РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 172 / 11.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
Г. ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ПАУН
САВОВ, като разгледа докладваното от
съдия Г. ПЕТРОВ к.н.а. дело № 75 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Г.Х.А.,
ЕГН **********,*** срещу Решение № 174 от 03.12.2019г., постановено по а.н.дело
№307 по описа на Районен съд Велинград за 2019 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 18-0367-002153 от 12.12.2018г. на Началник Районно
управление Велинград към Областна Дирекция на МВР, Пазарджик, с което на Г.Х.А.,
за нарушение по чл. 104а, от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 183, ал. 4, т.6, от Закона за
движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50,00лв. и за нарушение по чл. 119,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 183, ал. 5, т.2, от
Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на по 100,00лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия
материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита се, че в случая не е доказано
осъществяването на процесните деяния, като
в тази насока, към жалбата са приложени писмени и веществени доказателства,
които според А. установяват поддържаната от него позиция, че не е говорил по
телефон в момента в който е управлявал моторното превозно средство.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Районно
управление Велинград не взема становище по основателността и допустимостта на
касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и
оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Сочи, че в случая от
доказателствата по делото, несъмнено се установява фактическото осъществяване
на процесните административни нарушения.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Велинград е бил сезиран с жалба,
предявена от А., НП № 18-0367-002153 от 12.12.2018г. на Началник РУ Велинград
към ОДМВР, Пазарджик, с което нему, за нарушение по чл. 104а, от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 4, т.6, от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50,00лв. и за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 5, т.2, от ЗДвП, е наложена глоба в размер на по 100,00лв. Същото е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Д
бл. № 852051 от 20.10.2018г., съставен от Х.Г.Г., на длъжност мл. автоконтрольор
в РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик.
Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
На 20.10.2018г., 12:19 часа в гр. Велинград, на бул.
„Съединение“, на кръстовище с ул. „Ленища“, А. управлява лек автомобил „Шевролет
Епика“ с рег. № РА4878КК, като провежда разговор по мобилен апарат без
устройство свободни ръце и не пропуска стъпилите на пешеходната пътека тип
„зебра“ пешеходка с бебешка количка. Акта е връчен на неговия адресат на 20.10.2018г.,
в условията на отказ да бъде подписан, без вписани възражения. Деянията са
квалифицирани като нарушения по чл. 104а и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна
квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен
орган, който на основание чл. 184, ал. 4, т. 6 и чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е
наложил процесните административни наказания.
7. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение и посочения в него свидетел И.Л., които са възпроизвели
обстоятелствата при които е установено извършеното деяние. Разпитана като
свидетел е Петя Кръстева, съжителстваща на семейни начала с жалбоподателя,
която в показанията си възпроизвежда твърденията и позицията, поддържани от
жалбоподателя.
Представени и приети по делото са били :
- Справка за нарушител/водач Г.Х.А., от която е
видно, че спрямо същият са издадени 4 наказателни постановления(включително
процесното);
- Заповед № 81212 – 515 от 14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на
контролна дейност по ЗДвП.
8. За да потвърди Наказателното постановление,
районния съд е приел, че в хода на административно наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основания за
отмяна. Акта и наказателното постановление съдържат изискуемите реквизити по
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Счетено от решаващия съд е, че от показанията на
контролните органи несъмнено се установява извършването на процесните нарушения.
Посочено е, че жалбоподателя не оспорва факта, че насрещно движещия се
полицейски автомобил е спрял пред пешеходната пътека, което предполага наличие
на преминаващи пешеходци, които като водач на автомобил е длъжен да пропусне. Показанията
на Кръстева са приети за непоследователни, доколкото тя е заявила, че към въпросния момент от
време се е оглеждала и въпреки това не е видяла спрелия пред пешеходната пътека
полицейски автомобил, с който са се разминали в близост, но е видяла жена с
количка на отсрещния тротоар, която просто е стояла.
Прието от решаващия съд е, че от позицията, в
която са се намирали двата автомобила един спрямо друг е закономерно,
служителите на РУ Велинград да са възприели и другото извършено от А.
нарушение, а именно, че при управление на автомобила е провеждал разговор по
мобилен телефон, който видели да държи в ръка, т. е. без да използва
устройство, позволяващо ползването на телефона без участието на ръцете му.
Обстоятелството, че автомобила разполага с автоматично безжично устройство
според Съда, не изключва възможността в конкретния случай водачът да не го е
ползвал и да е провеждал разговор, държейки телефона в ръка. Също така, обстоятелството,
че от списъка с набрани номера липсват данни за провеждани разговори в часовия
диапазон на проверката също не означава, че не е провеждан разговор, с оглед
възможността от този списък да бъдат изтрити данни за разговори.
9. В хода на настоящото производство е представиха
снимки на монтирано на автомобил устройство за безжична връзка с мобилен
телефон и частни писмени, неподписани документи с данни за проведени разговори
по мобилен телефон.
V. За правото :
10. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните
гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
11. Във връзка с поддържаните касационни доводи,
трябва да се отбележи следното :
Действително, както е отбелязал районния съд,
наличието на устройство в автомобила за безжична връзка с телефон, само по себе
си не изключва възможността за провеждане на телефонен разговор, бе да е
използвано устройството.
Впрочем, представените по делото снимки също,
сами по себе си не доказват, че заснето на тях устройство е именно от
автомобила на жалбоподателя и че това устройство е свързано с неговият телефон.
Останалите документи съдържащи данни за
проведени телефонни разговори, не са подписани и не е посочен техният
съставител. При това положение, съдържащата с в тях информация не може да бъде
ценена във връзка със спорните по делото факти.
Това ще рече, че поддържаното от жалбоподателя
становище, следва да бъде квалифицирано като твърдение, което не се основава на
представени от страната годни доказателства.
Обратно, показанията на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и присъствалия на място свидетел,
снети в първоинстанционното производство са подробни, като пресъздават
еднозначно и безпротиворечиво конкретните детайли при установяване на процесното
нарушение.
12. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 174 от 03.12.2019г., постановено по а.н.дело №307 по описа на Районен съд
Велинград за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/