Определение по дело №253/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 202
Дата: 2 септември 2022 г. (в сила от 2 септември 2022 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20223000600253
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 202
гр. Варна, 02.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600253 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по жалба от осъдения АЛ. ВЛ. К., срещу определение
№ 655/10.08.2022г. по ЧНД № 830/22 г. на Окръжен съд Варна, с което е
оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по
чл.70, ал.1 от НК.
С жалбата се въвеждат аргументи за незаконосъобразност на
постановения отказ, предвид положителните тенденции в поведението на
молителя – полаган доброволен труд, изградени трудови навици, липса на
наказания. Моли се за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.
Постъпило е и писмено становище от началника на затвора – гр. Варна.
Молбата за предсрочно освобождаване се намира за основателна,
определението на първоинстанционния съд за неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се доводи за завършен поправителен процес
спрямо А.К.,, приложени са и писмени доказателства в тази насока.
Във въззивния съд е постъпило и писмено становище от прокурор от
Апелативна прокуратура Варна, с което се оспорват твърденията в
становището на началника на затвора. Претендира се потвърждаване
определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения за предсрочно освобождаване.
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
К. е постъпил в затвора на 13.03.2020г., като е търпял групирано
наказание в размер на 3 година и 4 месеца лишаване от свобода.
Към момента на разглеждане на делото в окръжния съд, осъденият е
изтърпял 2 години, 11 месеца и 19 дни, което е повече от изискуемата от
закона две трети. Остатъкът се равнява на 4 месеца и 11 дни.
1
На преценка подлежи наличието на доказателства за поправяне и
превъзпитание. Внимателният прочит на документите, съдържащи се в
делото свидетелстват за положителни данни у поведението на осъдения,
които обаче не се характеризират с категоричност.
Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в
Затвора е отчела високо ниво – 71 точки. През 2022 година, нова оценка
бележи средно ниво – 61т.
Положителна тенденция се наблюдава в трудовите навици на осъдения.
За това свидетелстват и писмените доказателства, съдържащи се в делото.
Същевременно обаче липсват доказателства, установяващи положителна
градация по отношение на нагласите, образованието и уменията за мислене.
Тоест макар и да са налице данни за корекция, то тя не е категорична и
несъмнена.
От доказателствата по делото липсват данни за настъпило трайно
поправяне на осъдения. Аргументи за това се намират в личното досие и
експертната оценка за актуално психично и емоционално състояние. При
първоначалната оценка за риск от рецидив са отчетени 71 точки, като и
множество дефицитни зони по отношение към правонарушението, начин на
живот, обкръжение и умение за мислене. Съдът констатира, че от данните по
делото не са налице такива за настъпила трайна и положителна промяна,
която да доведе до успешна ресоцилицазия и в подкрепа на това са
множеството налагани наказания при изтърпяване на наказанието в затвора,
въпреки, че в становището на началника на затвора се сочи да се счита за
ненаказван. Безспорен факт са наложените му с 4 заповеди за наказания,
което сочи на колебливо поведение и в никакъв случай не може да обоснове
извод за настъпила трайна промяна, която да доведе до законосъобразен
начин на живот. В подкрепа на това е и съдебно минало, от досието му е
видно, че К. е осъждан с 24 присъди за еднотипни престъпления, за които е
излежал за повечето от тях ефективни наказания лишаване от свобода,
поради което и даденото становище от затворническата администрация е в
абсолютен дисонанс с експертната оценка за актуално психично и
емоционално състояние, където се сочи, че е висока обща оценка за
криминогенни потребности и тежка симптоматика за антисоциални нагласи и
поведение, които не са преодолени.
Липсата на завършена корекция в проблемните области, поражда
съмнение за налични реални доказателства за поправяне, за отстраняване на
рисковите фактори, и съдържа опасения от криминален рецидив и опасност
по отношение на социалното обкръжение при евентуално предсрочно
освобождаване. Личната мотивация и желание за положителна промяна,
следва да бъде проследима през писмените доказателства в затворническото
досие. Прочитът на материалите показва, положителни прояви, които обаче
не могат да се характеризират с трайност и осъзнатост, каквито следва да са
налице за нуждите на производството по чл.437 и следващи от НПК. Макар
2
осъденият да полага доброволен труд, да се счита за ненаказван, то липсата
на задълбочена и цялостна промяна у неговата личност, влияе отрицателно
върху извода за завършен корекционен процес.
Пенитенциарното третиране спрямо К. не е първо по ред. Този факт не
следва да остане незабелязан, тъй като изисква данни за настъпила
положителна промяна у съзнанието на лицето, каквато все още не е налице.
Настоящият състав не игнорира положителните елементи, съдържащи
се в материалите по делото, но счита, че, пенитенциарното третиране спрямо
молителя следва да продължи. Неговото времетраене би могло да окаже
положително въздействие спрямо липсващите към момента обстоятелства и
да обоснове личностна промяна в нагласите и мисленето.
По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1,
пр.1 от НПК, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 655/10.08.2022г. по ЧНД № 830/22 г.
на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3