№ 51
гр. Шумен , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Я. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Гражданско дело №
20203630101793 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.
Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС Искова молба от М. Л.
М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №89, съдебен адрес:
гр.Шумен, пл.”***” №12, ет.3, чрез адв.Г. Б. от ШАК срещу М. М. М., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №14, ет.3, ап.6.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 31.10.1993 год. в
гр.Шумен. Двамата имали родено едно дете – М., което към настоящия момент било
навършило пълнолетие. Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради
което моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак
между тях, без да изследва въпроса за вината. Моли ползването на семейното жилище да
бъде предоставено на него, тъй като същото било собственост на неговата майка. По
отношение на фамилното име заявява, че желае след прекратяване на брака съпругата му да
възстанови предбрачното си фамилно име М.. Няма претенции за заплащане на издръжка.
В съдебно заседание ищецът М. Л. М. се явява лично и с упълномощен представител -
адв.Г. Б. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
1
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора особения представител на
ответника заявява, че счита иска за допустим и основателен, с оглед продължилата между
страните фактическа раздяла. От името на ответницата заявява, че също желае прекратяване
на брака ,без съдът да изследва въпроса за вината. Моли след прекратяване на брака да
възстанови предбрачното си фамилно име М..
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява назначения му
особен представител – адв.Д. Б. от ШАК.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът М. Л. М. и ответницата М. М. М. са сключили граждански брак на 31.10.1993
год. в гр.Шумен, за което бил издаден акт за граждански брак №0471/31.10.1993 год..
Двамата имали родено едно дете – М. М. М., с ЕГН***, което към настоящия момент е
навършило пълнолетие. Първоначално двамата живеели в дома на родителите на
ответницата, а впоследствие заживели в жилището на майката на ищеца, намиращо се в
гр.Шумен, ул.“***“ №89. Преди шест години ответницата напуснала семейното жилище,
като заминала за ***. Първоначално отношенията им продължили да бъдат добри и през
първите години от заминаването си се връщала в страната веднъж на всеки шест месеца.
Впоследствие, предвид физическото разстояние между двамата отношенията им започнали
да охладняват, като се отдалечили емоционално. През миналата година ищецът заминал при
нея във ***, като възнамерявали да живеят заедно. Първоначално ответницата му
предложила да се върнат в България за около две седмици, като след завръщането си в
страната разбрал, че съпругата му желае да прекратят брака си. От тогава двамата били във
фактическа раздяла, като не поддържат контакти помежду си.
Семейното жилище, намиращо се на адрес гр.Шумен, ул.“***“ №89, собственост на
майката на ищеца било напуснато от ответницата.
При сключване на гражданския брак ищцата е приела фамилното име на своя съпруг
- М..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на
свидетелите С. Г. С. и С. М. М. от следните писмени доказателства: Удостоверение за
сключен граждански брак, вносна бележка за заплатена държавна такса, справка от НБД.
По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите С. Г. С. и С. М. М. съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло. Показанията и на двамата свидетели почиват на техни преки
2
наблюдения над семейството на ищеца и ответницата и отношенията им във времето. В
същото време показанията им са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си
и се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищеца
и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент
двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от две години. В
подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите С. и М., които заявяват, че ищеца
и ответницата не живеят заедно от години и че двамата не поддържат контакти и никой от
съпрузите няма желание брака да бъде заздравен. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че ищцата към настоящия момент живее извън границите на Република
България и не поддържа контакти с ищеца. От изложеното може да се направи
категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в предвид, че
между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството.
Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от
своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между
съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на
принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Обстоятелството, че
съпрузите са във фактическа раздяла от около 2 години говори за тотално разпадане на
връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не
желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да
бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е продължила
дълъг период от време – около 2 години, а според константната практика на ВКС такава
продължителна раздяла се счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на
сключения брак. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в
интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на
основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никой от страните по делото не е поискал съдът да се произнесе по
въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че бракът между ищеца
и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и са налице условията, визирани в
разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да бъде прекратен, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
Предвид обстоятелството, че единственото родено от брака на съпрузите дете е
навършило пълнолетие, съдът намира, че с решението си не следва да се произнесе по
3
въпросите относно упражняването на родителските права, личните контакти,
местоживеенето на детето и неговата издръжка.
По отношение задължението на съда, служебно да се произнесе относно ползването
на семейното жилище, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното:
Видно от материалите по делото семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“
№89 е собственост на майката на ищеца и същото е напуснато от ответницата преди много
години. Към настоящия момент в него живее ищецът, като желае да продължи неговото
ползване.
Досежно фамилното име на ответницата, съдът съобрази обстоятелството, че при
сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име на своя съпруг М., а в
настоящото производство прави искане, чрез назначения й особен представител, същото да
бъде променено, като желае да възстанови предбрачното си фамилно име М.. При преценка
на този въпрос съдът взе предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за
възстановяване на фамилното име или неговото запазване е предоставено единствено на
волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване
носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на
другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради
изложеното, съдът намира, че с оглед изявеното желание на ищцата в този смисъл след
развода същата следва да възстанови предбрачното си фамилно име М..
Доколкото никоя от страните не е направила искане за изплащане на издръжка от
страна на другия съпруг, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на
дължимата държавна такса, като взе предвид липсата на представени по делото
доказателства досежно доходите на съпрузите, но доколкото и двамата са в трудоспособна
възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия
случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се
установява, че при завеждането на делото ищецът е внесъл сумата от 25 лева, то ответницата
следва да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен от съда размер на
държавната такса.
От страна на ищеца в исковата молба е направено искане разноските по делото да
останат така както са направени от страните. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на
чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните разноски по делото остават в тежест на всеки
от съпрузите така, както са направени, в случай, че никой от тях няма вина за прекратяване
на брака. С оглед на изложеното и с оглед изхода на делото на никоя от страните разноски
не се дължат.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М. Л. М., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №89, съдебен адрес: гр.Шумен, пл.”***” №12, ет.3, чрез адв.Г. Б.
от ШАК и М. М. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №14, ет.3,
ап.6, сключен с Акт за граждански брак №0471/31.10.1993 год., като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен,
ул.“***“ №89 на ищеца М. Л. М., с ЕГН**********, като констатира, че ответницата М. М.
М., с ЕГН********** го е напуснала.
След прекратяване на брака М. М. М., с ЕГН********** възстановява предбрачното
си фамилно име М..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 лева /петдесет
лева/.
ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка
на ШРС сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по делото
до пълния определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5