№ 40
гр. Дупница, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102099 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД срещу „Хеката –
Дупница“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало по договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на
клиент *********, партида *********, ID на договор М6662815 от 28.01.2021г., като за
всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги страните са сключвали отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора и съдържащи описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване,
дължими неустойки или обезщетения. Поддържа, че за процесния период били използвани
следните услуги, активирани със следните приложения: 1) с приложение № 1 от 28.01.2021г.
за срок от 2 години била активирана услуга за номер ********** с план А1 VIP M клас със
стандартна месечна такса 100 лв. без ДДС и промоционална такса 25 лв. без ДДС; 2) с
приложение № 1 от 28.01.2021г. за срок от 2 години била активирана услуга за номер
********** с план А1 VIP M клас със стандартна месечна такса 200 лв. без ДДС и
промоционална такса 120 лв. без ДДС; 3) с Приложение № 1 от 28.01.2021г. за срок от 2
години били активирани и планове М клас с месечна такса 10 лв. без ДДС за услуги,
посочени в Приложение № 2 от 28.01.2021г., а именно: за номера **********, **********,
**********, **********.; 4) с Приложение № 1 от 29.01.2021г. за срок от две години била
активирана услуга за номер ********** с план А1 VIP M клас със стандартна месечна такса
100 лв. без ДДС и промоционална такса 25 лв. без ДДС, като със заявление от 29.01.2021г.
номер ********** бил сменен на **********. Заявява, че за периода от 09.12.2022г. до
08.02.2023г. ответната страна не е заплатила сумата от 279,82 лв., за която има издадени
1
фактури № ********* от 12.01.2023г. и № ********* от 13.02.2023г. и кредитно известие
към първата фактура за сумата от 83,96 лв. и след отчитане на платената сума по нея в
размер на 25 лв. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
последният дължи следните суми, за които суми твърди да има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1693/2024г. по описа на РС-Дупница: 279,82 лв. –
неплатен остатък от дължимата сумата за месечни такси и потребление за периода от
09.12.2022г. до 08.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
23.07.2024г. до окончателното плащане и 40,26 лв. – мораторна лихва за периода от
12.02.2023г. до 22.07.2024г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа,
че не знаел за издадените фактури. Твърди, че бил платил една месечна такса като гаранция,
с която ищецът щял да се обогати неоснователно за сметка на ответника. Заявява, че от
2023г. бил клиент на друг оператор, при който си прехвърлил номерата, което намира за
невъзможно, без да си е платил сметките към ищеца. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД.
За да е основателен искът за главница за мобилни услуги, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, размера на вземанията за месечни такси за процесния
период, както и предоставянето на процесните услуги извън месечните такси и размера на
уговорената цена срещу предоставянето им.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответната страна да докаже
обстоятелствата, на които основава своите възражения, в т.ч. заплащането и размера на
твърдяната гаранция; дата и основанието за прехвърляне на номерата към друг оператор;
както и заплащането на процесните суми.
В конкретния случай не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства (л. 3-18) е
видно, че между страните е имало сключен договор ********* от 29.01.2021г., по силата на
който ищецът е поел задължение да предоставя уговорените електронни съобщителни
услуги. Към договора са подписани и следните приложения: 1) с Приложение № 1 от
28.01.2021г. за срок от 2 години била активирана услуга за номер ********** с план А1 VIP
M клас със стандартна месечна такса 100 лв. без ДДС и промоционална такса 25 лв. без
ДДС; 2) с приложение № 1 от 28.01.2021г. за срок от 2 години била активирана услуга за
номер ********** с план А1 VIP M клас със стандартна месечна такса 200 лв. без ДДС и
промоционална такса 120 лв. без ДДС; 3) с Приложение № 1 от 28.01.2021г. за срок от 2
години били активирани и планове М клас с месечна такса 10 лв. без ДДС за услуги,
посочени в Приложение № 2 от 28.01.2021г., а именно: за номера **********, **********,
2
**********, **********.; 4) с Приложение № 1 от 29.01.2021г. за срок от две години била
активирана услуга за номер ********** с план А1 VIP M клас със стандартна месечна такса
100 лв. без ДДС и промоционална такса 25 лв. без ДДС, като със заявление от 29.01.2021г.
номер ********** бил сменен на **********.
Не е налице спор (в този смисъл изявленията на ответника в о.с.з. от 03.12.2024г.) и по
отношение на това, че за периода от 09.12.2022г. до 08.02.2023г. ответникът дължи на ищеца
сума за месечни такси и потребление, за която ищецът е издал фактури № ********* от
12.01.2023г. за сумата от 318,11 лв. и № ********* от 13.02.2023г. за сумата от 70,67 лв.,
както и кредитно известие № ********** от 13.02.2023г. към първата фактура за сумата от
83,96 лв. (л. 19-21), която крайна дължима сума се равнява на 304,82 лв. (318,11 + 70,67 –
83,96).
Единственият спорен въпрос между страните се свежда до основателността на възражението
на ответника за погасяване на задължението въз основа предплатена от него сума при
сключване на договора. Установяването на извършеното плащане, в т.ч. размера на
платената сума, изрично е разпределено в доказателствена тежест на ответната страна (л.
38), която не е ангажирала писмени доказателства в подкрепа на въведените твърдения.
Същата е поискала единствено изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която е
допусната и приета по делото без възражения на страните. От същата става ясно, че за
периода до 08.12.2022г. (вж. Таблица № 1 от приетата експертиза), размерът на извършените
плащания не е надхвърлял този на начислените задължение. Единственото плащане, което
не погасява предходни задължения на ищеца е за сумата от 25 лв., която е взета предвид от
ищеца при формиране на претендирания дълг, който е намалял от 304,82 лв. на 279,82 лв.
(304,82 - 25 = 279,82). При проследяване на начислените задължения и извършените
плащания в счетоводствата на страните не са установени други плащания, които да
надхвърлят задълженията на ответника, поради което обосновано е прието, че процесното
задължение не е платено.
Ето защо следва да се приеме, че предявеният иск за главница в размер на 279,82 лв. се явява
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния й характер се явява
основателна и претенцията за законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда –
23.07.2024г. до окончателното плащане, както и иска за сумата от 40,26 лв. – мораторна
лихва за периода от 12.02.2023г. до 22.07.2024г.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в
полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 25 лв. – държавна такса за
заповедното производство и 400 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът „Хеката –
Дупница“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Венелин“ №
46А ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1 следните суми: 279,82 ЛЕВА – неплатен остатък от задължение за
месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент *********,
партида *********, ID на договор М6662815 от 28.01.2021г. и приложения към него,
дължими за периода от 09.12.2022г. до 08.02.2023г., за което задължение има издадени
фактури № ********* от 12.01.2023г., № ********* от 13.02.2023г. и кредитно известие №
********** от 13.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
23.07.2024г. до окончателното плащане, 40,26 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от
12.02.2023г. до 22.07.2024г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1693/2024 г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА „Хеката – Дупница“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „Венелин“ № 46А ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сторените по делото разноски,
както следва: 25 ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство и 400 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4