. от
“Задържане под стража“ и искането на
подсъдимия Й.В.В. от „Домашен арест“ в по-леки такива. Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕ ДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: