Р Е Ш Е Н И Е

№ 193

гр.Габрово, 19.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 261 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба вх. № 1631/9.09.2020г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на Д.Х.К. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване Троян, ул. Дряновска чешма № 2А, адв. Е.Ц. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0359-000260 от 23.08.2020г. издадена от *** в качеството му на младши оперативен дежурен към ОД на МВР-Ловеч, РУ Троян.

         С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца” на основание чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП. Видно от мотивите на обжалваната заповед, мярката е наложена заради това, че при извършена проверка на 23.08.2020г. е установено че К. управлява собствения си лек автомобил след употреба на алкохол – 2,98 промили алкохол в издишания въздух.

         В жалбата се иска отмяна на обжалвания административен акт. Основен довод е, че заповедта за налагане на ПАМ следвало да бъде мотивирана, в случая липсвали мотиви които да обосновават налагане на принудителната административна мярка. Нормата на чл. 171 от ЗДвП не задължавала административния орган да налага предвидената ПАМ във всички случаи, а само когато това било необходимо за осигуряване на безопасността движението и преустановяване на административните нарушения.

         Ответният административен орган – младши оперативен дежурен към ОД на МВР-Ловеч, РУ Троян не изразява становище по жалбата.

         Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна.

          

         На 23.08.2020г. е съставен АУАН серия GA, № 284132 от същата дата, за това, че К. управлява притежаваното от него МПС, след употреба на алкохол, с концентрация над 1,2 промила. Тази констатация е потвърдена впоследствие и от химическото изследване на дадената от жалбоподателя кръвна проба.

         Ответният административен орган е издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0359-000260 от 23.08.2020г., с която на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложил ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на същата дата 23.08.2020г.

         Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат при условията на оперативна самостоятелност, даваща право на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или на оправомощените от тях длъжностни лица, да решават кога е налице нужда от прилагане на мерките с цел да бъде осигурена безопасността на движението по пътищата и за да бъдат преустановени административните нарушения. Напротив законодателят е предвидил задължение за контролните органи при наличие на всяка една от хипотезите подробно изброени в текста на чл.171 от ЗДвП, те да налагат посочените административни мерки, като тяхното налагане има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

 

         Настоящият състав намира за необходимо да изложи и следното:

         Съгласно общата норма на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В съзвучие с този общ принцип нормата на чл. 171, ЗДвП прокламира че принудителни административни мерки се налагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Някои от тези мерки имат за задача постигането точно на така формулираните цели.  Такива са тези по чл. чл. 171, т.1, б. “а”, “б”, “в”, “г” “д” и т.н. /“до успешното полагане на проверовъчен изпит”, “до заплащане на дължимата глоба”, “до представяне на сключена валидна застраховка” и т.н./ Но има и такива като мярката по т.2а /по която е наложена и настоящата ПАМ/, както и тези по т.1, б.”ж”, т.2 б.б. “и”, “л”, “м”, “н” и т.н., които изначално не си поставят постигане на посочените цели. Тези мерки имат само и единствено санкционен характер. Така например дори водачът да отстрани недостатъка, да преустанови административното нарушение или ако никога повече не управлява под въздействието на алкохол на него или на собственика на автомобила /ако е различен от него правен субект/ ще се наложи да изтърпи санкция, прикрита като ПАМ за срок от шест месеца. Настоящият състав на Административен съд – Габрово не възприема подобен законодателен прийом за административно-наказателна репресия, прикрита зад израза “принудителна административна мярка”. Дори да се приеме, че тези норми, /създадени предимно с изменението на закона с ДВ бр. 101/2016г./ имат за цел дисциплиниране на водачите на ППС, то тези откровени санкции следва да намерят своето място в глава Седма “Административнонаказателна отговорност”, а не в глава Шеста “Принудителни административни мерки”.

          Dura lex sed lex. Съобразявайки се с действащото право, съдът намира, че мярката е основателно наложена.

          

         Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, in fine от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово

 

         РЕ Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Х.К. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване Троян, ул. Дряновска чешма № 2А, адв. Е.Ц. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0359-000260 от 23.08.2020г. издадена от *** в качеството му на младши оперативен дежурен към ОД на МВР-Ловеч, РУ Троян.

 

         Решението е окончателно съгласно чл.172, ал.5, изр. „второ“ от ЗДвП.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.    

 

                                              СЪДИЯ: