№ 14461
гр. С., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110101128 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставял за периода от 29.03.2021 г. до 06.06.2021 г. на ответника
ВиК услуги в имот с адрес гр. С., (АДРЕС), като ответницата на е заплатила
дължимата цена в размер на 3766,77 лв., както и обезщетение за забава в
размер на 0,99 лв. за периода от 29.04.2012 г. до 06.06.2021 г.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който я оспорва по основание и размер. Възразява,
че не е в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Поддържа, че
процесната сума не е реално доставена вода.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи, че страните са в облигационни
правоотношения, по силата на които в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
1
възлиза в размер на претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция-
попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
От прието по делото писмо от Столична община, дирекция „Общински
приходи“, отдел ОП „Средец/Триадица“ се установява, че данъчно задължено
2
лице за процесния имот през периода от 29.03.2021 г. до 06.06.2021 г. е
ответницата. Удостоверението за декларирани данни на недвижим имот не е
оспорено от ответника. Доколкото удостоверението е издадено от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
същото е официален документ и като такъв съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия,
съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК. В него се съдържат данни относно
декларираните от ответника пред администрацията на СО във връзка с
притежавания от него недвижим имот. В депозираната от ответника
декларация по чл. 14 ЗМДТ същият е декларирал, че е собственик на
процесния имот, въз основа на представен документ за собственост. Тази
декларация, депозирана пред данъчната администрация, по естеството си
съставлява извънсъдебно признание за това обстоятелство. Действително
удостоверението за декларирани данни не съставлява титул за собственост.
Това обаче не го лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение
на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото
доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените
от тях оспорвания. В случая представеното удостоверение не е оспорено от
ответника. Същият не е заявил, че данните в депозираната пред СО
декларация по чл. 14 ЗМДТ удостоверява неверни фактически обстоятелства.
Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да
опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответника,
направено пред данъчната администрация относно принадлежността на
правото на собственост по отношение на процесния имот. Ето защо
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извода,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот през исковия
период.
От приетото по делото заключение по изслушана съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че дружеството е доставяло ВиК услуги до имота през исковия
период, като стойността на ползваните ВиК услуги като консумирана вода за
исковия период от 29.03.2021 г. до 06.06.2021 г. е 30,53 лв. Съдът намира, че
начислената на база вода за периода преди исковия не е предмет на
настоящото дело и за сумата над 30,53 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
3
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в
случая е в размер на сумата от 30,53 лв., и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в процесното материално правоотношение се определя
съобразно уговореното от страните. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от
ОУ, потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. В
този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, ответникът е
изпаднал в забава по силата на ОУ без да е било необходимо да бъде канен от
ищеца, доколкото задълженията му са били срочни. Поради изложеното
съдът намира, че искът за мораторна лихва следва да се уважи в размер от
0,33 лв., изчислен от съда с електронен калкулатор, а за горницата следва да
се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 1,03 лв. за заповедното и в
размер на 4,30 лв. за исковото производство съобразно уважената част от
исковете. Ищецът дължи на процесуалния представител на ответницата
сумата в размер на 396,72 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие, съобразно представените
доказателства и отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М. Й. В., ЕГН **********
дължи на (ФИРМА), ЕИК ********* сумата от 30,53 лв., представляваща
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 29.03.2021 г. до
06.06.2021 г. в имот, находящ се в гр. С., (АДРЕС), ведно със законната лихва
от 07.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,33
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.04.2021 г. до
06.06.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
4
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57779/2021 г. по описа на
СРС, 174 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ********* срещу М. Й. В.,
ЕГН ********** искове, че М. Й. В., ЕГН ********** дължи на (ФИРМА),
ЕИК ********* сумата над 30,53 лв. до пълния предявен размер,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от
29.03.2021 г. до 06.06.2021 г. в имот, находящ се в гр. С., (АДРЕС), ведно със
законната лихва от 07.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата
над 0,33 лв. до пълния предявен размер, представляваща мораторна лихва за
периода от 29.04.2021 г. до 06.06.2021 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 57779/2021 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Й. В., ЕГН **********
да заплати на (ФИРМА), ЕИК ********* сумата в размер на 1,03 лв. -
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Й. В., ЕГН **********
да заплати на (ФИРМА), ЕИК ********* сумата в размер на 4,30 лв. -
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
(ФИРМА), ЕИК ********* да заплати на адв. С. П. Ф., адвокат от САК сумата
в размер на 396,72 лв. за предоставена безплатна правна помощ по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5