О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №1828
гр.
Пловдив, 19.09.2019 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII гр. състав, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от
съдията Виделина Куршумова в. ч. гр. д. № 1977/2019г. по описа на ПОС, VII гр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 423 ГПК.
Подадено е възражение вх. № 44801/08.07.2019 год. по реда на чл. 423, ал.1, т.2 и т.3 ГПК от Д.С.М., ЕГН ********** с адрес: ***,
чрез пълномощника адвокат Н.А., против Заповед за изпълнение на парично
задължение издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5835/2017 год. на Районен
съд Пловдив, IV гр.с., в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Рачо Петков -
Казанджията“ № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т..
С депозираното възражение се излагат
доводи за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Посочва се, че длъжникът е узнал за
заповедта за изпълнение с връчване от работодателя на съобщението от ЧСИ за
образуваното изпълнително дело с разписка от 11.06.2019 г. Излагат се съображения,
че заповедта за изпълнение на парично задължение не е била връчена лично на
длъжника и че през периода на връчването същият не е имал обичайно
местопребиваване на територията на страната съгласно разпоредбата на чл.423,
ал.1, т.2 ГПК и същевременно не е могъл да узнае за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства съгласно чл.423, ал.1, т.3 ГПК. Искането към
въззивния съд е на основание чл.423, ал.3 ГПК да се приеме настоящото
възражение, ведно със законоустановените от това последици - съдът да спре
изпълнението на издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5835/2017 г. и да
върне делото на заповедния съд за разглеждане на делото с даване на указания по
чл.415, ал.1 ГПК. Представят се пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие, удостоверение за промени в настоящия и постоянен адрес; съобщение
от ЧСИ за образувано изпълнително дело с разписка от 11.06.2019г.; споразумение
за прекратяване на трудово правоотношение между Едимакс ЕД - европейско
дружество и служителя Д.М. и Приложение 1, от които е видно, че за периода от
24.03.2017 г. до 30.06.2017 г. на Д.М. е определена месторабота и същият е
изпълнявал трудовите си задължения в Чехия; Споразумение за прекратяване на
трудово правоотношение между Д.М. и Данч персонални сервис ООД, Чешка република, от което е видно, че работникът е
бил в трудови правоотношения от 06.09.2017г. до 01.03.2018 г. в Чехия.
Възражението е надлежно връчено на
заявителя „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, който чрез пълномощника си адвокат Ж. Д. оспорва
същото като недопустимо с довода, че е подадено повече от 2 години от издаване
на изпълнителния лист от 18.08.2017 г. и от образуване на изпълнителното дело,
както и че изпратеното от кредитора уведомление за цесия е получено от майката
на длъжника на 28.02.2017 г. По същество оспорва възражението като
неоснователно с довода, че адресът на който е удостоверено връчването на
заповедта по чл.410 от ГПК е този по постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Посочва се, че заповедта е връчена при спазване на разпоредбата на чл.47 от ГПК, като връчването чрез залепване на уведомление е извършено по разпореждане
на съда при спазване изискванията на ал.1 и ал.2 от 47 ГПК.
Пловдивският окръжен съд при извършена служебна проверка за
допустимостта на производството намира, че възражението е подадено от
процесуално легитимирано лице, пред надлежния за разглеждането му съд, насочено
е срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред. Възражението е подадено в законоустановения за това
срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, считано от посочената от длъжника дата на узнаване на заповедта за изпълнение - 11.06.2019 г. с
връчването на длъжника
на съобщение за образуване на изпълнително дело № 20179090400825 по описа на ЧСИ Х.С.,
рег.№ 909 от КЧСИ от работодателя „БТЛ Индъстрийз“АД на осн.чл.431, ал.2 ГПК.
Изложеното се потвърждава и от представеното по делото от съдебния изпълнител
уведомително писмо изх.№ 2603/30.05.2019 г. от ЧСИ до „БТЛ Индъстрийз“АД с
искане до работодателя на осн.чл.431, ал.2 от ГПК и за нуждите на съдебното
изпълнение да връчи приложената покана/съобщение на длъжника Д.М.. Настоящият съдебен състав на ПОС, като взе предвид доводите на страните и данните по
делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В производството по ч.гр.д.№
5835/2017 год. на Районен съд Пловдив, IV гр.с. е издадена Заповед № 3520 от
24.04.2017 г., с която е разпоредено длъжникът Д. С.М. да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД сумата от 517, 19 лв. по Договор за кредитна карта от 16.05.2006 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 30.03.2017 г., до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 25 лева. Тази заповед е връчена на
26.05.2017г. на осн.чл. 47, ал.3 ГПК чрез залепване на уведомление на
постоянния и настоящ адрес ***, удостоверен по делото от служебна справка по
Наредба № 1/18.11.2009 г.
С
разпореждане от 30.06.2017 г. заповедният съд е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в Заповед № 3520 от 24.04.2017 г. като в диспозитива на
заповедта за изпълнение на л.4 от делото, абзац първи на ред първи след думата
„…длъжникът…“ личното име „Д.…“ да се чете „…Д...“, както и е издадена нова
Заповед № 6382 от 04.07.2017 г., с която е разпоредено длъжникът Д.С.М. да
заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД горепосочените суми.
На основание на Заповед № 6382/ 04.07.2017 г. по
ч.гр.д.№ 5835/2017 год. на Районен съд Пловдив е издаден изпълнителен лист №
7878 от 18.07.2017 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20179090400825 по описа на ЧСИ Х. С., рег.№ 909 от КЧСИ.
Възражение вх. № 44801/08.07.2019 год. е подадено против Заповед за изпълнение на парично
задължение издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5835/2017 год. на Районен
съд Пловдив, IV гр.с. на
осн.чл.423, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
ПОС намира, че поддържаното от длъжника основание по чл. 423, ал. 1,
т.2 от ГПК – не е налице. Хипотезата на чл. 423, ал.1, т.2 ГПК предвижда
кумулативното наличие на следните две предпоставки: първо, заповедта за
изпълнение да не е връчена лично на длъжника, и второ, в деня на връчването й
той да не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. По делото няма
спор, че заповедта не е връчена лично на длъжника. Не се установява обаче втората
предпоставка по чл. 423, ал.1, т.2 ГПК. Обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 48, ал. 7
от КМЧП и Регламент / ЕО / № 44/2001 на Съвета относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела
е мястото, където лицето преимуществено се е установило да живее поради трайни
връзки с това място от професионален и/или личен характер. За определяне
на обичайното местопребиваване следва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни
връзки на лицето с мястото или от намерението му да създаде такива връзки.
По делото не се твърди и не се установява длъжникът да живее преимуществено извън територията на Република България, както и да е установил трайни връзки
от професионален и/или личен характер с място извън Република България. По делото е представено
Приложение № 1 - писмено указание на работодателя за временно разпределяне на
служител за изпълнение на работа при Ползвател, подписано между работодател
Едимакс ЕД /европейско дружество/ със седалище в гр.Прага и служителя Д.М., от
което се установява, че на основание трудов договор, сключен на 24.03.2017 г. работодателят
разпределя служителя за извършване на работи при Ползвателя с търговско наименование
и седалище: Адиен Бор ООД и място на изпълнение на работата: Индустриален Парк
- Цех В6, 348 02 Бор. Съгласно представения документ за прекратяване на трудово
правоотношение по споразумение между работодателя Едимакс ЕД и служителя Д.М.,
трудовото правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 24.03.2017
г. е приключило на 30.06.2017 г. При тези данни, съдът намира, че временното изпълнение
на трудови функции от длъжника на място извън пределите на Република България
не обосновава извода, че длъжникът не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България към датата на
връчване на заповедта по чл.410 ГПК.
Налице е обаче основанието по чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК – длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповедта,
тъй като не е могъл да узнае своевременно за връчването й поради особени
непредвидени обстоятелства, на която хипотеза сочат поддържаните от него във
възражението доводи. Несъмнено е
установено по делото, че заповедта е връчена чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК
на 26.05.2017 г., а през периода от 24.03.2017 г. до 30.06.2017
г. длъжникът е работил по трудово правоотношение извън пределите на Република
България. Това обосновава извода, че длъжникът не е могъл своевременно да узнае
за връчването на заповедта по реда на чл.47 ГПК.
С оглед
изложеното възражението се явява допустимо и основателно и се приема на
основание чл. 423, ал. 3 от ГПК.
Следва на
основание чл. 423, ал. 3 ГПК изпълнението на Заповед № 6382/ 04.07.2017 г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5835/2017 година, а
така и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, да бъде спряно.
По
отношение на оплакванията
за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, съдът намира, че същите следва да се направят в
исковата производство.
Делото следва да бъде върнато на Районен съд - Пловдив за извършване на
следващите се действия по чл. 415 ГПК.
Така
мотивиран Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение вх. № 44801/08.07.2019 год. по реда на чл. 423, ал.1, т.3 ГПК от Д.С.М., ЕГН ********** с адрес: ***,
чрез пълномощника адвокат Н.А., против Заповед № 6382/ 04.07.2017 г./с
предходен № 3520/ 24.04.2017 г./ за изпълнение на парично задължение издадена
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5835/2017 год. на Районен съд Пловдив, IV гр.с., в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Рачо Петков -
Казанджията“ № 4-6.
СПИРА изпълнението на Заповед № 6382/ 04.07.2017 г./ с предходен № 3520/ 24.04.2017 г./ за изпълнение
на парично задължение издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5835/2017 год.
на Районен съд Пловдив, IV гр.с., въз основа
на която е издаден изп.лист № 7878 от 18.07.2017 г., по същото дело.
ВРЪЩА
делото на РС Пловдив ІV гр.с.
за даване указания на заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК, че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса и представи доказателства по делото за това
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: