№ 1539
гр. С., 27.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110123856 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба на „....“ ЕООД, чрез адв. Е. А., срещу „...“
ООД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет ... от
5.09.2019 г. с дестинация Б-Л, за което е издадена Заповед за изпълнение от
27.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 710 лв., представляваща
сторените в хода на производство разноски, от които 325 лв. в хода на
заповедното производство, както и 385 лв., сторени разноски в хода на
исковото производство.
В исковата молба се твърди, че Ж.П.Х. закупува билет с дестинация Б-Л.
Полетът е трябвало да пристигне до крайната дестинация на 5.09.2019 в 21:00
часа. Полетът бил отменен, за което пътникът не е получил надлежно
уведомление съгласно правилата на Регламент 261/2004. На 13.04.2020 г.
Ж.П.Х. изпратила чрез .... ЕООД съобщение до ... ООД, с което претендирала
дължимото обезщетение. ... ООД с имейл от 2.12.2020 признал правото на
обезщетение към Ж.П.Х.. По силата на договор за цесия от 29.12.2020 г.
Ж.П.Х. прехвърлила вземането си към ... ООД на .... ЕООД, ЕИК: ..., както и
упълномощила цесионера да уведоми ... ООД за извършената цесия. На
6.01.2021 г. .... ЕООД уведомил ... ООД за цесията и му дал 7-дневен срок за
доброволно изпълнение. Въпреки опитите за доброволно уреждане на спора,
плащане от страна на ответника до настоящия момент не било постъпило.
Излагат се подробни правни съображения във връзка със сключването на
договора за превоз на пътници със самолет от пътника, отмяната на полета,
размера на обезщетението и прехвърляне на вземането.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че липсват доказателства за приложимостта на Регламент
(ЕО) № 261 /2004 като правно основание на иска. Процесният полет бил
извършен от ответника като част от лятна чартърна програма на основание
договор с „...". Услугата по въздушен превоз, извършвана от „..." ООД, била
част от пакет услуги, предоставяни от горепосочената туристическа агенция
на своите клиенти. Като въздушен превозвач, ответникът не бил запознат с
условията по договорите за туристически услуги, сключвани между „..." и
пътниците, превозвани от ответното дружество, тъй като по договора за
чартър между двете дружества „..." отговарял единствено за извършвания
превоз. Към доказателствата, приложени към исковата молба, не бил включен
договорът за пълният пакет туристически услуги между ищците и „...", част
от които е и процесният полет. Поради тази причина за съда, както и за
ответника, оставало неизвестно дали горепосоченият непредставен от ищците
договор не включва и предоставяне на друг вид транспорт, предхождащ или
последващ процесния полет, на територията на Обединеното кралство или на
Република България, което обстоятелство - обичайна практика при
организирани групови пътувания - правело процесния полет част от
мултимодално пътуване. Съгласно т. 2.2.5. от Тълкувателните насоки за
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейската комисия - които са
задължителни, прилагат се като част от Регламента и са с характера на
приложимо право по настоящия спор - „мултимодалните пътувания,
включващи повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за
превоз, не са обхванати от регламента." Изхождайки от гореизложените
съображения, ответникът намира, че не са налице доказателства по делото, на
базата на които съдът да установи дали предявеният иск е основателен,
поради наличието на съмнение за приложимостта на посоченото от ищците в
исковата молба правно основание. Ето защо прави искане да бъде отхвърлен
искът като неоснователен.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявен e положителен установителен иск по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 на Европейския парламент и Съвета.
По този иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване следните факти: че между праводателя на ищеца ... и ответника е
налице валидно сключен договор за въздушен превоз за полет 8H5551 по
направление от летище Б. до летище Л. (...), който е следвало да кацне на
летище С. 5.09.2019 г. в 21:00 ч., за който ... има потвърдена резервация; че
полетът е бил отменен; размера на дължимото обезщетение, включващо
разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг.
При доказване на посочените обстоятелствата в тежест на ответника е да
докаже, че е информирал пътника за отмяна на полета по реда на чл. 5, пар. 1,
б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004, както и погасяването на дълга, ако твърди
такова.
С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване следните обстоятелства: че разстоянието между летище Б. до
летище Л. (...) е между 1500 и 3 500 км. - в тази връзка ищецът е представил и
справка относно разстоянието между гр. Б. и гр. Л.; че между Ж.П.Х. и
ответника е сключен договор за въздушен превоз за полет .../5.09.2021 г., за
който Ж.П.Х. имала потвърдена резервация. Това обстоятелство се
установява и от представена бордна карта с код за направената резервация и
детайли относно процесния полет.
С доклада по делото, предвид липсата на оспорване от страна на
ответника, е било отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че полет .../5.09.2019 г. от летище Б. до летище Л. (...) е бил
отменен. Докладът по делото е обявен за окончателен с определение на съда
от 11.09.2023 г., след изслушване на становището на страните и без
възражения от страна на ответника.
Впоследствие в по-късен момент в първото по делото съдебно заседание
ответникът е оспорил това обстоятелство, но докладът на съда не е изменен в
тази част, нито е направено искане в този смисъл, поради което
определението на съда, с което посоченото обстоятелство е отделено като
безспорно, не е отменено, въпреки че събирането на доказателства в тази
връзка е било допуснато – постъпило е писмо от 26.10.2023 г. от летище Б., от
което се установява, че летището не съхранява информация за процесния
полет.
В случая обаче с оглед несвоевременното оспорване от страна на
ответника – след обявяване доклада на съда за окончателен – следва да се
приеме за установено, че процесният полет е бил отменен, като това
обстоятелство е било надлежно обявено за безспорно между страните.
За пълнота следва да се отбележи следното: във връзка с твърденията на
ищеца, че информация за процесния полет се съхранява от ответника, същият
в откритото съдебно заседание от 6.11.2023 г. твърди, че не съхранява
информация относно бордния дневник за извършваните полети на 5.09.2019 г.
и срокът за съхранение на тази информация е изтекъл.
Съгласно Допълнение 1 към OPS 1.1065 към Регламент (ЕО) № 859/2008
на Комисията от 20 август 2008 г. за изменение на Регламент (ЕИО) №
3922/91 на Съвета по отношение на общите технически изисквания и
административни процедури, приложими към търговските превози със
самолет, операторът гарантира, че полетният борден дневник, в който се
съдържа информация за всеки изпълняван полет, се съхранява за период от 3
месеца. Същевременно обаче съгласно същия регламент техническия борден
дневник на всяко въздухоплавателно средство се съхранява за срок от поне 36
месеца след датата на последния запис – в този смисъл и параграф М.А. 306,
б. „в“ от Регламент (ЕО) № 2042/2003 на Комисията от 20 ноември 2003 г.
относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства
и авиационните продукти, части и устройства и за одобряване на
организациите и персонала, изпълняващ тези задачи, съгласно който
операторът трябва да осигури съхраняването на техническия дневник на
въздухоплавателното средство за срок от 36 месеца след датата на
последния запис. Съгласно б. „а“, т. 1 от същата разпоредба техническият
борден дневник съдържа информация за всеки полет за
въздухоплавателното средство. Евентуалното унищожаване на техническия
3
борден дневник от ответника при висящ съдебен процес – след получаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2892/2021 г. на
СРС, 161 състав - 22.02.2021 г., в който момент същият най-късно е разбрал
за претенцията на ищеца и за образуваното гражданско дело, е поведение,
което представлява нарушение на чл. 3 ГПК – в този смисъл вж. приетото в
Решение № 2812 от 31.05.2023 г. по в. гр. д. № 11686/2021 г. на СГС по
подобен случай. При твърдения на ответника, че изисканата от ищеца
информация не е налична, поради унищожаване на посочените документи, е
безпредметно задължаването му да я представи, но съдът счита, че страната е
създала пречки за събирането на това доказателство, поради което и искането
на ищеца да се приложи чл. 161 ГПК е основателно.
С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. са
регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен
полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз. Именно такъв е и разглежданият случай.
Въпреки указаната на ответника доказателствена тежест по делото не се
установява пътникът да е бил своевременно информиран по реда на чл. 5, пар.
1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяната на полета.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието
между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия
кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.) По делото не е спорно
обстоятелството, че по отношение на процесния полет размерът на
обезщетението следва да се определи по чл. 7, § 1, б. "б" Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. - 400 евро.
Ответникът е направил възражение, че в случая се касае до
мултимодално пътуване, което не попада в приложното поле на регламент
/ЕО/ № 261/2004 г. Това възражение е неоснователно. На първо място следва
да се отбележи, че не се установява процесният полет да е част от
мултимодално пътуване. Под "мултимодално пътуване" съгласно т. 2.2.5 от
тълкувателните насоки за регламент 261/2004 г., се разбира "повече от един
вид транспорт в рамките на един договор за превоз", тоест наличието на
други туристически услуги не превръщат пътуването в мултимодално.
Освен това обстоятелството дали полетът е част от туристическа услуга,
предоставена на пътника от трето лице, е ирелевантно към възникването на
право на обезщетение за праводателя на ищеца спрямо ответника по чл. 7, § 1,
б. „б“ от Регламент № 261/2004 г., доколкото съгласно решение на СЕС от
26.03.2020 г. по дело C-215/18, Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или
повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и
7 от регламента срещу опериращия въздушен превозвач, дори ако между
пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част
от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива
90/314/ЕИО на Съвета от 13.06.1990 г. относно пакетните туристически
пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически
обиколки.
4
Ответникът е уведомен за извършената от Ж.П.Х. цесия, по силата на
която вземането е прехвърлено на ищеца – в тази връзка по делото е
представено писмо, изпратено по електронната поща на ответника на
6.01.2021 г. Ето защо се установява и материалноправната легитимация на
ищеца да претендира вземането.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
основателност на иска.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК същият претендира адвокатско
възнаграждение в размер от 360 лв. с ДДС по настоящото производство, 25
лв. – държавна такса за исковото производство, 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, 25 лв. – държавна такса за
заповедното производство и 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение.
Представени са доказателства за реалното заплащане на разноските, поради
което ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от „....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „...“ ..., срещу „...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „...“ ..., иск с правна квалификация по чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, че „...“
ООД, ЕИК ..., дължи на „....“ ЕООД, ЕИК ..., сумата в размер от 400 евро,
представляваща обезщетение по чл. 7, § 1, б. „б“, във вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ от
Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за отмяна на
полет с номер ... от 5.09.2019 г. с дестинация Б. – Л., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК– 19.01.2021 г. – до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена заповед от 27.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2892/2021 г. на Софийски
районен съд, 161 състав.
ОСЪЖДА „...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „...“ ..., да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „...“ ..., сумата в размер от 390 лв., представляваща
разноски за исковото производство по гр.д. № 23856/2021 г. на Софийски
районен съд, 182 състав, както и сумата в размер от 325 лв., представляваща
разноски по ч.гр.д. № 2892/2021 г. на Софийски районен съд, 161 състав.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5