Решение по дело №1099/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 653
Дата: 15 ноември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220201099
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.........

гр. Пазарджик, 15.11.2019 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на тридесети С. две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1099/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от адв. Н.В. от ПАК в качеството й на пълномощник на В.С.Г. , ЕГН- **********,***, против Наказателно постановление № 19-0340-000562/ 15.05.2019 г. издадено от Началника на РУ- С. при ОДМВР- Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище за уважаване на жалбата и отмяна на НП, като алтернативно предлага намаляване размера на глобата.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален представител, но депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.05.2019 г., около 15,35 часа, в гр. С., на ул. „Трети март“ № 11, като неправоспособен водач е управлявал МПС- мотопед „DATMEER-Puch“ с рама № НА 8354649, не притежава издадено СУМПС.

За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 163528/10.05.2019 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр от същия. Въз основа на този акт на 15.05.2019 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 15.05.2019 г., а  жалбата против него била подадена на 21.05.2019 г. по пощата (видно от пощенското клеймо на плика на л.7 от делото) чрез АНО до РС- Пазарджик, от надлежно упълномощено от санкционирания лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. А.Ц..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На първо място в хода на АНП беше доказан, по безспорен и категоричен начин, фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.150 от ЗДвП. С оглед на това правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност по реда на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Именно тази правна норма предвижда санкция за този, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач в предл.1 от посочената санкционна норма.

В конкретния казус, видно и от съдържанието на въззивната жалба против НП, дори самият жалбоподател не отрича факта, че е неправоспособен водач на МПС и не притежава СУМПС.

Оспорва се единствено обстоятелството, че управляваният мотопед не представлява МПС, а съставлявало колело, защото било с педали. Не се отрича обаче, че това „колело“ е имало мотор. Това обстоятелство се установи и от показанията на св. Лефтеров, подкрепени и от писмените доказателства- справка от РУ- С. на л. 37 от делото, от която е видно, че процесният мотопед е с двигател с работен обем до 50 куб. см. и развива скорост до 45 км/час. По тези характеристики това ПС съставлява мотопед по смисъла на § 6 т.14 от ЗДвП. Съгласно т.11 на същия параграф пък МПС е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Процесното ППС има двигател, с който се придвижва и по тази характеристика то съставлява МПС. За управлението на МПС- мотопед пък съгласно чл.150а ал.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категория АМ- мотопеди- двуколесни … превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, към която спада управлявания от жалбоподателя мотопед. В подкрепа на този извод е и Протокол от проведеното на 08.07.2019 г. с.з. по НОХД № 983/2019 г. на ПзРС, видно от който е съдът е одобрил споразумението сключено между жалбоподателя в качеството му на подсъдим по посоченото дело, неговия защитник и прокурора, съгласно което жалбоподателят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на процесната дата, за която му е повдигнато адм. обвинение е управлявал процесното ППС, което не е било регистрирано по надлежния ред, като МПС подлежащо на регистрация по Наредба № І-45/24.03.2000 г. на МВР. Казано с други думи безспорно е установено, че процесното ППС представлява МПС- мотопед и че за управлението му се изисква валидно издадено СУМПС за категория АМ, каквато жалбоподателят не е придобил и за която няма СУМПС, ведно и от справката му за нарушител/водач на л.14 от делото.

С оглед на всичко това правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Настоящият състав намира, че при определяне размера на наказанието глоба по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание. Неправилно е била отчетена тежестта на нарушението. Очевидно АНО е приел, че същото е с изключително завишена степен на обществена опасност, за да определи санкцията в максимален размер. Този извод обаче не кореспондира с доказателствата по делото, а именно, че това нарушение е инцидентно в живота на жалбоподателя, т.к. до момента той не е бил санкциониран за никакви други нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач. Следва да се държи сметка и за това, че управлението се е извършвало в неголямо населено място и то в следобедните часове, когато движението съвсем не е било интензивно. Следва да се държи сметка и за това, че е бил управляван мотопед, а не автомобил или по-голямо МПС.

Не са отчетени и останалите налични смекчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства. Не е отчетено, че жалбоподателят е признал вината си още при съставянето на АУАН и е съдействал на проверяващите органи.

Няма данни по преписката да са събирани доказателства от страна на АНО относно семейно, материално положение и имотно състояние на нарушителя, при което е в негов интерес да се приеме, че те са смекчаващи отговорността му обстоятелства.

С оглед на всичко това не е ясно защо наложеното наказание глоба е в максимален размер. Може би АНО е приел като отегчаващи обстоятелства това, че Г. е управлявал нерегистриран по надлежния ред мотопед и след употреба на алкохол. За тези му деяния обаче против Г. са били повдигнати съответни обвинения по НК и след това той е бил осъден с влязла присъда-споразумение за извършени престъпления по НК, при което двете му деяния не могат да се отчитат в настоящия процес като отегчаващи обстоятелства и повторно да завишават отговорността му.

При това положение АНО не е индивидуализирал наказанието глоба по критериите, обективирани в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, в противен случай не би наложил наказанието в максимален размер. Отчитайки всички горепосочени смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест съдът намира, че наказанието глоба е следвало да се наложи при техния пълен превес, т.е. в минималния размер.

Изхождайки от степента на вината на жалбоподателя и за персонифицирането на неговата отговорност съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати, като се измени НП и се намали размера на глобата от 300 лева на 100 лева.

Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0340-000562/ 15.05.2019 г. издадено от Началника на РУ- С. при ОДМВР- Пазарджик, с което на В.С.Г. , ЕГН- **********,*** за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 (сто) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: