ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 345
гр. ХАСКОВО, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. Д.
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А
КРАСИМИР Д. Д.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.А Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600613 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243,ал.8 и сл. от НПК.
С определение №196/ 20.09.2022год, постановено по чнд № 581/2022год. на РС-
Свиленград е потвърдено постановление от 24.08.2022год. на прокурор при РП- Хасково,
ТО- Свиленград, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 и чл.243, ал.2 НПК
е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 12/2017 г. по
описа на ОСлО при ОП- Хасково за престъпление по чл. 286, ал.1 НК.
Срещу определението на РС- Свиленград е постъпила жалба от Д. Д. Г. с искане да
бъде отменен атакуваният съдебен акт като неправилен, необоснован и незаконосъобразен.
В жалбата се твърди неправилно установяване от прокурора и от съда на фактите по делото
и съответно формиране на неправилни правни изводи. Това се дължало на преповтаряне на
мотивите на прокурора и липса на съответен анализ на самите доказателства.Твърди се
също , че се касаело за клевета от страна на обвиняемата, изразяваща се и в упоритост при
подаване на жалбите срещу Г., въпреки отговорите , които е получавала и в които е
посочено, че липсва престъпление. Поради това нямало как тя да бъде убедена в
истинността на твърдяното от нея. Тъй като била осъдена от съда в А., тези нейни действия
били единствено с цел да отмъщава на св. И. Г., чийто син е жалбоподателят. Не ставало
ясно защо съдът е приел, че липсва субективна страна на престъплението по чл. 286,ал.1 НК,
не били обсъдени и показанията на св. Г.. Въпреки многобройните жалби до РП-
Свиленград, обвиняемата била уведомявана, че твърденията й са неверни. С оглед на
изложеното , намира ,че са налице обективната и субективна страна на престъплението
набедяване.
Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от прокурор при РП- Хасково,
1
ТО- Свиленград за липса на правен интерес, поради което следвало частната жалба да се
приеме за процесуално недопустима и да се остави без разглеждане.
Настоящият съдебен състав, след като разгледа подадената жалба и се запозна с
делото, както и атакувания съдебен акт, приема следното:
Жалбата е процесуално недопустима, доколкото същата е подадена срещу
определение на Свиленградския районен съд, с което е потвърдено постановление за
прекратяване на наказателно производство за извършено престъпление по чл.286, ал.1 НК.
ДП № 12/2017год. по описа на ОСлО при ОП- Хасково, пр.вх. № ТОС-
1792/2015год. по описа на РП- Хасково е образувано по реда на чл. 212, ал.1 НПК с
постановление на РП- Свиленград от 30.10.2015год. срещу С. С. С. от гр. Х. за това, че през
2015 год. в гр. С. пред надлежен орган на властта набедила Д. Д. Г. в престъпление, като
знаела, че е невинен - престъпление по чл. 286, ал.1 НК.
В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели различни лица,
вкл. Д. Д. и И. Г., жалби от С. С., приложени били решение на АС- Атина, преписка на ОД
на МВР- Хасково № 272000-3741/23.03.3016год. справка от МУ- Варна, извършени били
очни ставки и са били извършени множество други процесуално- следствени действия.
С постановление от 24.08.202год. на прокурор при РП- Хасково, ТО- Свиленград
наказателното производство по досъдебно производство № 12/2017год. по описа на ОСлО
при ОП- Хасково било прекратено на основание 243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1,т.1 и чл.243,ал.2
НК поради това, че деянието от обективна и субективна страна не съставлява престъпление.
Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е
постъпила жалба от Д. Д. Г. и повереника му адв. К..
С атакуваното пред настоящата инстанция определение №196/20.09.2022год. по
чнд № 581/2022год. на РС- Свиленград е потвърдено постановлението от 24.08.2022год. на
прокурор при РП- Хасково, ТО - Свиленград с мотиви, че липсва престъпление от
субективна страна.
По жалбата настоящият състав намира следното:
В разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК лимитативно са изброени лицата, които имат
право на жалба срещу постановление за прекратяване на делото и това са единствено
обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Тази
регламентация следва ясно изразена и последователна законодателна логика, съгласно която
обжалването на подлежащите на оспорване актове на органите на досъдебното
производство и съда представлява механизъм за защита на накърнен правен интерес.
На първо място и преди да се произнесе по съществото на жалбата, съдът намира,
че следва да даде отговор на въпроса дали жалбоподателят има качеството на пострадал,
съгласно чл.243, ал.4 НПК. Съгласно разпоредбата на чл.74 от НПК "пострадал" в
наказателния процес е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди
от престъплението, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Това
2
изискване е изведено именно от обществената опасност на престъплението, изразяваща се в
застрашаването или увреждането на определен кръг от обществени отношения, посочени в
особената част на НК и озаглавени в съответната глава и раздел като засяга съответния
определен кръг правни субекти /в случая глава осма – Престъпления против дейността на
държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, раздел
III- Престъпления против правосъдието. Законодателят обаче не дава възможност на всички
тези правни субекти, които са засегнати от дадено престъпление, да се конституират като
субекти в наказателния процес, тъй като разпоредбата на чл.74, ал.1 НПК признава
качеството пострадал единствено и само на лицата, чиито права са засегнати непосредствено
от престъплението или иначе казано не от всяко престъпление има пострадал.
В случая жалбата, подадена от Д. Г. пред Свиленградския районен съд срещу
постановлението на прокурора от 24.08.2022год за прекратяване на наказателното
производство, е подадена от лице, което няма право на жалба по реда на чл.243,ал.4 от НПК.
Както се посочи, съображенията за това са свързани с обекта на престъплението по чл.286,
ал.1 НК, за което е образувано досъдебното производство. Същото е престъпление по глава
Осма от Особената част на НК, при които обект на посегателството са обществените
отношения, свързани с дейността на държавни органи, обществени организации и лица,
изпълняващи публични функции. При престъпленията против правосъдието не могат да
бъдат причинени преки вреди на конкретни физически или юридически лица.
Престъплението е формално, на просто извършване и същото не съдържа от обективната
страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Липсата на
съставомерни вреди предпоставя и липсата на фигурата на пострадал при престъпленията
против правосъдието, в частност на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК.
Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че при изнасянето на информация, с
която се приписва престъпление пред съответния надлежен орган, последният получава
информацията в професионално качество и негово е задължението да я провери,
провеждайки обективно, всестранно и пълно разследване. Следователно при престъплението
набедяване по чл. 286, ал.1 НК не се накърнява доброто име на лицето, на което се приписва
престъпление, /за разлика от престъплението клевета/, тъй като държавните органи не
следва да формират в съзнанието си подобни оценки и настъпилите неимуществени вреди за
едно физическо лице при осъществяване на това престъпление не са съставомерни. В тази
връзка приписването на престъпление пред надлежен орган, представлява информация,
която се ползва със защита и не може да засегне доброто име на лицето, на което се
приписва престъпление, тъй като самото "набедяването" е престъпление против
правосъдието, в който смисъл е Определение № 261786/31.05.2021 год. на СГС по в. ч. н. д.
№ 1152/2021 год./ цитирано и от прокурора във възражението/.
С оглед на изложеното е налице извод, че жалбата срещу Постановлението от
24.08.2022 г. на РП- Хасково, ТО- Свиленград е подадена от лице извън кръга на
правоимащите такива по чл.243, ал.3 НПК, предвид което същата е следвало да бъде
оставена без разглеждане от първостепенния съд и съответно производството пред него
3
прекратено.
Отделно от това, необходимо е да бъде отбелязано, че контролът върху посочените
действия на прокурора подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, която
съобразно принципа на вътрешна субординация и йерархическа подчиненост е компетентна
да се произнесе по същите.
При така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
определението на Свиленградския районен съд по нчд №581/2022год., с което е потвърдено
постановлението от 24.08.2022год. на РП- Хасково, ТО- Свиленград за прекратяване на
наказателното производство следва да бъде отменено, а жалбата, по която е образувано
производството по чл.243,ал.4 и сл. от НПК пред Свиленградски районен съд- оставена без
разглеждане, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 196/20.09.2022год, постановено по чнд № 581/2022год. на
РС- Свиленград, с което е потвърдено постановление от 24.08.2022год. на прокурор при РП-
Хасково, ТО- Свиленград, с което на основание чл.243,ал.1, т.1 вр., чл.24, ал.1, т.1 и чл. 243,
ал.2 НПК е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
12/2017 г. по описа на ОСлО при ОП- Хасково за престъпление по чл. 286, ал.1 НК.
Оставя без разглеждане жалбата на Д. Д. Г. от гр. С. срещу Постановление от
24.08.2022год. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №
12/2017год. по описа на ОСлО при ОП- Хасково.
Прекратява производството по чл.243 НПК.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4