Решение по дело №39/2019 на Окръжен съд - Ловеч

 

 

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. Ловеч,13.12.2019  г.

 

           Ловешкият  окръжен съд  гражданска колегия в публично заседание на двадесети ноември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

при секретаря  ХРИСТИНА ХРИСТОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ДАНКОВА т.д. N 39 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

Производство с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД

 

Подадена е  искова молба с вх.№ 2951/22.04.2019 г. /с пощенско клеймо от 19.04.2019 г./ от Л.В.Н., В.В.Н., И.В.Н., С.В.Н., против ЗК "***" АД, ЕИК ***, със седалище в гр. С., представлявано от Н.Г.И., Н.Г. К., Д.С.Т., с цена на иска: 150 000 (сто и петдесет хиляди лева) лева, като частичен от 500 000 (петстотин хиляди) лева, предявен за по 30 000 (тридесет хиляди) лева за всеки ищец, като частичен от по 100 000 (сто хиляди) лева, за причинени неимуществени вреди  и с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./, във връзка с § 22 КЗ обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 година.В исковата молба посочва, че на 24.04.2016 година, около 12:35 часа. на ПП 1-3 км. 141+600 метра между гр. Л. и с. П., при управление на МПС ..Ф" модел „В", с per. № ***, водачът Д.К.К.нарушил правилата за движение по пътищата, като с превишена за пътния участък скорост, губи контрол над управлението, навлиза в насрещната пътна лентата и се блъска в движещия се срещу него и в противоположна посока автобус марка ..***" с per. № ***, управляван от К. И.И.. В резултата на описаното ПТП загиват водачът на л.а. „Ф" модел ,.В". с per. № *** - Д.К.К.и пътниците в същото МПС: В.И.К., Т.И.З., Т.Т.И. и Н.В.Н., всичките от гр. Л..Твърди се, че пътнотранспортното произшествие  е в резултат на допуснатите от Д.К.К.нарушения на правилата в ЗДП - движение с превишена за пътния участък скорост и навлизане в пътната лента предназначена за насрещно движение. Твърди, че приживе ищците и починалият са създали трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от трагичния инцидент. Загубата на близък роднина е довела до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в личния живот на увредените лица. Посочва се, че душевните и емоционални страдания за доверителите му са неизмерими и представляват неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.Позовава се на гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Ф" модел „В", с per. № *** към 24.04.2016 година Изтъква, че е отправено писмено искане до застрахователното дружество на база съществуващите до момента документи, относно ПТП, доброволно да определи и изплати обезщетение на доверителите й, но било отказано с общо изявление, неподкрепено с конкретни аргументи. Моли да бъдат призовани на съд и ответникът по настоящия иск – ЗК "***" АД, ЕИК ***, сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", с полица № BG ****. за лек автомобил „Ф" модел „В", с per. № ***, с период на действие от 20.11.2015 година до 19.11.2016 година, за ПТП състояло се на 24.04.2016 година, при което са причинени неимуществени вреди от смъртта на Т.И.З., В.И.К. и малолетния Т.Т.И., да бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение на:

1/ Л.В.Н.. ЕГН **********. сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като частичен от 100 000 (сто хиляди) лева. ведно със законовата лихва от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Н.В.Н., тъй като приживе ищцата и починалият, са създали трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от трагичния инцидент, а загубата на близък е довела до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в личния живот на увреденото лице, свързана е с тежки и неприятни изживявания за ищцата, тъй като е прекъсната особено близката им връзка с починалия, като действително търпи от смъртта му неимуществени вреди.

2/ В.В.Н.. ЕГН **********. сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като частичен от 100 000 (сто хиляди) лева. ведно със законовата лихва от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Н.В.Н., тъй като приживе ищцата и починалият, са създали трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от трагичния инцидент, а загубата на близък е довела до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в личния живот на увреденото лице, свързана е с тежки и неприятни изживявания за ищцата, тъй като е прекъсната особено близката им връзка с починалия, като действително търпи от смъртта му неимуществени вреди.

3/ И.В.Н.. ЕГН **********. сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като частичен от 100 000 (сто хиляди) лева. ведно със законовата лихва от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Н.В.Н., тъй като приживе ищцата и починалият, са създали трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от трагичния инцидент, а загубата на близък е довела до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в личния живот на увреденото лице, свързана е с тежки и неприятни изживявания за ищцата, тъй като е прекъсната особено близката им връзка с починалия, като действително търпи от смъртта му неимуществени вреди.

4/ С.В.Н.. ЕГН **********. сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като частичен от 100 000 (сто хиляди) лева. ведно със законовата лихва от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Н.В.Н., тъй като приживе ищцата и починалият, са създали трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от трагичния инцидент, а загубата на близък е довела до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в личния живот на увреденото лице, свързана е с тежки и неприятни изживявания за ищцата, тъй като е прекъсната особено близката им връзка с починалия, като действително търпи от смъртта му неимуществени вреди.

5/ А.В.Н.. ЕГН **********. сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, като частичен от 100 000 (сто хиляди) лева. ведно със законовата лихва от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, за неимуществени вреди от загубата на нейния брат Н.В.Н., тъй като приживе ищцата и починалият, са създали трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от трагичния инцидент, а загубата на близък е довела до значителни морални и душевни страдания, неудобства и негативни промени в личния живот на увреденото лице, свързана е с тежки и неприятни изживявания за ищцата, тъй като е прекъсната особено близката им връзка с починалия, като действително търпи от смъртта му неимуществени вреди.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор вх. № 4085/11.06.2019 г. /с пощенско клеймо 10.06.2019 г./ от ответника ЗК „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.С., представлявана от Д.Т. - Изпълнителен директор и Н.Г. - Главен изпълнителен директор, чрез юрисконсулт – пълномощник Г.Г.П., в който излагат, че исковите претенции са недопустими и преждевременно предявени. Счита исковете за неоснователни по основание и размер, като излага съображения, че в исковата си молба до съда ищците твърдят, че за настъпилото произшествие вина има водачът на л.а „Ф В" рег.№ ***, което обстоятелство според ответника не се установява от приложените писмени доказателства. Възразява, че не са представени никакви писмени доказателства относно твърдения инцидент. Позовава се на TP №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в което бе разширен кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в следствие на загуба на близък Ответникът оспорва  претендирания размер, като крайно завишен и несъответстващ на търпените болки и страдания, както и на нормативно определения такъв. Счита, че в настоящия случай, са налице две отдели основания, обуславящи наличието на съпричиняване – не ползване на обезопасителни колани и  употреба на алкохол.Възразява и по отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва от датата на събитието. Моли съда, след като разгледа дело и се запознаете с всички обстоятелства относими към спора да отхвърли иска срещу ЗК „***" АД като неоснователен и недоказан, като им се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение, а при частично уважена претенция – юрисконсултско възнаграждение по компенсация, съобразно отхвърлената част от иска.

Постъпила е допълнителна искова молба с вх. № 4418/25.06.2019 г. /с пощенски клеймо от 25.06.2019 г./ от Л.В.Н., В.В.Н., И.В.Н., С.В.Н., А.В.Н.. По възраженията на ищеца, взема становище, че разпоредбите на чл. 380 КЗ, чл. 498 ал. 3 КЗ и чл. 496 КЗ, са неприложими. Посочва, че в случая ПТП е настъпило на 24.04.20016 година, но полицата, от която произтича отговорността на ответното дружество е сключена през 2015 година, като счита, че е приложим КЗ отм., съгласно § 22 КЗ: За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В част четвърта от отменения КЗ се съдържа и разпоредбата на чл. 226 КЗ отм.Твърди, че освен изложеното от доверителите й е отправена писмена претенция, на която застрахователят е отказал, за което се позовава на уведомление от застрахователя, с което се отказва изплащане не обезщетение.Сочи, че влязло в сила решение по чл. 300 ГПК, няма как да бъде представено, защото виновният водач е починал в процесното ПТП и следователно наказателното дело е прекратено. Поддържа твърдението в исковата молба, че приживе ищците и починалият са създали трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от трагичния инцидент, като е прекъсната особено близката им връзка с починалите, като действително търпят от смъртта им неимуществени вреди.Счита, че претенцията по размер съответства на съдебната практика, за подобен род вреди, като сочи, че в хода по същество ще представи примерни решения, доколкото съдебната практика отразява разбирането в едно общество за понятието „справедливост", каквото е и изискването на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорва изцяло възраженията за съпричиняване на вредата и знанието за употреба на алкохол от страна на водача, макар това възражение също да е неясно.По отношение възражението за началния момент на изпадане на застрахователя в забава счита, че е приложимо правилото на чл. 84 ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, тъй като не са приложими разпоредбите на сега действащия КЗ, като изтъква, че в този смисъл има и значително количество практика на ВКС, като възразява, че ответникът не държи сметка, че тълкуването на правни норми е винаги с обратно действие.

Постъпил е с вх. № 5226/29.07.2019 г. /с пощенско клеймо 26.07.2019 г./ отговор на допълнителна искова молба от ЗК „***" АД-София в който излага, че поддържа всички направени от тях с първоначалния отговор възражения, оспорвания и доказателствени искания. Изтъква, че видно от посочените адреси, същите живеят в различни населени места, като приема, че практически само по себе си означава, че между тях не би могло да има трайна и дълбока емоционална връзка, а единствено обичайните взаимоотношения между братя и сестри, които обаче не отговарят на заложените критерии в TP №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и съответно не подлежат на обезщетяване.

В съдебно заседание Л.В.Н., В.В.Н., И.В.Н., С.В.Н., А.В.Н., редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител адвокат Ал.И.. Заявявяват, че поддържат исковата молба и молят да бъдат уважени предявените искове като бъде присъдено претендираното обезщетение.В подробна писмена защита се доразвива тезата за основателност на исковите претенции, както и се аргументира позиция по възражението за съпричиняване, лимита на отговорност и липса на доказателства за вреда, като се цитира съдебна практика на ВКС.

 ЗК”***”АД-София, редовно призовано се представлява от юр. П.. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

От представените писмени доказателства: Препис извлечение от акт за смърт на Н.В.Н.; удостоверение за съпруга и родствени връзки за Л.В.Н., извлечение от електронна база данни към Гаранционен фонд, за сключена застрахователна полица, относно лек автомобил „Ф” модел „В”, с рег. № ***, с период на действие от 20.11.2015 г. до 19.11.2016 година; уведомление за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, удостоверения за банкови сметки: на Л.В.Н. № ВG***– „Експресбанк”; на В.В.Н. № ВG*** – Централна кооперативна банка от 16.10.2019 г.; на И.В.Н. № ВG*** – „УниКредит Булбанк” от 17.10.2019 г.; на С.В.Н. № ВG***– Централна кооперативна банка от 22.10.2019 г. и на А.В.Н. №  ВG***– Централна кооперативна банка от 25.09.2019 г., както и застрахователна полица извадка от системата № ВG/**** на „***” АД – София; протокол за оглед, снимки на ПТП, актове за смърт, удостоверения за наследници, протоколи от аутопсия на всички загинали, данни за пътя от АПИ, протоколи от разпит на свидетели, автотехническа експертиза, постановление на Окръжна прокуратура за прекратяване на досъдебно производство, гр. д. № 5349/2016 г., І ГО на СГС и гр. д. № 8971/2016 г., І-22 ГО на СГС,от обясненията на страните, от св. показания на П.Н., Н.Т., М.З., К. М.,Б.Д., от заключението на съдебно-техническата експертиза и съдебно-медицинската експертиза, от становището на представителите на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

               Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 24.04.2016 година, около 12,35 ч. на ПП І-3 км 141+600 метра, между гр. Л. и с. П..  Д.К.К.е управлявал лек автомобил м."Ф", модел "В", с per. № ***в посока към с. П. с пътници –В.И.К., Т.И.З., Т.Т.И. и Н.В.Н., а в посока гр. Л. се е движел автобус марка "***", модел "***" с per. № ***, управляван от К. И.И.. Д. К.  при достигане на десния завой губи контрол върху превозното средство, не успял да задържи автомобила в траекторията на пътя и в дясната си лента, а продължаил направо, като с предна дясна част се удря косо в предната част на автобуса, чийто шофьор се е опитал да се отклони надясно и десните колела се оказват на десния банкет. Независимо от действията на Кр.И. е последвал  удар - лекият автомобил с маса 1 892 кг (водач и пътници) се забива с предната си част под автобуса, като се деформира до средата на купето, пътниците в него получават травми, несъвместими с живота. От друга страна автобусът, който поради по-голямата си маса- 16 095 кг (в пъти спрямо лекия автомобил) продължава да се движи напред (в посока гр. Л.), влачейки лекия автомобил (връщайки го назад), като поради ъгъла, под който става ударът, последния е бил завъртян около вертикалната ос обратно на часовниковата стрелка.Последицата е , че двете превозни средства са се движили като една система в посока гр. Л., докато поради равнозакъснителното си движение автобусът намалил скоростта си, а получилият голяма кинетична енергия от удара лек автомобил продължил да се плъзга назад и се отделя от автобуса, транслирайки се до положението, в което е намерен и описан в огледния протокол. Изводите  по механизма на пътно-транспортоно произшествие за настоящата инстанция се основават на заключението на допусната съдебно – техническа експертиза №6970/15.10.2019 г., която съдът възприема като компетентно обоснована и професионално защитена. Установява се, че скоростта на движение на лекия автомобил "Ф В" с per. № *** непосредствено към момента на удара е била най-вероятно 79,6 км/ч при разрешена 60 км/ч с пътен знак В 26, а в тази посока има и пътен знак В 24 - за забрана за изпреварване.Друг пътен знак В24 - забранено изпреварването и пътен знак А1 - "Опасен завой надясно" има в обратната посока. Формално, за вещото лице, разрешената скорост за пътния участък в посока с . П. е била 90 км./ч. Мястото на удара е било изцяло в насрещната за лекия автомобил "Ф" пътна лента за движение или в тази за движение на автобуса и е отстояло на 2.50 м преди ор.1 и на 0.90 м. вляво от ръба на асфалтовия път в посока Л.. В съдебно заседание вещото лице по съдебно – медицинската експертиза /която също е мотивирана и обоснована и съдът съобразява фактическите си изводи с нея/заяви въз основа на материалите по делото, че Д. К. е имал алкохол-0.6 промила в кръвта и 1 промил в урината. Д.К. е бил в първа фаза на алкохолно опиянение , която се характеризира с леко разстройство на съобразителността, зрението и равновесието /макар и да липсват видими признаци на пиянство/ и се отразява на преценката на водача към околните условия и разстояния. Д.К. е бил във фаза на елиминация на алкохола, предвид стойностите на установените количества в кръвта и урината.Водачът К. е имал техническа възможност да възприеме валящия дъжд, мокрото платно и предстоящ завой и при адекватни действия да намали скоростта , за да остане в своята лента на движение. От данните по делото и анализа на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е видно, че три причини са довели до пътно-траспортното произшествие-състоянието на водача под влияние на алкохол, несъобразена скорост и явлението „аквапланинг”. Лекият автомобил е бил оборудван с предпазни инерционни колани на предните и задните места . При настъпилия удар между моторните превозни средства Н.В.Н. се е намирал на предна дясна седалка на лекия автомобил и е починал на място.При черния удар на автомобилите Н.Н. е получил многобройни наранявания, като непосредсвената причина за смъртта му са тежките черепно мозъчна, гръдна и коремна травма, довели до бърза и неминуема смърт, а травматичните изменения констатирани при аутопсията му са в причинно следствена връзка с пътно-транспортното произшествие и са несъвместими с живота. От доказателствата по дознание №135/2016 г. на РУМВР-Л. и заключението на експерта по съдебно-медицинската експертиза се установява, че Н. се е намирал  между седалката и арматурното табло и не е имал предпазен колан. Предвид високата скорост на движение и вида на удара, дори и с предпазен колан за Н. изходът  е щял да бъде летален. Алкохол в кръвта на Н.Н. не е установена.С постановление от 11.11.2016 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч, влязло в законна сила на 24.11.2016 г. ,наказателното производство по дознание  №135/2016 г. по описа на РУМВР-Л. е прекратено, поради смъртта на виновния водач Д.К.К..

  За лек автомобил „Ф" модел „В", с per. № ***., към 24.04.2016 година отговорността на водача е била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗК "***" АД, ЕИК ***, с полица № *****, с период на действие от 20.11.2015 година до 19.11.2016 година.Доколкото се касае до договор от 20.11.2019 г. на основание пар. 22 от ПЗР на КЗ приложимия закон е КЗ /отм./ и правната квалификация на главните искове е по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./

     Постановено е влязло в законна сила съдебно решение №4134/12.06.2017 г. по гр.д. 8970/2016 г. на СГС, с което е отхвърлен предявения от Ц.Н.В./син на Н Н./ иск против ЗК”***”АД с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата 400000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на смъртта на Т.И.З. и Н.В.Н., починали при пътно-транспортно произшествие на 24.04.2016 г. , като неоснователен и недоказан. В мотивите на съдебния акт е посочено, че застрахователят е изплатил на Ц.В.сумата 200000 лева или по 100000 лева за всеки един от родителите му в хода на производството.

             Материално правната легитимация на ищците се извежда от удостоверение за съпруга  и родствени връзки №02-1932-1/19.04.2018 г., където е вписано, че те са сестри на Н.В.Н..

    Съдът намира, че е сезиран с пасивно субективно и обективно съединени искове от Л.В.Н., В.В.Н., И.В.Н., С.В.Н., А.В.Н., с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с § 22 КЗ, обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 г. предявен за по 30 000 лева за всеки ищец, като частичен от по 100 000 лева за всеки поотделно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2016 г. до окончателното й изплащане, за причинени неимуществени вреди от загубата на техния брат Н.В.Н., тъй като е прекъсната особено близката им връзка с починалия. В съдебно заседание на 23.10.2019 г. е прието увеличение на исковете до размер на 60000 лева като частични от 100000 лева за всеки от един от ищците поотделно.

Исковата претенция по чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./ е облигационна и касае вторичната имуществена отговорност на застрахователя  като последица от сключения договора за застраховка „гражданска отговорност- чл. 257-чл. 275 на КЗ/отм./ По договорът за застраховка застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение по един двустранен, възмезден, консенсуален, алеаторен договор, с установена писмена форма за действителност-чл. 184,ал.1 от КЗ /отм./ При договор за застраховка на гражданска отговорност-обективиран в застрахователна полица № BG ****, с период на действие от 20.11.2015 година до 19.11.2016 година в казуса-отговорността на застрахованите физически лица произтича от причинени от тях имуществени и неимуществени вреди, настъпили от притежаването и използването на моторното превозно средство -чл. 257 от ЗК/отм./.В кръга на застрахованите лица попадат, както собственика на моторното превозно средство, така и всяко лице, което ползва моторното-превозно средство на законно основание. Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилите” се сключва чрез застрахователна полица, каквато в случая е била налице и няма спор за това обстоятелство между страните

Ловешки окръжен съд счита, че активно субективно съединените главни искове с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./ са неоснователни  и недоказани. Като последица от неоснователността на главните искове е отхвърлянето и на акцесорните искови претенции по всяка от главниците за присъждане на законна лихва, начиная от 24.04.2016 г. до окончателно изплащане. От доказване на кумулативните предпоставки по чл. 45 от ЗЗД по отношение на Д.К. произтича отговорността и на застрахователя. По –горе в мотивите съдът обсъди  съществуването на застрахователното правоотношение, механизма на пътно-транспортното произшествие, виновността на Д.К.. Същественият въпрос обаче, за уважаване на претенциите, е  провеждането на пълно и главно доказване на факта, че ищците като съребрени роднини на починалия Н.Н. търпят неимуществени вреди, свързани с дълбока, изключителна, продължителна и трайна емоционална връзка с брат си.В тази насока съдът преценява действието на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвет, Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.  Следователно за настоящата инстанция обезщетението по чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./  по отношение на сестрите на починалото лице трябва да бъде установена и доказана за всеки конкретен случай.

 Съдът изслуша свидетелските показания на св. П.Н. Т., Н.Н. Т.,М.Я.З., К. С. М., Б.Р.Д.и извода който може да се направи е, че ищиците са преживели тежко смъртта на своя брат, помагали са си и са се разбирали с него, но не се събраха гласни доказателства за изключително дълбоки емоционални отношения и тежки депресивни  или отключени физически страдания. В гласните доказателства не се съдържат данни, че отношенията между съребрените роднини от втора степен / каквито са ищците и Н.Н./са надхвърляли нормалните връзки на взаимна привързаност и уважение между братя и сестри. Н Н. е имал семейство-съжителствал с Т.З.и детето Т.Т.И./което не носи неговите имена и не са представени доказателства, че Н.Н. му е биологичен баща/. Двете биологични деца на Н Н.  са Ц.Н. В. и В. Н. В. /удостоверение за наследници №02-3391-1/29.07.2016 г. на л. 70 по г.д. 8972/16 г. на СГС/, за които св. Н. посочва, че са живели при родителите на майката, тъй като Н. нямал възможност да ги отгледа. Свидетелите заявяват/св. П.Н., Н.Т., М.З: ”брат и , децата и сестрите му живееха в една къща”/к.ц./Б.Д.: ”Живееха с брат си сестрите си…/к.ц./, че ищците са живели на един адрес с Н.Н. в гр. Л. ,ул. „***.Тези факти обаче се опровергават от посочените постоянни адреси по лични карти за Л.Н. ,В.Н.,И.Н.. По отношение на А.Н. и С.Н., регистрирани на адрес *** съдът съобразява, че първата има трима сина -първия от които е на 18 години, а втората четири деца и съпруг / по св.показания на Б.Д. и М.З./. Следователно не може да се приеме, че са разчитали основно на подкрепа от брат си Н.Н., тъй като всички свидетели посочват, че не е имал постоянни доходи, живеел е бедно и не могъл да се грижи да двете си биологични деца, поради което те били отгледани от родителите на майката им. Освен представените гласни доказателства, липсват писмени такива или изслушана съдебно-медицинска експертиза, които да са в подкрепа на твърденията за тежък емоционален срив на ищците в резултат на смъртта на Н.Н. и съдът приема предявените искове по чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД за неоснователни и недоказани.

Ловешки окръжен съд счита,  че активно субективно и обективно съединени искове, предявени от Л.В.Н., ЕГН **********; В.В.Н., ЕГН **********; И.В.Н., ЕГН **********; С.В.Н., ЕГН **********; А.В.Н., ЕГН ********** против ЗК "***" АД - гр. С. с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумите  по 60 000 лева за всеки един ищец поотделно, като частичен от по 100 000 лева за всеки един ищец поотделно, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.04.2016 г. до окончателното й изплащане - обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния брат Н.В.Н.,починал на 24.04.2016 г. при пътнотранспортно произшествие на 24.04.2016 г.около 12:35 часа на ПП 1-3 км. 141+600 метра между гр. Л. и с. П., при което водачът Д.К.К.при управление на МПС „Ф" модел „В", с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като с превишена за пътния участък скорост, загубил контрол над управлението, навлязъл в насрещната пътна лентата и се блъснал в движещия се срещу него и в противоположна посока автобус марка .***" с per. № ***, управляван от К. И.И., са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид този изход от процеса ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 ,ал.1 и ал.2 от Наредба  за заплащането на правната помощ /с оглед материалния интерес/съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1050 лева, от които - 600 лева възнаграждение за вещи лица,450 лева-юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от изложеното съдът

 

 

 

                          Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни  и недоказани, активно субективно и обективно съединени искове предявени от  Л.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***; В.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, извън регулация № 103; И.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***; С.В.Н., ЕГН **********, с адрес по лична карта: гр. Л., ул. „****, всичките чрез пълномощника адв. А.С.И. от САК, тел: ***: имейл: ***bv.bg, съдебен адрес:*** против ЗК "***" АД - гр. С. с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумите  по 60 000 лева за всеки един ищец поотделно, като частичен от по 100 000 лева за всеки един ищец поотделно, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 24.04.2016 г. до окончателното й изплащане - обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния брат Н.В.Н.,починал на 24.04.2016 г. при пътнотранспортно произшествие на 24.04.2016 г.около 12:35 часа. на ПП 1-3 км. 141+600 метра между гр. Л. и с. П., между  МПС ..Ф" модел „В", с per. № ***,управлявано от Д. К. и автобус марка „***" с per. № ***, управляван от К. И.И.

                 ОСЪЖДА Л.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***; В.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, извън регулация № 103; И.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***; С.В.Н., ЕГН **********, с адрес по лична карта: гр. Л., ул. „Кокиче", № 39,всичките чрез пълномощника адв. А.С.И. от САК, тел: ***: имейл: ***.bg, съдебен адрес:***, да заплатят на ЗК "***" АД, ЕИК ***, със седалище в гр. С., съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1050 лева-/хиляда и петдесет лева/.

Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от съобщение, че е изготвено ведно с мотивите пред Апелативен съд- гр. Велико Търново.

 

 

 

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: