Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11584 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Р.С.Х. срещу решение от 20.06.2018 г. по гр.д. №74189/2017 г. на Софийския районен
съд, 62 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Д.Е.Д.Г.“ ЕООД сумата
от 7579,50 лв., представляваща липси, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2017
г. до окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати и разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо
и неправилно. Твърди се, че съдът се е произнесъл по недопустим иск - ищецът не
е материалноправно и процесуалноправно легитимиран да предяви такъв иск, тъй
като не е собственик на липсващите стоки, както и че не търпи липси. Поддържа,
че съдът не се е произнесъл по всички възражения на ответника, както и че е
налице неправилна правна квалификация на иска. Сочи, че искът е уважен в
завишен размер, тъй като претърпяната от ищцовото дружество вреда възлиза на разликата
между реално констатираните липси и допустимите такива по договор. Твърди също,
че неправилно е приложена разпоредбата на чл.208 КТ, тъй като по делото не е
установено кои лица са работили на обекта през процесния период и какво е
участието на всеки от тях в причинената вреда. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили решението, алтернативно – да го отмени
и да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Д.Е.Д.Г.“ ЕООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.207 ал.1 т.2 КТ, уточнен във въззивното производство,
за заплащане на сумата от 7579,50 лв., представляващи паричната равностойност
на нанесени на ищеца през периода 05.05.2017 г. – 18.09.2017 г. имуществени
вреди, изразяващи се в липси на стоки, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Неоснователен е
доводът на въззивника, че процесното първоинстанционно решение е недопустимо,
поради липса на активна материалноправна и процесуалноправна
легитимация. Процесуалната
легитимация се обуславя от принадлежността на накърненото материално право, тя
се определя от правното твърдение на ищеца, заявено в иска, и съставлява
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. В случая
тази легитимация е налице, тъй като ищецът е заявил наличието на негово парично
вземане срещу ответника. Сочената липса на активна материалноправна легитимация не касае допустимостта на иска,
а неговата основателност.
С оглед оплакванията, касаещи правната
квалификация на иска, следва да се отбележи, че съгласно задължителните за
органите на съдебната власт указания, дадени в т.1 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд извършва самостоятелна проверка относно правната
квалификация и сам определя основанието на иска, доколкото тази дейност на съда
касае правилно прилагане на закона, вменено като задължение от императивното
правило на чл.5 ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи, че за да определи действителното основание
на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът
трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на
предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата
по делото и становищата на страните, следва да приложи съответния материален
закон.
В конкретния случай както в исковата молба, така
и в уточнителната молба, депозирана пред въззивния съд, ищецът е поддържал, че е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в липси на стоки, настъпили през
периода 05.05.2017 г. – 18.09.2017 г. С оглед на тези твърдения, дадената от първоинстанционния съд
правна квалификация на ищцовата претенция по чл.207 ал.1 т.2 КТ е правилна.
Пълната имуществена отговорност на работника или служителя
за причинени от него вреди вследствие на неотчетност /поради настъпили липси/
възниква при наличието на следните предпоставки: работникът или служителят да
осъществява отчетнически функции, т.е. той да е поел задължение по трудово
правоотношение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности - т.нар. пряк отчетник; противоправно неизпълнение на тези трудови
задължения, изразяващо се в несъответствие между дължимото и фактическото
поведение на отчетника; причиняване на вредоносен резултат - липса, недостиг,
неотчетност на поверените му материални ценности, като тези имуществени вреди
да са с неустановен произход; причинно-следствена връзка между противоправното
неизпълнение на отчетническите функции и настъпилите липси и виновно поведение
на отчетника. Когато вредата е причинена от няколко работници или служители при
условията на пълна имуществена отговорност те отговарят солидарно – чл.208 т.2 КТ. Работодателят може да търси от всеки от съпричинителите цялото задължение.
Липсата на парични или материални ценности се състои в
недостиг, недоимък в касата или склада, т.е. представлява състояние на
неотчетност, за което е характерен неустановения му произход, невъзможността да
се установят причините за състоянието на неотчетност. При констатиране на недостиг,
възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция
произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че
именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или
материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. Поради това, за
да избегне ангажирането на имуществената отговорност при констатирана липса,
материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че
не я е причинил виновно, т.е. тежестта на доказване се обръща. При предявен иск
по чл.207 ал.1 т.2 КТ, в тежест на работодателя - ищец е да установи следните
правопораждащи факти: съществуването на трудовоправни отношения с ответника към
момента на установяване на липсата; възложена на последния отчетническа функция
и наличието на липса, която трябва да е с неустановен произход. Съответно в
тежест на работника /материално отговорното лице/ е да опровергае презумцията,
че липсата е причинена от него или по негова вина, в който смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС /напр. решение №280/02.06.2009 г. по гр.д. №758/2009 г.
на ІІІ ГО на ВКС; решение №123/30.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 890/2010 г., III
ГО на ВКС и др./.
Представен е договор за търговско сътрудничество от
03.02.2017 г., сключен между ищеца и „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД, по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да организира и управлява продажбата на
дребно на стоките на името и за сметка на „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД в обекти за
продажба на дребно, разположени на територията на Централна автогара – София,
бул. „******.
По делото не се спори, а и се установява от представения
трудов договор, че считано от 22.04.2017 г. страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ответникът е заемал при ищцовото длъжността
„Обслужващ бюфет, лавка 51312002” с място на работа – Централна автогара –
София, бул. „******.
От представената по делото длъжностна характеристика на
длъжността „Обслужващ бюфет, лавка”, утвърдена от управителя на дружеството-ищец,
връчена на ответника, се установява, че основните задължения на длъжността са
свързани с продажба и приемане плащането на продуктите и стоките на обекта.
Представен е график за работа за мес.10.2017 г. за обект „Hello“ – Централна автогара.
По делото е представена заповед №1544/09.09.2017 г. на управителя
на „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД, с която е наредено извършването годишна фискална
инвентаризация на търговски обекти, вкл. и на обект „107-Hello“ – Централна автогара.
По делото е представен протокол за инвентаризация от 18.09.2017
г., в който са посочени наличностите на стоките в обект 107, както и че са
установени липси в общ размер на сумата от 7579,50 лв.
Представени са протокол за приключване на
инвентаризация от 18.09.2017 г. между ищцовото дружество и „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД, двустранно подписан, в който е посочено,
че липсите от инвентаризация от 18.09.2017 г. са в размер на сумата от
13 305,72 лв. без ДДС, продажбите за периода 05.05.2017 г. – 18.09.2017 г.
– в общ размер на 1 675 156,15 лв. без ДДС, максимално допустимите
липси – 9364,67 лв., а разликата между реалната и допустима липса в размер на
4 729,26 лв., както и фактура №4152/10.01.2018 г., издадена от „Е.Е.Т.Р.Б.“
ЕООД, по която получател е ищцовото дружество,
за сумата от 4729,26 лв. с ДДС – липса инвентаризация от 18.09.2017 г.
Представени са още заповеди №№1414/15.03.2017 г. и
1725/23.04.2018 г. на управителя на „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД за извършване на
инвентаризация на търговски обекти, вкл. и на обект „107-Hello“ – Централна автогара, протоколи за инвентаризации от
29.03.2017 г. и 05.05.2017 г., дневник за покупките за мес.01.2018 г.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, се установява, че
с описания по-горе протокол за инвентаризация от 18.09.2017 г. за обект „107-Hello“ са установени липси в размер на 7579,50 лв., като
констатациите по тази фискална инвентаризация представляват загуба за ищеца,
тъй като със сумата от 4729,26 лв. по описаната по-горе фактура се намаляват приходите
от комисиони, полагащи се съгласно договора за партньорство.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни и с оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на вреди с неустановен
произход за ищцовото дружество – липси на стоки. Процесуалният закон не съдържа
никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може
да бъде установен /решение №324/06.01.2015
г. по гр.д. №2431/2014 г., ІV ГО на ВКС и решение №260/30.10.2013 г. по гр.д.
№1286/2012 г., ІV ГО на ВКС и др./. Единствените доказателства, ангажирани от
ищеца в тази насока, са описания по-горе протокол от проведена инвентаризация
от 18.09.2017 г., който е оспорен ответника в срока за отговор по чл.131 ГПК.
Протоколът за инвентаризация представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща за съда доказателствена сила и за
доказване на констатациите в който не са ангажирани никакви други
доказателства. Настоящият съдебен състав не кредитира заключението на ССчЕ, тъй
като същото в частта относно процесните липси се базира единствено на цитирания
и оспорен от ответника протокол за инвентаризация. Вещото лице не е
извършило сравнение между търсените счетоводни наличности и установените реални
наличности към датата на инвентаризацията, а и ответникът не е ангажирал
никакви доказателства за установяване на търсените наличности, за да могат да
се установят липси.
Поради изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу
ответника иск отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се
присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 800,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение. На въззивника на основание чл.78
ал.1 ГПК се дължат разноски и във въззивното производство, но доколкото същият
не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат
присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №433918/20.06.2018 г., постановено
по гр.д. №74189/2017 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.Е.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***, срещу Р.С.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно
основание чл.207 ал.1 т.2 КТ за заплащане на сумата от
7579,50 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в липси на стоки,
които вреди за настъпили през периода 05.05.2017 г. – 18.09.2017 г.
ОСЪЖДА „Д.Е.Д.Г.“
ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Р.С.Х., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от сумата от 800,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.