Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
10.10.2017
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, пети състав
на ……....единадесети септември.…………две хиляди и седемнадесета
година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………Петя Делчева…………….………….……..….
И
прокурора ………………………………………………………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….…………….….………………..
търговско
дело ……….№ 123 по описа за 2016 година…….......……………..…,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Гаранционен
фонд – София, представляван от изпълнителния
директор Борислав Иванов Михайлов, с която се предявяват срещу К.К.К. с ЕГН ********** *** и Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, в
условията на субективно съединяване, осъдителни искове за сумата 65 950,19 лева,
платима солидарно от двамата ответници. Ищецът
твърди, че на основание чл. 88 ал. 1 т. 1 б. „б“ от Закона за застраховането
(отм.) изплатил доброволно по изпълнително дело № 20117820400074, както и по
изпълнително дело № 20117820400157 – двете на ЧСИ № 782, присъдените с влезли в
законна сила Решения по гр.д. № 3260/2006 година на СГС и гр.д. № 640/2011
година на САС, суми – обезщетение за неимуществени вреди (главница) от 35 000
лева, законна лихва върху главницата за периода 20.09.2006 година до 16.09.2011
година в размер на 22 221, 50 лева, съдебни разноски в размер на 7259,87 лева,
по изпълнително дело № 20117820400157 – 663,82 лева съдебни разноски, както
доброволно бил заплатил и държавна такса по гр.д. № 3260/2006 година на СГС в
размер на 800 лева и 5 лева за издаване на изпълнителния лист. Виновни за това
ПТП, при условията на независимо съизвършителство,
били ответниците К. и К., като същото било настъпило
при описания в ИМ механизъм: На 30.07.2004 година, около 22 часа по третокласен
път от град Любимец към с. Изворово се движил мотоциклет „МЗ“ с ДКН ХБ 1387,
управляван от неправоспособния водач Д.Г.К.. На същия мотоциклет се возел и З.Т.Й..
При приближаване на кръстовище с третокласен път от с. Оряхово за с. Коларово,
водачът на мотоциклета започнал извършване на маневра „Заобикаляне“ на спрял
вдясно, считано посоката му на движение, т.а. „АВИА“ А 31 с ДКН КН 0211 НН,
управляван от водача К.К.К., а товарният автомобил
тръгнал на заден ход наляво, навлизайки в кръстовището и препречвайки пътя на
мотоциклета, вследствие на което последният изгубил устойчивост, подхлъзнал се
странично и паднал на дясната си страна. Вследствие на падането и удара били
причинени телесни повреди на пътника на
мотоциклета З.Й.. В нарушение на чл. 77 ал. 1 т. 1 от Закона за застраховането
(отм.), ответникът К.К.К. управлявал увреждащия
товарен автомобил без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, а ответникът Д.Г.К. управлявал процесния
мотоциклет в нарушение на чл. 150 вр. чл. 177 ал. 1
т. 2 от ЗДвП, без да е правоспособен водач. Ищецът поканил ответниците да
възстановят платеното от Гаранционния фонд, но и до настоящия момент
ответниците не погасили задължението си.
С тези фактически доводи ищецът твърди, че за него е
възникнало регресно вземане срещу ответниците-делинквенти
К.К.К. и Д.Г.К. в общ размер 65 950,19 лева и
моли съда да ги осъди да му заплатят солидарно исковата сума, ведно със законните лихви до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът Д.Г.К. подава
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че не
е изяснена отговорността му за съпричиняване на ПТП
като един от елементите на фактическия състав на регресната
отговорност на делинквента спрямо застрахователя.
Освен това, в исковата молба не било изложено какви императивни норми за
движение по пътищата бил нарушил и намирало ли се неговото поведение в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Поради това не
можело да се приеме, че той следва да носи отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД за
обезщетение на лицето З.Й.. Твърди, че само липса на валидно сключена
застраховка „ГО“ се явява основание по чл. 519 КЗ за изплащане на обезщетения
от Гаранционния фонд. Липсата на свидетелство за правоуправление на МПС не било
предпоставка за ангажиране отговорността на Фонда. Заявява, че доколкото не бил
привлечен като подпомагаща страна по гр.д. № 3260/2006 година на СГС, то не
следвало да носи отговорност за изплатени от ищеца на увреденото лице лихви за
забава в размер на 22 221,50 лева и деловодни разноски. Въвежда възражение за
погасяване на регресното вземане на ищеца по давност.
Твърди, че течението на давностния срок започнало на
12.09.2011 година, когато Фондът встъпил в правата на удовлетворения кредитор З.Й..
Доколкото исковата молба била подадена в съда на 13.09.2016 година, то давностният срок и за главницата и за изплатените лихви бил
изтекъл. Освен това, позовава се на нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с
твърдение, че за вземането в частта за
лихви била приложима кратката тригодишна давност. Поради това и при
липса на доказателства за прекъсването на давността, ищецът вече не разполагал
с право на иск. С тези и останалите доводи моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан и да му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът К.К.К., чрез упълномощен адвокат В.Ч., подава писмен отговор,
с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Конкретни доводи, обаче,
се навеждат само досежно неоснователността на
исковата претенция. Ответникът счита, че не е пасивно легитимиран да отговаря
по иска, доколкото участието и вината му в деликта не
били установени и доказани със съдебен акт. Прави възражение за погасяване
правото на иск както за главницата, така и за лихвите. Претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава
допълнителна искова молба. Във връзка с възраженията на ответника Д.К.,
пояснява и допълва твърденията си по исковата молба. Твърди, че процесното ПТП било причинено от двамата ответници по начин и
при механизъм, подробно описани в представените протокол за оглед на
местопроизшествието, протокол за оглед на ПТП, албум на посетено ПТП,скица на
ПТП и рапорт № 116. Твърди, че вината на Д.К. за това, че при управление на
процесния мотоциклет е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на З.Й., била
установена и доказана в производството по НАХд №
137/2008 година на РС-Свиленград. Обвързваща била и правната квалификация на
деянието – чл. 343а ал. 1 б. „а“ пр. 2 вр. чл. 343
ал. 1 б. „б“ пр. 2 вр. чл. 343 ал. 1 б. „б“ вр.
чл. 342 ал. 1 НК, вр. чл. 20 ЗДвП. Това решение, -
равно по значението си на присъда по смисъла на чл. 300 ГПК (чл. 222 ГПК отм.), било задължително
за гражданския съд относно това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ищецът счита, че
приложимият закон с оглед датата на ПТП е чл. 88 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ЗЗ
(отм.), който предвиждал заплащане на обезщетение от Фонда и в хипотезата на
неправоспособен водач-делинквент. Поради това счита,
че процесното обезщетение е изплатено на валидно
правно основание. Намира за ирелевантно
обстоятелството, че ответникът К. не бил взел участие като подпомагаща страна в
производството, в което ГФ бил осъден да заплати процесното
обезщетение на увреденото лице. С настоящата искова молба се предявявало
самостоятелно регресно право на ГФ към двамата ответници, което било уредено със закон и имало
самостоятелна правна същност. В настоящото производство ищецът не
противопоставял на ответниците обвързващата сила на мотивите на решението по
гр.д. № 3260/2006 година на СГС и това било самостоятелен аргумент в подкрепа
на тезата, че ГФ не бил длъжен да привлече Г.К. и К.К.
като трети лица-помагачи в производството пред СГС. Акцентува, че формиращите
исковата сума лихви и разноски представлявали разноски по определяне и
изплащане на обезщетението. И тъй като били с акцесорен
характер, били дължими наред с главницата. Оспорва направеното възражение за
погасяване правото на иск по давност. Позовава се на разпоредбата на чл. 117
ал. 1 ЗЗД, според която за установеното
със съдебно решение вземане давностният срок бил
винаги пет години. Освен това, и съгласно т. V.14 от ППВС № 7/77 регресните
и суброгационни искове срещу причинителя на вредата
се погасявали по давност в срок 5 години, считано от датата на извършеното
плащане от застрахователя на третото увредено лице. И доколкото течението на давността било започнало от
момента на първото плащане по присъденото застрахователно обезщетение –
12.09.2011 година, то с оглед фикцията на чл. 72 ал. 4 ЗЗД давностният
срок не бил изтекъл до датата на подаване на исковата молба в съда (чрез
куриерска служба). В отговор на възраженията на ответника К., ищецът моли да се
има предвид, че при деликтната отговорност вината се
предполага до доказване на противното, като доказването е в тежест на този, който
твърди, че не е виновен. Счита, че няма пречка участието на ответника К. в деликтното деяние да бъде установено в хода на настоящото
производство. Настоява, че ако ответникът К. твърди, че е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на деликта,
то следвало да я представи своевременно, а сега такава възможност била преклудирана. Освен това, доказването на този положителен
факт било в негова тежест. И обратното, счита, че доколкото липсата на сключена
застраховка „ГО“ е отрицателен факт, то
Фондът нямал задължение да го доказва. Поддържат се и останалите фактически
твърдения, правни доводи и искания, въведени с първоначалната искова молба.
В законовия
срок, допълнителен отговор на исковата молба подава само ответникът К.К.К., чрез адв. В.Ч.. Поддържа
всичките си доводи, възражения и искания, направени с първоначалния отговор и
не прави нови.
В представеното
писмено становище ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове, излага съображения за доказаност и иска
уважаването им изцяло. Претендират се и сторените по делото разноски съгласно
представения с исковата молба списък по чл. 80 ГПК, както и се прави възражение
за прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения, с
искане те да бъдат намалени.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника К.К. моли за отхвърляне на предявения иск.
Счита, че събраните по делото доказателства не са достатъчни за да се приеме,
че процесното ПТП е причинено виновно от водача К.,
респективно, че именно той е управлявал процесния товарен автомобил „Авиа“, че е нарушил правилата за движение, така че да може
да се направи извод за съпричиняване на резултата.
След като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от мотивите
към Решение № 52/27.03.2008 година, постановено по НАХд
№ 137/2008 година по описа на РС-Свиленград, както и албум за посетено ПТП №
592/2004 година, съставен от експерт към НТЛ-Свиленград на 06.04.2005 година и
скица на ПТП, - на 30.07.2004 година, между 21 и 22 часа, на пътя от град
Любимец посока с. Изворово, на кръстовището за с. Оряхово и с. Коларово е било
реализирано пътно-транспортно произшествие при следната фактическа обстановка:
Водачът К.К.К., управлявайки товарен автомобил „АВИА“
с д.к. № КН 0211 НН, собственост на И. ***, се е движил по двулентов
асфалтов път, водещ от град Любимец в посока за с. Изворово. В интервала от
времето между 21 и 22 часа е достигнал кръстовището за с. Оряхово и с.
Коларово. Движил се е в тъмната част от денонощието, но при ясно и сухо време.
Пътната настилка е била асфалтобетон, равна, без нарушения в участъка на
кръстовището. В района на кръстовището ответникът К. е установил, че е объркал
пътя и е предприел маневра завиване в обратна посока, извършвайки движение на
заден ход, с цел да обърне в посока за движение към град Любимец. В това време
по същия път и в същото направление се е движил, управлявайки мотоциклет марка
МЗ-250 с д.к. № ХБ 1387, ответникът Д.Г.К. – непълнолетен към датата на ПТП и
непритежаващ право да управлява МПС, в това число мотоциклет. На задната
седалка на мотоциклета е пътувал З.Т.Й. ***. Излизайки от десен завой, движейки
се в своята лента за движение на къси светлини, ответникът К. е приближил
кръстовище на равнозначни пътища – този по който са пътували ответникът К. и З.Й.
и другия от с. Коларово за с. Оряхово. На значително разстояние преди
кръстовището в зоната на осветеност на светлините от мотоциклета ответникът К. е
забелязал пред себе си габаритните и аварийните светлини, както и светлините за
движение на заден ход на товарен бордови камион „АВИА“, управляван от ответника
К.К.. Първоначално след възприемането на камиона на
пътното платно в района на кръстовището ответникът К. е решил да го заобиколи, като е насочил леко посоката на движение на
управлявания от него мотоциклет наляво в насрещната лента за движение.
Виждайки, че не може да извърши успешно тази маневра, ответникът К. е натиснал
рязко крачната спирачка на мотоциклета. Тъй като е променил вече траекторията
на движение на мотоциклета, след рязкото натискане на спирачката, превозното
средство е поднесло, ответникът К. е изгубил контрол над управлението и
устойчивостта му. На няколко метра преди навлизането в кръстовището на
пътищата, вследствие на изгубената устойчивост на пътното платно и контрол от
страна на водача К., мотоциклетът е паднал на дясната си страна, като е оставил
следи от стъргане в асфалта и от инерционните сили е
преминал в непосредствена близост през извършилия вече маневрата товарен
автомобил. При падането на мотоциклета, возещият се зад ответника К. пътник – З.Т.Й.
е получил процесните травматични увреждания. След
настъпилото ПТП ответникът К. е напуснал местопроизшествието и се е укрил. След
посещението на мястото на ПТП от органите на реда и установяване на ситуацията,
водачът К. е бил намерен и доведен за извършване на действията по
разследването. Било е установено, че за управляваното от ответника К. товарно
МПС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а от друга страна, че
ответникът Д.К. е непълнолетен и не притежава шофьорска правоспособност.
С влязло в сила на
11.04.2008 година решение на РС-Свиленград, постановено по НАХд
№ 137/2008 година ответникът Д.К. е бил признат за виновен в това, че при
управление на МПС – мотоциклет МЗ с рег. № ХБ 1387 е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на З.Т.Й. – престъпление по чл. 343а ал. 1 б. „а“ пр. 2, във вр. с чл. 343 ал. 1 б. „б“, предложение второ, във връзка с
чл. 343 ал. 1 б. „б“, във връзка с чл. 342 ал. 1 НК. Визираните в Решението
телесни повреди са както следва: трайно затруднение на движението на ляв долен
крайник – счупване на костите на лявата подбедрица и
избиване на двата първи горни зъба – довело до затрудняване на дъвченето и
говоренето. На основание чл. 78а НК ответникът Д.К. е бил освободен от
наказателна отговорност за така извършеното престъпление и му е било наложено
административно наказание.
Видно от справка
за водач Д.Г.К., същият е издържал изпит за придобиване на право да управлява
МПС на 07.03.2005 година за категория В и на 04.04.2005
година – за категория А. На 09.05.2005 година му е издадено СУМПС. От това
следва, че към датата на процесното ПТП – 30.07.2004
година, ответникът К. не е притежавал правоспособност за управление на МПС.
Видо от
съдържанието на Рапорт № 116, съставен от кап. Г.М. в
качеството му на автоконтрольор при
РПУ-Свиленград, при извършената
непосредствено след процесното ПТП проверка е било
установено, че за управляваното от ответника К.К. МПС
– товарен автомобил АВИА с дкн КН 02 11 НН за 2004 година не е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото са
събрани гласни доказателства. Свидетелите А.В.С. – служител на „Охранителна
полиция“ към ПУ-Любимец и И.А.Т. –
служител в автопатрул към ПУ-Любимец към процесната дата, както и В.Д.П. – следовател в Окръжна
следствена служба – Свиленград към датата на ПТП, заявяват, че нямат релевантни
за разглежданото събитие спомени, но потвърждават, че те са съставили,
респективно подписали, предявените им в с.з.
протокол за оглед и протокол за оглед на ПТП. Свидетелят З.Т.Й. потвърждава,
че на 30.07.2004 година, след 21-21.20 часа е пътувал на задната седалка на
мотор марка МЗ 251, управляван от ответника Д.К.,*** за с. Оряхово. Заявява, че
в резултат на сблъсъка е изпаднал в кома и няма спомени за ПТП. От думите на
водача Д.К. и лице на име Тодор, което е карало втори мотор след тях на процесната дата, разбрал, че ПТП-то било причинено в
резултат на неправилна маневра от страна на шофьора на камиона. Иначе, те
карали със скорост около 40-50 км/ч, тъй като пътят не позволявал по-висока
скорост. Свидетелят М. обяснява, че е посетил местопроизшествието
непосредствено след подадения сигнал за ПТП. Потвърждава верността на
изложеното в съставените от него рапорт и АУАН, както и че по произшествието е
работил следователят В.П.. Спомня си, че ПТП-то е станало между камион и мотор.
Камионът започнал маневра за обръщане и при излизане от кръстовището, в него се
ударил моторът. Водачът на камиона К.К. не бил на
местопроизшествието, но го издирили впоследствие – или късно същата вечер или
на сутринта на следващия ден. Св. М. потвърждава, че лично той е намерил водача
К.К. и го довел за разпит в районното полицейско
управление. Там на К. е бил съставен, в негово присъствие, АУАН. Водачът К. не
е отрекъл факта, че той е управлявал камиона АВИА и дори е обяснил, че бил
объркал пътя, искал да се върне назад и на това се дължала предприетата от него
маневра в кръстовището.
По делото е
назначена и изслушана комплексна съдебна автотехническа
и медицинска експертиза (КСАМЕ) с вещи лица Н.А. и Х.Е., чието заключение съдът
възприема изцяло като компетентно, пълно, обективно и безпристрастно. Изводът
на вещите лица е, че е възможен механизъм на ПТП, описан в представените и
приети като доказателства протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за
оглед на пътно-транспортно произшествие от 31.07.2004 година, както и рапорт №
116 от кап. Г.М. на длъжност автоконтрольор
при РПУ-Свиленград за посетено ПТП от същата дата, а именно: водачът К.,
управлявайки товарен автомобил „АВИА“, предприема в района на кръстовище
движение на заден ход, като с това отнема предимство на движещия се по път с
предимство мотоциклет с водач Д.К., вследствие на което мотоциклетът се блъска
в товарния автомобил. Вещите лица приемат, още, че е налице
причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и получените от З.Й.
телесни увреждания и настъпилите от тях усложнения.
На основание чл. 88
т. 1 б. „б” от Закона за застраховането (отм.), З.Т.Й. е предявил иск срещу
Гаранционния фонд – София, по който е било образувано гр.д. № 3260/2006 година по описа на СГС. С решение № 2994/18.06.2010 година, постановено по това
дело, Гаранционен фонд е осъден да заплати на З.Й. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, заедно със законната лихва върху
тази сума от 20.09.2006 година до окончателното ѝ изплащане, като искът
до пълния размер 35 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Освен това, ГФ е
осъден и за разноски в полза на Й. – 372, 82 лева, а в полза на държавата по
сметка на СГС е присъдена държавна такса в размер на 800 лева. С решение №
828/25.05.2011 година, постановено по в.гр.д. № 640/2011 година по описа на
Софийски апелативен съд, решението на СГС е отменено в отхвърлителната
му част и ГФ е осъден да заплати на З.Т.Й. допълнително още 15 000 лева
или общият размер на обезщетението е 35000 лева, ведно със законните лихви от
20.09.2006 година. Присъдена е и държавна такса в размер на 900 лева. За да
стигнат до извода за основателност на предявения иск, СГС и САС са възприели
изложената в Решение по НАХд № 137/2008 година на
РС-Свиленград фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП. Приели са, че З.Й. е увреден от двамата водачи на МПС при тяхното
управление, като и че двамата са допуснали нарушение на правилата на движение
по пътищата и са станали причина за ПТП.
От представените и приети
по делото доказателства – покани за доброволно
изпълнение (л. 45 и 49) и
изпълнителни листове (л. 46 и 50) следва, че при ЧСИ Данаил А.,*** са били образувани изпълнителни
дела № 20117820400157 и № 20117820400074, двете с взискател
З.Т.Й. и длъжник Гаранционен фонд, за сумите както следва: 35 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.88, ал.1, т.1, б. „б"
от 33 /отм./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.09.2006
година до окончателното й изплащане и сумата
372, 82 лева – разноски в първоинстанционното
производство пред СГС. Освен това, с поканите ГФ е бил поканен да
изпълни доброволно и задължението си за разноски по изпълнителните
производство: 72 лева такси, адвокатско възнаграждение 150 лева, пропорциоална такса за частно съдебно изпълнение 69 лева (
по изп.дело № 157/2011 година) и 72 лева такса,
адвокатско възнаграждение 2844 лева, пропорционална такса за частно съдебно
изпълнение в размер на 4343,87 лева (по изп.дело
№ 74/2011 година).
За
присъдените в полза на държавата, по сметка на СГС, суми също е бил издаден
изпълнителен лист - за сумата 805 лева, която е била заплатена от Гаранционния
фонд на 14.11.2011 година доброволно.
От представените писма
на УниКредит Булбанк АД до ГФ-София, в съвкупност с
неоспорените от ответниците справка от
28.11.2011 година и извлечения от сметки, става ясно, че Банката е изпълнила
нарежданията на ЧСИ по запорните съобщения за плащане
от запорираната сметка на ГФ по сметката на ЧСИ, по изп.дело № 157/2011 година и изп.дело
№ 74/2011 година, сумите както следва: на 12.09.2011 година – 35000 лева
главницата по обезщетението, на същата дата – 22 221, 50 лева лихва, на
същата дата – 7259, 87 лева съдебно-деловодни разноски, на 22.12.2011 година –
съдебни разноски в размер на 663,82 лева.
С регресна
покана изх. № ГФ-РП-46/20.01.2016 година, получена от Д.Г.К. на 29.01.2016
година и регресна покана изх. № ГФ-РП-45/20.01.2016
година, изпратена до К.К.К. на същата дата,
ответниците по настоящото дело са поканени да заплатят доброволно на
Гаранционен фонд – София сумата 65 950, 19 лева, като в поканата е
отбелязано, че сумата представлява обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени болки и страдания по повод пътно-транспортно произшествие, станало
на 30.07.2004 година и причинено от двамата при условията на независимо съизвършителство.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Претенциите на ищеца се основават на разпоредбата на
чл. 91 вр. чл. 88 ал. 1 т. 1 б. „б” от Закона за
застраховането (отм.). Тук следва да се отбележи, че съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика, регресното право на
застрахователя се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане,
а този момент е датата на настъпване на застрахователното събитие по риска
„Гражданска отговорност”. И тъй като датата на процесното
ПТП е 30.07.2004 година, то приложимият
закон в дадения случай са Закон за застраховането (отм.) и Правилник за
устройството и дейността на Гаранционния фонд.
Съгласно чл. 88 ал. 1 т. 1 б. „б” от ЗЗ (отм.),
Гаранционният фонд изплаща на пострадалото лице обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в случай, ако причинителят на увредата
не е имал застраховка „гражданска отговорност” или не е бил правоспособен
водач. Съгласно чл. 91 ЗЗ (отм.), след изплащане на обезщетението,
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното. Целта на предвидената в чл. 91 ЗЗ (отм.) суброгация
е да се даде възможност на Гаранционния фонд да реализира след това регресното си право срещу прекия причинител на вредите.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение (чл. 45 ЗЗД), за да възникне валидно задължение на длъжниците да възстановят на ищеца стойността на причинените от виновното им противоправно поведение неимуществени вреди. Съдът приема за безспорно установено, че на 30.07.2004 година ответникът Д.Г.К. при управление на МПС, без да е правоспособен водач, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20 от ЗДвП и в резултат на това, в условията на независимо съизвършителство с К.К., е реализирал ПТП, при което на З.Т.Й. са нанесени телесни повреди. Тези факти се установяват от влязлото в законна сила на 11.04.2008 година Решение по НАХд № 137/2008 година, което на основание чл. 300 ГПК (чл. 222 ГПК отм.) има значението на влязла в сила присъда и е задължително за настоящия съд по въпросите относно деянието, противоправността му и вината на дееца. По отношение на деликтната отговорност на ответника К.К., ХОС приема следното: ищецът е провел пълно и главно доказване на твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от двамата ответници. Виновно извършване на противопровното деяние от ответника К. е установено по несъмнен и безспорен начин от протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2004 година, протокол за оглед на ПТП от 31.07.2004 година, албум за посетено ПТП № 592/2004 година, скица на ПТП от 07.2004 година, рапорт № 116, АУАН № 1116/02.07.2004 година, от събраните по делото гласни доказателства, които са непротиворечиви и последователни, както и от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно автотехничска и медицинска експертиза. На база тези доказателства ХОС приема, че ответникът К. е извършил две нарушения на правилата за движението по пътищата, което е в пряка причинна връзка с реализацията на пътно-транспортното произшествие и настъпилия вредоносен резултат: Първото от тях е извършване на маневра завиване в обратна посока на кръстовище на заден ход, което е забранено съгласно чл. 38 ал. 4 ЗДвП. Второто нарушение се състои в неизпълнение на задължението от страна на водача К. да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението – чл. 40 ал. 1 ЗДвП. Противоправното поведение на ответника К. се изразява в създаването на критична ситуация, без която само по себе си нарушението на правилата на движението от водача на мотоциклета не би довело до ПТП и вредоносния резултат. Ако водачът К. не беше допуснал посочените нарушения, то не би създал препятствие на пътя, което да доведе до необходимост от страна на водача К. да предприема маневри за заобикаляне и от там да променя траекторията на движението на мотоциклета, да задейства рязко спирачния механизъм. От друга страна, извършването на забранена маневра от водача К., не освобождава другия водач – ответника К. от задължението да спазва правилата на ЗДвП, в т.ч. да не допуска вмененото във вина нарушение по чл. 20 от ЗДвП. Ответникът К. се е движил с несъобразена за тъмната част от денонощието, осветеността на пътя, релефа на местността с остри завои (св. Златин Й.) и приближаване към кръстовището скорост 92,5 км/ч (приета в мотивите на Решение по НАХд № № 137/2008 година). Това не му е позволило да спре безопасно и да избегне ПТП, а от там и увреждането на З.Й.. Виновните водачи са действали независимо един от друг, при различен фактически състав и отделност на вината, поради което съдът възприема тезата на ищеца, че деликтът е осъществен в условията на независимо съизвършителство. Ето защо и двамата ответници следва да отговарят за съпричинения деликт, солидарно при условията на чл. 53 ЗЗД. Доводът на процесуалния представител на ответника К. за недоказаност на участието му в ПТП се опровергава от съвкупния доказателствен материал. Показанията на св. М. са ясни, последователни и убедителни, поради което съдът няма основание да не ги кредитира. Още повече, че те намират опора в писмените доказателства- протоколи, АУАН и рапорт, съставени непосредствено след ПТП, когато възприятията на пристигналите на мястото на ПТП полицейски служители са били все още ясни и точни. Св. М. потвърждава, че именно К.К. е бил водачът на товарния автомобил АВИА, който е напуснал местопроизшествието, но е бил намерен в кратък срок след това (още през нощта или сутринта на следващия ден). Пред св. М., К.К. не е отрекъл факта на управлението на процесния камион, а напротив – обяснил е, че е предприел забранената маневра за да се върне към град Любимец, след като е констатирал че е объркал пътя. Налице са предпоставките за законово преминаване на правата на увреденото лице върху Гаранционния фонд, тъй като с плащането на обезщетенията последният придобива регресно право за връщането им срещу самите делинквенти, увредили З.Й.. Налице са и предпоставките на регресната отговорност, съобразно елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД – причинена вреда, тази вреда е резултат от виновно противоправно поведение на ответника, налице е причинната връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди. До тези изводи съдът стига с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, регламентираща обвързващата сила на постановената в наказателното производство присъда, на база събраните по делото доказателства. Безспорно е установено по делото, че причинителят на вредата К.К.К. не е притежавал застраховка „Гражданска отговорност” за управлявания от него товарен автомобил. Няма спор и се установява от събраните по делото доказателства, към 30.07.2004 година ответникът Д.К. не е притежавал необходимата за управление на МПС, в това число мотоциклет, правоспособност.
Доколкото и двамата ответници не са участвали в производството по гр.д. № 3260/2006 година на СГС (като трети лица), формираната сила на пресъдено нещо по исковете с правно основание чл. 88, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗЗ (отм.), предявени от пострадалото лице З.Т.Й. срещу Гаранционния фонд е непротивопоставима на К.К.К. и Д.Г.К.. Ето защо на доказване подлежи обемът на вредите и съдът дължи на самостоятелно основание да обсъди характера и степента на уврежданията на пострадалото лице с оглед определяне размера на дължимото му обезщетение за причинените неимуществени вреди. Предвид обвързващия характер на Решение по НАХд № 137/2008 година, следва да се приеме, че в резултат на ПТП З.Й. е получил трайно затруднение на движението на ляв долен крайник – счупване на костите на лявата подбедрица и избиване на двата първи горни зъба – довело до затрудняване на дъвченето и говоренето. От представената и приета като доказателство по делото епикриза, издадена от МБАЛ-Хасково, се установява, че освен това пострадалият е получил разкъсно-контузни рани в парието-окципиталната област и на долната устна, контузия на мозъка, получил е усложнения, в резултат на което се е наложила спешна хирургична интервенция.
При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които - от една страна установените субективни негативни преживявания на увреденото лице, а друга -
социално- икономическите условия към датата на деликта, които създават отправен критерий за социалните измерения на понятието за справедливост, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД - официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата и лимитите на застрахователното покритие по застраховка "Гражданска отговорност".
Като
съобрази това и интензитета и продължителността на търпените от пострадалия
болки и страдания, трайни уврежданията на здравето и неблагоприятни прогнози за
някои от заболяванията, както и младата възраст на пострадалия, съдът счита, че
справедливо по чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се равнява на
сумата 35000 лева. В този смисъл то съвпада с размера на определеното от СГС и
САС и изплатеното от ГФ (по главницата)
обезщетение за неимуществени вреди.
Събрани са достатъчно доказателства за
извършеното плащане от ГФ на увреденото лице, с което фондът е изпълнил
задължението си да заплати присъдените имуществени и неимуществени вреди на
увреденото лице. Следователно, исковата претенция е основателна до размера на
платеното на 12.09.2011 година обезщетение – общо 35000 лева (главница). Към
главницата следва да се присъдят и законни лихви за периода 20.09.2006 година –
12.09.2011 година (както са присъдени и заплатени), в размер на 22 221, 50 лева – като част от
обезщетението на увреденото лице за неизпълнени в срок от делинквента
парични задължения (чл. 86 ал. 1 ЗЗД).
В производство по иск за обезщетяване на причинени вреди от деликт съдът не изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а по силата на чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. В случая ГФ търси и от двамата делинквенти възстановяване на платеното на увреденото лице, като се суброгира в правата му след заплащане на обезщетението. Правото на ГФ с оглед неговия обем е идентично с това, което увреденото лице би имало при иск за непозволено увреждане срещу преките причинели – двамата ответници. С оглед на това, логично е да се приеме, че след като делинквентите отговорят солидарно към увреденото лице, то също така солидарно следва да възстановят на Фонда платеното вместо тях обезщетение. Противното би означавало – да се постави ГФ в положението сам да определи размера на съпричиняването, а от там и отговорността на всеки един от ответниците – нещо, което е в разрез с правилото по чл. 53 ЗЗД.
Процесуалните представители на ответниците въвеждат възражение, че исковата претенция е погасена по давност. Това твърдение е неоснователно. В случая основанието за регресните искове възниква от фактическия състав, който включва изплащането на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес. Уредбата е различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава. Поради това началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД за вземането на застрахователя по регресен иск срещу делинквента е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия. След като исковата претенция, основана на чл. 91 вр. чл. 88 ал. 1 т. 1 б. „б” от ЗЗ (отм.) не е породена от застрахователно правоотношение, то по отношение на продължителността на погасителната давност е приложима разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Именно с оглед основанието на регресния иск, според трайно установената съдебна практика, плащането на обезщетението е начален момент, от който започва да тече петгодишният давностен срок, а не от настъпването на увреждането или друг момент, респективно влизане в сила на присъдата, установяваща деликта или друг съдебен акт, установяващ размера на задължението. В посочения смисъл са постановените по реда на чл. 290 и сл. от ГПК решения на Върховния касационен съд, Търговска колегия: Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д.№ 192/2009 г., ІІ т.о; Решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.д.№ 455/2009 г., ІІ т.о., Решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д.№ 356/2008 г., І т.о. и др., които съставляват задължителна съдебна практика съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Събраните по делото доказателства установяват извършването на плащането от ГФ на сумите, формиращи исковата главница, на три части: на 12.09.2011 година – общо 64481, 37 лева (главница по обезщетението, лихва върху тази главница и деловодни разноски), на 14.11.2011 година – 805 лева държавна такса в полза на съда и на 22.12.2011 година – 663,82 лева деловодни разноски. Всички те касаят едно общо задължение на Гаранционния фонд, възникнало поради реализиране отговорността му, ангажирана с решение № 2994/18.06.2010 година по гр.д. № 3260/2006 година на СГС и Решение № 828/25.05.2011 година по гр.д. № 640/2011 година на САС и във връзка с едно застрахователно събитие. Ето защо, по мнение на настоящия състав, в случая течението на давността е започнало от момента на погасяване на всичките задължения – последици на осъдителните решения. Но дори и да се приеме противното, видно от събраните по делото доказателства, дори и първото по време плащане е извършено в рамките на петгодишния давностен срок – на 12.09.2011 година, докато исковата молба е подадена преди края на срока (поставената върху разписката на куриерска служба дата на изпращане е 12.09.2016 година). Следователно, исковата претенция не е погасена по давност с оглед срока, изтекъл от момента на плащането на застрахователното обезщетение до подаване на исковата молба.
Следващото
възражение на процесуалния представител на ответника К. е за това, че прекият
причинител на вредата не дължи възстановяването на ГФ на заплатените лихви
върху обезщетението, както и деловодните разноски. Тук е необходимо да се
отбележи следното: С решенията на СГС и САС, Гаранционният фонд е осъден да
заплати на увреденото лице обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
ведно със законните лихви от 20.09.2006 година до окончателното изплащане на
сумата. От мотивите на Решение №
828/25.05.2011 година на СГС се установява, че преди предявяване на иска
увреденият З.Й. не е предявил претенцията си пред гаранционния фонд с писмена
молба, по реда на чл. 88 ал. 4 и 5 ЗЗ (отм.), на което очевидно се дължи
фактът, че лихвите не са присъдени от датата на увредата
до 20.09.2006 година. СГС и САС са се произнесли изрично по въпросите за
дължимостта на направените от З.Т.Й. деловодни
разноски и за държавната такса върху размера на уважения иск. Гаранционен фонд
– София, в качеството си на ответник по делото, не е обжалвал осъдителните
решения и те са влезли в законна сила в неговата цялост. Доколкото в случая
пострадалото лице е избрало да предяви директно пред съда претенцията си за
обезщетение на причинените в резултат на ПТП вреди, то разноските и лихвите в
производството по иск по чл. 88 ал. 1 ЗЗ (отм.) се явяват разноски за
определяне и изплащане на обезщетението. Те са вземания с акцесорен
характер и се дължат доколкото се дължи главницата. Съгласно чл. 91 ал. 1 ЗЗ (отм.), след изплащането на обезщетението
по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗ Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и има право да
претендира от преките причинители действително платеното от него по силата на
съдебните решения, в това число присъдените в производството по иск с правно
основание чл. 88 ал. 1 ЗЗ (отм.) лихви и разноски.
Искът е неоснователен в
частта за присъждане на направените в изпълнителното производство разноски.
Видно от събраните по делото доказателства, Фондът не е извършил плащане на
сумите доброволно, а след издаването на изпълнителни листове, образуване на
изпълнителните дела и след налагане на запори върху банковите му сметки. В това
число, самите плащания са извършени по реда на принудителното изпълнение, по
силата на изпратените до обслужващата ГФ банка. Т.е. до направата на разноски
за образуване на изпълнителните дела и пристъпване към принудително изпълнение
в изпълнителното производство се е стигнало поради процесуалното бездействие на
Гаранционния фонд, който е могъл при добросъвестност да заплати присъдените
суми незабавно след постановяване на решение № 828/25.05.2011 година на САС. На
основание чл. 404 т. 2 ГПК осъдителното решение на въззивен съд, каквото е това
по в.гр.д. № 640/2011 година на САС, подлежи на принудително изпълнение. Няма
данни това решение да е било обжалвано по касационен ред. Въпреки това, не само до датата на изпращане
на запорните съобщения от ЧСИ, но и въобще
доброволно, Фондът не е изпълнил задължението си. При това положение, след като
известното на ГФ задължение не е било заплатено доброволно и извън
изпълнителното производство, то направените по изпълнителните дела разноски
следва да останат в негова тежест, като няма основание с тези суми да се увеличава
задължението на делинквентите. (В тази насока е и
Решение № 167/13.05.2015 година по в.т.д. № 75/2015 година по описа на
АС-Пловдив). Единственото изключение представлява плащането по държавна такса в
полза на съда в размер на 805 лева, което е извършено доброволно на 14.11.2011
година и следва да бъде възстановено от ответниците на ГФ.
С оглед гореизложеното
ХОС намира, че предявените искове са основателни – до размера на сумата 58026,
50 лева, формирана от сбора на следните суми: 1) 35000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от станалото ПТП на 30.07.2017 година, при което е пострадал З.Т.Й.; 2) сумата 22221,50
лева – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, изчислено
върху главница в размер на 35000 лева за периода 20.09.2006 година – 12.09.2011
година и 3) сумата 805 лева – присъдената държавна такса в полза на съдебната
власт. Основателна е и претенцията за законна лихва върху общата сума, както се
претендира – от датата на завеждане на процесната искова
молба 12.09.2016 година до окончателното изплащане. По гореизложените
съображения, ответниците следва да бъдат осъдени да възстановят заплатеното от
ГФ в условията на солидарност.
В останалата част до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78 ГПК
направените от страните разноски следва да се разпределят съобразно уважената и
отхвърлената част от иска: ищецът има искане за разноски размер на 3143 лева и представя списък по чл.
80 ГПК – за заплатена държавна такса в размер на 2638 лева, ДТ за съдебно
удостоверение 5 лева и депозит за възнаграждение на експертите - 500 лева. С
оглед изводите за основателност на исковите претенция, ответниците следва да
възстановят на ищеца деловодни разноски пропорционално на уважената част от
иска, а именно сумата 2765, 21 лева. Ответниците
следва да заплатят тази сума по равно, доколкото досежно
деловодните разноски за това производство не са налице условията за солидарна
отговорност и тъй като те в равна степен са станали причина за образуване и
провеждане на настоящото производство. От своя страна, ответниците са
представлявани от процесуални представители и са заплатили адвокатски
възнаграждения в размер на по 3000 лева, за което се представя договор за
правна помощ с обективираната в него разписка за
заплащането на сумите. Процесуалният представител на ищеца прави възражение за
прекомерност на тези възнаграждения и прави искане за намаляването им. Съдът
като съобрази, че договорените между ответниците и упълномощените от тях
адвокати и изплатени възнаграждения съвсем леко превишават размера по чл. 7 ал.
2 т. 4 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, счита, че няма основания за намаляването им. Предвид частичното
отхвърляне на исковете и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да
възстанови частично направените разноски на ответниците, в размер на по 360, 60
лева.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** ат. 1 офис
8 чрез адвокат В.Ч. *** и Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***
офис 10 чрез адв. И.М. *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на
„Гаранционен фонд” с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2 ет. 4, сумата 58026, 50 лева, формирана както следва: 1)
35000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от реализирано на 30.07.2017
година ПТП, при което е пострадал З.Т.Й.; 2)
сумата 22221,50 лева – обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение, изчислено върху главница в размер на 35000 лева за периода
20.09.2006 година – 12.09.2011 година и 3) сумата 805 лева – присъдената
държавна такса в полза на съдебната власт; ведно със законната лихва върху сумата
58026, 50 лева от датата на завеждане на исковата молба 12.09.2016 година до
окончателното разплащане, като в останалата част до пълния предявен размер на исковата главница 65950, 19 лева – ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА К.К.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** ат. 1 офис
8 чрез адвокат В.Ч. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Гаранционен фонд” с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Граф Игнатиев” № 2 ет. 4 сумата 1382, 60 лева - деловодни разноски за
настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Г.К.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** офис 10 чрез адв.
И.М. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен
фонд” с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2 ет. 4 сумата 1382, 60 лева - деловодни разноски за настоящото
производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Гаранционен фонд” с ЕИК *****, седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2 ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ
на К.К.К. с
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** ат. 1 офис 8 чрез адвокат В.Ч. ***
сумата 360, 60 лева - деловодни разноски за настоящото производство, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„Гаранционен фонд” с ЕИК *****, седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2 ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** офис 10 чрез адв. И.М. *** сумата 360, 60 лева - деловодни разноски за
настоящото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: