М О Т И В И
НОХД № 674/ 2018 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение по
чл.343 ал.1. б.”в” вр. ал.342
ал.1 от НК спрямо подсъдимия И.К.П., роден на ***
***, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, със средно
професионално образование, работещ като шофьор-куриер към „***“ ЕООД гр. С., неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 10.01.2017 г. в землището на
с. В., обл. П., на автомагистрала „Тракия“, км 132-ри, при управляване на моторно превозно
средство товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с per. № **, е нарушил правилата за движение по чл.
20 ал.2 изр.1 от ЗДвП (Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, със състоянието
на пътя, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие), като по непредпазливост е причинил смъртта на З.И. Н. ЕГН **********.
Представителят
на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
обвинението е доказано напълно и моли съда да признае подсъдимия за виновен и
да го осъди по повдигнатото му обвинение. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода по
реда предвиден в чл.55
от НК, при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, то
да бъде в
размер на около една година
лишаване от свобода, като пледира за прилагане на чл.
66 ал.1 от НК. По отношение задължителната
норма на чл.343г от НК представителят на държавното обвинение пледира
отнемане на правото на подсъдимия
да управлява МПС за същия срок от около
една до две години. Пледира връщане
на лекия автомобил на лизингополучателя, на
подсъдимият да бъде възложено
заплащането на разноските,
а дисковете съдържащи записи от
тел.112 - да останат по делото.
По делото се конституираха
като частни обвинители
наследниците на пострадалата, които
посредством поверениците си, поддържат становището на държавното обвинение.
Подсъдимият заявява, че искрено съжалява за случилото се, но смята,
че не е виновен. Лично и чрез защитника си моли
съда да приеме,
че пострадалата
е била непредвидима опасност, тъй като
движението й като пешеходка по магистралата е изрично забранено по ЗДвП и
деянието е случайно и пледира за прилагане на чл.15 от НК. Моли подсъдимият да бъде оправдан.
СЪДЪТ, като
анализира доказателствата по делото и изразеното
от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият е:
И.К.П., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, със средно професионално
образование, работещ като шофьор-куриер към „***“ ЕООД гр. С., неосъждан, ЕГН
**********.
Фактическата обстановка
е следната:
Пострадалата З. Н. на 10.01.2017 г. следобед се занимавала с изпращането на
двама свои внуци за А., които трябвало да пътуват с автобус, на който да се
качат при престоя му на бензиностанция „Ромпетрол“, на км 132 от северната
страна на автомагистрала „Тракия“, странично спрямо северното й платно с посока
за движение към гр. С., в землището на с. В., обл. П. До
мястото на качването им ги придружили пострадалата Н., снаха й свидетелката
Н.А., и още един от внуците й, който бил
малолетен. За да стигнат до автобуса те наели такси в кв. „*“, с водач
свидетеля С.Д.. Д. закарал петимата си пътници в района на мотел „Мерита“ до
магистралата по странични пътища. Мотелът бил разположен обаче от другата
страна на пътя странично, до платното с посока за движение към Б.. А. попитала
шофьора дали може да ги закара направо до бензиностанцията, но Д. й обяснил, че
не знае как да стигне до нея, а и нямал намерение да обикаля цяла Б.. Затова й
предложил да прекосят магистралата, за да стигнат до бензиностанцията. Поради
отказа му да ги закара с колата до бензиностанцията, пътниците му се съгласили
и последователно пресекли двете платна и разделящата ги мантинела, като около
17.00 ч. стигнали до бензиностанцията, а шофьорът на таксито останал да ги чака
на паркинга на мотела. Автомагистралата в този
участък била силно заснежена от предходен снеговалеж, платната за движение били
частично разчистени, като странично, от почистването бил насъбран сняг.
Автобусът, пътуващ за А., пристигнал на бензиностанцията малко след 17,30
ч. и двамата по-големи внуци на З. Н. се качили и отпътували. Междувременно
притъмняло и започнал силен снеговалеж, значително ограничаващ видимостта. З.
Н. заедно с по-малкия си внук и снаха си свидетелката Н.А. трябвало отново да
прекосят странично магистралата, за да стигнат до паркинга на мотел „Мерита“,
където ги чакало таксито, за да се приберат в гр. П. Първи
от района на бензиностанцията върху северното платно за движение, около 17,45
часа, навлезли Н. (облечена в тъмни дрехи – сива жилетка, черен елек, черен
панталон, черни ботуши и черна кърпа за глава) с малолетния й внук, движейки се от дясно наляво (т.е. от север на юг)
спрямо превозните средства, пътуващи по тази част от пътя в посока към гр.С.
(от изток на запад). Свидетелката А. изостанала назад.
По същото време в този участък на магистралата от изток на запад в посока
гр. С. се движел подсъдимият И.П. с управлявания от него служебен товарен
автомобил микробус „Мерцедес Спринтер“ с per. № **, ползван по договор за
лизинг от „**.“ ЕООД гр. С., където П. който бил дългогодишен професионален
шофьор, работел като шофьор-куриер. Било тъмно, обилно валял сняг, което
допълнително затруднявало видимостта. На пътното платно имало снежна покривка,
която скривала надлъжната пътна маркировка. Платното за движение било частично
разчистено, в предели, позволяващи само изпреварване, като от двете страни на
разчистената зона бил натрупан почистеният сняг. В тази ситуация подсъдимият
управлявал превозното средство по почистената част на платното, на къси
светлини на фаровете, със скорост около 63 км/ч., при което дължината на пълния
спирачен път на автомобила била 75,23 м. Въпреки комбинацията от специфични
атмосферни условия и липсата на друго осветление на пътя освен фаровете му,
подсъдимият поддържал скорост на автомобила 63 км/ч, която не му позволявала да
спре в осветената от фаровете негова реална зона на видимост.
Междувременно, предприемайки
пресичане, пострадалата З. Н. навлязла на платното за движение на автомобили на
около 62-63 м пред автомобила, управляван от подсъдимия П., което не било
забелязано от него, тъй като зона му на видимост
към нея била около 40 м. Едва след като изминала около 2,44 м по платното, жената
попаднала в тази зона на видимост на П., който в този момент и реагирал,
задействайки спирачната система. Поради несъобразената с пътната
обстановка скорост, обаче, вече не съществувала техническа възможност да
бъде предотвратен ударът с пострадалата З. Н.. Така след около 2,29 сек
неизбежно подсъдимият блъснал със скорост вече около 62 км/ч пострадалата в
лявата й страна, с предната лява част на управлявания от него автомобил, като
мястото на удара било на около 3-3,5м северно от мантинелата, разделяща двете
платна. В този момент внукът й бил успял да пресече платното за движение и без
инциденти да достигне до мантинелата.
Тялото на пострадалата било
отхвърленно на около 22 м напред и наляво, падайки по гръб в непосредствена
близост до разделителната мантинела върху натрупания при почистванията сняг, с
глава, насочена в северна посока. Блъсналото я превозно средство изминало още
около 200 м път, преди водачът му да успее да го спре.
От сблъсъка на Н. били
причинени пълно разкъсване на стената на аортата след дъгата й и разкъсване на
слезката и левия бъбрек. Това довело до остра кръвозагуба, представляваща
несъвместимо с живота травматично увреждане, в резултат на което тя починала на
място. Наред с тези травми на пострадалата били причинени и прекъсване на гръбначния мозък на ниво първи шиен
прешлен; многофрагментно счупване на първи шиен прешлен с отделянето му от
черепната основа, кръвоизлив от меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните
стомахчета, 300 мл кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката, разкъсване
на левия бъбрек, счупване на ребра по общо 4 фрактурни линии, разкъсване на
плеврата вляво, счупване на лявата ключица, счупване на тялото на третия гръден
прешлен, счупване на левите странични израстъци на поясните прешлени, счупване
на малка пищялна кост вдясно, счупване на лява кръстцово-хълбочна става;
счупване на срамната кост вляво, кръвонасядания на меките тъкани около всички
места на счупване, разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област,
кръвонасядане на меките мозъчни покривки в същата област, кръвонасядания по
десния горен крайник, корема и десния долен крайник и мозъчен оток.
От удара настъпили деформации
и по автомобила – по предния ляв калник, по предната броня в лявата й част,
както и счупване на предния му ляв фар.
Възприемайки последиците от
инцидента, свидетелката А. се върнала в залата на бензиностанцията и намирайки
се във видимо стресово състояние, поискала от служителите да извикат бърза
помощ. На призивите й веднага реагирал свидетелят Ч.К., който тогава бил управител
на търговския обект, който, разбирайки, че има ударен човек на пътното платно,
около 17,51 ч. се обадил от мобилния си телефон на националния спешен телефон
112 и съобщил за инцидента. След около минута Н.А. също се обадила и през плач
се опитала да обясни за случилото се.
След около 10 мин. На
местопроизшествието, отзовавайки се на сигналите, пристигнал намиращ се наблизо
автопатрул на сектор „Пътна полиция“ гр. П. с екип – свидетелите А.Н. и Д.П..
Те констатирали, че пострадалата жена е починала и обезопасили мястото на
инцидента, изпробвали водача на микробуса И.П. с техническо средство за
употреба на алкохол, което показало отрицателен резултат.
Пристигнал и автомобил на
спешна медицинска помощ, като здравните работници също констатирали, че пострадалата
З. Н. е починала.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за
установена въз основа: обясненията на подсъдимия дадени в последното съдебно заседание пред настоящия съдебен
състав;
от показанията на свидетелите – Н.Р.А. дадени в хода на съдебното
следствие (л.68 от съдебното производство), от показанията на свидетелите
П.Р.Н.(л. 87-гръб от делото), Г.Р.Н. (л.67-гръб от съдебното дело) и
Г.Р.Н.(л.88 от съдебното дело) – наследници на пострадалата, нейни деца,
конституирани и като частни обвинители в процеса, свидетеля С.Ф.Д. (л.69 и сл.
от съдебното дело), свидетелят А.Н.Н.(л.88-89 от
съдебното дело) – полицай, младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР П,
отзовал се на сигнал за инцидент на АМ Тракия, дадени в хода на съдебното
следствие и четените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК(т.1 л.56 от
досъдебнотго производство), свидетелят Д.Б.П.(л.89-90-гръб от съдебното
производство) – пътен полицай в сектор ПП при ОД на МВР П. и четените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 от НПК (т.1 л.58-гръб от досъдебното производство), свидетелят Б.И.Х. (л.90-гръб – л.91 от съдебното дело) -
колега на подсъдимия и прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК
(т.1 л.59-гръб от досъдебното производство), свидетелят Ч.Б.К. (л.98гръб –л.99
от съдебното производство) и четените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК(т.1 л.60 от досъдебното производство) –
управител на бензиностанция „Ромпетрол“ на АМ Тракия към м.01.2017г.; съдебно-медицинската експертиза на труп, изготвена от вещото лице К.Х. (т.1
л.62-66 от досъдебното производство);
автотехническа експертиза на вещото лице С.М.
(л.72-106 от досъдебното производство и двете допълнителни експертизи на същото
вещо лице (съответно на л.110-123 от ДП и на л.127-134 от ДП), химическа
експертиза на в.л. П.В. на наличие на упойващи
вещества в кръвта на пострадалата от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие и веществени
доказателства,
фотоалбуми, удостоверение на наследници, талон за регистрация на МПС, контролен талон, застрахователна полица „Гражданска отговорност“, протокол
за ПТП, справка за нарушител/водач, справка съдимост и характеристична
справка на подсъдимия, веществените
доказателства - всичко това
присъединено и ползвано от съда при постановяване на присъдата.
Съдът възприема обясненията на подсъдимия изцяло, като съответстващи на
целия останал доказателствен материал по делото. От тях се установява, че
подсъдимият в участъка на местопроизшествието е карал със скорост малко
по-малко от 89-90км.ч., което се потвърждава от АТЕ, установяваща, че скоростта
му на движение към момента на инцидента е била 63км.ч. От обясненията на
подсъдимия се установява и че в момента на инцидента е имало силен снеговалеж и
видимостта е била малка, платното е било изчистено но не до асфалт, като
маркировката не се е виждала – обстоятелство, което се установява
и от показанията на всички свидетели. Установява се, че в неговата посока на
движение не е имало никакви коли, движение имало в насрещното платно, поради
което карал на къси светлини и с което си обяснява причината да не види
пострадалата. Осветлението на бензиностанцията не осветявало пътното платно на
магистралата. Установява се и механизма на сблъсъка – видял пешеходците на
около десет метра по-рано – мъж стоящ на мантинелата, след него жена и дете и
най-отзад – възрастна жена, при което натиснал спирачки и завил на дясно, но не
успял да избегне удара в лявата страна на възрастната жена с левия фар на
микробуса.
Свидетелката Н.Р.А. (л.68 от съдебното производство), е очевидец на
инцидента. Тя е майка на едно от изпращаните до автобуса момчета, снаха на
пострадалата и съпруга (съжителстваща на семейни начала със свидетеля Г.Н.).
Свидетелката обяснява причината да пресичат пеш магистралата с отказа на
шофьора на таксито да ги закара от другата страна на магистралата, на
бензиностанцията, където спирал автобуса. При връщането към таксито разказва,
че свекърва й вървяла по-напред от нея. Свидетелката била с малкото дете,
пресичали, като видяла, че няма коли, а детето изтичало напред. Чула удара, в
момента в който се обърнала назад към автобуса, когото изпращали. Не видяла
приближаването на микробуса. Не видяла и удара. Потвърждава тъмното облекло на
пострадалата, часа на инцидента – около 17.35ч., притъмняването, силния
снеговалеж.
Свидетелите П.Р.Н.(л. 87-гръб от делото), Г.Р.Н. (л.67-гръб от съдебното
дело) и Г.Р.Н.(л.88 от съдебното дело) са наследници на пострадалата, нейни
деца, конституирани и като частни обвинители в процеса. Тримата не са
присъствали на инцидента, в същото време били на работа в А. и разбрали за него
от обаждане на близките си и от техни разкази. Твърдят, че са били в
изключително близки отношения с майка си.
Свидетелят С.Ф.Д. (л.69 и сл. от съдебното дело) и шофьорът на таксито,
който закарал пострадалата и спътниците й (свидетелката А., двете момчетата,
които изпращали на автобуса за А. и малкото й дете). От показанията му се
потвъждава обстоятелството, че е закарал пасажерите си до парка Мерита, като
отказал да ги закара отсреща до бензиностанцията, тъй като имало много сняг.
Чакал ги на паркинга на парка Мерита. Когато разбрал за катастрофата с една от
пътничките си бил в паника. Показанията му потвърждават тъмното време,
заснеженото платно на магистралата. Според него това се случило към
18.30-19.00ч.
Свидетелите А.Н.Н.
(л.88-89 от съдебното дело и четените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК в т.1 л.56 от досъдебнотго производство) и Д.Б.П. (л.89-90-гръб от
съдебното производство и четените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК в
т.1 л.58-гръб от досъдебното производство) са пътни полицаи в сектор ПП при ОД
на МВР П. Свидетелите били заедно на смяна, когато получили сигнала за
процесния инцидент на 10.01.2017г. Сочат като време на инцидента и сигнала за
него – към 17.30 или 18.00ч. като твърдят, че са пристигнали на мястото около
10-15 минути след сигнала. Описват пътната обстановка като мрачно време,
снегонавяване. Насочеността на осветлението на бензиностанцията само навътре
към нея. След прочитане показанията им от досъдебното производство относно
времето на инцидента и обстановката, двамата свидетели заявяват, че относно
естествената осветеност, климатичните условия и времето на получаване на
сигнала потвърждават показанията си от досъдебното производство, като по близки
по време до инцидента и по-ясни – а именно – стъмнено, обилен снеговалеж и
покрита магистрала със сняг и върху платното. И двамата свидетели твърдят, че
пострадалата е била с чехли. Свидетелят Н. разказва, че водачът на автомобила е
бил уплашен, притеснен, в шок, тъй като пострадалата внезапно изкочила и той
нямало как да реагира.
Свидетелят Б.И.Х. (л.90-гръб – л.91
от съдебното дело и прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК в
т.1 л.59-гръб от досъдебното производство) е колега на подсъдимия от Пловдив,
обадили му се да отиде на местопроизшествието, където бил около половин час
след инцидента. Било заснежено и не се виждала хоризонталната маркировка.
Пострадалата била до мантинелата. Потвърждава прочетените си показания от
досъдебното производство относно това как е станало произшествието, а именно –
от разказа на подсъдимия разбрал, че пресичащите магистралата пешеходци
изкочили ненадейно пред него и той ударил пострадалата.
Свидетелят Ч.Б.К. (л.98гръб –л.99 от съдебното производство и четените по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК в т.1 л.60 от досъдебното производство)
бил управител на бензиностанция „Ромпетрол“ на АМ Тракия към 10.01.2017г. Бил в
залата на бензиностанцията, когато станал процесния инцидент и има впечатления
само от крясъците на свидетелите за пострадал човек. Потвърждава силния
снеговалеж и това, че осветлението на бензиностанцията не осветява пътното
платно на магистралата Самият той си тръгнал от работа около 19.00ч. карал
бавно с не повече от 50км/ч потвърждава прочетените си показания от досъдебното
производство относно комуникацията с жената от която разбрал за инцидента
инициирала обаждане на тел.112. Относно скоростта си с която е шофирал
тръгвайки си от работа заявява, че не помни дали казаното от него в досъдебното
производство, че е карал с 30км/ч е вярно, тъй като не е засичал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни и взаимно
допълващи се, в това число и в прочетените им по реда на чл.281 от НПК части.
Несъответствието с прочетените части по реда на чл.281 от НПК съдът отдава на
изминалите повече от година и половина от инцидента, а не като
заинтересованост, като счита, че те се отнасят по-скоро за субективни
възприятия, които обсъдени ведно със заключенията на автотехническата
експертиза, работила по тях и по обективните находки, материализирани по делото
във веществени доказателства и доказателствени средства, писмени доказателства
и доказателствени средства,
непротиворечиви данни относно основните елементи на доказване.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство
химическа експертиза, изготвена от вещото лице П. В., приета от съда без
възражения от страните установява, че в кръвта на пострадалата не е установено
наличие на алкохол.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза
изготвена от вещото лице д-р К.Х., изслушана непосредствено пред съдебния
състав в хода на съдебното следствие, при изследването на трупа на З. Н. са
били установени пълно разкъсване на стената на аортата след дъгата й с наличие
на течна и съсирена кръв в гръдния кош в количество 1 400 мл; прекъсване на
гръбначния мозък на ниво първи шиен прешлен; многофрагментно счупване на първи
шиен прешлен с отделянето му от черепната основа, кръвоизлив от меките мозъчни
обвивки, кръв в мозъчните стомахчета, 300 мл кръв в коремната кухина,
разкъсване на слезката, разкъсване на левия бъбрек, счупване на ребра по общо 4
фрактурни линии, разкъсване на плеврата вляво, счупване на лявата ключица,
счупване на тялото на третия гръден прешлен, счупване на левите странични
израстъци на поясните прешлени, счупване на малка пищялна кост вдясно, счупване
на лява кръстцово-хълбочна става; счупване на срамната кост вляво,
кръвонасядания на меките тъкани около всички места на счупване,
разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област, кръвонасядане на меките
мозъчни покривки в същата област, кръвонасядания по десния горен крайник,
корема и десния долен крайник и мозъчен оток. Според експерта причина за
смъртта на З. Н. е настъпилата остра кръвозагуба на базата на пълното
разкъсване на аортата с наличието на 1 400 мл кръв в гръдния кош и 300 мл кръв
в коремната кухина на базата на разкъсването на слезката и левия бъбрек, които
били несъвместими с живота травматични увреждания, причинени по механизма на
действието на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и от действието
на по-голяма сила, и настъпилата смърт е в причинна връзка с възникналото пътнотранспортно
произшествие – пешеходец, ударен от автомобил.
Съгласно заключението на автотехническа експертиза
(т.1, л.72-106 от ДП) скоростта на движение на
товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 63 км/ч, а в момента на сблъсъка - около 62
км/ч.; дължината на опасната зона за спиране (пълния спирачен път) при
движението на превозното средство с установената скорост от около 63 км/ч в
конкретната пътно-климатична обстановка е на 75,23 м, а конкретната видимост на
водача към пешеходеца е около 40 м пред автомобила. Въз основа на горното вещото лице е направило
извод, че в създадената пътна ситуация, водачът на автомобила е нямал
техническа възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като от момента, в който е
имал техническа възможност да забележи пешеходката (на разстояние около 40 м
пред автомобила), мястото на удара вече е било вътре в опасната зона на
превозното средство, като технически съобразената скорост при установените
пътно-климатични условия и дължината на конкретната видимост към пешеходката
при движение на къси светлини е била 41 км/ч.
Според експерта най-вероятен от техническа гледна
точка механизъм на процесния пътен
инцидент бил следният: водачът И.П. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“ по платното за движение на автомагистрала „Тракия“ в посока от изток
на запад. През това време пешеходката З. Н. е била северно от платното за
движение. Когато превозното средство е било на около 62-63 м, жената е навлязла
в разчистената от сняг част на платното за движение, предприемайки пресичането
му в посока от север на юг (от дясно наляво) пред автомобила. Когато изминала
около 2,44 м по платното и била на около 4,33 м преди мястото на удара, а
товарният автомобил бил съответно на около 40 м преди мястото на удара, водачът
му вече имал техническа възможност да забележи пешеходката и в този момент
реагирал, задействайки спирачната система, но въпреки това след около 2,29 сек
настъпил удар в предната лява част на автомобила, който бил неизбежен, поради
две основни причини от техническа гледна точка: първо, пешеходката е предприела
пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не
е било безопасно, и второ, управлението от водача на товарния автомобил
„Мерцедес Спринтер“ със скорост 63 км/ч, която е била технически несъобразена с
конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на конкретната видимост към
пешеходката при движение на къси светлини.
Видно от допълнителната автотехническа експертиза
(т.1, л.110-123 от досъдебното производство), скоростта на движение на товарния
автомобил „Мерцедес Спринтер“ от 63 км/ч е била технически съобразена спрямо
останалите движещи се автомобили, но несъобразена в конкретната
пътно-климатични обстановка и с дължината на конкретната видимост към
пешеходката при движение на къси светлини, като технически съобразена в тази
ситуация скорост трябвало да е 41 км/ч.
Видно от втората допълнителна автотехническа
експертиза (т.1, л. 127-134 от досъдебното производство), дължината на
конкретната видимост към пешеходеца е била около 40 м както при движение
успоредно на платното за движение, така и при пресичане на платното, а
дължината на пълния спирачен път (опасната зона) при движение на автомобила със
скорост 41 км/ч е 40 м.
Съдът възприема заключенията на експертите, приемайки,
че те са компетентни, обосновани и безпристрастни – неоспорени от страните,
изготвени от вещи лица с необходимите знания и опит в съответната област,
свързана с предмета на възложените им задачи.
Въз основа на изложеното,
съдът намира за безспорно установено
от фактическа и правна страна, че подсъдимият И.К.П.,
е осъществил от фактическа и правна страна престъпление
по чл.343 ал.1. б.”в” вр. ал.342 ал.1 от НК,
като на 10.01.2017 г. в
землището на с. В., обл. П, на
автомагистрала „Тракия“, км 132-ри, при управляване на моторно превозно средство товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с per. № ***, е нарушил правилата за движение по
чл. 20 ал.2 изр.1 от ЗДвП (Водачите на
пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението
да се съобразяват
с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните
условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие), като по непредпазливост е причинил смъртта на З.И. Н..
От обективна страна деянието е доказано от обсъдените по-горе доказателства. По делото е безспорно се установява,
от всички събрани по делото доказателства, че пътно-транспортното произшествие
вменено в наказателна отговорност на подсъдимия е станало: като време – на
10.01.2017 г. в късния следобед-привечер между 17.30ч и 18.00ч.; като място – в
землището на с. В., обл. П, на автомагистрала „Тракия“, км 132-ри; като начин –
при управляване на моторно превозно средство товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с per. № *** от подсъдимия И.К.П., в лоша пътна и атмосферна
обстановка – тъмно време, обилен снеговалеж, затрудняващ видимостта, снежна
покривка – скриваща надлъжната пътна маркировка, частично разчистено платно за
движение, позволяващо само изпреварване, а от двете страни на разчистената зона
– натрупан избутания от разчистването сняг – обстоятелства, които се
установяват от показанията на всички разпитани свидетели и обясненията на
подсъдимия, а също и от протокола за оглед на местопроизшествие и албума към
него; подсъдимият управлявал превозното средство по почистената част на
платното, на къси светлини на фаровете, със скорост около 63
км/ч.(обстоятелства, които се установяват от обясненията на подсъдимия и от
заключенията на автотехническата експертиза), при която скорост и
пътно-климатична обстановка дължината на пълния спирачен път (опасната зона за
спиране) на автомобила била 75,23 м. и която не била съобразена с обективните
данни на пътната обстановка и не му позволявала да спре в рамките на осветената
от фаровете негова реална зона на видимост – около 40 м, в която, за да може да
спре, подсъдимият следвало да управлява автомобила със скорост 41 км/ч., тъй
като дължината на пълния спирачен път (опасната зона) при движение на
автомобила със скорост 41 км/ч е 40 м.
Предвид така установените обективни елементи съдът приема, че подсъдимият е
нарушил чл. 20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, според който водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
т.е. подсъдимият е следвало да избере такава скорост (41км/ч), която да му даде
възможност да преустанови движението на управляваното от него превозното
средство в рамките на осветеното от фаровете разстояние на конкретна видимост
на водача пред автомобила, която е била 40м. при поява на препятствие,
предотвратявайки контакт с него. А подсъдимият е управлявал автомобила със
скорост 63км/ч, при което опасната зона за спиране (пълния спирачен път) в
конкретната пътно-климатична обстановка е на 75,23 м - надвишаваща значително
конкретната видимост в конкретната пътно-климатична обстановка.
Защитата възразява за несъставомерност на деянието, като твърди, че пострадалата е била непредвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. Решаващият състав прецени защитната
теза като неоснователна. По делото се установи от всички събрани доказателства
и доказателствени средства, че местопроизшествието е станало в непосредствена
близост до бензиностанция, от където, именно са тръгнали да пресичат
магистралата напряко пострадалата и спътниците й, както и в относителна близост
(през южното платно на магистралата) до паркинг за тирове, където свидетелят Д.
е оставил пострадалите да пресичат магистралата към бензиностанцията и ги е
чакал, за да ги върне в гр. П. Това предпоставя опасност от поява на други
автомобили, излизащи от бензиностанцията и макар и с малка вероятност, поради
забраната на чл.55 ал.1 предл.2 от ЗДвП и чл.121 т.1 от ППЗДвП – появата на
пешеходци. При установената по делото конкретна пътно-климатична обстановка и
силно намалена видимост горното предпоставя предвидимост на препятствия
изискващи намаляване или спиране, за да се избегне сблъсък, което подсъдимият
видно от заключенията на авто-техническата експертиза не е сторил, като е
управлявал автомобила със скорост 63км/ч непозволяваща да преустанови
движението на автомобила в зоната на видимостта си при фарове на къси светлини
от около 40км. Подсъдимият, видно от
обясненията му дадени в хода на съдебното следствие, е роден и живее в гр. С. и
е професионален водач на МПС от близо двадесет и две години. Автомагистрала
Тракия е обичаен транспортен маршрут, като по делото не се установява това да
не важи и за професионалната практика на подсъдимия. От обясненията на
подсъдимия се установи, че към момента на настъпване на произшествието, в
неговата посока на движение не е имало други автомобили нито пред него нито
след него. Поради това и макар в ЗДвП да има забрана за движение при скорост по-ниска
от 50км/ч (чл.55 от ЗДвП), за да не затрудняват
останалите участници в движението, не може да се игнорира отговорността на
подсъдимия за последствията от управление на МПС с избрана съзнателно от него
несъобразена с конкретните условия за видимост скорост на движение и
възникването на внезапна (според обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля Б.Х.), но и предвидима (предвид горните съображения) за него
опасност, предвид затруднената проходимост, наличието на места, на които
обичайно има пешеходци (бензиностанцията и намиращият се от срещната страна на
магистралата паркинг) - възможност за
поява на пешеходци.
Подсъдимият се е движел с разрешена за магистралата скорост, но не е
съобразил скоростта си с конкретната видимост и възможността да спре в
осветената част на късите си светлини (която е трябвало да бъде 41км/ч при
конкретна видимост от 40м за тъмни тела в частност пешеходци с тъмни дрехи),
поради което е допуснал виновно нарушение на правилата за движение на чл. 20,
ал.2 предл.1 от ЗДвП довело като прака съставомерната последица по чл. 343,
ал.1, б."в" от НК - причиняване на смъртта на пострадалия пешеходец,
която именно е бил длъжен да предотврати. А видно от заключението на СМЕ
смъртта на пострадалата е в пряка причинна връзка с претърпения
пътнотранспортен инцидент предмет на делото.
От субективна страна, съдът прие, че деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен (спазвайки установеното като нарушено правило за
движение по пътищата) и е могъл (видно от данните от АТЕ) да ги предвиди, като
управлява автомобила, съобразно особеностите на пътната обстановка. Налице е
субективна съставомерност на извършеното. Поради това й съдът намира тезата на
защитата, че за подсъдимия е приложим института на "случайното деяние"
по смисъла на чл. 15 от НК – за неоснователна.
Относно
вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, могат да бъдат взети предвид чистото му съдебно минало, искреното
съжаление за това което е причинил, трудовата му и родителска ангажираност.
Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
съдът не установи. Видните от справката от КАТ за нарушения на водач по ЗДвП, санкции, наложени на подсъдимия, съдът намира, че не представляват
такива обстоятелства, тъй като касаят нарушения, отдалечени във времето, спрямо
процесното произшествие, неотносими като тежест и вид спрямо процесното деяние.
При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът
определи наказанието лишаване от свобода по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като
намери, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства – посочените
по-горе, при липса на отегчаващи такива, и изключителни смекчаващи обстоятелства – нарушаването от пострадалата
З. Н., на забраната по чл.121 т.1 пр.2 от ППЗДвП за движение на пешеходци по
магистралата (освен всичко, видно от установеното от показанията на
свидетелката А., че Н. е водила със себе си и малолетния си внук – давайки му
лош житейски пример за поведението му като пешеходец) и при колизията по
аргумент за противното на минималната скорост за движение на МПС по магистрала
съгласно чл.55 ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ППЗДвП. При тези смекчаващи
обстоятелства съдът счете, че и и най-лекото, предвидено в закона наказание би
било несъразмерно тежко спрямо конкретното деяние и деец, поради което и
определи наказанието лишаване от свобода в размер под минималния предвиден за
престъплението, в близост до минимума по чл.39 ал.1 от НК, но над него, а
именно – определи наказание лишаване от свобода за срок от една година.
По отношение кумулативно предвиденото в закона наказание
по чл.343г от НК, съдът прецени, че за постигане целите на чл.36 от НК не е
необходимо налагането на това наказание и приложи дадената от закона възможност
по чл.55 ал.3 от НК, когато са налице предпоставките по чл.55 ал.1 от НК
да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда
наред с наказанието лишаване от свобода. Наказанието по чл.343г от НК е именно
такова, макар и уредено в отделна норма, а не в текста на чл.343 от НК. Текстът
на чл.343г от НК не е самостоятелна норма а обща диспозиция към
няколкоконкретно посочени престъпни състава от раздела „Престъпления по
транспорта“.
По отношение начина на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, съдът счете, че от една страна са налице формалните
предпоставки за прилагане на института на условното осъждане, а и с оглед
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не се
налага наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпявано реално. Поради това
и приложи института на условното осъждане, като постанови изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година да бъде
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години.
Тъй като подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР за
срок от 24 часа, на основание чл.59 от НК времето на задържането му се
приспадна от наложеното наказание.
По отношение веществените доказателства, съдът прецени,
че товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ с per. № ***, след влизане на
присъдата в сила следва да се върне на лизингополучателя „**“ ЕООД гр. С., а
оптичните дискове от РЦ 112 – К. след влизане на присъдата в сила след влизане
в сила на присъдата следва да останат приложени по делото.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 860,96 лв., направени в досъдебното
производство и в размер на 40лв., направени в съдебното производство.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: