№ 394
гр. Варна, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500104 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД против Определение № 6003/06.10.2021 г. по гр.д. №
11223/2021 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение релевираното
от жалбоподателя с отговора на исковата молба възражение за местна
неподсъдност на делото.
Жалбоподателят счита, че липсва идентичност между термина
„потребител на услуга“ и „ползвател на застрахователна услуга“. Прилагането
на аналогия между дефиниции в различни закони и разширяване на
разбирането на специфични понятия е неправилно. Ползвател на
застрахователна услуга е лице, за което са възникнали права по договор за
застраховка, за разлика от потребителя, който според ЗЗП е страна по договор
за услуга. Ищецът не е страна по застрахователния договор, поради което не
се ползва от потребителската подсъдност по чл.113 от ГПК. Не е налице и
хипотезата на чл. 115 от ГПК на увреждане от деликт, тъй като застраховката
е за рискове „Злополука и заболяване“, а не за „Гражданска отговорност“.
Счита за приложима общата подсъдност по седалище на ответника.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна с твърдения, че
характерът на договора като такъв в полза на трето лице не променя
потребителския му характер.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е.Х.
1
Д., **, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София, иск с правно
основание чл. 441, ал.2 от КЗ за заплащане на сумата от 1710 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в болнични разходи за избор на екип и настаняване в стая за
периода 12.07.2018г. – 15.09.2020г., дължимо в полза на ищцата в качеството
й на застраховано лице по Групова застраховка „Злополука и Заболяване“ по
Договор за обществена поръчка №ВСС-14770/06.11.2017г., сключен между
ВСС и ответното застрахователно дружество.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е
обективирано възражение за местна неподсъдност на спора, основана на
чл.105 от ГПК.
В предоставения от съда срок е постъпило становище от ищеца, в което
избраната подсъдност е обоснована с потребителското му качество.
С обжалваното определение отводът за местна подсъдност е оставен без
уважение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна:
Специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима в
случаите, когато ищецът има качеството потребител. В ГПК не се съдържа
легална дефиниция на това понятие за целите на процесуалния закон.
Следователно възможността за подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена
само за потребителските спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а намира
приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги.
Съдебната практика приема, че понятието "потребител" следва да се
разглежда в широк смисъл, поради което специалната подсъдност по чл. 113
от ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на
застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа
енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за
платежните услуги и системи, на финансови услуги и др. Това е така, тъй като
специалните материални закони, уреждащи правоотношения в различни
отрасли – застрахователни, банкови, енергийни и други, за нуждите на всяка
съответна услуга определят съдържанието на понятието "потребител" като
субект, ползващ се от съответната услуга. Аналогично е разрешението,
дадено с т. 6 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, което не е загубило
действието си, тъй като относимите норми на отменения КЗ, по който е
постановено, не са претърпели съществено изменение. (определение №
241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г., II TO на ВКС, определение № 140
от 13.04.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 174/2020 г., I т. о., ТК, определение №
87/21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на ВКС, определение №
518/25.11.2016 г. по ч. т. д. № 1855/2016 г. на първо т. о. на ВКС, определение
№ 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на II TO на ВКС).
2
По смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Цитираната норма предвижда
два алтернативни признака, определящи качеството потребител – ползвател
на услуга или страна по потребителски договор. С разпоредбата на §13, т.12
от ДР на ЗЗП дейността по застраховане е дефинирана изрично като
"финансова услуга", което означава, че ползващите такава услуга физически
лица имат качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП, независимо дали са страна по договора, тъй като падат в
първата категория лица.
В §1, т. 1 от ДР на КЗ е дадена легална дефиниция на понятието
“застрахован”: това е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага
са предмет на застрахователен договор. По аргумент от чл. 2, ал.2 от КЗ
застрахованият по смисъла на §1, т.1 от ДП на КЗ е ползвател на
застрахователна услуга.
В случая безспорно е, че ищецът като застраховано лице има качеството
на ползвател на застрахователна услуга, за който са възникнали права по
застрахователен договор. Следователно ищецът - физическо лице, притежава
и качеството на потребител, тъй като ползва застрахователна услуга, която не
е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Затова качеството му на потребител в широк смисъл, определя иска като иск
на потребител, независимо от вида на застраховката, от която произтичат
правата му – индивидуална или групова. Дали договорът е сключен от самия
застрахован или от застраховащ, както е в случая, не е от значение от гледна
точка на качеството правоимащ. Както при индивидуалното договаряне, така
и при застраховането за чужда сметка, всички права, произтичащи от
договора, възникват за застрахования, поради което на същия следва да бъде
признато правото на потребител. Единствената разлика е, че при
застраховането за чужда сметка волеизявлението се прави от трето лице –
застраховащ, който дължи и застрахователната премия. Това обаче не
рефлектира върху потребителското качество на застрахования.
По изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че в
случая местната подсъдност следва да бъде определена по правилата на
чл.113 от ГПК. Видно от изготвената служебна справка ищецът е с настоящ и
постоянен адрес в гр.Варна, поради което спорът е от компетентността на
Районен съд - Варна.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6003/06.10.2021 г. по гр.д. №
11223/2021 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение релевираното
от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с отговора на исковата молба
възражение за местна неподсъдност на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (т.9в от
ТРОСГТК 1 /2013).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4