№ 38
гр. П., 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720102552
по описа за 2021 година
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искове от „***, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление:гр.***“ срещу И.С.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 424.43 лева – главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 07.02.2020 г. до 07.07.2020 г.; сумата от
29.13 лева – законна лихва за забава, считано от 10.04.2020 г. до 19.01.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 260235/03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът И.С.Б., чрез назначения и особен представител
адв. К. не е подала отговор на исковата молба и не е вземал становище по иска.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез
адв. Д. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът И.С.Б. в съдебно заседание се представлява от назначения и особен
представител – адв. К., която моли съда да отхвърли предявените искове, поради
недоказаност на наличие на облигационно отношение между страните.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
*** районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 260235/03.02.2021 г. по ч.гр.д.№
*** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “*** е доставчик на електрическа енергия по смисъла на Закона за
енергетиката, който осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите,
присъединени към електрическата мрежа. Ищцовото дружество извършва тази си дейност
по снабдяване с електрическа енергия в качеството си на краен снабдител, съобразно чл. 98а
от ЗЕ при публично известни общи условия.
Съгласно чл.98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на електрическа
енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството. В това отношение, облигационната връзка между
крайния снабдител и клиента на електроенергия възниква по силата на закона, от момента
на възникване качеството потребител на електроенергия. Последното е определено в чл.4,
ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца „***“
АД, съгласно който потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
който ползва ел. енергия за домакинството си. Изключение от принципа, че потребител по
тези договори може да е само носител на вещно право на собственост или на ползване върху
определен имот, предвижда ал.3 на същата разпоредба, но дори и тогава е необходимо
изричното съгласие на титуляра на вещното право. Следователно съгласно Общите условия,
предварително и едностранно определени от ищцовото дружество, потребител по
договорите за продажба на ел. енергия следва да отговаря на три кумулативно предвидени
предпоставки: да е носител на вещно право на собственост или на ползване върху определен
имот, имотът му да е присъединен към електроразпределителната мрежа и да ползва ел.
енергия за домакинството си.
В горния смисъл отношенията между потребителя и електроснабдителното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на електрическа енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. В тази връзка в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
потребител на ел. енергия и съответно, че общите условия са произвели действие по
отношение на него.
От разпоредбата на чл.4, ал.2 от общите условия, тълкувана във връзка с чл.4, ал.3 от
цитираните ОУ на ищеца е видно, че потребител на електрическа енергия е лицето, което
получава такава и я използва за собствени нужди в домакинството си като ползва
електроснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено
2
в негова полза вещно право на ползване върху имота. Съгласно общите условия на ищеца
дори собственикът/титулярът на вещно право на ползване върху имота да е прехвърлил
качеството си потребител на друго лице, то двамата носят солидарна отговорност за
задълженията пред крайния снабдител.
В настоящия случай като доказателства за наличие на облигационно правоотношение
с ответника ищецът е представил заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди от 19.05.2014 г. и декларация за получено съгласие на съсобствениците от 19.05.2014
г. и двете изхождащи от ответницата. Видно от съдържанието на заявлението, същото се
отнася до място на продажба на електрическа енергия в ***, за къща, с клиентски номер
****. Представената декларация се отнася до същия клиентски номер. С предявеният иск
ищецът иска да бъде установено по отношение на ответницата, че същата му дължи суми,
представляващи доставена, ползвана, но незаплатена ел. енергия за електроснабден имот,
находящ се в гр. П., а не в ***, и с клиентски номер ***, а не с клиентски номер ****, за
който се отнасят представеното заявление и декларация. Няма събрани доказателства и по
отношение придобита от ответницата собственост на процесния електроснабдения имот. С
оглед на това и следва да се приеме, че ищецът не е установил ответницата да има каквото и
да било отношение към собствеността или ползването (по силата на вещно право на
ползване) на процесния имот, респ. че по между им липсва валидно облигационно
отношение.
Следва да се има предвид и това, че по делото не са представени доказателства,
между ответницата и електроснабдителното дружество да е сключен нарочен договор за
доставка на електроенергия, каквито твърдения не са и наведени от ищеца в исковата молба.
Не са представени и други документи (заявление за откриване на партида и др. отнасящи се
до процесния електроснабден имот, предвид това, че представените такива касаят друг
имот, различен от процесния), от които съдът да може да достигне до извод, че е наличен
такъв договор, макар да не е представен. Липсват документи с нотариално удостоверяване
на подписите съгласно чл.4, ал.3 от ОУ. В този смисъл и единствената връзка на ответника с
процесния имот, установена по делото, е обстоятелството, че партида с клиентски номер ***
в счетоводството на ищеца е с титуляр И.С.Б., което обаче не е достатъчно доказателство, и
не може да обоснове извод, че ответницата следва да отговаря за вземанията на дружеството
за потребена електроенергия в същия.
В горния смисъл и доколкото от събраните доказателства не се установява наличие
на облигационна връзка между ищеца и ответницата по отношение доставка на
електрическа енергия за процесния имот, то и предявеният иск за главница следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователността на главния иск, води и до неоснователност на акцесорната
претенция за обезщетение за забава, поради което последната също следва да бъде
отхвърлена.
Предвид извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна
връзка през процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите
3
събрани по делото доказателства.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото на
същия не следва да бъдат присъждани такива.
Воден от горното *** районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ АД, с ЕИК: *** и седалище и адрес на
управление: гр. ***, срещу И.С.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че
И.С.Б. дължи на „***“ АД сумата от 424.43 лева – главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 07.02.2020 г. до 07.07.2020 г.; сумата от 29.13 лева –
законна лихва за забава, считано от 10.04.2020 г. до 19.01.2021 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед № 260235/03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ** окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4