Решение по дело №11478/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260845
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20201100511478
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. София, 28.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 11478 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението И. И.В., ЕГН ********** срещу постановление от 28.08.2020 г., с което без уважение е оставена молбата й за прекратяване на изп. дело № 20158440400921 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 КЧСИ, с район на действие - СГС, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се излагат доводи, че ЧСИ С.Я. неоснователно е отказал да прекрати изпълнителното производство с оглед бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия продължило повече от две години. Изпълнителното производство било спряно по силата на определение по гр. д. № 1894/2014 г. на РС-Видин, с което е спряно изпълнението на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Твърди, че изпълнителните действия са насочени към длъжник с различно бащино име, включително при липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, тъй като В. била с постоянен адрес в гр. Белица. Претендира постановяване на решение за отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД е депозирало отговор на жалбата, в който я счита за неоснователна – при спряно принудително изпълнение перемционният срок, на който длъжникът се позовавала нямало как да тече.

В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Я. е изложил мотиви, че подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като при спряно принудително изпълнение никакви изпълнителни действия не било възможно да бъдат извършвани и съответно сроковете също спирали да текат.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят по осъществените факти. Спорни са правните последици при спиране на изпълнителното производство относно приложението на хипотезата на чл. 433, ал1, т. 8 ГПК.

По молба от 10.02.2015 г. на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.10.2014 г. по гр. д. № 1894/2014 г. по описа на РС-Видин, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу И. И.В. и „М.**“ ЕООД е образувано изп. дело № 20158440400921 по описа на ЧСИ – С.Я., като е наложена възбрана върху притежавани от длъжника-физическо лице недвижими имоти, както и запор върху вземането й за трудово възнаграждение. От длъжника на 01.09.2015 г. е представено определение по гр. д. № 1894/2014 г. на РС-Видин, с което на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, е констатирано спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по отношение на длъжника И. И.В., поради което ЧСИ постановил спиране на изп. дело № 20158440400921 по описа на ЧСИ – С.Я. по отношение на този длъжник.

От страна на взискателя „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД на 09.07.2020 г. по изпълнителното дело е депозирана молба, с която е представено влязло в сила на 04.01.2017 г. съдебно решение на ОС- Благоевград, с което предявения от взискателя срещу И. И.В. установителен иск по чл. 422 ГПК е уважен до размера от 15223,80 евро, заедно със законната лихва за забава от 02.10.2014 г. до погасяването на главницата.

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за  ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

  Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е изрично предвидено, като длъжникът изрично е сезирала съдебния изпълнител с молба за прекратяване на производството, поради настъпила перемция на изпълнението по отношение на нея.

Разгледана по същество жалбата на длъжника е основателна.

В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Една от тях е бездействието на взискателя да поиска извършването на  изпълнителни действия в продължение на две години. Законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (2 години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Прекратяването на производстввото настъпва ех lеgе с изтичане на двугодишния срок, като актът на частния съдебен изпълнител има само декларативно действие.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и т. н.

В случая няма спор, че изпълнителното производство по отношение на И. И.В. е спряно поради депозирано възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, която се ползва с предварително изпълнение, тъй като е издадена въз основа на документ (запис на заповед). С представянето на определението на заповедния съд, изпълнителното производство е спряно на  основание чл. 432, ал. 1, т. 7 вр. чл. 420, ал. 1 ГПК, като взискателят „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД за периода на спирането няма процесуалното задължение да иска извършването на изпълнителни действия, тъй като развитието на производството е препятствано от възникналия спор относно съществуването на задължението по издадената заповед за изпълнение, затова и процесуалното му бездействие при наличието на процесуална пречка за извършване на изпълнителни действия, е изцяло правомерно и не може да влече неблагоприятни последици, изразени в перемиране на изпълнението. Последното е спряно и до отпадане на пречките за развитието му никакви изпълнителни действия не биха могли да бъдат извършвани, съответно непоискването на такива от страна на взискателя не поражда никакви правни последици. Перемирането на изпълнението е санкция за процесуално бездействие, но само когато предприемането на изпълнителни действия е допустимо.

При спряно изпълнително производство предприемането на изпълнителни действия е недопустимо. Затова и бездействието на взискателя не се субсимира под хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Още повече, че съгласно чл. 61 ГПК при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. Това означава, че изтеклият срок от спирането до отпадане на пречките за развитие на изпълнителното производсдтво не може да се взема предвид при изчисляване на периода по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С разрешаването на правния спор относно съществуването на вземането, за което взискателят е снабден с изпълнителен лист обаче пречките за развитие на изпълнителното производство са отпаднали – спирането на изпълнението на заповедта за изпълнение обезпечава непровеждане на принудително изпълнение на спорно и евентуално несъществуващо вземане. Със стабилизиране на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, с оглед влизане в сила на съдебното решение, с което спорът за съществуване на вземането, е разрешен, пречките пред развитието на изпълнителния процес отпадат. От влизане в сила на съдебното решение, с което вземането на взискателя е признато за съществуващо - 04.01.2017 г., извършването на изпълнителни действия е процесуално допустимо и бездействието на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД да поиска възобновяването на производството представлява релевантно бездействие, което перемира изпълнението.

Съдебният изпълнител няма задължението служебно да следи за формираната сила на пресъдено нещо по предявения именно от взискателя „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД установителен иск. Влизането в сила на решението по спора, иницииран именно от взискателя, е факт, който става известен на последния и именно той има интерес да сезира съдебния изпълнител с искане за възобновяване на изпълнението, като представи препис от съдебното решение, с отбелязване за влизането му в сила. От този момент – влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което е станало на 04.01.2017 г. взискателят има право да иска извършването на изпълнителни действия, тъй като за това не се налице процесуални пречки, съответно от този момент започва да тече предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок, който води до перемиране на изпълнението. В случая взискателят е имал възможност да движи изпълнителния процес, но е бездействал. От влизане в сила на съдебното решение – 04.01.2017 г. до депозирането на молба за възобновяване на изпълнението – 09.07.2020 г. е изтекъл период от време, надхвърлящ 2 години. През този период взискателят, пред който пътя на изпълнението е бил открит, не е поискал възобновяване на производството и извършването на изпълнителни действия по отношение на длъжника И. И.В., поради което ще следва да понесе и неблагоприятните последици от това си поведение - перемиране на изпълнението.

Спряното изпълнително производство е основание за бездействие на взискателя само при наличие на процесуална пречка за изпълнението. При отпадането й, което се счита известно на взискателя, който е страна по образуваното исково производство, бездействието на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, резултира във възникване на хипотезата за прекратяване на изпълнението, предвидена в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

 Да се приеме, че спирането на изпълнението по дефиниция изключва релевантността на бездействието на взискателя до формалното възобновяване на изпълнителното производство, означава на волята на взискателя да се остави продължителността на висящността на изпълнителния процес (в рамките на който е наложена и възбрана), което няма как да е законодателната воля. Достатъчно е пречката за развитие на изпълнението да е отпаднала, за да се приеме, че взискателят е могъл да иска изпълнителни действия и ако е пропуснал да стори това в рамките на двугодишен срок, ще следва да понесе предвидените неблагоприятни правни последици – прекратяване на изпълнителното производство. Разбира се, за вземането му, обективирано в изпълнителния лист, „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД може да образува ново изпълнително производство.

При извод да е перемирано изпълнението, не се налага обсъждане на останалите доводи в жалбата, тъй като не са от естество да се отразят на формирания правен извод за нейната основателност.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника И. И.В., ЕГН **********, ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 28.08.2020 г., с което е отказано прекратяване спрямо нея на изп. дело № 20158440400921 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 КЧСИ, с район на действие СГС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изп. дело № 20158440400921 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 КЧСИ, с район на действие СГС, по отношение на длъжника И. И.В., ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                2.