№ 5157
гр. София, 01.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110163587 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „A 1 България“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Логос Проджект“ ЕООД, за заплащане на сумите,
както следва: сумата от 398,56 лв., представляваща месечни такси за използване на
услуги по договор М6392961 за периода от 07.11.2019г. до 06.05.2020г., ведно със
законна лихва от 14.04.2021г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1252
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор М6392961, ведно със
законна лихва от 14.04.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 20.04.2021г. по ч.гр.д. № 20772/2021г. по описа на СРС, 77-
ми състав. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „A1 България“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника „Логос Проджект“
ЕООД договор за използване на мобилни услуги № М6392961, партида *********,
като с приложение № 1 от 18.10.2019г. за срок от 2 години е активиран тарифен план
А1 М клас 4ХL за мобилен номер ********** с месечна такса 60 лв. без ДДС, а с
допълнително приложение за номера е активиран пакет Плюс 20000 МВ интернет на
максимална скорост с месечна такса 1 лв. без ДДС. С приложение № 1 от 18.10.2019г.
за срок от 2 години е активиран и тарифен план А1 Бизнес мобилен интернет S за
номер ********** с месечна такса 10 лв. без ДДС. По договора били издадени и
дължими следните фактури на обща стойност 398,56 лв.: фактура №********* от
1
10.12.2019г.; фактура № ********* от 09.01.2020г.; фактура № ********* от
10.02.2020г.; фактура № ********* от 10.03.2020г.; фактура № ********* от
10.04.2020г. и фактура № ********* от 11.05.2020г. Поради неизпълнение на
задълженията от страна на ответника и на основание чл.54.12 от Общите условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS
и LTE, договор М6392961 бил едностранно прекратен, считано от 10.05.2020г. Ищецът
твърди, че при прекратяване на договора по вина на абоната, последният е длъжен да
заплати неустойка за неизпълнение и неспазен срок на договора за всяка активирана
услуга, за която срокът на действие не е изтекъл в общ размер на 1252 лв., за която са
издадени сметка ********* от 10.05.2020г., сметка ********* от 10.05.2020г. и сметка
********* от 03.01.2020г. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът „Логос Проджект“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК, който е изтекъл на
09.03.2022г. /сряда/ не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Такъв е
депозиран на 10.03.2022г., с който ответникът оспорва предявените искове, като
твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение и не са му
предоставяни услуги през процесния период. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.42 ГПК,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД е да
докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение между него и
ответника по договор за използване на мобилни услуги ********* и приложенията към
него за допълнително предоставени услуги, пълното и точно изпълнение на поетите
задължения – предоставяне на услугите, както и възникването за ответника на
задължението за плащане на уговорената цена.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задължението си.
От представените писмени доказателства се установява, че между страните валидно
е сключен Договор № ********* от 18.10.2019г. за предоставяне на мобилни услуги –
електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер **********, при
уговорена месечна абонаментна такса в размер на 60 лв. без ДДС, съгласно тарифен
план за мобилна телефонна услуга А1 М Клас 4XL, с уговорен допълнителен пакет за
мобилен интернет на максимална скорост на стойност 1,00 лв. без ДДС /видно от
приложение № 1 към договора на л.5-8 от делото/. С приложение № 1 от 18.10.2019г.
за срок от 2 години е активиран и тарифен план А1 Бизнес мобилен интернет S за
2
номер **********, при уговорена месечна абонаментна такса в размер на 10 лв. без
ДДС /л.9 от делото/.
Видно от клаузите на сключения между страните договор (чл. 3.1 от същия, както и
приложенията към него), ищецът (операторът) се задължава да предоставя на
ответника (абоната) електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
електронни съобщителни мрежи, при условията на съответния договор и общите
условия за взаимоотношения между дружеството ищец и потребителите на съответната
услуга, в частност по възникналите правоотношения – да му предоставя достъп до
далекосъобщителната мрежа за осъществяване на разговори с мобилен телефон, както
и мобилен интернет /мобилни данни/.
От описаното съдържание на възникналото между страните облигационно
правоотношение по силата на сключения помежду им договор следва извод, че е
уговорено заплащането на абонаментни месечни такси и стойност на потребление на
предоставени услуги срещу насрещното задължение на оператора на мобилни услуги
да предоставя достъп до далекосъобщителна мрежа и мобилен достъп до интернет с
оглед извършването на телефонни разговори, изпращането на кратки текстови
съобщения и пренос на данни при съответна скорост на връзката. Видно от
съдържанието на договора е, че страните са уговорили дължимост на абонаментната
такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид
предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез
мобилен телефонен номер, посредством който се осъществява ползването на
останалите мобилни услуги. Отделно страните са уговорили заплащането на ползвани
от абоната мобилни услуги, чиято стойност се определя съгласно ценоразписа на
търговеца, какъвто документ не е приложен по делото, съответно същите се
начисляват съобразно реалното потребление от клиента. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от
изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът
между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на
оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите,
уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, с възложена задача на
вещото лице да се запознае със софтуерната система на ищеца, се установява, че в
системата на А1 България съществува договор с ответното дружество, имащо
клиентски ID: *********, с отразена справка за услуги, предоставяни на процесните
мобилни телефони /********** и **********/. В обстоятелствената част на
заключението е посочено, че след активирането на услугите на 18.10.2019г. /датата на
сключване на процесния договор/, на 06.01.2020г. временно е ограничена услугата за
изходящи обаждания, съответно на 06.03.2020г. временно са спрени както изходящите,
3
така и входящите обаждания и на 10.05.2020г. услугите са изцяло канселирани поради
прекратяване на договора.
Видно от приложена по делото фактура № ********** от 10.02.2020г., за отразения
период на фактуриране 07.01.2020г. – 06.02.2020г. мобилният оператор е начислил на
ответника единствено месечни абонаментни такси за електронни съобщителни услуги
и мобилен интернет на максимална скорост за телефонен номер ********** на
стойност 61,00 лв. без ДДС, съответно месечна абонаментна такса за мобилен интернет
за телефонен номер ********** на стойност 10,00 лв. без ДДС, или обща стойност на
фактурата 85,20 лв. с ДДС. Аналогично е съдържанието и на фактура №********* от
10.03.2020г., фактура № ********** от 10.4.2020г. и фактура №********** от
11.05.2020г., като единствено във фактура №********** от 10.03.2020г. е добавена и
такса за събиране на дължимите суми в размер на 9,98 лв. без ДДС. Начислените суми
по фактурите са изцяло в съответствие с изложеното в обстоятелствената част на
заключението по СТЕ, а именно съобразно ограничения достъп до услугите –
частично, а впоследствие и напълно спрени според предвидените в общите условия
санкции при неуредени плащания. Вещото лице уточнява, че макар и при ограничен
достъп до услугата, същата продължава да бъде активна и във всеки момент може да
бъде възстановена в пълен обем.
Приетата по делото ССчЕ, от друга страна, установява, че процесните фактури са
осчетоводени от ищцовото дружество, като размерът на дължимите суми по тях,
съобразявайки извършените частични плащания и отстъпките, възлиза на стойност
398,56 лв. с ДДС. Поради липсата на осъществен контакт с ответното дружество,
заключението е изготвено на база предоставени счетоводни данни от „А1 България“
ЕАД, с подробно излагане на информацията за издадените фактури, крайната дата на
плащане по тях, доставени услуги и отстъпки, както и ДДС и крайна стойност.
С оглед изводите, до които съдът достигна, че страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение, породено от сключения помежду им и
посочен по-горе договор, ведно с приложения, с които на ответника са предоставени
следните мобилни телефонни номера: ********** и **********, и съобразно
приложените по делото като писмени доказателства фактури, обективиращи
претенцията на ищеца за дължими суми за абонаментни такси, респективно
заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, които съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвени и мотивирани, се налага изводът за основателност на иска в
тази му част за сумата от 362,46 лв. с ДДС, представляваща сбор от начислените и
обективирани в следните фактури и приложения към същите стойност на абонаментни
такси: фактура №********** от 10.12.2019г. за сумата от 13,40 лв. с ДДС
/съобразявайки остатъка от платен депозит/, фактура №********** от 09.01.2020г.,
фактура №********** от 10.02.2020г., фактура № ********** от 10.03.2020г., фактура
4
№********** от 10.04.2020г. – всяка от четирите фактури за сумата от по 85,20 лв. с
ДДС, и фактура № ********* от 11.05.2020г. за сумата от 8,26 лв. с ДДС /последната
съобразно искането на ищеца/.
По отношение на претенцията на ищеца за предоставени и начислени
далекосъобщителни услуги настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал
пълно и главно в хода на съдебното дирене изпълнението на това свое договорно
задължение. В Приложение А към фактурите, касаещи процесните отчетни периоди,
ищецът е начислил стойност за определено потребление на мобилни услуги, но не са
ангажирани доказателства, че електронни съобщителни услуги на претендираната
стойност действително са били предоставени на ответника. Представените фактури са
частни свидетелстващи документи, едностранно съставени от ищеца и съдържащи
изгодни за автора им обстоятелства (за доставка на определено количество услуги и
възникнали в негова полза парични вземания), поради което същите не се ползват с
материална доказателствена сила за констатираните с тях права и задължения, а
формалната им доказателствена стойност се отнася единствено до факта на писменото
изявление и неговото авторство. Документите не са подписани от длъжника и не
съдържат негово признание за дължимостта на сумите и следователно установяват
само наличието на парична претенция на ищеца на посочената стойност, но не и
реалната доставка на услугата като основание за възникване на това вземане. При
липсата на признание от ответника на твърдяната от ищеца доставка на мобилни и
далекосъобщителни услуги, посочените едностранно съставени от страната документи,
съдържащи изгодни за нея факти, не са достатъчни, за да докажат пълно и главно
извършено от ответника потребление в претендираното количество. В този смисъл
неоснователна е и претенцията за добавена такса за събиране на дължимите суми в
размер на 9,98 лв. без ДДС по фактура № ********* от 10.03.2020г.
По делото не са представени други доказателства и не са направени
доказателствени искания в подкрепа на тези твърдения на ищеца, като следва да се
посочи, че в заключението по СТЕ е даден отговор относно начина на отчитане на
месечното потребление на абонатите за всяка мобилна услуга при определяне на
трафичните данни и включването им в клиентските фактури, но същият описва
генерално механизма на провеждане на разговори, респективно тяхното
остойностяване, без да анализира в конкретика използваните процесни мобилни
услуги. По изложените мотиви, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на факта на изпълнение на договорното му задължение да предостави услуга
на претендираната стойност в посочените периоди. Ето защо, в тежест на ответника не
е възникнало парично задължение за заплащане на начислените в приложените
фактури далекосъобщителни услуги, поради което предявеният иск в тази част е
неоснователен и следва да се отхвърли.
5
С оглед изложеното, предявеният иск е основателен за сумата от 362,46 лв.,
представляваща сбор от начислените в посочените по-горе и представени по делото
фактури месечни абонаментни такси, като за разликата до пълния предявен размер от
398,56 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявената претенция с посоченото правно основание в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, че е изпълнил задълженията си по сключените договори,
респективно, че е бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна по същите/, че е
била уговорена по размер неустойка в случай на неизпълнение на посочените
задължения от ответника, както и какъв е размерът на неустойката по всеки договор за
исковия период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си.
По делото са представени сметки №********** от 10.05.2020г., №********** от
10.05.2020г. и №********** от 03.01.2020г., в които са обективирани начислени от
ищеца на името на ответника неустойки и обезщетение за обработка на просрочени
задължения в общ размер от 1 252 лв., но от съдържанието на документите не става
ясно коя неустойка по кой договор, респективно приложение към него е начислена,
съответно на какво основание и за какъв период. По делото не е представен и
ценоразпис на мобилния оператор, отразяващ фиксираните размери на просрочените
задължения, който да обоснове извод за начислените суми. При липсата на други
данни следва да се приеме, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
предпоставките за възникване на претендираните от него неустоечни вземания, поради
което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението и с оглед посоченото в исковата молба основание за
начисляване на неустойка поради предсрочно прекратяване на договора при виновно
неизпълнение на задълженията на потребителя следва да се отбележи, че действително
съгласно клаузата на чл.54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1
България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи
на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (приложими към сключения
между страните договор), договорът се счита едностранно прекратен от страна на
оператора в случай на забава в плащането на дължимите суми от абоната с повече от
124 дни. Съобразно клаузите на т.4.5 от Договор №********* от 18.10.2019г.,
препращащ към съответното приложение, конкретно т.6.1. от Приложение №1 към
договора и т.5.2.4. от Допълнително приложение към Приложение № 1 към договора,
сключени между страните, в случай че абонатът наруши задълженията си,
6
произтичащи от договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или
вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът
има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на
прекратяването му до изтичане на определения срок на договора.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението
задължителни тълкувателни разяснения, преценката дали една неустойка е нищожна от
гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението (съществено
или за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във всички случаи,
когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При договорите с трайно изпълнение, какъвто е процесният, развалянето няма
обратно действие, като за бъдещ период прекратилият договора кредитор има право на
обезщетение за претърпените загуби и пропуснатите ползи, което обезщетение не е
съизмеримо с неполучената от него цена, а с разликата между нея и спестените
разходи. Вредите биха се доближавали до цената, само ако кредиторът има твърде
високи неизползваеми инвестиции или твърде малко разходи, зависещи от реално
предоставената услуга, т.е. висока чиста печалба. По делото не са наведени твърдения,
нито са представени доказателства за извършени високи разходи или получавана
висока печалба. Напротив, в хипотезата на големи доставчици на обществени услуги
обичайно е налице взаимозаменяемост на клиентите спрямо материалната база (ако
такава въобще е закупувана с оглед конкретния клиент), а също и възможност за
известна оперативност в управлението на персонала. Съответно делът на спестените
поради развалянето разходи е относително висок. Не се установяват и каквито и да е
косвени загуби или пропуснати ползи.
Следователно, получаването на цената до края на срока на договора, особено при
прекратяването му в начален етап, ще доведе с голяма степен на вероятност до
неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни услуги, доколкото
ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението на договора, а
същевременно ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто
7
би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова страна,
което несъмнено нарушава принципа на справедливост. В този смисъл – решение
№110 от 21.07.2016г. по т.д. №1226/2015г. на ВКС, I т.о., решение № 193/09.05.2016г.
по т.д. №2659/2014г. на ВКС , I т.о., решение №219/09.05.2016г. по т.д. №203/2015г. на
ВКС, І т.о. и др. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна.
Нищожността на неустоечната клауза, за която съдът следи служебно, изключва
възникването на претендираното въз основа на нея вземане за неустойка, поради което
и на това основание предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 73,13лв., представляващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, което е действително платено от ищеца
на адв. Й., видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
12.04.2021г. За исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 179,43
лв., представляваща заплатена държавна такса и възнаграждения на вещи лица по СТЕ
и по ССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните
състезания не е представил доказателства да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, че „Логос Проджект“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 362,46 лв., представляваща стойност на месечни абонаментни
такси съгласно договор № ********* от 18.10.2019г. за предоставяне на мобилни
услуги – електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер ********** и
Приложение №1 към договор № ********* от 18.10.2019г. за предоставяне на мобилни
услуги – бизнес мобилен интернет за мобилен телефонен номер **********, съгласно
следните фактури: фактура №********* от 10.12.2019г.; фактура №********* от
09.01.2020г.; фактура №********* от 10.02.2020г.; фактура №********* от
10.03.2020г.; фактура №********* от 10.04.2020г. и фактура №********* от
8
11.05.2020г., ведно със законната лихва от 14.04.2021г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.04.2021г. по ч.гр.д.
№20772/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
362,46 лв. до пълния предявен размер от 398,56 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, срещу „Логос
Проджект“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че „Логос Проджект“ ЕООД, ЕИК *********,
дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1252 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор №********* от 18.10.2019г. за
предоставяне на мобилни услуги – електронни съобщителни услуги за мобилен
телефонен номер **********, съответно за предоставяне на бизнес мобилен интернет
за мобилен телефонен номер **********, както и обезщетение за обработка на
просрочени задължения, съгласно издадени сметки №********** от 10.05.2020г.,
№********** от 10.05.2020г. и №********** от 03.01.2020г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.04.2021г. по ч.гр.д. № 20772/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Логос Проджект“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 73,13 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 20772/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 179,43 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9