ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2271
гр. Бургас, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501451 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ДРЕКО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Тодор Александров“ № 94, подадена чрез управителя
Росина Дрекова, против Разпореждане № 5445/11.05.2022 г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 7691/2021 г., с което върнат предявения по делото насрещен иск от
„ДРЕКО“ ЕООД против „ФЮЧЪР ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД.
Жалбоподателят моли Окръжен съд – Бургас да отмени така постановеното
разпореждане на Районен съд – Бургас, с което производството по предявения насрещен иск
е прекратено и насрещната искова молба е върната, като неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че указанията на съда са изпълнени в цялост.
Препис от жалбата е връчен на насрещна страна, като в указания едноседмичен срок
не изразява становище във връзка с подадената частна жалба.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по
делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването. В случая частната жалба е бланкетна. Съгласно Тълкувателно решение 6/2017
на ОСГТК на ВКС по т.д.6/2017 ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна
жалба. В мотивите на същото е изрично подчертано, че подадената бланкетна частна жалба
не само е редовна, но чрез нея стрА.та може ефективно да защити правото си, а ако в
частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат
значение единствено да ориентират съда за становището на стрА.та. Поради изложеното
съдът намира подадената частна жалба за допустима и следва да се произнесе по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Фючър
Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Цариградска“ №24, ет.4, ап.1, представлявано от управителя Петър Бакарджиев,
1
чрез адвокат Ана Панайотова, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.88, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД против „ДРЕКО“ ЕООД, за
осъждане на последното да заплати на ищеца сумата от 5500 лв., представляваща частичен
иск от 51 340, 40 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска
до окончателното изплащане, на основание връщане на даденото, съответно полученото на
отпаднало основание авансово плащане, вследствие разваляне на договор за строителство,
сключен между двете дружества. Претендира се и сумата в размер на 3080, 66 лв.,
представляваща неустойка, съгласно чл.22, ал.1 от договора за строителство, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане,
както и сторените в делото разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника по делото на 29.12.2021 г.
На 24.01.2022 г. е постъпило становище от ответника, с което се твърди, че
предявения иск е нередовен, поради непълнота в неговата обстоятелствена част и по –
конкретно дали се твърди от ищеца, че от страна на „ДРЕКО“ ЕООД е налице пълно
неизпълнение по процесния договор за строителство. Поискано е продължаване на срока за
отговор на исковата молба.
С определение №518 от 25.01.2022 г. по гр.д.7691/2021 г. по описа на БРС е
отхвърлено така направеното искане за оставяне на исковата молба без движение, както и за
продължаване на срока за отговор на исковата молба.
На 28.01.2022 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Дреко“ ЕООД, с
което предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че общата стойност на
вложените материали и труд в обекта, за изграждането на който е сключен процесния
договор за строителство между двете дружества, е 37 868, 88 лв. Това твърдение е направено
във връзка с оспорването, че е налице пълно неизпълнение, тъй като се сочи, че е изпълнен
фундамета на строежа, което било видно от представените с исковата молба доказателства.
За изграждането на обекта били закупени материали на обща стойност 21 391, 20 лв. от
ответното дружество, като тях ищецът ги бил задържал, като са остА.ли на обекта. Освен
строителни материали, на обекта е имало и строителна техника, собственост на дружеството
– ответник, на обща стойност 14 000 лв. За тези претенции била отправена нотариална
покА., като становище от ищеца не било получено.
С исковата молба е направено възражение за прихващане между сумата – цена на
иска /8580, 66 лв./ и извършените от ответника строително – монтажни работи, закупени и
оставени в строителния обект материали, както и строителна техника – собственост на
дружеството, на обща стойност 73 260, 08 лв., като за остатъка от сумата е предявен и
насрещен иск. С предявения насрещен иск, обективиран в отговора на исковата молба, се
иска осъждане на ищцовото дружество да заплати на „Дреко“ ЕООД сумата в размер на
21 925, 68 лв., представляваща разлика над сумата на прихващане.
С разпореждане от 31.01.2022 г. производството по предявения насрещен иск е
оставено без движение, като е указано на „Дреко“ ЕООД да предяви насрещния си иск с
нарочна искова молба, отговаряща на условията на чл.127 и 128 от ГПК, да внесе държавна
такса в размер на 4% върху цената на насрещния иск и да представи доказателства за това
по делото, както и с нарочна молба с препис за ищеца да уточни направеното с отговора
възражение за прихващане, като индивидуализира по вид и размер вземанията си против
ищеца, с които се иска извършване на прихващане.
В указания от съда срок е представена молба от „Дреко“ ЕООД. Уточнено е, че
възражението за прихващане е между цената на иска и конкретно посочени в молбата
елементи в цялост представляващи строително скеле и турбозолна машина на обща
стойност 12 060 лв.
С разпореждане от 24.02.2022 г. е указано на „Дреко“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на разпореждането да заяви дали поддържа предявения с отговора насрещен иск,
като в такъв случай да го предяви с нарочна искова молба, която да отговаря на
2
изискванията на чл.127 и 128 от ГПК, както и да внесе държавна такса в размер на 4% върху
цената на насрещния иск и да представи доказателства за това.
В указания от съда срок е представена молба от „Дреко“ ЕООД, с която е заявено, че
се поддържат направените искания и възражения с отговора на исковата молба, както и
предявения насрещен иск, така както е изложен в отговора на исковата молба. Иска се
даване на указания за размера на държавната такса.
С разпореждане от 01.04.2022 г. е указано на „Дреко“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на разпореждането да отстрани нередовностите по насрещния си иск, като го
предяви с отделна насрещна искова молба с препис за ответника по насрещния иск,
отговаряща на условията на чл.127 и 128 от ГПК, като да уточни цената на иска, тъй като
същата не била ясна, като е посочено, че искът се предявява за разликата между сумите от
73 260, 08 лв. и 8850, 66 лв., а след това е посочено, че искът е предявен за сумата от 21 925,
68 лв., да посочи от какви конкретни вземания е формирА. претенцията по насрещния иск,
като след уточняване на цената на иска да внесе държавна такса в размер на 4% от тази цена,
както и да представи доказателства за това по делото.
Разпореждането е връчено на ищеца по насрещния иск на 20.04.2022 г., като в
установения срок не е постъпило становище по така даденото от съда разпореждане.
С обжалваното разпореждане №5445 от 11.05.2022 г. по гр.д.7691/2021 г. по описа на
БРС, съдът е приел, че съобщението за последните дадени от съда указания е получено от
служител на ответното дружество на 20.04.2022 г., като в дадения едноседмичен срок
указанията не са били изпълнени и нередовностите на насрещния иск не са били отстранени.
С оглед на това съдът е намерил, че са налице условията на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане
на предявения от „ДРЕКО“ ЕООД против „ФЮЧЪР ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД
насрещен иск.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за връщане на
предявения насрещен иск за правилно.
Насрещната исковата молба е върната от първоинстанционния съд, поради
неотстраняване на нередовностите на същата в срок.
Съставът на съда споделя изводите на първоинстанционния съд, че насрещната
искова молба е нередовна, поради което правилно са били дадени указания за отстраняване
на нередовностите, които не са изпълнени в законоустановения срок, поради което правилно
е върната от първоинстанционния съд. Предявяването на насрещен иск е подчинено на
специфичните изисквания, които чл.211 от ГПК поставя. Така съобразно ал.1 на цитирА.та
разпоредба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на
същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.
Установен е и преклузивен срок за предявяване на иска – до изтичане на срока за подаване
на отговор на исковата молба. Това са специфичните изисквания с оглед правната
характеристика на насрещния иск, които законът поставя. В ал.2 е посочено, че
предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. От тук следва, че
насрещния иск се предявява по реда на предявяване на иска с писмена искова молба,
отговаряща на изискванията на чл.127 и 128 от ГПК /Така Решение № 142/20.01.59 г., по гр.
д. № 7597/58 г., на III г.о., мотивите на Тълкувателно решение №1/2013 по т.д.1/2013 на
ОСГТК, т.7, б.“в“/. Когато насрещната искова молба е нередовна, нейните нередовности
следва да бъдат поправени в едноседмичен срок /чл.129, ал.2 ГПК/.
В същото време чл.127, ал.1, т.4 от ГПК определя изискването исковата молба да
съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Тези обстоятелства /или
основание на иска/ обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба
материално субективно право. Без тях претендираното право не би могло да се
индивидуализира надлежно, като съдът не може да бъде сезиран надлежно. Т.5 на ал.1 от
чл.127 ГПК изисква в исковата молба да бъде посочена цена на иска, като това е от
съществено значение в няколко насоки. От една стрА. с оглед определяне на родовата
3
подсъдност на иска, така и с оглед конкретно определяне на дължимата от ищеца държавна
такса, а в конкретния случай и да се прецени дали е спазено изискването насрещния иск да е
родово подсъден на същия съд, както и първоначално предявения такъв /чл.211, ал.1 от
ГПК/.
Видно от съдържанието на предявената насрещна искова молба, липсва изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска, като в тази връзка първоинстанционният съд
правилно е посочил, че не са индивидуализирани вземанията, по повод на които е предявен
насрещния иск, така както е и изискването на процесуалния закон. Не е ясна и цената на
иска, като в тази връзка липсва и внесена държавна такса. Първоинстанционният съд
многократно е давал указания в тази насока на ответното дружство „Дреко“ ЕООД, като
указанията и към настоящия момент не са изпълнени.
С оглед гореизложеното, съдебният състав намира, че правилно Районен съд Бургас е
върнал предявения насрещен иск от „ДРЕКО“ ЕООД против „ФЮЧЪР ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД. Разпореждането е законосъобразно и следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5445/11.05.2022 г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 7691/2021 г., с което е върната насрещната искова молба на „Дреко“
ЕООД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4