№ 1799
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110106089 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АЛ. АС. АЛ., ЕГН
********** срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к., ул. „Пиротска“ №171А, с която
са предявени обективно съединени искове, както следва: 1. иск по чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника за сумата 1627,41
лева (след допуснатото изменение в размера на претенция по чл.214 от ГПК) ,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; 2. Иск по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 315,72 лева (след допуснатото изменение в размера
на претенция по чл.214 от ГПК), предсталяваща сбор от мораторните лихви
за забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер
от 1331,04 лева за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020 г., изчислена за
периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до
датата на предявяване на иска – 26.04.2021г.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 01.01.2018г.
до 10.07.2020г. ищецът е полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в
Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна,
1
която е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, поради което е бил със статут
на държавен служител. Твърди, че за процесния период е положил общо 1432
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1636,77
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд
от още 204,77 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника, като дължимата сума е в размер на 1331,04 лева.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата
молба ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Не оспорва съществувалото служебно
правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност.
Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца
часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал,
че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на
всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на НСОРЗ
при положение, че има действащи специални норми. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и настоява за отхвърляне на
иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че през исковия
период от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът е полагал труд на длъжност
„младши инспектор“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Варна към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, поради което е бил със статут на държавен служител.
Не се спори още, че ищецът че за процесния период е положил
твърдяните от него часове нощен труд и че е работил на 24-часови работни
смени при сумирано изчисляване на работното време.
2
Приложени по делото са графици за дежурствата и протоколи за
отчитане на видовете полаган от ищеца и други служители при ответника
труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото и данните
от които са взети предвид при заключенията по ССчЕ.
Приложени от ответника са платежни бележки за плащане на
възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.
От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за периода от 01.01.2018г. до
10.07.2020г., ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1448
часа общо. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с
коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в извънреден с
преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се
увеличават до 1655,05 часа, с разлика от общо 207,05 часа, останали
неплатени, като стойност в размер на 1627,41 лева. Размерът на мораторната
лихва върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от процесния период, считано от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася съответното плащане, до датата на
предявяване на исковата молба е 315,72 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже служебно правоотношение между него и ответника,
полагане на извънреден труд в сочените времеви и стойностни параметри,
както и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже
плащане на дължимите възнаграждения.
Безспорно между страните е наличието на служебно правоотношение и
полагането на твърдените от ищеца часов труд.
В настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда
до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от
специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
3
нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове
дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати
такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на
същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни-
за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на
ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на
закона влиза в сила от датата на обнародване – 14.10.2016г. Т.е за исковия
период отчитането се извършва на тримесечие.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период от 01.01.2018 г. до 09.01.2020 г. е действала
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като
4
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Идентично е положението и в последователно приеманите във
времето предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на
работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з-592
от 25.05.2015 г., издавани от Министъра на вътрешните работи.
За периода от 10.01.2020 г. до 10.07.2020 г., приложение намира
Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн. ДВ бр.3/10.01.2020 г.). На основание §6 от ЗР на
цитираната наредба, същата поражда правно действие от момента на
обнародването й в ДВ. Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
От така изложеното може да бъде направен изводът, че и действащият
към момента нормативен акт е идентичен с вече отменената Наредба
№8121з776/29.07.2016 г. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, то тя
от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм.д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №
8121з776/29.07.2016 г., която е относима за периода 01.10.2017 г. – 09.01.2020
г., а след това за периода 10.01.2020 г. до 30.06.2020 г. приложение намира
обнародваната на 10.01.2020г. Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020. Следва
да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба № 8121з592/25.05.2015 г.,
така и в приложимата за първия процесен период в случая Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., така и приложимата за втория период Наредба № 8121з-36
от 7 януари 2020, липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
5
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема,
че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в чийто чл. 9,
ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето
основание. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се
установи, че размерът на дължимото възнаграждение след преизчислението с
коефициент 1.143 е 1627,41 лева.
От ответника е направено възражение за погасяване на вземането по
давност, което е неоснователно. Съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ за исковете
за трудово възнаграждение (на които следва да се приравнят настоящите) е
предвиден тригодишен давностен срок. Броенето на срока следва да започне
от настъпване на изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение.
Исковата молба е подадена на 26.04.2021г., предвид което погасени по
давност биха били всички задължения с падеж преди 26.04.2018г. В
настоящия случай обаче следва да се съобрази и разпоредбата на чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Извънредното положение е обявено на 13.03.2020г. и е продължило
до 13.05.2020г., вкл., през който период давност не е текла. От изложеното
6
следва извода, че погасени по давност биха били вземанията на ищеца,
падежирали преди 25.02.2018г. Предвид липсата на данни за изрична
уговорка за датата, на която е дължимо възнаграждението, следва да се
приеме, че изискуемостта в процесния случай настъпва на първо число от
месеца, следващ периода, за който се дължи. Тъй като възнагражденията за
нощен труд съобразно действащата в процесния период правна уредба се
изплащат на тримесечие, най-старото дължимо възнаграждението, а именно
за първото тримесечие на 2018г., е станало изискуемо на 01.04.2018г. В този
смисъл нито едно от вземанията на ищеца не е погасено по давност.
С оглед на изложеното искът се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По иска по чл.86 от ЗЗД
С оглед уважаването на главния иск основателен се явява и акцесорния
иск за лихва за забава. Предвид, че не се установи уговорена падежна дата за
плащане на трудовото възнаграждение, следва да се приеме, че същото е
дължимо най-късно на последния ден от месец, като от първо число на
следващия месец работодателят изпада в забава. Съгласно заключението на
вещото лице сборът от мораторните лихви за забава върху главниците за
всяко неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1627,41 лева за
периода от за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020 г., изчислени за периода
от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата
на предявяване на иска – 26.04.2021г. е 315,72 лева.
Доколкото възражението за давност е направено по отношение на
всички заявени с исковата молба искове, същото следва да бъде разгледано в
рамките на иска по чл.86 от ЗЗД. Съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД задълженията
за лихви се погасяват с тригодишна давност. В настоящия и при съобразяване
на гореизложеното относно извънредното положение, погасени биха били
вземанията на ищеца за лихва за забава, дължими преди 25.02.2018г. В
настоящия случай всички претенции за лихви за забава са с начална дата на
периода след посочената, поради което не са погасени по давност.
Предвид горното, и този иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
7
размер на 365 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 115,10 лева (65,10 лева
по иска за главница и 50 лева по иска за лихва за забава), както и разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати
на АЛ. АС. АЛ., ЕГН ********** за сумата 1627,41 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за
периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 26.04.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР,
както и сумата от 315,72 лева, предсталяваща сбор от мораторните лихви за
забава върху главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер
от 1331,04 лева за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020 г., изчислена за
периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до
датата на предявяване на иска – 26.04.2021г., на основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, адрес гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати
на АЛ. АС. АЛ., ЕГН ********** сумата от 365 лева, представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 115,10 лева и разноски
за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9