Р Е Ш
Е Н И Е № 384
гр. Сливен,
09.04.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7151 по описа на съда за 2018
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с договор за
потребителски кредит № ********** от 26.09.2017 г. банката- ищец била отпуснала
на ответника, в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 399 лв.,
който общ размер на кредита бил посочен в чл. 7 от Договора, като кредиторът
превеждал средствата по кредита по сметката на продавача на стоката, избрана от
потребителя за да се заплати продажната й цена. В случая кредиторът бил превел
сумата от 399 лв. на продавача на стоката, за което му била издадена фактура №
**********/26.09.2017 г., като към същия размер била прибавена и еднократна
такса за оценка на риска в размер на
47,88 лв., която била включена в общия размер на дълга, която такса била
финансирана от кредитора и възстановена от потребителя с дължими месечни вноски
съгласно погасителния план в зависимост от изявеното от него желание в искането
декларация за потребителски кредит. Потребителят бил декларирал, че бил получил
стоката, посочена в чл. 8 от договора от продавача. Общото крайно задължение по
чл. 10 от договора възлизало на 506,68 лв., която сума била разсрочена съгласно
погасителния план на 15 месечни вноски. Към общото крайно задължение съгласно
чл. 9, т. 1 и т. 2 от Договора била
уговорена и договорна лихва в размер на 19,35 % от остатъчния размер на
главницата по кредита. Към всяка месечна погасителна вноска били включени два
компонента-главница и договорна лихва.
Длъжникът бил пропуснал да погаси три последователни
месечни вноски с падежи на 05.11.2017 г., на 05.12.2017 г. и на 05.01.2018 г. и
съгласно чл. 16, т. 2 от договора на 06.01.2018 г. била настъпила предсрочната
изискуемост на задължението, като ответникът бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението. Съгласно чл. 25, т.8 и чл. 25.11 от
договора взаимната кореспонденция между страните следвало да се осъществява
единствено на адреса за контакт, посочен в договора, като според чл. 25.10 от
договора при промяна на адресите за кореспонденция страните си дължали
уведомяване един на друг. Било достатъчно да се изпрати писмото на посочения от
страната адрес, за да се счете връчването на уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост за редовно. Видно от получената обратна разписка длъжникът
бил търсен на посочения от него в договора адрес. С оглед на изложеното счита,
че била настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно чл. 9, ал. 4 от
Договора се дължало и обезщетение за забава, което към 13.02.2018 г., когато
било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение било в размер на
12,59 лв.
Банката била подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и бил издаден изпълнителен лист срещу
ответника, като било образувано изп.д. № 576/2018 г. на ЧСИ Павел Георгиев.
Претендира да се признае за установено, че ответникът им дължи сумите, за които има
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно
сумата в общ размер от 519,27 лв., - сумата от 446,88 лв.,
съставляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
********** от 26.09.2017 г., сумата от 59,80 лв., съставляваща договорна лихва
за периода от 05.11.2017 г. до 06.01.2018 г., сумата от 12,59 лв., съставляваща
обезщетение за забава за периода от 05.11.2017 г. до 13.02.2018 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 01.03.2018 г. до
окончателното плащане. В случай, че бъдат отхвърлени положителните
установителни искове по чл. 422 ГПК се предявяват в условия на евентуалност
осъдителни искове-за сумата от 446,88 лв., съставляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит № ********** от 26.09.2017 г., сумата от 59,80
лв., съставляваща договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 06.01.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендират се деловодни разноски сторени в
заповедното производство в размер на 175 лв. и разноски сторени в исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от страна на ответника.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който прави искане
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е
представил писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй
като видно от представените писмени доказателства, представени с исковата
молба, ищецът е доказал по безспорен начин наличието на договорни отношения
между страните - договор за потребителски кредит, изпълнението на задължението
си по предаването на сумата по договора и нейното усвояване от ответника,
настъпването на падежа на задължението, както и основание и размер на всяко
едно вземане - главница, договорната възнаградителна лихва и наказателна лихва.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна
следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло, като
се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 986 по описа на РС-Сливен за 2018 година.
По правилата на процеса на ищеца се следват
разноски, изчислени като възлизащи на сумата 175,00 лева сторени в заповедното
производство и сумата от 175,00 лева сторени в исковото производство /съдът
определи на основание чл. 25 от Наредбата за правната помощ юрисконсултското
възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото в размер на
150,00 лева/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че М.Р.М.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на ТИ БИ
АЙ БАНК ЕАД с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, суми в общ размер на 519,27 лева, от които:
сумата от 446,88 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 26.09.2017 г.,
сумата от 59,80 лв., представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 05.11.2017 г. до 06.01.2018 г.,
сумата от 12,59 лв., съставляваща обезщетение за
забава, начислена за периода от 05.11.2017 г. до 13.02.2018 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 01.03.2018 г. до
окончателното плащане на задължението, за които е издадена заповед № 583
от 07.03.2018 година за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 986
по описа на РС-Сливен за 2018 година.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 сумата от 175,00 лева
/сто седемдесет и пет лева/, съставляваща сторени в заповедното
производство разноски, както и сумата от 175,00 лева /сто седемдесет и пет лева/, съставляваща сторени
в исковото производство разноски.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО
и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: