№ 13332
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110133840 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗЗД.
Ищецът Е. П. Н. е предявила срещу ответника "ФИРМА"ЕООД иск за
сумата от 3500лева, представляваща подлежаща на връщане от ответника с
оглед на неосъществено основание -несключване на договор за прехвърляне
на обособена част от предприятие на ответника, поради което задържайки я
неоснователно ответникът се обогатил за сметка на ищеца.
С исковата молба и последваща уточняваща такава ищецът поддържа ,
че дал на ответника процесната сума от 3500лева с оглед намерението си за
сключване на последващ договор за продажба и закупуване на бизнеса на
ответника- магазин за хранителни стоки , като първоначално страните нямали
яснота относно конкретните параметри на договора. Затова в разписката
относно получената сума ответникът чрез управителя Ирена Стефанова била
вписала като основание "капаро за закупуване на оборудване от магазина".
Ищецът поддържа, че на 06.07.21г. получила писмо от ответника по ел. поща,
с което последният изпращал фактура с описани в нея стоки- оборудване , и
покана до ответника да му заплати сумата от 20 000лв. за описаните стоки по
фактурата , както и да подпише договор за прехвърляне дейността на обекта,
1
част от която представлява посоченото оборудване. След проведен разговор,
управителят на ответното дружество , заявил на ищеца, че ако не бъде
заплатена сума от 20 000лева ще задържи капарото, и ще продаде магазина
на друго лице . Поради това ищцата поискала връщането на заплатената от
нея сума обратно. Ответникът бил поканен доброволно да възстанови сумата,
което не сторил , поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК , която била възразена в
законоустановения срок за това от длъжника.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва иска като
неоснователен, като твърди, че не е предлаган за продажба магазин, а отделни
елементи от неговото оборудване, доколкото магазинът като имот е бил
собственост на трето лице и фирмата на ответника е ползвала помещението
по наемен договор. Поддържа, че целта на капарото е била за закупуване на
оборудването от магазина, което е собственост на ответника, и поради тази
причина било заплатено от ищеца на ответника договореното между страните
капаро в размер на 3500лева , за което бил подписан съответен документ.
Поддържа, че заплатената сума е била капаро с оглед сключването на
договор за закупуване на оборудване от магазина. Поддържа, че фактурата от
06.07.2021г. изготвил съобразно споразумението от 28.06.21г. за закупуване
на оборудване от магазина.Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложената разписка от 28.06.21г., подписана и от двете
страни / което не се оспорва по делото/ ответникът чрез управителя си И. К.
С. е получил от ищцата сумата от 3500лева като капаро за купуване на
оборудване от магазина от Е. П. Николова-Колевва.
С писмена покана, изпратена от ответника до ищеца, последната е
поканена в срок до 27.07.21г. да се яви на място в обекта- магазин за
хранителни стоки за получаване/ след заплащане на цената за това/ на
оборудването в обекта, капарирано на 28.06.21г., подробно описано в
изготвена фактура от 06.07.21г. за 20 000лева, както и за подписване на
договор за прехвърляне на дейността на обекта, съгласно предварителната
договореност, част от която представлява оборудването. Педставена и приета
2
по делото е изготвена от ищцовото дружество с получател "ФИРМА"ЕООД /
с управител и едноличен собственик на капитала -ищцата/ фактура
№**********/06.07.21г. на стойност 20 000лева с ДДС , в която са
остойностени, вещи ,представляващи оборудване в магазина. С имейл
кореспонденция от 26 07.21г. ищцата е заявила на ответника, че няма договор
с него и е поискала връщане на дадената сума от 3500лева.
От приложеното ч.гр.д. № 58050/2021 г. по описа на СРС се установява,
че ищецът Е. Н. подала по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 08.10.2021 г.,
по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК №19495 /19.11.2021 г. за сумата, предмет на предявения в
настоящото исково производство иск и за разноски в размер 430 лв.,
направени по заповедното производство. Заповедта била връчена на
длъжника , като в законоустановения срок за това същият е подал възражение
срещу нея.
Разпитаният в съдебно заседание свидетел Н. излага, че познава и двете
страни. Притежава търговски обект в с. АДРЕС, където живее. Ответницата
била наемател на обекта на свидетеля от 2013г. до септември 2021г.Съпругът
на ищцата заедно с управителя на ответника през юни 2021г. разговаряли със
свидетеля, като съпругът на ищцата заявил, че има интерес да вземе магазина
под наем, след което ищцата заедно със съпруга си разговаряли със свидетеля
да им бъде отдаден под наем обекта. Разбрали се ищцата и съпруга й да
изготвят договор, който да представят на свидетеля, и той да го одобри
евентуално и да бъде подписан, но такъв договор не бил сключен. Според
свидетеля воденият между него , ищцата и съпруга й разговор, бил за
отдаване на обекта под наем на тях, за ползване за магазин за хранителни
стоки и за смяна на наемател, като от 2013г. до септември 2021г. наемател на
обекта бил ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението,
посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е
допустим.
3
По основателността на иска:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за
установено, че съществува процесното вземане в полза на ищеца срещу
ответника. Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на
настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба
вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.
154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че страните по делото сключили неформален договор за
прехвърляне дейността на обекта - хранителен магазин , стопанисван от
ответника, и собственост на трето за спора лице. Ищецът изпълнил
задължението си като предал срещу разписка на ответника уговорената сума,
служеща като обезпечение с оглед сключването на договор за купуване на
оборудване от магазин- доколкото това основание е посочено в разписката за
платената сума, подписана и от двете страни по делото. В изпълнение на
поетото по този договор задължение ответникът е изготвил окончателна
фактура и е изпратил покана до ищеца за сключване на договора за
оборудването на стопанисвания от него магазин. Няма спор, че ищецът е
отказал сключване на такъв договор, като е поискал връщане на дадената от
него сума.
Тъй като ищецът претендира установяване на вземане на неосъществено
/отпаднало основание/, а не изпълнение на договорно задължение, то следва
да се приеме, че се претендира вземане поради неоснователно обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без
основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се
е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., централният елемент
от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на
неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно
правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо.
4
Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на
получателя.
В конкретния случай, ищецът цели връщане на получена от ответника
сума при неосъществено основание. Фактическият състав в тази хипотеза на
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането
между страните съществува правоотношение, по силата на което едната
страна е била длъжна да даде нещо, а другата е имала право да го иска и
получи. Впоследствие, обаче, по една или друга причина, основанието, заради
което е дадена имуществена облага , не се е осъществило или е отпаднало.
В случая , поради непостигане на съгласие за точното съдържание на
бъдещия договор между страните, такъв не е сключен . Тоест, доказва се, че
основанието не се е осъществило, доколкото страните не са успели да
постигнат съгласие за точното съдържание на договора, който искат да
подпишат помежду си. Поради това, съдът намира, че са налице елементите,
включени във фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение 2-то от ЗЗД –
ответникът се е обогатил с получената от него сума по силата на
неосъществено основание. Доколкото с отговора на исковата молба
ответникът признава неизгодния за него факт, че целта на договора е била
„прехвърляне на дейността на обекта“ , т.е. дейността като съвкупност от
права , задължения и фактически отношения, а не само и единствено
оборудването, находящо се в магазина , и горното се установява освен от
показанията на разпитания свидетел, а така също и от водената между
страните кореспонденция , съдът намира , че сумата е получена при
неосъществено основание от ответника/ доколкото не е постигнато
окончателно съгласие относно сключване на договор с конкретно
съдържание/ , и същата подлежи на връщане от ответника, доколкото не е
налице основание за задържането й от него.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и
доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за
установено, че съществува вземането на ищеца срещу ответника, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр.д. № 58050/21г. по описа на СРС, 69с-в. , ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата.
5
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80
от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на Е. П. Н. направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 430лева за адвокатско възнаграждение и държавна
такса, както и разноските по ч. гр.д. № 58050/21г. по описа на СРС, 69с-в в
размер на 430 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД съществуването на
вземането на ищеца Е. П. Н. с ЕГН ********** срещу ответника
"ФИРМА"ЕООД, ЕИК ******* в размер на 3500 лв. , представляващо
парично задължение за възстановяване на получена сума на неосъществено
основание, поради непостигнато между страните съгласие за сключване на
договор за прехвърляне на дейност на обект- хранителен магазин , заедно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението –
08.10.2021 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
19495/19.11.2021 г. по ч.гр.д. № 58050/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 69с-в .
ОСЪЖДА "ФИРМА"ЕООД, ЕИК ******* да заплати на Е. П. Н. с
ЕГН ********** направените в настоящото исково производство деловодни
разноски в размер на 430лева, както и разноски в производството по ч. гр.д.
№ 58050/21г. по описа на СРС, 69с-в, в размер на 430лева .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6