№ 8400
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110139978 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 204066/18.07.2023 г., на И. К. Д. с ЕГН
**********, гр. София, ул. Княгиня Косара № 20, чрез адвокат Д. М., със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. „Манастирски ливади", бл. 112, вх. „А", ет. 2, оф. 11 против „..БГ" ЕООД, с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев №
52-54 представлявано от ., чрез пълномощник ., юрисконсулт, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1,
предложение 1-во и 2-ро от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на
клаузата на Договор за паричен заем № **********/22.10.2020 г., предвиждаща такса за
експресно разглеждане на кредита и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД за сумата в размер на 190,22 лева, представляваща платена недължимо сума по
Договора за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на
18.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2020 г. между страните е сключен Договор
за паричен заем № ********** в размер на 60 лева, при погасяване в срок до 21.11.2020 г.,
при фиксиран лихвен процент от 40,96 % и ГПР – 49,60 %. В договора било посочено, че
кредитополучателят дължи сума в размер на 18.98 лв. такса за бързо разглеждане. На
26.10.2020 г. между страните били сключени 4 броя анекси към договора, с които били
отпуснати допълнителни суми в размер на по 50 лв. с всеки от анексите, а сумата за
експресно разглеждане се променила, както следва: с първия анекс - в размер на 32.54 лв., с
втория анекс - на 45.60 лв., с третия анекс – на 57.60 лв. и с четвъртия анекс от същата дата
сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 69.60 лв.
Между страните били сключени още 13 на броя анекси към договора, както следва:
на 02.11.2020 г. като била отпусната допълнителна сума в размер на 90 лв. и сумата за
експресно разглеждане се променила на 88.65 лв.; на 04.11.2020 г., с който била отпусната
допълнителна сума в размер на 80 лв., а сумата за експресно разглеждане се променила на
104.29 лв.; на 11.11.2020 г., с който анекс била отпусната допълнителна сума в размер на 50
лв., като сумата за експресно разглеждане се променила на 112.70 лв.; на 21.11.2020 г. между
1
страните бил подписан анекс във формата на договор за удължаване на срока за погасяване,
като новият договорен срок бил до 21.12.2020 г. На 03.12.2020 г. между страните бил
сключен осми анекс към договора, с който анекс била отпусната допълнителна сума в
размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 122.27 лв.
На 03.12.2020 г. между страните бил сключен девети анекс към договора, с който анекс била
отпусната допълнителна сума в размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се
променила в размер на 131.84 лв. На 03.12.2020 г. между страните бил сключен десети анекс
към договора, с който анекс била отпусната допълнителна сума в размер на 60 лв., като
сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 143.32 лв. На 08.12.2020 г. между
страните бил сключен единадесети анекс към договора, с който анекс е отпусната
допълнителна сума в размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в
размер на 151.95 лв. На 09.12.2020 г. между страните бил сключен дванадесети анекс към
договора, с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 50 лв., като сумата за
експресно разглеждане се променила в размер на 160.39 лв. На 09.12.2020 г. между страните
бил сключен тринадесети анекс към договора, с който анекс е отпусната допълнителна сума
в размер на 70 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 170.71
лв. На 14.12.2020 г. между страните бил сключен четиринадесети анекс към договора, с
който анекс бил отпусната допълнителна сума в размер на 50 лв., като сумата за експресно
разглеждане се променя в размер на 177.27 лв. На 14.12.2020 г. между страните бил сключен
петнадесети анекс към договора, с който била отпусната допълнителна сума в размер на 50
лв., а сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 183.83 лв. На 15.12.2020 г.
между страните бил сключен шестнадесети анекс към договора, с който е отпусната
допълнителна сума в размер на 50 лв., а сумата за експресно разглеждане се променила в
размер на 190.22 лв.
Ищецът твърди, че е погасил сумата по договора, като за срока на договора е
заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за
удължаване на кредита и такса за експресно разглеждане, а именно сумата в размер на
1276.13 лв. Посочва, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, тъй като в договора за потребителски
кредит бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв, според ищеца, е в пъти
по-висок от посочения и е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено заплащането на такса за експресно
разглеждане на кредита, като твърди, че възможността на кредитора да въвежда такси,
извън стойността на договорения размер на заема, е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сочи, че
в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Поради което твърди, че клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, като същата не
представлявала и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни
ползи за него.
Предвид изложеното, моли съдът да прогласи нищожността на клаузата,
предвиждаща такса експресно разглеждане, както и да бъде осъден ответника за връщане на
заплатените суми, платени при начална липса на основание. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, както и извършени от ищеца плащания. Моли съда да
отхвърли исковите претенции, претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
2
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от събраните по делото доказателства, се установява, че между страните е
сключен Договор за паричен заем № № **********/22.10.2020 г., погасен на 18.12.2020 г.
(отразен под № 21 в отговор от ответника до ищеца с копие до Директора на Дирекция
„Регистри“ към БНБ, приложен на л. 66-68 от делото).
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че усвоената сума по договора възлиза
на 60,00 лв., договорната лихва е в размер на 2,02 лв., а срокът на кредита е 30 дни. При
тези параметри вещото лице е установило, че годишният процент на разходите (ГПР)
възлиза на 49,60 процента. Когато при посочените параметри на договора в изчисляването
на ГПР се включат всички дължими суми по договора, в това число такса експресно
разглеждане в размер на 18,98 лв., изчисленият ГПР е в размер на 3 752,37 процента.
Вещото лице е установило също така, че изплатената сума от ищеца по Договор за
потребителски кредит № ********** е в размер на 1 276,13 лева, в това число: главница
960,00 лева по отпуснатия договор и сключените към него 15 анекса за отпускане на
допълнителна сума и един Анекс за удължаване на срока на кредита; договорна лихва в
размер на 18,39 лева; такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на
190,22 лева и такса за удължаване на срока за връщане на кредита в размер на 107,52 лева.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните
е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК,
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон
за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между
страните, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е
включена такса за експресно разглеждане на искането за кредит, доколкото тази такса е била
известна на кредитора към момента на сключване на договора и същата е следвало да бъде
включена при изчисляване на ГПР, предвид и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
3
Съгласно цитираната норма "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, заплатени
от ищеца като такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 18.98 лв.,
заплатена към първоначално сключения договор, което е установено от вещото лице. Тези
разходи са били известни на кредитора, включени в дължимата сума по договора. Предвид
това, че самият договор не е представен по делото, съдът не може да установи по какъв
начин е било уговорено плащането на сумата.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по
начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от действителния ГПР, както и на
дължимата обща сума в по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се и до противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето
задължения, преди да сключи договора за кредит (вж. в този смисъл Решение № 2208 от
9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение № 2597 от 19.05.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 823/2022 г.).
Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. Не е описано как се формира
размерът на ГПР съгласно законовите изисквания, какви суми са включени в него, поради
което не намира приложение и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в приложимата към
момента на сключване на договора за кредит редакция. В тази хипотеза потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Доколкото с исковата молба е направено искане за провъзгласяване нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор
№ **********/22.10.2020 г., а не на всички такива клаузи в анексите към договора, то съдът
счита, че именно тази клауза следва да бъде прогласена за нищожна. При установяване
нищожност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в договора, съдът
счита, че се установява и неоснователно разместване на блага от патримониума на ищеца
към този на ответника за сума в размер на 18,98 лв., като ответникът не доказва основание
за получаване на тази сума и дължи нейното връщане, тъй като се установява от
счетоводната експертиза, че сумата е изплатена от ищеца.
4
Предвид това, че не е направено искане за прогласяване нищожност на други клаузи,
освен посочената, съдът не може да се произнася извън обхвата на петитума на исковата
молба, в противен случай би се произнесъл с недопустим акт, поради което не се установява
неоснователно разместване на блага над сумата от 18.98 лв. до пълния предявен размер от
190.22 лв., поради което искът по чл. 55 от ЗЗД е частично основателен само до размера от
18.98 лв., а над този размер следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход на спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно на отхвърлената част от исковете. Ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 100 лв., като му се следва сумата от 50 лв. за иска по чл. 26 от ЗЗД и
сумата от 5 лева за иска по чл. 55 от ЗЗД, съразмерно на уважената част от иска. По
отношение на разноските за експертиза, съдът приема, че съразмерно на уважените искове
на ищеца му се следва сума от 192.50 лв. На пълномощника на ищеца следва да се присъди
възнаграждение в общ размер на 440 лв., съразмерно на уважената част от исковете – 400
лв. за установителния иск и 40 лв. за осъдителния, съобразно и Наредба № 1/2004 г. на
ВАдвС и на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Съдът определи възнаграждението
на пълномощника на ищеца в минималния по Наредбата размер, предвид това, че делото не
е с фактическа и правна сложност, разгледано е и е обявено за решаване в едно съдебно
заседание, доказателственият материал е минимален като обем и представител на ищеца не
се явявал в съдебно заседание.
Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя
такова в размер на 200 лв. – по 100 лв. за всеки един от двата иска, предвид това, че делото
не е с фактическа и правна сложност, разгледано е и е обявено за решаване в едно съдебно
заседание, като представител на ответника не се явявал в съдебно заседание. Съразмерно на
отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъди за юрисконсултско
възнаграждение сума в размер на 90 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между страните и на основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК
по предявения иск от И. К. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Княгиня Косара № 20, чрез
адвокат Д. М., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади", бл. 112, вх. „А", ет.
2, оф. 11 против „..БГ" ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от ., чрез пълномощник .,
юрисконсулт, клаузата на Договор за паричен заем № **********/22.10.2020 г.,
предвиждаща такса за експресно разглеждане на кредита.
ОСЪЖДА „..БГ" ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н „Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от . да заплати на И. К. Д. с ЕГН
**********, гр. София, ул. Княгиня Косара № 20 сумата от 18.98 лв. (осемнадесет лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща недължимо платена сума по прогласена за
нищожна клауза на Договор за паричен заем № **********/22.10.2020 г., предвиждаща
такса за експресно разглеждане на кредита, на основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 18.07.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, като отхвърля иска над този размер и до пълния предявен от 190,22
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „..БГ" ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н „Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от . да заплати на И. К. Д. с ЕГН
**********, гр. София, ул. Княгиня Косара № 20 сумата от 247.50 лв. (двеста четиридесет и
5
седем лева и петдесет стотинки) за разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо
лице, съразмерно на уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „..БГ" ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н „Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от . да заплати на адвокат Д. М. М.,
с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади", бл. 112, вх. „А", ет. 2, оф. 11, сумата от 440
лв. (четиристотин и четиридесет лева) за оказана безплатна правна помощ на ищеца и
съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. К. Д. с ЕГН **********, гр. София, ул. Княгиня Косара № 20 да
заплати на „..БГ" ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от ., сумата в размер на 90
(деветдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с
ал. 8 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6