Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 16.11.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Виктория
Минчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №891/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Е.П.Н., в която се излагат
се твърдения, че на 21.07.2019г., около 10:40 часа на *, км 131+600, при
управление на лек автомобил *с рег. *, водачът * предприел маневра, като навлязъл
от крайна дясна в крайна лява пътна лента, без да се съобрази с положението на
движещия се по последната и управляван от ищеца лек автомобил *с рег. *, като
преминал пред него, за да извърши маневра „завиване в обратна посока”, в
резултат на което предизвикал пътнотранспортно произшествие. Ищецът твърди, че
от инцидента е претърпял увреждания на здравето, които са довели до болки в
гръдния кош при движение и дишане, болка в лявата ръка при движение и
кръвонасядане по дясната подбедрица, както и че е преживял силен стрес, довел
до нарушения в съня, апетита, страх и тревожност. Изтъква, че в хода на
лечението си е направил разходи за издаване на съдебномедицинско удостоверение
в размер на 50 лв. Ищецът твърди, че виновният за произшествието водач към
21.07.2019г. е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответника, която следва да покрие причинените вреди. Навежда доводи, че е предявил претенция пред
застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ като последният е отказал да му
заплати обезщетение. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетения за неимуществени
вреди в размер на 2500 лв. и за имуществени вреди в размер на 50 лв., ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявените
искове по основание и размер. Не оспорва сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с водача * към момента на
пътнотранспортното произшествие като оспорва механизма му и че в резултат на
същото на ищеца са причинени твърдените вреди. Излага доводи, че обезщетението
за неимуществени вреди е прекомерно и че ищецът има вина за настъпване на
вредите, тъй като не е бил с правилно поставен предпазен колан. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 21.07.2019г. около 10:40 часа ищецът управлявал лек автомобил *с
рег. *, като пътувал със семейството си по *. На км 131 автомобилът на ищеца се
намирал в крайната лява лента на платното за движение, когато намиращият се в
крайната дясна лента лек автомобил *с рег. *, управляван от *, преминал пред
него, за да извърши маневра „завиване в обратна посока”, в резултат на което последвал
удар между превозните средства. За инцидента е съставен констативен протокол за
ПТП от органите на полицията, в който са описани деформации по лявата половина
на лекия автомобил *и по предната част на лекия автомобил *. В протокола като
пострадали лица са посочени само ********* на ищеца. Последният се притеснил за
състоянието ******, която била в безсъзнание, и едва при пристигането си в болничното
заведение се оплакал от болки в гръдния кош и в лявата ръка, в резултат на
което му е извършен медицински преглед. При прегледа не били установени
увреждания налагащи болнично лечение като ищецът започнал прием на
болкоупокояващи медикаменти. На 24.07.2019г. той е прегледан от съдебен лекар,
който констатирал лек оток в областта на гръдния кош, съпроводен с болки при движение и дишане, и при движение в
областта на лява мишница и рамо, както и кръвонасядане в областта на дясната
подбедрица. За извършения преглед ищецът заплатил такса от 50 лв., за което му
е издаден фискален бон. След произшествието той станал тревожен и започнал да
изпитва страх при пътуване с автомобил, което наложило да потърси
психологическа помощ. Във връзка с произшествието е образувана
административнонаказателна преписка в *, приключила с издаване на наказателно
постановление от 05.08.2019г. спрямо водача *, с което му е наложена глоба за
нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. По делото няма спор, че по отношение на
участвалия в произшествието лек автомобил *е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответника, която е валидна към 21.07.2019г. Ищецът
предявил писмена претенция до застрахователя за изплащане на обезщетение за
претърпените от произшествието вреди като с писмо от 23.03.2020г. ответникът го
уведомил, че липсва основание за това тъй като не е посочен като пострадал в
протокола за ПТП. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че констатираните травматични увреждания на ищеца са резултат от
процесното пътнотранспортното произшествие. Ищецът е търпял болки и страдания
със среден интензитет през първите няколко дни, които постепенно са намалели и
изчезнали до пълното му възстановяване за период от около 25 дни. Вещото лице е
изяснило, че травмата в областта на гръдния кош вероятно е свързана с поставен
предпазен колан както и че поради уплахата на ищеца непосредствено след
инцидента, болката от уврежданията му се е проявила в един по-късен момент,
което е провокирало и прегледа в болнично заведние.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение на водача на лекия автомобил *, който на 21.07.2019г.
около 10:40 часа на *, км 131+600, не е изпълнил задължението си по чл. 25, ал.
1 от ЗДвП преди да извърши маневра „завиване в обратна посока”, да се съобрази
с движещият се в съседната на него пътна лента лек автомобил *, в резултат на
което е пресякъл траекторията му и се е реализирал удар между двете превозни
средства. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото гласни
доказателства и от съставения след инцидента протокол за ПТП, който се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно мястото
на инцидента, видимите увреждания по участниците и щетите по автомобилите. Поведението
на водача на лекия автомобил *е извършено
виновно, защото е могъл да предвиди предвид местоположението си в крайната дясна лента, че за да извърши безопасно
избраната от него маневра следва да пропусне движещия се по крайната лява лента
автомобил *. Той не е предприел предвиденото в
закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и с действията
си е станал причина за увреждане на ищеца. Нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното
произшествие, при което е последвал удар между процесните автомобили, вследствие
на който на ищеца са причинени горепосочените травматични увреждания. Последният
няма вина за настъпване на вредите тъй като с поведението си нито е поставил
началото на причинно-следствения процес, нито е способствал за неговото
развитие. Освен това, същият е бил с поставен предпазен колан. Водачът на лекия
автомобил *към момента на произшествието е
имал качеството на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответното дружество, поради което съгласно
чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното се явява задължено да покрие причинените
от неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От
гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите от фактическия
състав обосноваващи отговорността на * по чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищеца да претендира обезщетение за вреди
от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което
предявените искове се явяват доказани по основание.
От
вредоносното поведение на застрахования, ищецът е претърпял неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в няколко леки телесни повреди
в областта на гръдния кош, лявата ръка и дясната подбедрица, които не са довели
до неработоспособност или до негативни изменения в обичайния му начин на живот.
Уврежданията са били съпроводени с болки, които за период от един месец
постепенно са отшумели. Ищецът безспорно е изживял и стрес от инцидента, който
е обичаен при настъпване на пътнотранспортни произшествия. Това е довело до нарушаване
на психоемоционалното му състояние за период от няколко месеца и е наложило да потърси психологическа помощ. При това положение,
съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и
обстоятелствата, при които то е извършено, продължителността на оздравителния
период и отражението му върху психиката на увреденото лице, с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за претърпени неимуществени
вреди за сумата от 2000 лв. се явява справедливо. С оглед на това и предвид
представяне на данни за банкова сметка, ***. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят
следва да бъде осъден да го заплати, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция до
окончателното изплащане. По отношение на този факт не са представени
доказателства, но с оглед отговора на ответника, с който е отказал заплащане на
обезщетение, се достига до извода, че това е станало преди 23.03.2020г. При
това положение началният момент, от който се дължи обезщетението за забава е
22.03.2020г. като претенцията за заплащане на обезщетението от датата на
увреждането до 21.03.2020г. е неоснователна. Претенцията за разликата до 2500
лв. също е неоснователна, прекомерна и следва да бъде отхвърлена тъй като
ищецът за един относително кратък период от време се е възстановил напълно от
уврежданията на здравето си като по делото липсват доказателства последните да
са довели до някакви усложнения или да са променили трайно начина му на живот.
Ищецът
е претърпял и имуществени вреди от увреждането тъй като е направил разходи от
50 лв. за снабдяване с медицински документ удостоверяващ получените при
произшествието травми, поради което предявеният иск относно тяхното заплащане
от застрахователя също е основателен и следва да бъде уважен. Снабдяването с документа е станало по инициатива
на ищеца, но с цел да се обоснове претенцията му пред застрахователя по реда на
чл. 498, ал. 1 от КЗ. Освен това, вредоносно поведение на застрахования е
станало причина за извършване на този разход и само при липсата на увреждане
нямаше да е налице необходимост от него. С оглед на това и на основание чл.
429, ал. 3 от КЗ застрахователят следва да бъде осъден да го заплати, ведно със
законната лихва от 22.03.2020г. до окончателното изплащане. По гореизложените
съображения, претенцията за заплащане на обезщетение за забава от датата на
увреждането до 21.03.2020г. е неоснователна.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 482,35 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице. Възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е неоснователно тъй като размерът е съобразен с разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на
адвокатски възнаграждения. С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 105,88 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
* *, да заплати на Е.П.Н. с ЕГН: ********** ***, на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, по сметка с IBAN: *** *, сумите от 2000
лв. /две хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 50 лв. /петдесет лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършени разходи
по издаване на съдебномедицинско удостоверение, от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 21.07.2019г., около
10:40 часа на *, км 131+600, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 22.03.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 482,35 лв. /четиристотин
осемдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
Отхвърля
като неоснователен предявения от Е.П.Н. с ЕГН: ********** ***, срещу * *, иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.07.2019г., около 10:40 часа на *, км 131+600, в частта за
разликата от 2000
лв. до 2500 лв. и в частта относно заплащането на законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 21.07.2019г.
до 21.03.2020г.
Осъжда Е.П.Н. с ЕГН: ********** ***, да заплати на * *, сумата от 105,88 лв. /сто
и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: