Р Е Ш Е Н И Е
39/20.1.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен
съд, втори състав, на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Георгиева
при секретаря В
Илиева, с участието на прокурор при ШРП – М. Николаева, като разгледа
докладваното от районния съдия ЧНД № 2647
по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.155 и следващите от ЗЗ.
Постъпило е искане от РП гр. Шумен за настаняване на задължително лечение
на лицето Й.И.З., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.155 и сл. от
ЗЗ. В искането се посочва, че през последните месеци състоянието й се влошило,
станала агресивна спрямо съпруга си и предявявала неоснователни претенции
спрямо него. Налични били данни, че З. извършвала действия несъвместими със
здравия разум – изхвърляла дрехите си под претекст, че са на любовницата на
съпруга й, замервала съпруга си с домакински посуда, ударила го с ваза,
отказвала да посети лекар. От наличните по преписката материали било видно, че съществува
опасност поради състоянието си З. да извърши деяние, от което да пострада тя
или нейни близки.
В съдебно заседание представителят на ШРП след запознаване със заключението
на съдебно-психиатричната не поддържа внесеното предложение за принудително
лечение в психиатрично болнично заведение.
Психиатърът – д-р М.В., участващ в съдебното заседание при изслушване на
лицето на основание чл.158, ал.4 от ЗЗ, дава мнение, че са удовлетворени
критериите за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, тъй като няма
друг вариант да се получи диагностично категоризиране на проблема, като
предлага тя да се проведе при амбулаторни условия.
Лицето за настаняване на лечение се явява лично и със служебния
защитник адв. С.Т. от ШАК. Назначеният
служебен защитник не се противопоставя да бъде назначена експертиза, за да се
установи здравословното състояние на лицето.
Съдът, в съдебното заседание, след като изслуша мнението на психиатъра, на
лицето и неговия процесуален
представител и на представителя на ШРП и като съобрази материалите по делото и
събраните гласни доказателства, установи, че в настоящия случай по отношение на
Й.З. са налице част от обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.155 от
ЗЗ, а именно, че лицето е с нарушения на психичните функции, изискващи
медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живее пълноценно в семейството и
социалната среда, поради което и на
основание чл.159 ,ал.1 от ЗЗ назначи съдебно-психиатрична експертиза, като
определи амбулаторна форма за провеждане.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност се установи следното от фактическа страна: По делото е установено, че освидетелстваното лице
Й.З. не се води на диспансерен отчет към регионалните психиатрични служби. По
данни от медицинската документация З. е имала еднократно контакт с
психиатричните служби - през 1987г. е била лекувана в Дневен стационар към КДОС
– Шумен за невротични оплаквания, появили се след развода й. През 2007г. е
получила мозъчен инсулт. Възстановила се, но от тогава започнали проблемите с
втория й съпруг. За три месеца З. била на гости в Турция, а по-късно отишла в
гр. София за година и два месеца за да гледа болна роднина срещу заплащане.
След завръщането си, започнала да има усещането, че част от предметите са
подменен, че част от имуществото е изнесено, че липсват дребни суми от портмонето
й. Обвинявала съпруга си, че има любовница, на която дава вещите и парите й.
Започнали постоянни конфликти и натрапвания, стигащи и до агресия от страна на З..
Имала и задълбочаващи се с времето паметови смущения. Отказвала да се
консултира с психиатър.
От заключението на представената по делото съдебно-психиатрична експертиза,
поддържана от вещото лице в съдебно заседание и приета от съда е видно, че Й.И.З.
страда от ОРГАНИЧНО НАЛУДНО РАЗСТРОЙСТВО, което заболяване се изразява с
наличието на активна психотична продукция – налудности от параноидния кръг, на
емоционално неустойчив фон с дисфорични реакции, раздразнителност, избухливост
до агресивност. Активната психопатологична симптоматика покрива критериите за
провеждане на лечение в специализирано психиатрично заведение. Все още обаче З.
е способна да изразява информирано съгласие за лечение и на 13.01.2020г.
проявила известна критичност към заболяването си и приела провеждане на лечение,
като подписала Декларация за информирано съгласие за стационарно лечение.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.162 от ЗЗ, от събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, след изслушването на
лицето за настаняване на лечение и вещото лице, както и въз основа на своите
непосредствени възприятия, съдът счита, че в конкретния случай не са налице
предпоставките, обуславящи необходимостта от задължително настаняване на лицето
Й.И.З., тъй като то провежда доброволно лечение.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.162 от ЗЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура гр.
Шумен за настаняване за задължително лечение на лицето Й.И.З., с ЕГН **********
***.
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред
Шуменския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: