Решение по дело №13345/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11162
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110113345
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11162
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110113345 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

от 14 октомври 2022 г.
град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 13345 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 48987/14.03.2022г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение №17568/02.11.2021г. по
ч.гр.д. № 53641/2021г. на СРС.
Ищцата Ц. К., родена на **********г., гражданка на Държавата Израел,
чрез адв. К. В. - АК-София, е предявила срещу "**********" АД искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищцата сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за
закъснението на полет № ****** от Варна до Тел Авив на 12.09.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (14.09.2021г.) до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 102,15 лева, представляваща лихва за забава за периода
20.08.2021г.-06.09.2021г.
Основателността на исковете си обосновава с обстоятелството, че с
ответника сключили договор за въздушен превоз за полет № ******,
изпълняван по разписание от Варна до Тел Авив на 12.09.2018г. Въпреки че
ищцата се явила навреме на летището и преминала съответните проверки,
полетът бил изпълнен със закъснение, като вместо самолетът да кацне в Тел
Авив в 02:55ч. на 12.09.2018г., това станало в 6:13 ч. на същата дата.
Разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг било 1391 км. Ищцата предявила извънсъдебно претенция за изплащане
на обезщетението към превозвача. Той обаче не извършил плащане.
Обосновава, че са налице предпоставките по Регламента за изплащане на
обезщетение. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата
не се явява, като се представлява от мл. адв. К.К. – АК-София, който
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. №
206368/03.10.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "**********" АД не се е
възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба: действително
е депозиран Отговор, вх. № 177086/25.08.2022г. на СРС, но същият е
просрочен и не следва да бъде вземан предвид. За насроченото по делото
публично съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
2
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между страните е възникнало валидно
облигационно отношение по сключен договор за въздушен превоз на пътници
за посочените от него дати и маршрут, времетраене на закъснението на
полета, съответстващо на предвиденото по Регламент (ЕО) №261/11.02.2004г.
на Европейския парламент и на Съвета, наличието на потвърдена резервация
за полета и явяването пътника на гишето за регистрация (ако е предвидено) в
съответния час, посочен предварително и в писмен вид (включително по
електронен път) от превозвача, а ако не е посочен час – не по-късно от 45
мин. преди обявения час на излитане. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на парично задължение, настъпване на падежа
и продължителността на забавата в плащането му. В тежест на ответника е да
установи заплащането на претендираните обезщетения, съответно
обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представената на л. 53-54 от делото разпечатка и превод, Ц. К.
е следвало да пътува с полет № FB-6881 по маршрут от Варна до Тел Авив на
12.09.2018г., като самолетът е следвало да излети в 00,40ч и да кацне в 2,55ч.
Представената разпечатка съдът приема за електронен билет по смисъла на
чл. 2, б. „е“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета, поради което следва да се приеме, че между страните е налице
договор за въздушен превоз.
На основание чл. 161 ГПК съдът приема, че пътничката се е явила и
регистрирала на летище Варна най-малко 45 минути преди определения час
за излитане, доколкото ответникът, въпреки разпорежданията на съда в тази
насока, не представи списък на пътниците с данни за часа на регистрацията.
Видно от представените разпечатки, разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е 1391 км.
Видно от представената справка от летище Варна, самолетът,
обслужващ полета, при планирано излитане по разписание в 00,35ч. е излетял
едва в 4,08ч. От разпечатката на л. 10-11 се установява, че самолетът е кацнал
в Тел Авив в 6,13ч. с 3,18ч. закъснение. Доказателства, които да оборят тези
констатации, не бяха ангажирани.
При това положение е доказано реализиран фактическият състав на чл.
7, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/11.02.2004г. на Европейския
парламент и на Съвета, поради което за ответника е възникнало задължението
да изплати на ищцата обезщетение в размер на 250,00 евро. Не са ангажирани
доказателства, че такова плащане е осъществено. Предявеният иск за
главница е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед подаване на отговора на исковата молба след срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, правото на ответника да се позовава на погасителна давност е
преклудирано (р.259/08.06.2012г.-гр.д.63/2012г.-Іг.о.).
Що се касае до иска за лихви за забава, от представените по делото
доказателства не се установява разпечатаното на л. 12-13 от делото
3
изявление-покана за плащане да е достигнало до ответника-длъжник. Поради
това същият не е поставен в забава и не дължи лихви за такава, а
предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски имат и двете страни. Съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство. Ответникът не е заявил претенция за
разноски нито за исковото, нито за заповедното производство, поради което
съдът не следва да му присъжда такива. Заплатените от ищеца адвокатски
възнаграждения не могат да бъдат окачествени като прекомерни. Съобразно
изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 268,83 лева за
разноски в заповедното производство и 311,93 лева за разноски в исковото
производство на първа инстанция.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета, че "**********" АД, ЕИК *********, със седалище в
град София, Аерогара София, бул. „*********“ № 1, дължи на Ц. К.
/**********/, гражданка на Държавата Израел, родена на **********г., от
Държавата Израел, град П.Т., сумата от 250,00 евро, представляваща
обезщетение за закъснението на полет № ******* от Варна до Тел Авив на
12.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.09.2021г.) до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцата
сумата от 102,15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 20.08.2021г.-06.09.2021г.
ОСЪЖДА "**********" АД, ЕИК *********, със седалище в град
София, Аерогара София, бул. „*********“ № 1, да заплати на Ц. К.
/**********/, гражданка на Държавата Израел, родена на **********г., от
Държавата Израел, град П.Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 268,83
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
53641/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА "**********" АД, ЕИК *********, със седалище в град
София, Аерогара София, бул. „*********“ № 1, да заплати на Ц. К.
/**********/, гражданка на Държавата Израел, родена на **********г., от
Държавата Израел, град П.Т., сумата от 311,93 лева, представляваща
разноски в исковото производство (гр.д. № 13345/2022г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
4
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5